РЕШЕНИЕ
№ 930
гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20243110106383 по описа за 2024 година
Предявен е иск от С. М. Д. срещу З. М. Р. и Н. П. Р. с правно основание чл.87,
ал.3 от ЗЗД.
Ищецът излага, че е брат на ответницата З. Р.. На 09.04.2012г. е починал баща им
М. Д. И., а на 25.03.2023г. е починала майка им Ж.С. Д.а.
Твърди се, че приживе родителите са прехвърлили на З. Р. ½ ид.ч. от жилище в
гр.Варна, ведно с 1/8 ид.ч. от дворното място срещу издръжка и гледане, по нот.акт
№**, т.*, д.**/1987г. на ВН. Сделката е осъществена по време на брака на З. Р. с Н. Р..
Ищецът твърди, че сестра му не е изпълнявала задълженията си по договора за
издръжка и гледане на родителите си. Счита, че за баща му се е грижела майка му, а
след неговата смърт, тя е живяла в същата къща заедно с неговото семейство и
инцидентно е посещавана от сестра му.
Твърди се, че през 2021г. по време на ковид-пандемията, майката Ж. Д.а се
преместила да живее в имот в с. Орешак, който ответницата придобила пак от
родителите си, за да се опази от заразяване. През този период, ищецът сочи, че майка
му е живяла сама, издържала се е сама, като сестра му я посещавала не повече от два
пъти седмично,често само през уикенда. Твърди се, че поради това старата жена си е
счупила крайник и е починала в резултат на счупването в болницата.
Ищецът намира, че сестра му не е престирала нищо по договора за издръжка и
гледане, като съпругът й сам е болен и на легло и изобщо няма възможност да се
включи в изпълнението на договора.
1
Моли съда, да постанови решение, с което да се допусне разваляне на договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с
нот.акт №197, т.2, д.664/1987г. на Варненски нотариус в частта му с която Ж.С. Д.а е
прехвърлила срещу издръжка и гледане на дъщеря си З. М. Р. собствеността върху 1/8
ид.ч. от жилище на първи етаж на жилищна сграда с идентификатор ****23.2.2,
построена в дворно място с идентификатор ****23, цялото с площ 336 кв.м., находящо
се в грВ., ведно с ¼ ид.ч. от тоалетна и баня, както и по отношение на прилежащата
1/32 ид.ч. от дворното място.
Ответницата с молба вх.№61210/29.07.24г. ответниците З. Р. и Н. Р. оспорват
иска. Възразяват, като сочат, че ответниците, който са приобретатели по договора за
издръжка и гледане са изпълнявали задълженията си по договора, тъй като са поели
изцяло издръжката и гледането на прехвърлителите от момента на сключването на
договора до смъртта на двамата прехвърлители.
Излагта, че след прехвърлянето на имота до смъртта на прехвърлителя М. Д. И.,
той и съпругата му са живеели преимуществено в с. Орешак, област Варна, в имот
който е собственост на ответницата З. М. Р.. Почти всеки ден обаче ответницата е
посещавала родителите си. Едва след смъртта на съпруга си Ж.С. И.а е заживяла в гр.
Варна в жилището, което се намира на сутеренния етаж на жилищната сграда в гр. В..
Ответниците са заплащали всички разходи за ток, вода, храна и лекарства.
Ответницата З. М. Р. е приготвяла храната и е перяла редовно дрехите на родителите
си, полагала е грижи за чистотата на жилището, в което те са живеели и винаги ги е
придружавала при посещенията им при лекари.
В отговора ответниците излагат, че помощ в полагането на грижи са оказвали
дъщеря им и нейния съпруг. Ответниците също така са извършили със свои средства
основен ремонт на жилището, в което са живеели прехвърлителите.
Сочат, че ищецът е имал много лошо отношение към майка си родителите си, и
най-вече към майка си, а също така към ответницата. Възпрепятствал е също така
нормалния достъп на сестра си до жилището, което е било прехвърляно на двамата от
родителите им.
Твърди се, че лошото отношение на ищеца към майка му станало причина тя да
пожелае през 2020 г. да заживее отново в жилището на ответниците в с. Орешак,
област Варна. И след това ответницата ежедневно посещавала майка си в с. Орешак и
продължавала да полага изцяло грижите за нея. Здравословното състояние на
ответника Н. Р. П. се е влошило от 2-3 години. Освен това съпругата му З. М. Р. е
поела изцяло задълженията по договора за издръжка и гледане, но и двамата съпрузи
са вземали участие в набирането на разходите, правени за издръжката и гледането на
прехвърлителите. Считат, че няма пречка при наличие на договор за издръжка и
гледане само един от съпрузите да поеме изцяло всички грижи. В случая
2
приобретателите по договора са поели едно неделимо задължение и затова няма
пречка единият от съдлъжниците да престира дължимото и в този случай другият
съдлъжник се освобождава от задълженията си.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните
правни изводи:
С договор от 24.02.1987 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №**, т.*, дело №**/1987г. на
нотариус Л. Гонова при ВРС, М. Д. И. и съпругата му Ж. С.Д.а продават на дъщеря си
З. М. Р. срещу задължението да ги гледа и издържа, докато са живи, като им осигури
сносен и нормален живот, какъвто са водели до сега, а на сина си С. М. Д. даряват
следния свой собствен недвижим имот, представляващ тяхна семейна имуществена
общност: на всеки един от тях по 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото от 336 кв.м.,
находящо се в гр.В., сътавляващо имот с пл.№9 в кв.582 по плана на 41 подрайон на
града., както и на всеки един от тях по ½ ид.ч. от първия етаж от жилищна сграда,
построена в това дворно място откъм ул. ***, състояща се от: дневна,спалня, кухня,
килер, коридор, както и по ¼ ид.ч. от тоалетна и по ¼ ид.ч. от банята.
Видно от удостоверение за наследници изх.№****/16.03.2023г. Ж.С. Д.а е
починала на ****. и оставила като наследници З. М. Р. –дъщеря и С. М. Д.-син.
Гореизложеното обуславя извода, че между Ж.С. Д.а от една страна и
ответникът З. М. Р. от друга страна е налице валидно сключен договор за прехвърляне
на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане. Видно от съдържанието
на договора, приобретателят се е задължил да поеме „задължението да ги гледа и
издържа, докато са живи, като им осигури сносен и нормален живот, какъвто са
водели до сега на прехвърлителите МД. И. и съпругата му Ж.С. Д.а. Това е пълното
съдържание на престацията на ответника З. М. Р., срещу недвижимия имот, който Ж.С.
Д.а е прехвърлила по процесния договор. По правоотношението възникнало от
договора, безспорно е установено, че М.Д. И. и съпругата му Ж.С. Д.а са прехвърлили
правото на собственост върху процесния имот, а ответникът Р. е приел собствеността,
срещу насрещната престация да гледа и издържа Ж.С. Д.а до края на живота й. Със
сключването на договора за гледане и издръжка като особен вид алеаторен договор, е
настъпил транслативния ефект на сделката - правото на собственост върху имота е
преминало от прехвърлителя към приобретателя, с което първият е изпълнил
задължението си по договора.
Съгласно константната съдебна практика/решение № 26 от 06.02.2009 г. по гр. д.
№ 5524/2007 г., ІІг. о./ за да се прецени налице ли е неизпълнение на договора, съдът
следва да прецени обема на договорните задължения, тълкувайки клаузите на
договора; да дефинира същността на поетото задължение за гледане и издръжка,
3
съпоставено с конкретните нужди на кредитора, като съобрази възрастта му и
здравословното му състояние в рамките на срока, за който се поддържа, че е налице
неизпълнение. Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на
утоварянето му до смъртта на прехвърлителя, т. е. касае се до задължение с
продължително изпълнение, което трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично.
По отношение на обема и същността на поетото от приобретателя задължение да
осигури на прехвърлителя грижи и изръжка следва да се посочи, че съдебната
практика е категорична, че същите следва да се определят от постигнатото между
страните съгласие (Решение № 15 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г., ІІІ г. о. на
ВКС). При тълкуването на волята им съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се приема,
че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се
дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (Решение № 343 от
26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по гр.
д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г.
на ІІІ г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС).
Ако в договора задължението на приобретателя е описано като "издръжка и гледане",
издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата
на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и
доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение
№ 20/22.07.2015 по гр. д. № 1853/2014 IV г. о. на ВКС). Изпълнението на задължението
за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от
действителните нужди на кредитора.
Престацията дължима от ответниците ежедневно, със собствени грижи и
средства, да издържат и гледат прехвърлителя, съобразно нуждите му, е изискуема ден
по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за
правото по чл.87, ал.3 ЗЗД. Престацията дължима от ответниците е преди всичко със
собствени сили да гледат прехвърлителя, съобразно нуждите му, както и да му дават
натурална издръжка. Задължението по договора за издръжка и гледане трябва да бъде
изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер
изпълнението не търпи забава, трябва да се изпълнява цялостно, системно и
непрекъснато.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, а именно, че всяка страна носи доказателствената тежест,
относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно
затова претендира като настъпили - в тежест на ищеца е да докаже сключването на
договора за издръжка и гледане, а ответника следва да установи, че е изпълнявал
задължението си да издържа и гледа прехвърлителя до края на живота му. В тежест на
4
ответниците е да установят при условията на главно и пълно доказване изпълнението
на поетото с договора задължение за издръжка и гледане към прехвърлителя на имота,
тъй като същото обстоятелство обуславя изхода на спорното правоотношение.
Въпреки, че ответника Н. Р. не е бил страна по сделката, при възмездно
придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият
съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения
в чл. 21, ал. 1 СК режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права
върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който се предполага до
доказване на противното. В случая договорът за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка е сключен по време на брака на З. Р. с ответника Н.
Р., което не е спорно по делото, следователно и доколкото договорът, макар и
алеаторен, е възмезден, то и правото на собственост върху същия е било придобито в
режим на съпружеска имуществена общност, предвид липсата на твърдения по
отношение на това имущество да се е прилагал различен режим на имуществени
отношения между съпрузите.
При така събраните доказателства съдът намира за установено, че след
извършеното прехвърляне на имота грижи за праводателя Ж.Д.а са осигурявани до
смъртта й от дъщеря й З. Р..
Твърденията на ищеца, че след сключването на договора наследодателят не е
получавал ежедневните, цялостни и непрекъснати грижи, обуславящи възмездният
характер на алиаторното задължение за гледане и издръжка, са опровергаха от
събраните по делото доказателства.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите С. С.ов Д. и Т.Д.Г., а за
установяване полаганите грижи от ответниците са разпитани свидетелите А.А.М. и
В.Ж.Т..
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите А.А.М. и В.Ж.Т., тъй като
същите са без родство и дела със страните и незаинтересовани от изхода на спора.
Преки и непосредствени впечатления излага свидетелят Т.за случващото се от 2000
година. Познава родителите на З. и С. от село Орешак. Знае, че иимотът, който е в
с.Орешак е на З.. Свидетелят с ногова бригада построили къщата в имота преди 18-20
години. Баща й, чичо М., и майка й, леля Жживели в имота. Родителите на З. имат
имот във гр.Варна, къща под ВиК. Свидетелят е правил основен ремонт където
живеят, шпакловки, паднали стени, плочки слагал, боядисвал. Свидетелят сочи, че
З. се е грижила за родителите си. Тя постоянно пътувала с автобуси. Даже е имало
случай, в който изтърва автобус и св.Тонев я е превозвал до града. Свидетелят сочи, че
ответницата З. е гледала родителите си, идвала е с кола със зет си и дъщеря си, водела
е майка си на лекар. Свидетелят лично е пренасял праводателката, със стол до колата,
тъй като леля Ж.е била трудно подвижна.
5
Полаганите грижи за Ж.Д.а от дъщеря й се потвърждават и от показанията на
свидетелката А.А.М.. Същата е съседка в с. Орешак и познава З. Д.а и родителите й.
Излага, че тя се е грижила постоянно за тях. Когато починал баща й, майка й оставала
зимата да живее в града, а лятото на село. Сутрин ответницата винаги пристигала с
пълните чанти, носи, готви, и ако Ж.й се обади и й каже, че нещо й се е дояло, даже
приготвя във Варна и сутринта като дойде й носи готово приготвената храна.
Праводателката паднала в градината и са я закарали в болницата, където е починала.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. Д., син на ищеца, тъй като от
една страна приема че същият е заинтересован и същевременно част от изложеното от
него се опровергава от представените по делото писмени доказателства. Видно от
нот.акт №**,том **,дело **/97 на Нотариус при ВРС З. М. Р. е закупила от Ж.Д.а и М.
И. дворно място с площ от 640 кв.м. в с. Орешак, от което се установява, че
собственик на имота в с. Орешак, където са живели праводателите Ж. Д.а и М. И. през
последните години от живота си е собственост на З. Р., а не както се сочи от свидетеля.
Същевременно същият сам излага, че ляля му е взела баба му в къщата в с. Орешак
„…но последствие, защото е възрастна, така и така, и леля ми я взе на село, и тя там си
и остана, там си счупи крака, там и почина. Може би две години е живяла на село.“, от
което следва, че до последно З. Р. се е грижила за майка си. Разпитания по искане на
ищеца свидетелят Г.излага, че е виждал ответницата Р. 2-3 пъти на седмица да идва в с.
Орешак с автобуса, „Винаги носеше едни чанти, така по-големички.“, което също така
потвърждава за полаганите от З. Р. грижи за майка й.
При иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД ищецът трябва да докаже само, че е сключил
договора, той не е длъжен да доказва, че ответникът не е изпълнил задължението си.
Ответникът, щом оспорва твърдението, че не е изпълнил задължението си, трябва да
докаже, че е изпълнил. /В този смисъл: Петко Венедиков, “Договор за гледане и
издръжка”, ИК “Проф. Петко Венедиков”, София, 2000г., §39/. Горното следва и от
възприетият в гражданското право принцип, че ищецът не е длъжен да доказва
отрицателни факти и обстоятелства.
Тук трябва да се изследва въпросът за това от какви грижи и издръжка и в какъв
обем се е нуждаела прехвърлителката, както и дали ги е получила. При неизпълнение
на поетото задължение в договорения обем изправната страна разполага с
възможността да развали двустранната сделка. Видно от сключения договор за
издръжка и гледане, длъжниците по него не са поемали задължението да живеят в
едно домакинство с Ж. Д.а, а и това не е задължително условия, за да може да се
изпълнява изцяло задължението за издръжка и гледане. Тъй като ответниците са били
съпрузи към момента на сключване на договора за издръжка и гледане, то те съвместно
са поели задължение.
Същността на дължимата грижа обхваща оказването на помощ при нужда-
6
влошено здравословно състояние на гледания, осигуряването на храна, спокойствие,
нормален начин на живот, който той е водил, когато е бил в състояние да се гледа и
издържа сам. По делото се установи, че З. Р. е полагала лично грижи за своята майка.
Този факт се потвърждава, както от събраните гласни доказателста по делото, така и от
ангажираните от ответниците писмени такива: пълномощно рег. № 19288/14.12.2018г.
на нотариус Роза Кожухарова, рег. № 212 на НК; епикриза от ВМА - Варна, ЛИБ –
436; епикриза по ИЗ № 979 от ВМА – Варна; епикриза по ИЗ № 1867/2015г. от ВМА
– Варна; епикриза по ИЗ № 24346/2016г. от УМБАЛ Св.Марина – Варна1055;
епикриза по ИЗ № 3357/2017г. от УМБАЛ Св.Марина – Варна; епикриза по ИЗ №
18661/2017г. от УМБАЛ Св.Марина – Варна; епикриза по ИЗ № 10198/2018г. от
МБАЛ Св.Анна – Варна; разписка № 0400012410947015 от 29.01.2021г.; разписка №
0400012608657913 от 01.03.2021г.; разписка № 0400012788803220 от 29.03.2021г.;
разписка № 0400012992830712 от 29.04.2021г.; разписка № 0400013142460087 от
25.05.2021г.; разписка № 0400014324818308 от 17.11.2021г.; разписка №
0400013382297652 от 30.06.2021г.и разписка № 0400014786137510 от 20.01.202г.
Праводателката Ж.Д.а е имала доверие на дъщеря си З. Р. и я е упълномощила да
я представлава пред всички институции и банки още през 2018г. От представените
епикризи, се установява, че действително ответницата се е грижила за майка си, като я
е водила редовно на лекар, съответно заплащала е разходите й за комунални услуги в
жилището й в гр. В., предвид държаните от нея разписки за това.
Задължението на ответниците е неделимо, полаганите грижи от единия от тях
следва да се считат като изпълнение на общото им задължение по алеаторния договор.
Поради което ирелевантно за спора е дали ответникът Н. Р. е подвижен и е могъл
лично да полага дължимите грижи.
С оглед гореизложеното предявения иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
Разноски:На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците направените по делото разноски 1000 лв. за адв.
възнаграждение или по 500 лв. за всеки ответник, съобразно направеното искане.
Мотивиран от гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В. иск срещу
З. М. Р. , ЕГН ********** и Н. П. Р., ЕГН ********** и двамата с адрес в гр.В., иск с
правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор от 24.02.1987 г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
7
в нотариален акт №**, т.**, дело №**/1987г. на нотариус Л. Гонова при ВРС, в частта
му с която Ж.С. Д.а е прехвърлила срещу издръжка и гледане на дъщеря си З. М. Р.
собствеността върху 1/8 ид.ч. от жилище на първи етаж на жилищна сграда с
идентификатор ****23.2.2, построена в дворно място с идентификатор ****23, цялото
с площ 336 кв.м., находящо се в гр.В., ведно с ¼ ид.ч. от тоалетна и баня, както и по
отношение на прилежащата 1/32 ид.ч. от дворното място.
ОСЪЖДА С. М.Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на З. М. Р. ,
ЕГН ********** с адрес в гр.В. сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА С. М.Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на Н. П. Р., ЕГН
********** , с адрес в гр.В. сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8