№ 165
гр. Варна , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900017 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Образувано е по предявен от “ВГ - 2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, срещу "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
следните суми: 11 621,23 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена
и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец август 2017 г.,
за която е издадено дебитно известие № 114/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017г.,
както и сумата от 3 249,97 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;
1 180,58 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец август 2017 г., за която е
издадено дебитно известие № 116/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017 г., както и
сумата от 329,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 197 406,87 лева,
представляваща остатък от дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец септември 2017 г., за която
е издадена Фактура № 115/30.09.2017 г. на обща стойност 216 874,32 лева, както и сумата от
55 054,57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до датата
на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
1
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 17 227,42 лева,
представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец септември 2017 г., за която е издадено
дебитно известие № 117/30.09.2017 г. към Фактура № 115/30.09.2017г., както и сумата от
4 804,57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 16 359,22 лева,
представляваща остатък от дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец октомври 2017 г., за която е
издадена Фактура № 118/31.10.2017 г., на обща стойност 17 955,53 лева , както и сумата от
4 572,46 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е собственик на вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание
договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №
ДУА-381/13.03.2008-3029-ВГ-14.03.2008-4025-ВГ-04.07.2008 от 04.08.2008 г., сключен
между ищеца и „Електроразпределение – Варна“ АД (в последствие „Е.ОН БЪЛГАРИЯ
МРЕЖИ“ АД, а от 10.09.2012 г. „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ“ АД). Излага се също така, че
ищецът е сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 89/17.02.2010 г. с
ответното дружество „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД (от 10.09.2012 г. „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД) по силата, на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно,
на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР, като към момента на сключване на договора
съгласно чл. 18, ал. 3 от последния приложима е преференциалната цена определена в
Решение № Ц - 04/30.03.2009 г. на ДКЕВР. Твърди, че с приемането на Решение № Ц –
010/30.03.2011 г. се въвела нова преференциална цена за изкупуване на електроенергия.
Излага, че с влизането в сила на ЗЕВИ сключеният между страните договор за изкупуване
запазил действието си и приложимата преференциална цена към момента на влизане в сила
на закона била тази по Решение № Ц – 010.
Счита, че при определяне на преференциалните цени в Решение № Ц – 10, КЕВР е
въвел специален критерий по отношение на производителите на електроенергия от вятърни
електрически централи, въз основа на който са определени две различни преференциални
цени за изкупуване на електроенергия, приложими в зависимост от размера на достигнатите
от ВяЕЦ работни часове. По този начин т. 8 от Решение № Ц – 010 предвижда
преференциална цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи работили до
2250 часа и т. 9 от Решение № Ц – 010 предвижда преференциална цена от 172,95 лв./MWh
за вятърни електрически централи работили над 2250 часа. Твърди, че така е била и трайно
установената практика между страните – за ветровите генератори с пълни ефективни
2
годишни часове работа до 2250 часа се заплаща по – високата преференциална цена,
определена със съответното ценово решение – Решение № Ц – 010, а за произведената
електроенергия при следващите пълни ефективни годишни часове работа над 2250 часа – на
по – ниската преференциална цена, определена в същото решение.
Сочи, че в резултат на измененията на ЗЕ е постановено Решение № СП –
1/31.07.2015 г., с което е установено нетно специфично производство на ел.енергия, въз
основа на което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията. Съгласно
т. 1.7 от Решение № СП – 1 нетното специфично производство на електрическа енергия на
ВяЕЦ при определена цена в размер на 188,29 лв./MWh без ДДС (т.е. по т. 8 от Решение №
Ц - 010) е 2000kWh за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, а съгласно т. 1.8 от Решение № СП – 1
нетно специфично производство на електрическа енергия на ВяЕЦ при определена цена в
размер на 172,95 лв./MWh без ДДС (т.е. по т. 9 от Решение № Ц - 010) е 2300kWh за ВяЕЦ,
работещи до 2250 часа. При тези стойности ответникът следвало да изкупува количествата
електроенергия, произведени от ВяЕЦ на ищеца.
