РЕШЕНИЕ
№ 1278
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20222100501092 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение №89 от 03.06.2022 г. по гр.д. №691/2021 г. по описа на РС-Поморие, И. Р.
Р., ЕГН ********** с адрес ***, е осъден да заплати на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Алекнадър Александров, сумата от
1101,12 лв. (хиляда сто и един лева и дванадесет стотинки) - главница за незаплатена
топлинна енергия доставена до собствения на ответника имот находящ се в ***, абонатен
№280385, за периода от м.11.2018 г. до м.04.2019 г. , както и сумата 186,88 лв.( сто
осемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) - представляваща лихва за забава върху
посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 15.06.2021 г., сумата 12,99 лв.
(дванадесет лева и деветдесет и девет стотинки) - главница за дялово разпределение за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. и 3,15 лв. (три лева и петнадесет стотинки)
мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.07.2018 г. до 15.06.2021 г. , както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените главници от 07.07.2021
г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
С решението си Районен съд – Поморие е осъдил И. Р. Р., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация - София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 755
лв., представляваща разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба с вх.№2276 от 21.06.2022 г. от И. Р. Р., ЕГН ********** с
адрес ***, против Решение № 89 от 03.06.2022 г. по гр.д. №691/2021 г. по описа на РС-
Поморие.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и
немотивирано. Неправилно са били обсъдени приложените писмени доказателства, поради
което съдът е достигнал до неправилно тълкуване и незаконосъобразен съдебен акт.
1
Жалбоподателят счита, че никъде в решението, съдът не описва на базата на какви
доказателства приема, че вещното право на ползване е на ответника. Абсурдно било да се
приеме, че ответникът е потребител на топлинна енергия, след като липсвало неоспоримо
доказателство за собственост или вещно право на имота.
В жалбата се твърди, че липсвало регламентираното в нормата на чл.154 от ГПК
разпределение на доказателствената тежест. Ищецът не доказал нито наличието на
договорно правоотношение, нито количествата на доставената топлоенергия. В тази връзка
ищецът изрично основавал претенцията си за извършен реален отчет на действително
потребена енергия. Уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца факти и
принаването на различно от претендираното от ищеца вземане било недопустимо, тъй като
би било нарушение на диспозитивното начало в процеса. В тази връзка суми, начислени
служебно, трябва да бъдат обявени за недължими.
Посочва, че ищецът е трябвало да ангажира доказателства за изправността на
уредите, чрез които се извършва измерването на топлинната енергия за процесния период.
Поради липсата на такива доказателства, трябвало да се приложи последицата от
недоказване на този релевантен факт. Ищецът не е изпълнил свое основно и договорно
задължение да поддържа в изправност измервателните уреди на топлинна енергия. Така се
възпрепятствала възможността да бъдат точно измерени доставените количества топлинна
енергия и съответно заплатена стойност от страна на ответника.
От страна на ищеца не били ангажирани доказателства за извършено отчитане на
индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради които било
възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно начисляване на
задълженията. Съгласно чл.144, ал.1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите се
разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по
индивидуалните разпределители, монтирани в отоплителните тела в имот, като съгласно
ал.4 – топлинната енергия, отдадена от едно отоплително тяло е произведено от дяловите
единици, определени по показания на индивидуалния разпределител на отоплителното тяло,
и топлинната енергия на една дялова единица. Третото лице помагач не е представило
отчетните документи. При липсата на отчетни документи и с оглед изричното оспорване от
страна на въззивника, приетите по делото експертизи е безпредметно да бъдат обсъждани,
защото без отчетни документи положителен извод за наличие на основание за начисляване
на задължения за плащане в претендирания размер и за сочения от ищеца обем потребление
не можел да бъде направен. Оспорва заключението на вещото лице по изготвената и приета
в първоинстанционния съд СТЕ.
Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение, като сочи, че не са
представени доказателства за основанието и размера им. Искът е бил за потребено
количество топлинна енергия и няма нищо общо със суми за дялово разпределение, след
като е представено доказетелство, че такова се извършва от трето лице.
Вземането за суми за дялово разпределение е договорно задължение, което не
кореспондира с предмета на делото, който е именно доказването на реално потребена
енергия. Счита, че суми за дялово разпределение са недължими, като ищецът няма
материалноправна легитимация да получи стойността на тази такса в претендирания от него
размер. Твърди, че сумите са и погасени по давност.
Въззивникът счита, че съдът неправилно е присъдил лихви, след като ищецът не е
ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството
или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този
период.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение
да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен.
Не се претендират разноски. Не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
2
А. А., чрез процесуалния представител юрк. Дарина Кирчева.
Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна, като моли да бъде оставен в
сила обжалвания съдебния акт.
Сочи, че в мотивите си първоинстанционния съд подробно и съобразно с
константната съдебна практика по този вид типови правни спорове е взел мотивирано и
обосновано решение в обжалвания от страна на ответника съдебен акт. Твърденията на
ответника за неправилно решение на правния спор произлизат от разширително тълкуване и
по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосовани. Счита, че
дружеството след проведеното съдебно дирене е установило в условията на пълно и главно
доказване правотата на исковата си претенция.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от И. Р. Р., като
неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират се
разноски. Не се правят доказателствени искания.
Третото лице – помагач по делото „МХ Елвеко“ ООД не изразява становище по
подадената въззивна жалба.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано
лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт
и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В съдебно заседание не се явяват представители на въззиваемото дружество, както и
на третото лице – помагач. Явява се въззивника, който поддържа подадената въззивна жалба,
като моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
отхвърлени в цялост.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените пред Районен съд - Поморие искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по искова молба на
Топлофикация София“ ЕАД гр.София, с която се иска осъждане на ответника И. Р. Р. да
заплати на ищеца сумата 1101, 12 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
от м.11.2018 г. до м.04.2019 г., както и сумата 186, 88 лв.- представляваща лихва за забава
върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 15.06.2021 г., както и сумата 12, 99
лв.- главница за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. и 3, 15 лв.
мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.07.2018 г. до 15.06.2021 г. , както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените главници от 07.07.2021
г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът, в качеството доставчик на топлинна енергия за
битови нужди по силата на публично известни общи условия на дружеството, за отчетния
период от м. ноември 2018 г. до м. април 2019 г., е доставил до имота на ответника в ***,
абонатен № 280385, топлинна енергия на стойност 1101, 12 лв., като ответникът не
изпълнил задължението си да заплати тази сума на ищцовото дружество в съответствие с
общите условия и е изпаднал в забава. Твърди се също, че ответникът дължи и сумата 12, 99
лв. за дялово разпределение извършено по договор между етажната собственост и „МХ
Елвеко“ ООД, съобразно с изискванията на чл.139 от ЗЕ и чл.71 от Наредба №2/28.05.2004 г.
за топлоснабдяването.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В отговора се
признават предявените искове за начислена топлинна енергия и мораторна лихва върху
главницата по основание и размер за ¾ ид.ч.. За останалата ¼ ид.ч. се твърди, че не следва
да отговаря ответника, който не бил единствен наследник и се иска отхвърляне на исковете
в тази им част. Оспорва изцяло исковете в частта, касаеща претенцията за сума за дялово
разпределение и мораторната лихва върху тази сума, като се твърди, че част от сумите са
3
погасени по давност, а ищецът нямал активна правна легитимация да ги претендира, тъй
като били дължими на друго дружество. Моли за тяхното отхвърляне.
Първоинстаниционният съд по искане на ищеца е конституирал по делото „МХ
Елвеко“ ООД като трето лице помагач. Третото лице помагач не е подало становище по
предявеният иск и отговора на исковата молба.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. От събраните по
делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Ищцовото дружество е представило нотариален акт №108, том IV, рег.№8271, дело
851/2000 г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев, за покупко – продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент № 16, находящ се в ***, в жилищна сграда – блок №55 /петдесет
и пет/, вход „А“, на VII етаж, със застроена площ от 88, 43 кв. м., заедно с избено помещение
№16 с полезна площ от 4, 59 кв.м., заедно с 5, 085% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя, който имот се закупува от Н.Х.Р..
Представена е и молба – декларация от Н.Х.Р. за откриване на партида на имот с адрес
***, *** до „Топлофикация - София“ ЕАД за топлоснабдяване на горепосочения имот, като
декларацията е с дата 28.11.2000 г.
Ищцовото дружество представя и договор № 432 от 01.10.2002 г., сключен между
Етажна собственост, находяща се в *** и дружеството „МХ Елвеко“ ООД, по силата на
който Етажната собственост е възложила на дружеството да достави и монтира електронни
радиаторни разпределители на топлинна енергия и радиаторни вентили с термостатна глава,
както и да извършва услугата „топлинно счетоводство“ за разпределение на консумираната,
измерена по общ топломер и фактурирана от Топлофикация топлинна енергия, съгласно
методиката за разпределение, описана в Наредбата за топлоснабдяването, между отделните
абонати на процесния адрес. В тази връзка са представени и решения на Общото събрание
на етажната собственост от 14.08.2002 г. и 14.11.2006 г., от които се установява, че ЕС е
взела решение за сключване на описания по – горе договор между последната и
дружеството – топлинен счетоводител. Посоченото решение е подписано и от Н.Х.Р..
Видно от приложена по делото съобщение към фактура №**********, издадена от
31.07.2019 г. за процесния абонатен номер за периода м.11.2018 г. – м.4.2019 г. е намикрена
общо сумата от 1235, 20 лв., въз основа на прогнозно начислена топлинна енергия за
периода 01.05.2018-30.04.2019 г. Окончателното задължение на абоната за периода е 1102,
12 лв., като е отбелязано, че дължимото количество е за реално консумирана топлинна
енергия за периода 01.05.2018-30.04.2019 г. Срокът за плащане по посочената фактура е
отбелязано, че е до 14.09.2019 г.
По делото е приложен и договор между „Топлофикация - София“ ЕАД и „МХ Елвеко“
ООД, по силата на който последното приема да извършва услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече
от един клиент в гр. София“, при спазване на изискванията на Общи условия на договорите
между Топлофикация и търговеца за извършване на дялово разпредление на топлинна
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост.
Приложени по делото са и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация - София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с решение,
обективирано в Протокол №7 от 23.10.2014 г. на съвета на директорите на дружеството,
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ.
Ищцовото дружество представя удостоверение за наследници, от което е видно, че
наследник на Н.Х.Р. е И. Р. Р. – ответник по делото.
Последният представя удостоверение за наследници на баща си – Р.И.Р., от което е
видно, че негови наследници са били съпругата му Н.Х.Р. и И. Р. Р.. Представено е и
удостоверение за сключен граждански брак, от което е видно, че Николинка Р.а и Руси Р. са
съпрузи от 18.07.1976 г. Представен е и препис – извлечение от акт за смърт на Н.Х.Р., както
и на Р.И.Р..
Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза, прието в
първоинстанционното производство, е констатирало, че в абонатната станция в сградата-
етажна собственост, изразходената топлинна енергия е отчитана ежемесечно от общ
4
топломер. В тази връзка представя справка за ежемесечните отчети на общия топломер на
абонатната станция в сградата етажна собственост за процесния период с отчислени
технологични разходи от "Топлофикация-София" ЕАД в съответствие с нормативната
уредба - Приложение № 1. Посочва, че топлинният счетоводител е отчитал ежегодно след
края на отоплителния сезон индивидуалните уреди в отделните имоти, присъединени към
абонатната станция. В процесния имот не се ползвала топла вода. Поради неосигурен
достъп за отчет за процесния период начисленията за отопление от отоплителни тела били
служебни, съгласно методиката за дялово разпределение. Сградната инсталация е
разпределена по обема на жилището по проект 212 кв.м. Топлинният счетоводител е
извършвал разпределението на топлинна енергия през процесния период съгласно
методиката за дялово разпределение - приложение към Наредба за топлоснабдяване № 16-
334 от 2007 г. Сочи, че е спазена нормативната уредба при извършване на дялово
разпределение от топлинния счетоводител през процесния период за имота на ответника.
Вещото лице посочва, че за процесния имот за периода е изготвена една изравнителна
сметка на стойност -134,08 лв. Общата стойност на главницата през процесния период за
процесния имот била 1235,20 лева. В исковата молба тя е по-малка -1101,12 лв., тъй като е
отразено изравнението на стойност със 134,08 лв. Посочено е, че фирмата, извършваща
дялово разпределение за процесния имот „МХ Елвеко“ ООД, е регистрирана в публичен
регистър съгласно чл. 139а от Закона за енергетиката, разполага с технически средства и
лицензиран софтуер за извършване на дейността. Прилага правилно методиката за дялово
разпределение и спазва всички нормативни документи при разпределение изразходената
топлинна енергия между отделните потребители в сградата-етажна собственост. Правилно
са били заложени цените на топлинната енергия по решение на Комисията за енергийно и
водно регулиране. Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Сочи се, че в
абонатна станция, обслужваща сградата-етажна собственост, където е имотът на ответника,
е монтиран общ топломер. Той е бил технически изправен за процесния период. Преминал е
първоначална и последващи метрологични проверки, съобразно изискванията на Закона за
измерванията. Проверките били направени от оторизирани лаборатории за извършване на
метрологичен контрол ,,ГАЗ ТЕСТ" ЕООД. В тази връзка са представени три свидетелства
за метрологична проверка от „Топлофикация“ София.
От приетата и неоспорена по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че няма данни за извършени от ответника плащания за процесния период. Вещото лице
разяснява, че на база потребеното количество енергия, отчетено в последната изравнителна
сметка, се определя прогнозното количество енергия, което се заплаща с месечната сметка,
като същото има авансов характер. Прогнозното количество енергия се умножава по
актуалната цена за съответния месец. Реалното количество, което клиентите са потребили,
се определя след края на отоплителния сезон, когато се отчитат уредите. Разликата се
отбелязва в изравнителна сметка, която може да показва, че клиента има да доплаща или да
му бъде вьзстановена сума за годината. Вещото лице е констатирало, че е консумирана 11,
09189 мВтч енергия за отопление за процесния период, като е извършено изравняване в
размер на 134, 08 лв.Издадена е била една обща фактура за сумите, с която се извършва
изравняване за сумите. Посочено е, че във формирането на главницата, която е в общ размер
на 1114,11 лв., участват следните компоненти: сума за топлоенергия за отопление в размер
на 1101,12 лв. и дялово разпределение в размер на 12,99 лв. Стойността на фактурите е била
изчислена, съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период.
Изчислено е, че лихвата за забава за главницата за топлинна енергия е в размер на 195, 75
лв., а тази за дялово разпределение – 3, 15 лв.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи:
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона,
БОС намира въззивната жалба на И. Р. Р. за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно.
Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че първоинстанционния съд е
нарушил принципа за диспозитивното начало и недопустимо е уважил иска за потребена
5
топлинна енергия, разглеждайки различни от твърдените от ищеца факти и за различно от
претендираното от ищеца вземане, тъй като в исковата молба се сочело, че задълженията са
формирани при реален отчет на действително потребена енергия, а заключението по
приетата по делото съдебно – техническа експертиза сочело, че е извършвано и служебно
начисление на топлинна енергия на пълен отопляем обем. Исковата молба съдържа
твърдения за незаплатени суми за топлинна енергия през период, в който страните по делото
са били в облигационна връзка по договор за доставка и продажба на топлоенергия, като
искът е бил уважен на това основание и за така заявеното вземане. Друг е въпросът по какъв
начин се формира това вземане. Нормативната уредба предвижда два начина – чрез отчет на
измервателните уреди за реално потребеното количество топлоенергия, а при липсата на
осигурен достъп до имота или узаконен водомер – на база нормативно определена методика
в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г., което обаче не променя
претендираното от ищеца вземане, като такова на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а има
отношение единствено към начина на формирането му и изчисляването на неговия размер.
По отношение на възраженията във въззивната жалба, че ищецът не е ангажирал
доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършвало замерване на
топлинната енергия за процесния период, както и за липсата на ангажирани доказателства за
извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради
което е било възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно начисляване на
топлинна енергия, както и оспорването на приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, следва да се отбележи, че последните са преклудирани. В съдебната практика е
прието, че възраженията на ответника срещу предявения иск не могат да бъдат направени за
първи път пред въззивната инстанция с въззивната жалба, освен ако страната не е могла да
ги заяви пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила.
/Така Решение № 24 от 30.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 255/2021 г., I т. о., Решение № 83 от
29.04.2014 г. по гр. д. № 1463/2013 г. на ВКС, Решение № 53 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4041/2013 г., I г. о., ГК, арг. от т.4 от Тълкувателно решение 1/2013 на ОСГТК по
т.д.1/2012 на ВКС и др./. Изводът е, че за да въведе възражение срещу исковата
претенцията, с въззивната си жалба въззивникът следва да обоснове допуснато нарушаване
на процесуалните му права пред първата инстанция, което е довело до незаявяване на
възражението по надлежния ред в сроковете по чл. 133 ГПК. Такива нарушения не са били
допуснати от първоинстанционния съд. В тази връзка не е основателно и възражението във
въззивната жалба, че липсва регламентирано разпределение на доказателствената тежест,
като видно от приетия от първоинстанционния съд доклад по делото, такава е разпределена,
съобразно изискванията на чл.154 от ГПК, а докладът е връчен на ответната страна, която не
е имала възражения срещу него, както и не е предприела каквито и да е процесуални
действия във връзка с дадените в доклада указания.
По отношение на възраженията за недължимост на сумата за „дялово разпределение“,
следва да бъде отбелязяно, че същото е неоснователно. Съгласно заключението на приетата
съдебно – техническа експертиза, както и от приложените писмени доказателства, етажната
собственост, в която се намира процесния апартамент, е сключила договор за услугата
„дялово разпределение“ на топлинна енергия с „МХ Елвеко“ ООД. Начинът на определяне
на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ
– съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при
Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 22, ал. 2 вр. чл. 36 от действалите за периода Общи условия, купувачът на
6
топлинна енергия заплаща на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от него търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена
за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.
Предвид факта, че в процесния случай дяловото разпределение в процесния период е
извършвано от „МХ Елвеко“ ООД в съответствие с нормативно установените изисквания,
районният съд правилно е уважил претенцията за такса за извършваната услуга, като
носител на това вземане, по силата на действащата нормативна уредба, е именно
„Топлофикация - София“ ЕАД.
Въззивникът е релевирал и възражение за изтекла погасителна давност на това
вземане. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Видно от действащите към момента на възниквнане на вземането Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Вземането за дялово разпределение е станало
изискуемо, съобразно цитираните разпоредби, 45 дни след 31.07.2019 г. /датата на издаване
на процесната фактура, въз основа на която е начислено количеството топлинна енергия,
изразходвано за процесния период/. Това е и моментът, в който е почнал да тече 3-годишен
давностен срок за вземането за „дялово разпределение“. Давността спира да тече с
предявяване на иск за вземането, което е било сторено на 07.07.2021 г., тоест към момента
на предявяване на иска давностния срок не е изтекъл, предвид което се явява неоснователно
възражението за погасителна давност, направено от ответника.
По отношение на претендираното обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД, следва да се отбележи, че ищцовата претенцията касае вземания за отоплителния сезон
2018 г. - 2019 г., който приключва на 30.04.2019 г., и за който са съставени изравнителни
сметки, обективирани във фактура, издадена на 31.07.2019 г. Според чл. 33, ал. 4, вр. ал. 2,
вр. чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от действащите Общи условия, купувачът дължи законна лихва върху
потребеното количество топлинна енергия след изтичане на 45 дневен срок от периода, за
който се отнасят, като тя се начислява върху стойността на общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ (съдържаща изравнителна сметка), след изтичане на 45 дни от издаването й. Различно
е било положението при действието на предходните общи условия на топлофикационното
дружество от 2014 г., при действието които забавата настъпва в 30-дневен срок от момента
на публикуването на фактурите в интернет, както твърди и въззивника. В действащите
Общи условия това положение е различно, като забава настъпва от изтичане на 45 дни от
издаването на фактурата, касаеща изравнителната сметка. Ето защо и по аргумент от чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предвиденият момент на изпълнение на задължението обуславя и началния
момент на изпадането на длъжника в забава.
Предвид гореизложеното и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на районния съд, БОС намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 89 от 03.06.2022 г. по гр.д. №691/2021 г. по
описа на РС-Поморие.
7
ОСЪЖДА И. Р. Р., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „Топлофикация -
София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Алекнадър
Александров, сумата в размер на 50 лв. - разноски за въззивното производство пред БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8