Р Е Ш Е Н И Е
№.........../...............2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и
трета година в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2720
по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на С.Х.Х. срещу заповед № 22-0819-001560/27.10.2022
г. на полицейски инспектор в ОД на МВР-Варна,
сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ като е отнето
свидетелството му за управление на МПС № *********.
По съображения
за евентуална неизправност на уреда, с който на водача е отчетена положителна
проба за кокаин при спирането му за проверка на 27.10.2022 г. около 00:06 ч. от
контролните органи на „Пътна полиция“, тъй като при направеното на Х. на следващия
ден биохимично изследване за наркотици резултатът е бил отрицателен, което според
него е индикация за неизправността на уреда, се иска заповедта да бъде отменена
от съда.
В с. з. на 22.03.2023 г. жалбата се поддържа
изцяло от пълномощника на жалбоподателя адвокат В.Д., който наред с
първоначално заявеното основание за отмяна на заповедта се позовава и на факта,
че доверителят му е с чисто съдебно минало, както и че полага грижи за момиче,
което по рождение е с детска церебрална парализа, като невъзможността му да
ползва автомобила ще го възпрепятства да оказва необходимата на момичето помощ.
Ответникът
- полицейския инспектор в ОД на МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, се представлява по делото от юрисконсулт Георги Г., които
изцяло оспорват жалбата. В с. з. на 22.03.2022 г. в пледоарията по същество на
спора юрисконсулт Г. моли съда да я отхвърли, тъй като счита, че са били налице
материално-правните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП.
Съдът
като прецени, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е
сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, предявена в преклузивния
срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на
приложената ПАМ, намира производството по делото за процесуално допустимо и
поради това - за подлежащо на разглеждане по основателността на оспорването.
По
основателността на жалбата съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
С
издадена от полицейски инспектор в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, заповед
№ 22-0819-001560/27.10.2022 г. на жалбоподателя С.Х.Х. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
В
съдържанието на заповедта прилагането на мярката е мотивирано с
обстоятелството, че на 27.10.2022 г., около 00:06 ч. в гр. Варна, по ул. „Христо
Смирненски“, близо до № 139, посока бул. „Цар Освободител“, С.Х.Х. е управлявал
собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ***, след употребата на
наркотични вещества или техни аналози, което било установено с техническо средство Dreger
Drug test 5000, фабр. № ARJM-0053,
отчело положителен резултат за кокаин с проба № 482. В заповедта е
посочено, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 121867/27.10.2022
г.
По
преписката е приложена цитираната в обстоятелствената част на заповедта проба /тест/ № 482, направен на 27.10.2022 г. в 0:01:39 с Dreger Drug test 5000, фабр. № ARJM-0053,
отчел положителен резултат за кокаин. Съгласно чл. 5 ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП, резултатът от проверката за употребата на
наркотични вещества или техни аналози с тест е попълнен в изготвен протокол за
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози,
рег. № 819р-31013/27.10.2022 г., като същият резултат от пробата е вписан и в
издадения на водача талон за изследване № 121867/27.10.2022 г., връчен му на
27.10.2022 г. в 00:10 ч. От приложения по преписката протокол *********-40000
от 14.02.2022 г. за извършена периодична сервизна проверка на използвания при
тестването на водача Dreger Drug test
5000 ARJM-0053 със срок на валидност на резултата от
проверката 12 месеца се установява, че уредът, с който е извършено тестването, към
датата 27.10.2022 г. е бил годен за използване. Същевременно от приложената по
преписката заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи
се установява, че на основание чл. 1 ал. 4 и 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на
МЗ, МВР и МП и чл. 33 т. 9 ЗМВР министърът е определил проверката за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС да се
извършва именно с уред за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози Dreger Drug test 5000 с тестова касета Dreger Drug test 5000 Test-Kit.
Съгласно
приложената по преписката Докладна записка от 27.10.2022 г. на извършилия проверката младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна П.С.С., след установяването на
положителния резултат от тестването за наркотични вещества на водача е съставен
АУАН № 713029 /приложен по преписката/, издаден му е талонът за кръвна проба № 121867/27.10.2022 г. и на основание чл. 7 ал. 2 от Наредба
№ 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП водачът е придружен от полицейския служител
до ВМА – Варна за вземането на проба за химичен анализ. По делото не са налични
данни за резултата от изследването.