Сочи, че за месец август 2017 г. е произвел и доставил на ответника електрическа
енергия в размер на 64,134 MWh, за която е издал Фактура № 113/12.09.2017 г. на стойност 1
689,13 лв. с ДДС. Уточнява, че продажната цена за количеството от 64,134 MWh е 21,948
лв./MWh /приложимата цена за електрическа енергия, произведена за излишък на
балансиращия пазар при надхвърлен праг от 2000 MWh НСП на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е
достигнала прага от 2300MWh НСП на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. След
издаване на Фактура № 113/12.09.2017 г. ищецът е произвел количества електрическа
енергия, с които е достигнал прага от 2250 часа ефективна работа и поради тази причина е
издал Дебитно известие № 114/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017 г. за сумата от 11
621,23 лв. с ДДС и Дебитно известие № 116/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017 г.
за сумата от 1 180,58 лв. с ДДС, с които ищецът е коригирал продажната цена за излишък до
размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение № СП – 1 (188,29
лв./MWh) за количество електроенергия, произведено през месец август 2017 г. Твърди, че
ВяЕЦ на ищеца е достигнала 2250 ефективни часа работа и не е достигнала прага от 2300
MWh нетно специфично производство на електрическа енергия от инсталиран 1 kW
мощност, поради което цялото количество произведена през месец август електроенергия е
подлежала на изкупуване по преференциална цена съобразно т.1.7 от Решение № СП – 1
(188,29 лв./MWh). Посочените суми не са заплатени от ответника, поради което ищецът
претендира и обезщетение за забава на плащането за сумата от 11 621,23 лв. в размер на 3
249,97 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба, както и
обезщетение за забава на плащането за сумата от 1 180,58 лв. в размер на 329,34 лв., считано
от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба.
Твърди, че през месец септември 2017 г. е произвел и доставил на ответника
електрическа енергия в размер на 1044,976 MWh, за която е издал Фактура № 115/30.09.2017
3
г. на стойност 216 874,32 лв. с ДДС. за продажната цена 172,95 лв./MWh /приложимата
преференциална цена за електрическа енергия, съобразно т. 1.8 от Решение № СП – 1/,
дължима след достигане на 2250 ефективни часа. За част от количеството произведена през
месец септември 2017 г. електрическа енергия в размер на 935,866 MWh, ВяЕЦ е работила
до 2250 ефективни часа, съответно продажната цена според ищеца е предвидената в т. 1.7.
от Решение № СП – 1 (188.29 лв./MWh), а останалата част електрическа енергия в размер на
109,11 MWh е произведена при работа на ВяЕЦ от 2250 ефективни часа, но не е достигнала
прага от 2300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW
мощност, подлежаща на изкупуване на преференциална цена по т. 1.8 от Решение № СП – 1
(172,95 лв./MWh). Излага още, че ответникът е заплатил само част от дължимата по Фактура
№ 115/30.09.2017 г. сума в размер на 19 467,45 лв. при обща стойност на фактурата 216
874,32 лв. с ДДС. Предвид остатъкът в размер на 197 406,87 лв. с ДДС ищецът претендира и
обезщетение за забава в размер на 55 054,57 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на
настоящата искова молба. Доколкото обаче по издаденото към Фактура № 115/30.09.2017 г.
Дебитно известие № 117/30.09.2017 г. на стойност 17 227,42 лв. с ДДС, ответникът не е
извършвал плащане, ищецът освен сумата в размер на 17 227,42 лв. претендира и
обезщетение за забава в размер на 4 804,57 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на
настоящата искова молба.
По отношение на претендираните за месец октомври 2017 г. суми за произведена и
доставена на ответника електроенергия, ищецът сочи, че същата е в размер на 86,516 MWh,
за която е издал Фактура № 118/31.10.2017г. на стойност 17 955,53 лв. с ДДС, като
продажната цена е в размер 172,95 лв./MWh /приложимата преференциална цена за
електрическа енергия, произведена след достигане на 2250 часа работа и преди достигане на
2300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW
мощност. Излага, че ответникът е заплатил част от дължимата по Фактура № 118/31.10.2017
г. сума в размер на 1 560,31 лв. при обща стойност на фактурата 17 955,53 лв. Предвид
остатъкът в размер на 16 359,22 лв. ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на
4 572,46 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба.
