№ 15240
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110111281 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу С. Д.
Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 58395/2022г. по описа на
СРС, 40-ти състав, а именно: 222,69 лева - цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от
27.10.2022г. до изплащане на вземането, 35,85 лева - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия периода 15.09.2020г.-05.10.2022г., 20,88 лева
- цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2019г.-
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до изплащане на
вземането, и 4,59 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2019г.-05.10.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното
предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил до процесния имот, находящ се в /населено място/, аб. №
**********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както
и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
1
който оспорва исковете. Отрича да е бил ползвател на имота през процесния
период, както и да е имало реално доставяне на топлинна енергия до него.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията преди
27.10.2019г. Оспорва и акцесорните искове за лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – /фирма/ изразява становище за основателност
на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Според задължителните разяснения, дадени в т. 1
на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот,
придобит по дарение от баща си и брат си и по наследство. Установява се от
представените писмени доказателства и от експертното заключение, че
сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлофикационната
мрежа. Предвид тези обстоятелства и при съобразяване задължителните
разяснения, дадени в горецитираното ТР, съдът приема, че през процесния
период ответникът се явява клиент на топлинна енергия за процесния имот,
намира се в облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия и следва да отговаря за стойността на потребената
2
топлоенергия. Ирелевантно е кое лице е било фактическият ползвател на
имота, тъй като в отношенията с топлоснабдителното предприятие
отговорност за задълженията носи собственикът на имота, освен когато има
нарочно сключен договор с евентуалния ползвател, какъвто в случая не се
твърди и доказва да е налице.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена, се установява, че през процесния период в
имота не е имало отоплителни тела и не е ползвана топла вода, с оглед на
което не е начислявана топлоенергия за отопление и БГВ. Начислявана е
единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена
по формулата на т.6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Вещото
лице посочва, че припадащата се стойност за процесния имот от начислената
топлоенергия за сградната инсталация възлиза на сумата от 222,68лв. за
процесния период, като съдът намира, че ответникът следва да отговаря за
тази стойност, доколкото собствениците на имот в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация.
По изложените съображения, съдът приема за доказано, че ищецът е
доставил топлинна енергия на стойност 222,68лв. през процесния период.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, което се явява частично основателно.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по
тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 27.10.2022г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 27.10.2019г., са погасени по
давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали
общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на
задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да
тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по
давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2019г.-
м.08.2019г. вкл., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 27.10.2019г.
3
На всички останали вземания изискуемостта е настъпила след тази дата (за
м.09.2019г. настъпва през м.11.2019г.). Размерът на задълженията за
м.05.2019г.-м.08.2019г. възлиза общо на 26,86лв., изчислен на основание чл.
162 ГПК от съда, използвайки заключението по СТЕ и разпределяйки общия
размер на дължимата сума за целия отоплителен сезон 2019/2020г на
дванадесет месеца.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за главницата за
топлинна енергия се явява основателен за сумата от 195,82лв. и за периода
м.09.2019г.-м.04.2021г. и подлежи на отхвърляне за разликата над този размер
до пълния предявен от 222,69лв. и за периода м.05.2019г.-м.08.2019г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е
погасил необхванатите от погасителната давност парични задължения, за
които отговаря, на падежа, поради което същият е изпаднал в забава и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях. В ОУ е посочен
моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ
деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът,
с помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху
дължимата главница от 195,82лв. възлиза на сумата от 31,52лв. за периода
15.09.2020г.-05.10.2022г. Ето защо, този иск се явява основателен до размер
на сумата от 31,52лв., а за разликата до пълния предявен размер от 35,85лв.
подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за
продажба на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на
продавача (тоест на топлофикационното дружество) стойността на
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните
собственици, на което е взето решение за сключване на договор за
извършване на услугата дялово разпределение с третото лице - помагач.
Представен е и договор за извършване на услугата /л. 19-20/. Видно от
представените отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това
дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето
защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно
изричната клауза от общите условия) и цената на тази услуга. От събраните
писмени доказателства, които не са оспорени, се установява, че нейният
размер за периода м.09.2019г.-м.04.2021г. възлиза на сумата от 20,88лв. Тези
задължения не са обхванати от погасителна давност, тъй като първото от тях
се отнася за м.09.2019г. (виж изложените по-горе съображения относно
давността). Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения
на падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава,
чийто размер върху сумата от 20,88лв. възлиза на претендираните от ищеца
4
4,59лв. за периода 31.10.2019г.-05.10.2022г., изчислен на основание чл. 162
ГПК. Ето защо, този иск също следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на
75лв., от които следва да му се присъдят 60,03лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75лв.
за държавна такса, 250,00лв. депозит за експертиза, 250лв. депозит за особен
представител и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските – 675лв.,
следва да му се присъдят 540,31лв.
Ответникът е представляван в производството от особен представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, и не е доказал извършването на
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, срещу С. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 58395/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 195,82лв. -
цена на доставена топлинна енергия за периода 01.09.2019г.-30.04.2021г. за
имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********, ведно със законната
лихва от 27.10.2022г. до изплащане на вземането, 31,52лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-05.10.2022г.,
20,88лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.09.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до
изплащане на вземането, и 4,59лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.10.2019г.-05.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 195,82лв. до пълния предявен от 222,69лв. и за периода 01.05.2019г.-
31.08.2019г. и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 31,52лв. до пълния предявен от
35,85лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 С. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, сумата от 60,03лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 540,31лв. – разноски в исковото
5
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6