Приложените
по административната преписка писмени доказателства - проба № 482 от 27.10.2022
г. с Dreger
Drug test 5000 ARJM-0053, отчела положителен резултат за кокаин; протокол
рег. № 819р-31013/27.10.2022 г. за извършване на проверка за употребата на
наркотични вещества или техни аналози; талон за изследване № 121867/27.10.2022
г., в който е вписан резултатът от проба № 482 и протокол *********-40000 от 14.02.2022
г. за премината успешно периодична сервизна проверка на Dreger Drug test
5000 ARJM-0053, са достатъчни, за да обосноват в случая наличието
на една от алтернативно регламентираните в чл. 171 т. 1
б. „б“ ЗДвП материално-правни предпоставки за прилагане на предвидената в
разпоредбата принудителна административна мярка, а именно управлението на моторното
превозно средство след установената с тест употреба от водача на наркотични
вещества или техни аналози. Следва да се посочи, че в нормата в условията на
алтернативност са предвидени две самостоятелни възможности за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози: с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, което ще рече, че положителният резултат от теста
е бил достатъчен в случая, за да се приложи предвидената в разпоредбата ПАМ „временно
отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца“. Действително, в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП изрично е
регламентирано, че при наличие на изследване от кръвна проба установените
стойности са определящи. По делото обаче няма спор, че резултатът от взетата
кръвна проба на водача въз основа на издадения му талон за изследване №121867/27.10.2022
г. не е готов и ще се забави във времето, на който факт изрично обръща внимание
и пълномощникът на жалбоподателя в пледоарията по съществото на спора в с. з.
на 22.03.2023 г., в която заявява, че при разговор с началника на
лабораторията, където е взета пробата, му е дадено уверение, че резултатът от нея
ще излезе най-рано след година, година и половина.
Представеният
от жалбоподателя в с. з. на 22.03.2023 г. фиш за токсикохимичен анализ, издаден
от ВМА – Варна, съгласно който в пробата от урина на пациента С.Х.Х., дадена по
негово собствено желание на 28.10.2022 г. в 12:05 ч., не е открито наличието на
наркотични вещества, не представлява доказателство, което убедително да се противопостави
на резултата от тестване с дрегера и по този начин да го разколебае, тъй като,
освен че в самия фиш е посочено, че анализът няма доказателствена стойност, но
и подобен начин на установяване на употребата на наркотични вещества не е
регламентиран в действащата Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП, издадена
на основание чл. 174 ал. 4 ЗДвП. Съгласно чл. 3 ал. 2 от наредбата при съставянето
на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и при попълване на
протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно Приложение
№ 1. Съгласно чл. 3 ал. 3 талонът се придружава от осем стикера с номера,
съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до
8. Съгласно чл. 3а от наредбата талонът за извършване на медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се издава в три случая: 1/ когато лицето откаже
извършването на проверка с техническо средство или тест; 2/ когато лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3/ когато физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. От данните по преписката става ясно, че в случая е налице втората от
визираните в чл. 3а предпоставки за извършването на медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Лабораторното
изследване не може да бъде извършено обаче в произволно избрано от водача място
и време и без легитимирането му за това с издадения за целта талон за
изследване. Съгласно 6 ал. 6 от наредбата контролният орган връчва на лицето
срещу подпис талона за изследване, като задължително вписва в него мястото,
където да се извърши установяването и срока на явяването за изследване, който е
до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор
или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – във
всички останали случаи. За извършването
на преценка доколко при явяването в лечебното заведение водачът е спазил
указания му в талона срок, чл. 13 от наредбата предвижда изискване при
явяването на лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното
заведение да се впишат датата и часът на явяване, а наред с това и номерът и
датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е
издал, както и часът на вземане на пробите за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, а след изпращането им в изследващата лаборатория – и
датата на изпращането. Значението на срока за явяване на водача в лечебното
заведение е видимо от чл. 15 ал. 6 от наредбата, според който при неявяване на
лицето за изследване в указания му в талона за изследване срок се приемат
показанията на техническото средство или теста, с което е установена
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Като
неотговарящ на изискванията по наредбата относно регламентираните в нея ред и
условия за извършване на медицинските и химико-токсикологични лабораторни
изследвания за употребата на наркотични вещества или техни аналози, представеният
по делото фиш за токсикохимичен анализ не може да се кредитира като годно
доказателство относно факта употребил ли е водачът наркотични вещества при
управлението на превозното средство на посочените в заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП дата и час. Такова доказателство е единствено изготвеният на основание чл.
24 ал. 2 от наредбата протокол за химическо или химико-токсикологично
изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози, който лабораторията, извършила изследването, има
задължението по 77 ал. 1 от наредбата служебно да изпрати заедно с протокола по
чл. 14 ал. 2 на структурата, посочена в талона за изследване. Съгласно чл. 24
ал. 2 от наредбата, резултатите от химическото или химико-токсикологичното
лабораторно изследване по чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 се отразяват в протокол
за химическо или химико-токсикологично изследване за
определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Протоколът се подписва от лицето, извършило изследването, като задължително
съдържа данни за: имената, длъжността и местоработата на извършилия
изследването специалист; имената и ЕГН на изследваното лице; кога, как и какви
проби са постъпили за изследване; състоянието на пробите при постъпване в
лабораторията; номерата на стикерите, с които са запечатани пробите; кога е
извършено изследването; използваните аналитични методи и получените резултати.
Посочи
се обаче, че по делото няма спор, че изготвянето на предвидения в чл. 24 ал. 2
от наредбата протокол с резултата от извършеното по реда на наредбата химико-токсикологично
изследване, меродавно за установяването на употреба на наркотични вещества или
техни аналози, ще се забави значително във времето. При излизането на този резултат,
ако с него се установи, че водачът не е управлявал автомобила на посочените в
заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП дата и час под въздействието на наркотични
вещества или техни аналози, каквото е и твърдението му в жалбата, това би било
основание за административно производство по глава ХІV, раздел І АПК /основание
в чл. 239 т. 1 АПК/. Към този момент обаче резултатът от направената проба
/тест/ № 482 с Dreger Drug test 5000 ARJM-0053
със съдържащите се по преписката доказателства за това е достатъчно основание
да се приеме наличието на една от алтернативно установените в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП материално-правни предпоставки за прилагане на предвидената в разпоредбата
принудителна административна мярка. Изцяло ирелевантни за прилагането на ПАМ по
чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП са обстоятелствата, на които се позовава пълномощникът
на жалбоподателят в с. з. на 22.03.2023 г., че доверителят му е с чисто съдебно
минало и че оказва помощ на лице, страдащо от детска церебрална парализа.
За
установяване компетентността на органа, наложил процесната ПАМ, по преписката е
приложена заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна,
с т. 1.8 на която, в упражнение на предоставената му с чл. 172 ал. 1 ЗДвП
възможност за делегиране на правомощия, той е оправомощил полицейските инспектори в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна да прилагат с мотивирани заповеди за цялата територия,
обслужвана от дирекцията, ПАМ по чл. 171 т. 1 ЗДвП, от каквато категория е и
обжалваната по делото. Това сочи на наличието на материална компетентност на издателя
на заповед № 22-0819-001560/27.10.2022 г.
Преследваната
с налагането на мярката цел е посочена в самия закон и тя е да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустанови административното
нарушение. Прилагането на мярката спрямо водач, управляващ превозното средство при
употребата на наркотични вещества или техни аналози, безсъмнено има за цел да осигури
безопасността на движението по пътищата и по този начин да способства за
ограничаването на многобройните пътно-транспортни произшествия в страната,
нерядко и с човешки жертви.
В
целостта си направените фактически констатации и правни доводи сочат на
неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли от съда,
съгласно правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК.
От
страна на ответника не е направено искане за разпределяне на отговорността за
разноски по чл. 143 АПК, поради което съдът не дължи произнасяне и по този
въпрос.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Х.Х. срещу заповед № 22-0819-001560/27.10.2022 г. на полицейски
инспектор в ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ като е отнето
свидетелството му за управление на МПС № *********.
На основание чл. 172 ал. 5 ЗДвП решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: