Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 09.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Иванка Панчева,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №944
по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от адв.Н.А.Ш., пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: 1766, София, ж.к.„Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:*** против Ф.С.С., с адрес: ***, в
която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 26.05.2016г. между Ф.С.С.
и „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ********* е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***** за срок 24 месеца по план Стандарт 20,99 лв., с
неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 20,99
лв. Твърди, че С. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер на
75,85 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 26.05.2016г. - 30.06.2016г.
Твърди,
че на същата дата - 26.05.2016г. и по повод горепосочения договор, мобилният оператор
като лизингодател сключил с Ф.С.С. - лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство
марка Telenor Smart Plus II Black c обща лизингова цена в размер на 160,77 лв.,
чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 6,99 лв. Твърди, че по
договора за лизинг С. дължи заплащане на сума в общ размер на 162,79 лв.,
формирана от лизингови вноски за отчетен период 26.05.2016г. - 31.08.2016г., а
именно: 6,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
26.05.2016г.- 31.05.2016г., начислена във фактура №**********/ 01.06.2016г.; 6,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер
за отчетен период 01.06.2016г. - 30.06.2016г., начислена във фактура
№**********/01.07.2016г.; 2,02 лв. - остатък от лизингова вноска след направено
приспадане на предварително платена сума при подписване на договора за мобилни
услуги за отчетен период 01.07.2016г.-31.07.2016г., начислена във фактура
№**********/01.08.2016г.; 146,79 лв. - сбор от 20 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от Общите условия
към договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер, начислена съгласно
чл.1, ал.3 от договора за лизинг за отчетен период 01.08.2016г. - 31.08.2016г.,
начислени във фактура №**********/01.09.2016г.
Сочи,
че горепосочените задължения са индивидуализарани в следните фактури:
1. Фактура
№**********/01.06,2016г. за отчетен период 26.05.2016г.-31.05.2016г., срок за
плащане - 16.06.2016г., издадена за сумата от 23,69 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса и лизингова вноска. Така дължимите суми са, както
следва: 16,70 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер *****; 6,99 лв. - лизингова
вноска за предпочетен номер *****;
2.Фактура
№**********/01.07.2016г. за отчетен период 01.06.2016г.-30.06.2016г., срок за
плащане - 16.07.2016г., издадена за сумата от 66,14 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска. Така дължимите
суми са, както следва: 59,15 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер *****; 6,99 лв. - лизингова вноска за предпочетен номер *****;
3.Фактура
№**********/01.08.2016г. за отчетен период 01.07.2016г.-31.07.2016г., срок за
плащане - 16.08.2016г. издадена за сумата от 2,02 лв., представляваща неплатен
остатък от лизингова вноска за предпочетен номер *****;
4.Фактура
№**********/01.09.2016г. за отчетен период 01.08.2016г.-31.08.2016г., срок за
плащане - 16.09.2016г., издадена за сумата от 539,40 лв., представляваща
неплатени неустойка и лизингови вноски. Така дължимите суми са както следва: 392,61
лв. - неустойка за предпочетен номер *****; 146,79 лв. - лизингови вноски за
предпочетен номер *****. Заявява, че фактурата
претендира за сумата от 146,79 лв., представляваща начислени накуп лизингови
вноски за горепосоченото устройство.
Твърди,
че на 26.09.2018г. „Теленор България“ ЕАД подало Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд-Пазарджик срещу Ф.С.С., в
което се претендират: главница в размер на 238,64 лв. и законнна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. №3941/2018г.
по описа на Районен съд-Пазарджик. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Твърди, че предвид това, на
основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България” ЕАД възниква правен интерес
от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че
„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу Ф.С.С., а
именно: суми в общ размер на 238,64
лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** и неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг към него, законна лихва от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Моли да
бъде осъдена Ф.С.С. да заплати и
сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №3941/2018г. и по настоящото
производство.
Сочи
банкова сметка.
***оказателства,
подробно описани. Направено е доказателствено искане - за прилагане на
заповедното производство.
В срока
по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответницата. Изразява становище, че искът е
допустим, но неоснователен. Възразява, че между страните липсват валидни
договорни отношения, поради което ответникът не дължи нито заплащане на
услугите, нито лизингови вноски. Сочи, че за да обоснове претенцията си ищецът
е представил като доказателство по делото договор за мобилни услуги, от който
не може да се направи извод, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение. Твърди, че откъм съдържание договорът, подписан от
ответника, не отговаря на законовите изисквания, в него липсват необходимите
реквизити като срок, описание на услугите, тарифен план със съответните цени.
Липсващите реквизити не могат да бъдат заместени от представените по делото
общи условия, тъй като е видно, че те не са подписани от ответника. Не е
подписан от ответника и представеното като доказателство по делото
приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица. Налице са
основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договора, поради
противоречието му с нормата на чл.228 от ЗЕС, тъй като не е редовен от външна
страна като такъв не обвързва страните.
Оспорва
верността и съдържанието на всички документи, приложени по делото от ищцовата
страна, които не носят подпис от ответника, включително и представените
фактури, върху които също липсва положен подпис от ответника. Самите фактури не
установяват обстоятелството дали операторът реално е предоставил претендираните
услуги, дали са отчетени вярно от измервателните средства на доставчика на
услугите, дали са правилно тарифирани, по кой тарифен план, обвързващ
ответника, дали са фактурирани коректно. Твърди, че поради изложеното не следва
да се приеме, че ответникът е ползвал претендираните услуги или че има
задължение за лизингови вноски.
Моли съда
да остави без уважение исковата молба.
В проведените по делото съдебни
заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозираното по делото
писмено становище поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Излага
доводи по същество. Претендира разноските. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата
взема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и моли съда да
го отхвърли.
Съдът като взе предвид твърденията
на ищеца и възраженията на особения представител на ответницата и като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
На 01.10.2018 год., ищцовото
дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, в качеството й на длъжник, въз основа на което е образувано
ч.гр.дело №3941/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било
уважено и съдът е издал Заповед №2166 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК на 03.10.2018 год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да
заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в размер на 238,64
лв. –
главница, ведно със законната лихва за забава върху вземането
от датата
на подаване на заявлението - 01.10.2018г. до окончателното заплащане на задължението, както и направените съдебни и деловодни разноски за
държавна такса в размер на 25,00 лв., както и адвокатско възнаграждение в
размер на 360,00 лв., с включено ДДС. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***** и Договор за лизинг към него. Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5
от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид
горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 26.05.2016г. между ищеца „Теленор
България“ ЕАД и ответницата Ф.С.С. е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***** за срок от 24 месеца. Договорът влиза в сила от
26.05.2016г. и изтича на 26.05.2018г. Същият е с абонаментен план Стандарт, със
стандартен месечен абонамент - 20,99 лв. на месец, с включени 2000 национални
минути. Представена е и Ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата
26.05.2016г., съвпадаща с датата на сключване на договора.
На
същата дата - 26.05.2016г. и във връзка с горепосочения договор, мобилният
оператор-ищец като лизингодател е сключил с ответницата Ф.С.С. като лизингополучател
Договор за лизинг по силата, на който лизингодателят се е задължил да предостави
на лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното устройство:
марка Telenor, модел Smart Plus II Black c телефонен номер *****, а
лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на
160,77 лв., с включен 20% ДДС, платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка
една в размер на 6,99 лв., с включен 20% ДДС.
Съгласно
чл.4 от договора за лизинг, с подписването му лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройство във вид, годен за
употреба, функциониращ изрядно и съответстващ напълно на договорените
технически характеристики и комплектован с цялата документация, включително
гаранционна карта.
Двата
договора, включително и ценовата листа са подписани от ответницата Ф.С.С.,
която е изписала собственоръчно имената си и е положила подписа си.
На
основание така сключените договори, ищецът е издал на ответницата следните
фактури:
1.Фактура
№**********/01.06.2016г. за отчетен период 26.05.2016г.-31.05.2016г., издадена
за сумата от 23,69 лв., включваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска,
със срок за плащане - 16.06.2016г.;
2.Фактура
№**********/01.07.2016г. за отчетен период 01.06.2016г.-30.06.2016г., издадена
за сумата от 66,14 лв., включваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги
и лизингова вноска, със срок за плащане - 16.07.2016г.;
3.Фактура
№**********/01.08.2016г. за отчетен период 01.07.2016г.-31.07.2016г., издадена
за сумата от 2,02 лв., включваща неплатен остатък от лизингова вноска за
предпочетен номер *****, със срок за плащане - 16.08.2016г.;
4.Фактура
№**********/01.09.2016г. за отчетен период 01.08.2016г.-31.08.2016г., издадена
за сумата от 539,40 лв., включваща неплатени неустойка и лизингови вноски, със
срок за плащане - 16.09.2016г. Така дължимите суми са, както следва: 392,61 лв.
– за неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 146,79 лв. – за 21 броя лизингови
вноски. По тази фактура ищецът претендира само сумата от 146,79 лв.,
представляваща начислените лизингови вноски за мобилното устройство.
Съдът счита, че процесните
фактури съдържат нужните реквизити и цени същите като доказателства по делото.
Подписването на съответната фактура от страна на потребителя /получателя/ не е
задължителен елемент за нейната действителност.
Оспорването на фактурите, както и
на останалите представени от ищеца документи, направено от особения
представител на ответника в писмения отговор е неоснователно и недоказано.
Същото е направено съвсем бланкетно, общо и неконкретизирано.
От приетото по делото и
неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза, което съдът цени
като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че за
издадените от ищеца „Теленор България“ ЕАД на ответницата Ф.С.С. четири
процесни фактури за периода 01.06.2016г. до 01.09.2016г. няма данни за
извършени плащания от абоната. Размерът на задълженията на абоната са формирани
по следния начин: дължими суми за мобилни услуги – 70,88 лв., дължими суми за
лизингови вноски – 167,76 лв., неустойки – 392,61 лв. Общо задължение по
фактурите 631,25 лв.
Ответната страна не представи
доказателства за плащане на дължимите суми по процесните фактури.
Не се установи по делото
ответницата да е върнала на ищеца полученото по договора за лизинг мобилно
устройство.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК – за заплащане на месечни абонаментни такси и
използвани услуги по процесния договор за мобилни услуги и на лизингови вноски
по договора за лизинг към него е основателен и доказан, по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема,
че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували облигационни
правоотношения между ищеца – мобилен оператор и ответницата – потребител по
сключените помежду им договор за мобилни услуги и договор за лизинг към него и
двата от датата 26.05.2016г. Договорите са подписани от страните по тях – ищеца
и ответницата. Същите съдържат необходимите реквизити и договорените условия,
посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план със
съответните цени. Освен
това в договора за мобилни услуги е посочен конкретен номер, посредством който
потребителят се идентифицира сред
абонатите на ищеца. Посочена е предадената активна СИМ карта, която дава
/осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. С
това ищецът е изпълнил задълженията си по договора. Освен това е издал на
ответницата фактури за всеки месец от отчетния период. Ответницата от своя
страна не е изпълнила своите задължения – за заплащане на месечните абонаметни
такси и услуги по договора за мобилни услуги.
По договора за лизинг се
установи, че ответницата е получила лизинговото устройство, предмет на договора
като не е заплатила нито една месечна лизингова вноска на ищеца, не е върнала и
устройството.
Безспорно към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК са
изтекли сроковете и по двата договора.
Предвид горното съдът намира за неоснователни
и недоказани направените от особения представител на ответницата в писмения
отговор възражения.
Процесните претендирани вземания са
съществуващи и изискуеми и длъжникът-ответницата дължи заплащането на ищеца на претендираната
сума като главница на обща стойност 238,64 лева, представляваща неплатени
месечни абанаметни такси и използвани услуги и неплатени лизингови вноски, тъй
като не е сторила доброволно това до настоящия момент.
Върху главницата,
ответницата дължи и законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 01.10.2018г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на делото, ответницата
дължи на ищеца сторените от него разноски, както в заповедното, така и в
настоящето исково производство в размер общо на 1410,00 лева, съгласно представения
Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.
По изложените
съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на адв.Н.А.Ш., пълномощник на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 1766, София,
ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:*** против Ф.С.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, п.к.
4415, ул. „35-та“ №1, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания
срещу Ф.С.С., с ЕГН **********: сумата в общ размер на 238,64
лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** и неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.10.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за които
е издадена Заповед №2166 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 03.10.2018 год. по ч.гр.дело №3941/2018 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд.
ОСЪЖДА Ф.С.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, п.к.
4415, ул. „35-та“ №1 да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 1766, София,
ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:*** разноски в
заповедното и в исковото производство в размер общо на 1410,00 лева.
Банковата сметка на ищеца „Теленор
България“ ЕАД за плащане на присъдените суми: IBAN: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“ АД.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: