Решение по дело №4383/2020 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    ………………/…………………..…, гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4383 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на К.К.Т. ***, ЕГН **********, против НП № 20-0819-003109 от 01.09.2020год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон, както и адм. наказание глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, счита че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, при допуснати съществени нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени изцяло.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва фактическата обстановка изложена в АУАН и НП, а във фазата по същество пледира за отмяна на последното като претендира присъждане и на разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение за ответната страна в минималния предвиден в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 07.09.2004год. размер от 100лв.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.2020год. в 11:12ч. в обл. Варна, АМ-2 „Хемус“ (извън населено място) от „Летище-Варна, в посока гр.Варна, до бензиностанция „Петрол“ с техническо средство АТСС (ARH CAM S1) било засечено движение на л.а. „Тойота  Ланд Круизер“ с рег.№ В1058ВН като автомобилът се движел превишена скорост. За това нарушение бил ЕФ сер. К № 3639538  в който като собственик на МПС-то бил посочен въззивника К.К.Т... На 01.06.2020год. инспектор Христо Огнянов изготвил докладна записка до началника на Сектор ПП в която посочил, че заснетото на сн. 0190544 МПС с рег.№ В1058ВН няма валидна застраховка „ГО“ и е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП от 28.11.2019год. В посочената докладна записка инспектор Огнянов предложил материалите да се регистрират като ЗМ и да се изпратят на ВРП по компетентност с оглед престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП. Образувана била преписка ЗМ № І-226/2020год. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР Врана, която била изпратена във ВРП.

С постановление от 09.07.2020год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма данни за извършено престъпление.В постановлението прокурорът приел че няма виновно поведение от страна на въззивника и посочил, че началникът на Сектор ПП следва да извърши преценка за образуване на адм. наказателно производство срещу него с оглед извършени нарушения по чл. 140, ал.1 от ЗДП и по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

Копие от постановлението било изпратено на началника на Сектор ПП ОД МВР Варна за сведение.

На 01.08.2020год. св. Л.М. – мл. автоконтрольор в Сектор ПП съставил срещу въззивника АУАН № 258714 за това че „на 26.05.2020год., около 11:12ч. по автомагистрала „Хемус“ в посока Варна до бензиностанция „Петрол“, управлявал собственият си лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ В1058ВН който бил със служебно прекратена регистрация от 28.11.2019год.  (справка ОДЧ). Водача не представя контролен талон към СУМПС (неноси) ЗМ 1226/20“ с което нарушил разпоредбите на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника.

На 01.09.2020год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел, че въззивникът на 26.05.2020год. въззивникът е  нарушил разпоредбите на чл. 140, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от шест месеца, а на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 10лв. В НП наказващия орган посочил, че същото се издава на основание постановление за отказ от образуване на наказателно производство № 9113/2020 от 09.07.2020год., както и че МПС-то било с прекратена регистрация от 14.01.2019год..

Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з 825/19.07.2019год. на министъра на вътрешните работи, постановление на прокурор при ВРП от 09.07.2020год. с което е отказано образуване на наказателно производство, АУАН № 258714/01.08.2020год., сн. № 0190544, декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от К.К.Т., писмени сведения от К.К.Т. дадени на 05.06.2020год., докладна записка изходяща от инспектор Христо Огнянов, справка за нарушител, както и справка от АИ/С „КАТ“ – история на регистрацията – 2л.

Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани от съда и съответно представени и приети справка от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна рег.№ 819000-55255/16.11.2020год. и приложени към нея 2бр. справки от АИС „КАТ“, както и материалите по пр. преписка № 9113/2020год. по описа на ВРП включващи материалите по ЗМ № І-226/2020год. по описа на сектор ПП ОД на МВР Варна.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя Л.М.. В тях свидетелят сочи, че някой бил установил нарушение с камера, а след това му е било разпределено на него да състави АУАН. Заявява, че е имало преписка и той бил извикал въззивника във връзка с това. Сочи, че тогава към момента на съставяне на акта водачът не му бил представил КТ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.

От правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство констатира следното:

По т.1 от НП.

В АУАН и НП не съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно липсват факти свързани както с обективната така и със субективната страна на първото вменено на въззивника нарушение (това на чл. 140, ал.1 от ЗДП). Посочено е само че автомобилът бил с прекратена регистрация от определена дата без да е посочено на какво основание е била прекратена регистрацията като липсват и факти досежно това наясно ли е бил въззивника с факта на прекратяване на регистрацията точно на тази дата. Отделен е въпроса, че в случая в АУАН и НП са посочени и различни дати на прекратяване на регистрацията на автомобила, което в още по-голяма степен води до неяснота във волята АНО.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП в частта на т.1 на процес. основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП в частта на т.1 е било издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая по делото няма спор, че на датата и в часа посочени в НП именно въззивникът е управлявал процесното МПС, което е и негова собственост. В горната насока са приложените към АНП снимков материал от заснето нарушение за скорост, декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от въззивника, писмени обяснения от въззивника, както и справка от АИС КАТ досежно регистрацията на автомобила.

От друга страна от приложената към АНП справка от АИС КАТ се установява, че към тази дата управлявания от въззивника автомобил е бил с прекратена регистрация като регистрацията е била прекратена на 14.01.2019год. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

Към преписката обаче липсват доказателства, а и в хода на съдебното следствие не са ангажирани такива от страна на АНО и за субективната страна на нарушението.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че въззивникът който няма спор, че е собственик на МПС-то описано в НП е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Нещо повече липсват доказателства, че същият изобщо е бил уведомена от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от материалите по пр. преписка 9113/2020год., приобщени като доказателства по настоящото дело, уведомление по чл. 574, ал.10 от КТ е било изпратено до въззивника, но липсват данни то да е било връчено. По-важно обаче е друго. Дори и въпросното уведомление изпратено от ГФ да е било получено от собственика на автомобила (в случая въззивника), то не дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе по делото

И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивника към датата на нарушението посочена в НП, ако и той да е управлявал автомобила на процесната дата, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В горната насока е налице константна практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1520/2019год. и мн. други.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Нещо повече точно на липсата на субективна съставомерност е приел и прокурора в постановлението си за отказ да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение са прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Последното съдът изрично намира за нужно да отбележи с оглед дадените от прокурора в постановлението за отказ да се образува наказателно производство указания за извършване на преценка за образуване на адм. наказателно производство срещу въззивника за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.

Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си не може да обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото защото прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога, ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не може да предположи единствено и само на база липсата на валидна застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация за разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е предвидено нарочно уведомяване на собственика.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП в частта на т.1 е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

По т.2 от НП.

С тази част на НП на въззивникът е наложено наказание за нарушаване нормата на чл.100, ал.1, т.1 ЗДП за това, че на 26.05.2020год. като водач на МПС не представил контролен талон към СУМПС.

Досежно това нарушение в обст. части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които го писват в достатъчна степен така че въззивникът да разбере за какво е ангажирана отговорността му.

По делото обаче не са събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на това адм. наказателно обвинение.

Няма спор, че въззивникът е управлявал процесното МПС на посочената дата и съответно като водач е следвало да носи и при поискване от страна на контролните органи да представи СУМПС и КТ към него. Липсват обаче доказателства които да установят, че на тази дата, докато е управлявал автомобила, той не е носил КТ.

Видно от показанията на св. М. на посечената дата той не е извършвал проверка на въззивника, а управлението на автомобила е било засечено от техническо средство. Сочи, че СУМПС и КТ е поискал в момента на съставяне на АУАН и тогава не му бил представен контролен талон. АУАН обаче в случая е бил съставен на 01.08.2020год., което е приблизително два месеца и половина след датата на нарушението посочена в НП.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че адм. наказателното обвинение по т.2 от НП не е доказано, поради което и постановлението в тази му част се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък размер.

По искането на въззиваемата страна.

С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 300лв., която сума е равна на определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 68 от 31.07.2020год./ в редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ (07.12.2020), съдът счете, че направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за определяне на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 300лв.. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от ОД МВР Варна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-003109 от 01.09.2020год. на началника на група към ОД МВР Варна сектор ПП с което на К.К.Т. ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от  6 месеца, за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 10лв. за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на К.К.Т. ЕГН **********,*** сума в размер на 300лв. представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                            

      

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: