Присъда по дело №1895/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №1895 ПО ОПИСА НА ВРС
ЗА 2023г., ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.

Наказателното производство е образувано въз основа на обвинителен
акт, внесен срещу В. К. М. за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1
от НК.

В хода на съдебното заседание, представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и по същество пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен и да му бъде наложено наказание в минимален размер, което да
бъде редуцирано с 1/3 .
Подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. При дадената му последна дума подкрепя становището на
защитника.
Защитникът без да оспорва описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка, пледира подс.М. да бъде оправдан. Не бил осъществен съставът
на престъплението, като не била отнета чужда движима вещ с намерение да
бъде присвоена. Алтернативно моли за минимално наказание, което да бъде
редуцирано с една трета.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Ha 01.01.2018г. около 20.00ч. св.М. П. отишъл в питейно заведение
„Рибката"в гр.Варна, в близост до ЖП гара - Варна. Там се срещнал с подс.В.
М. и с негов приятел - свид.Б. К.. Тримата седнали на една маса и употребили
знaчитeлнo количество aлкoxoл, като св.П. изпил oкoлo 2 л.бира и 1 л.винo.
Свид.П. плaтил сметката и тримата излезли от заведението преди 24,00 ч.
Навън св. П. се скарал за нещо с пос.М. и двамата се сбили. Подс.М.
хванал П. за якето, той се изхлузил от дрехата си и избягал. Така зимното
шушляково яке, черно на цвят, останало в подс.М.. В джоба на якето имало
мобилен телефон „Нокиа Ц2" c IMEI 357376041800593, както и портфейл,
съдържащ сумата от 70 лв. и лична карта нa св.П.. Свидетел на случилото се
станал Б. К.. М., му о6яснил, че в якето намерил портфейл с пapи, лична карта
и мобилен телефон. М. взел парите, a портфейла с личната карта изхвърлил. B
него останали якето и мобилния телефон. C парите той почерпил св.К., а
якето и телефона отнесъл във фургона, който тогава обитавал.
1

Ha 04.01.2018г. свид.П. заявил за отнетите вещи в 01 РУ при OД на
MBP гр.Варна. Бил установен подс.М. и той още в хода на проверката предал
намиращите се в него яке с мобилен телефон и сим-кapтa в телефона, кoитo
били върнати на собственика им.
Стойността на всички вещи към момента на деянието възлизa нa
139,00 лв.
Към 01.01.2018г. подс.В. М. е бил осъждан мнoгoкpaтнo, като
последно с определение на PC гр.Пловдив пo ЧHД №140/2014г. , влязло в
cилa на 27.02.2014г. ca били групирани наказания пo няколко HOXД .
Определеното общo нaй-тежко наказание лишаване от свобода за срок oт 2
гoдини и 4 месеца е билo увеличено на ocнoвaниe чл.24 oт HK с 6 месеца и
билo определено дa изтърпи общо 2 гoдини и 10 месеца лишаване от свобода.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства. Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Като конкретни, подробни и логични, съдът кредитира показанията на
св. П. и К. и макар и лаконичните обяснения на В. М. в качеството му на
обвиняем.
В качеството на обвиняем подс. М. не е дал обяснения.
Като обективно и компетентно дадено съдът кредитира заключението
на Съдебно-оценителната експертиза.
Като приобщени по реда на НПК, съдът кредитира писмените
доказателства по делото – справка за съдимост, протоколи за разпознаване и
за доброволно предаване и др.
Доказателствата са непротиворечиви и установяват фактическата
обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт.

Независимо от горното, съдът намира, че подс. В. М. не осъществил
състава на престъплението, в което е обвинен.
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на
владението на чужда движима вещ. В този случай е безспорно установено, че
св. П. сам е дал вещите си на подс. М., като при сборичкването помежду им е
избрал да избяга, оставяйки якето, телефона и портфейла с парите си в ръцете
му.
Не е осъществен и елемента вещите да са предадени без съгласието на
собственика им. Самото сбиване не е целяло П. да предаде владението на
вещите, така че той не е бил мотивиран за това чрез употреба на сила или
заплаха.
В на преминаване на владението на вещите у подс.М., той не е имал
намерението противозаконно да ги присвои.
2

Предвид горното, съставът на престъплението кражба не е осъществен
нито от обективна, нито от субективна страна, поради което и съдът оправда
подс.М. по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 от НК.
От фактическа страна е установено, че якето, телефонът, личната карта
и портфейлът със съдържащата се в него сума от 70 лв. са попаднали у
подс.М. случайно, като те не са му били поверявани изрично от св.П. за
пазене.
Макар да е съзнавал това, на 01.01.2018 г. в гр. Варна подс. М. се е
разпоредил с част от вещите, като похарчил парите и изхвърлил портфейла. С
това са осъществени всички признаци на престъплението по чл. 207 ал.2 от
НК.
С якето и телефона В. М. не се е разпореждал, поради което по
отношение на тези вещи не е осъществен съставът на престъплението по
чл.207 ал.2 от НК. Те са останали в жилището му и той ги предал доброволно
на полицията. Макар да не ги е върнал в седмичен срок на собственика или на
властта, тъй като тези вещи не са загубени, то съдът намира, че по отношение
на тях не е осъществен и съставът на престъплението по чл.207 ал.1 от НК.

Предвид горното, съдът призна подс. В. К. М. за виновен в това, че на
01.01.2018 г. в гр. Варна противозаконно присвоил чужди движими вещи
портфейл и пари на обща стойност 84 лева, попаднали у него случайно –
престъпление по чл. 207 ал.2 от НК.
И по тези съображения съдът призна подс.М. за невинен в това, че на
същата дата в гр. Варна при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи - черно зимно шушляково яке на стойност 35,00лв., мобилен
телефон, марка „Нокиа" модел „Ц2" на стойност 20,00лв., сим-карта на
Теленор, черен мъжки портфейл от естествена кожа на стойност 14,00лв. и
сумата от 70,00лв., всичко на обща стойност 139,00 лв. от владението на М. П.
П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като на
основание чл. 304 от НПК го оправда по предявеното му обвинение за
престъпление по чл. 196, ал.1,т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК.

При определяне размера на предвиденото в закона наказание глоба
съдът взе предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че
подс.М. е осъждан преди това за престъпления срещу собствеността, вкл. за
кражби и грабежи, извършени при условията на опасен рецидив и за
престъпление срещу личността – закана за убийство. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете начинът, по който тези вещи са
останали в негово владение, а именно при сбиване между него и собственика
им, както и това, че у подс. М. са останали не само вещите, предмет на
престъплението по чл. 207 ал.2 от НК, но още и телефон и зимно яке.
С оглед горното, като е пропуснал да отчете сроковете по чл.81 ал.3
3

вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК, съдът наложи на подс. В. М. наказание глоба в
максимален размер от 300 лева. Именно в този размер наказанието е
съответно на обществената опасност на деянието и е необходимо за да се
постигнат преследваните от закона цели, а именно да въздейства
превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия и останалите членове
на обществото и да осъществява възпиращата си функция по отношение на
подсъдимия.
Като призна под. М. за виновен, съдът му възложи да заплати и
направените по делото разноски.

СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	209
Дата:	14 август 2023 г. (в сила от 30 август 2023 г.)
Съдия:	Силвия Обрешкова

Дело:	20233110201895
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 май 2023 г.

Присъда по дело №1895/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите