№ 14414
гр. София, 07.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110103189 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че по доказателственото искане на ищеца за приемането на
извлеченията от електронна кореспонденция по делото по реда на чл. 184 от ГПК, съдът ще
се произнесе след изслушване на становището на ответника.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението да вземе становище оспорва ли автентичност на съобщенията, приложени
като извлечение от електронна кореспонденция по реда на чл. 184 от ГПК.
ПО ИСКАНЕТО за допускане на разпит на един свидетел при режим на довеждане
за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.10.2022 г. в
10,30 часа, за когато да се призоват страните - ищецът чрез неговия адвокат, а
ответникът от адреса, посочен в ТР.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„ФИРМА“ ООД, ЕИК 2*******, да плати на ищеца „ФИРМА 2“ ООД, ЕИК 1******,
сумата в размер на 2280 лева, представляваща възнаграждение по неформален договор от
10.02.2020 г., сключен между страните с предмет изготвяне на доклади за определяне на
пазарна стойност хотел „Орис“, за която сума е издадена фактура № ********** от
31.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както за
сумата в размер на 409,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 09.04.2020 г. до 15.01.2022 г.
Ищецът твърди, че с ответника били обвързани от неформален договор от 10.02.2020
г., по силата на който ответното дружество възложило на ищеца да изготви доклади за
определяне на пазарната стойност за хотел „Орис“, като обектът на оценка бил сградата в
степен на завършеност Акт обр. 16, оборудване и терен, граничещ на хотел срещу
възнаграждение. Възложителят изпратил чрез електронно съобщение необходимите
документи за изработване на докладите, които доклади били изготвени според уговореното
и предоставени на възложителя на 27.03.2020 г. по електронен адрес. Възложителят приел
докладите без възражение и посочил данните си за издаване на фактура. За стойността на
възнаграждението била издадена фактура № ********** от 31.03.2020 г. за сумата от 2280
лева с вкл. ДДС, която е изпратена на дружеството, след което последното е поканено на
03.07.2020 г., но плащане не е постъпило, поради което дължи и обезщетение за забава
върху сумата. С оглед изложеното прави искане сумите да му бъдат заплатени. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника.
Съгласно чл. 258 и чл. 261, ал. 1 от ЗЗД, изпълнителят се задължава да изпълни
възложената му работа съгласно поръчката на възложителя в срок и качествено, така че да
бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Съгласно чл. 264,
ал. 1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие – реалното получаване на
фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на
изработеното, тоест признание, че то действително съответства на възложеното с договора
(така Решение № 231 от 13.07.2011г. по т.д. № 1056/2009г. на II ТО на ВКС). Бездействието
на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в
посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД неблагоприятни последици за
2
него - при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета.
В тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже наличието на сключен
договор с описаното в исковата молба съдържание, че е изпълнил възложената му работа
съобразно договора, както и приемането на работата.
В тежест на ищеца е да докаже и изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК обстоятелствата по делото няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3