Излага доводи, че отмяната на т. 1.7 от Решение СП с Решение № 1177/23.02.2018 г.,
постановено по адм.д. № 8522/2015 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г.,
постановено по адм.д. № 5284/2018 г. на ВАС, довела до приемане на Решение № СП –
5/28.03.2019 г., с което се определили еднакви стойности с тези предвидени в отменената т.
1.7 от Решение № СП – 1. Сочи, че Решение № СП – 5 било обявено за нищожно с Решение
№ 6355/29.10.2019 г., постановено по адм.д. № 4422/2019 г. на АССГ., което като последица
имало ретроактивно действие. Твърди, че ответникът следва да заплати количеството ел.
енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата, както и че срокът за заплащане е
изтекъл, с което обвързва дължимостта на сумите по процесните фактури/дебитни известия
и съответното им обезщетение за забава. Намира отказът на ответника да изпълни
задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за неправилен, тъй като за
ответника не съществуват договорни или законодателни причини да прилага друг
4
механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните. Излага, че
ответната страна е в забава и дължи обезщетение за това в горепосочените размери.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответникът "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД
депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на исковете, но за
тяхната неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за
изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до
размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното
специфично производство, приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар.
Твърди, че поддържаната от ищеца възможност да се използват последователно двете
преференциални цени е отречена както от КЕВР, така и от ВАС с мотивите на Решение №
1115 /28.01.2019 г., постановено по адм.д. № 5284/2018 г. Сочи, че за процесния период са
заплатени както следва: за произведената през месец август 2017 г. ел.енергия в размер на
64,134 MWh над НСП цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД
на обща стойност 1 689,13 лв. с ДДС, за произведената през месец септември 2017 г.
ел.енергия в размер на 1044,976 MWh над НСП цена за излишък на балансиращия пазар,
определена от „ЕСО“ ЕАД на обща стойност 19 467,45 лв. с ДДС и за произведената през
месец октомври 2017 г. ел.енергия в размер на 86,516 MWh над НСП цена за излишък на
балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД на обща стойност 1 560,31 лв. с ДДС.
Излага, че ищецът не се е съобразил със становището на крайния снабдител – ответника,
както и с това на обществения доставчик - „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, като ищецът е следвало да извърши корекция на цената по издадените
счетоводни документи – от преференциална цена на цена за излишък на балансиращия
пазар, съответна на часа на производство. Твърди, че след като производителите са
фактурирали продадената електрическа енергия над предвидения в чл. 31 от ЗЕВИ лимит,
НЕК отказват да заплатят на ответника фактурираната от производителя електрическа
енергия по преференциална цена след достигане на НСП.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба оспорва
възраженията в отговора, като твърди, че поведението на НЕК не може да дерогира
задълженията на ответника по договора за изкупуване, и именно последният се явявал
неизправна страна по договора.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива
своите за неоснователност на иска.
В писмено становище, третото лице-помагач на страната на ответника – НЕК ЕАД
поддържа становище за неоснователност на исковите претенции. Счита, че
преференциалната цена за един производител е една и се прилага за съответното нетно
специфично производство, след което енергията се изкупува по цена за излишък на
5
балансиращия пазар. Посочва, че с Решение № СП-1/31.07.2015 год. КЕВР е определено
нетното специфично производство на електрическа енергия за съответните групи
производители, за които са определени преференциални цени.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
изложените твърдения и претендират присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 557/17.05.2021 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Между страните не се спори, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия;
наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК
е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до
началото на месец август 2017 г. ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по
т. 8 от Решение Ц - 10; количествата продадена електроенергия за процесния период, както и
заплащането й от ответника на ищеца по цената за излишък, съответстваща на часа на
производство, вместо преференциалната цена по т. 8 и т. 9 от Решение № Ц - 10; факта на
получаване на фактурата от ответника.
Съгласно чл. 18 от договора за изкупуване, цената за продажба на електрическата
енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на компетентния
орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия бъде променена, то
тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо
допълнително договаряне. Не е спорно, че за процесния период преференциалните цени за
ВяЕЦ са определени от КЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011 год. като е взет предвид и
специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително –
188.29 лв./MWh (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./MWh (т.9).
Не се спори, че през месец септември 2017 г. е произвел и доставил на ответника
електрическа енергия в размер на 1044,976 MWh, за която е издал Фактура № 115/30.09.2017
г. на стойност 216 874,32 лв. с ДДС. за продажната цена 172,95 лв./MWh /приложимата
преференциална цена за електрическа енергия, съобразно т. 1.8 от Решение № СП – 1/,
дължима след достигане на 2250 ефективни часа, като ответникът е заплатил само част от
дължимата по Фактура № 115/30.09.2017 г. сума в размер на 19 467,45 лв. при обща
стойност на фактурата 216 874,32 лв. с ДДС.
Не се спори и че за месец октомври 2017 г. е произведена и доставена на ответника
6
електроенергия в размер на 86,516 MWh, за която е издадена Фактура № 118/31.10.2017г. на
стойност 17 955,53 лв. с ДДС, като продажната цена е в размер 172,95 лв./MWh
/приложимата преференциална цена за електрическа енергия, произведена след достигане на
2250 часа работа и преди достигане на 2300 MWh нетно специфично производство на
електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, от която ответникът е заплатил сума в размер
на 1 560,31 лв. при обща стойност на фактурата 17 955,53 лв.
Съгласно приетото от ДКЕВР Решение Ц-10 от 30.03.2011 год. са определени
преференциални цени на ел.енергия, произведена от ветрови електрически централи, при
които се прилага специален критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник -
при пълни ефективни часове на работа на ветровите генератори: до 2250 годишни часа
включително и над 2250 годишни часове. Считано от 01.04.2011 год. между страните по
договорите за изкупуване на ел.енергия се прилагат съответно цена от 188.29 лв./MWh за
ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, и за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа – 172.95 лв./MWh, в
съответствие с чл. 21, ал.1 от ЗВАЕИБ /отм./.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД възлагат в
тежест на ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване да установи факта, че
е възникнало валидно договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по
договора и механизма на определяне на приложимата цена.
Доколкото между страните е безспорно установено съществуването на валидна
облигационна връзка по силата на която са произведени процесните количества ел.енергия,
то предмет на спора в конкретния случай е как следва да се определи размера на дължимата
цена за произведената ел. енергия с оглед Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, с
което са определени две различни количества на НСП, като основният въпрос, който се
поставя е дали по отношение на една и съща ВяЕЦ в рамките на една календарна година са
приложими и двете тарифи или спрямо една централа в рамките на една календарна година
е приложима само едната тарифа, при достигане размера на която, разликата се заплаща по
цени за излишък.
Действащият към момента на сключване на процесния договор ЗВАЕИБ е отменен с
влезлия в сила на 03.05.2011 год. ЗЕВИ, като в съгласие с § 7, ал.1 от ПЗР ЗЕВИ приложима
към процесния договор е определената с Решение Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР цена на
изкупуване на ел.енергия.
Не се оспорва по делото, че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано
цялото количество ел.енергия. Това е било извършвано до влизане в сила на изменението на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 год., съгласно което крайният снабдител има задължение
да изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на
7
определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества – по
утвърдени цени за крайните снабдители.
В сила от 24.07.2015 год. е извършена промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ, съгласно която крайният снабдител има задължение да изкупува произведената
енергия по преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично
производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий
„нетно специфично производство на електрическа енергия“ /НСП/ е дефиниран в §1, т.29 от
ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW
инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени
след приспадане на собствените нужди. КЕВР е длъжна да приеме решение, с което да
установи НСП на ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/.
С Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР са определени различните стойности на
НСП, в съгласие с които се прилагат определените преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015 год., като е
приложен критерий за диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите
генератори. Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на които са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР е в
размер на 2000 kWh, при определена цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до
2 250 часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определена цена – 172.95 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ
работещи над 2 250 часа /т.1.8/.
Не е спорно между страните и че Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, в частта
му по т. 1.7, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на ВАС, след което
КЕВР е приела Решение СП-5/28.03.2019 год., с което на основание пар.17 от ПЗР на ЗИДЗЕ
установява, считано от 31.07.2015 год. нетно специфично производство в размер на 2000
КТВч, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически
централи работещи до 2 250 часа по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год. на КЕВР.
Доколкото КЕВР е законово задължена да извърши отново установяване по същия
административен ред на конкретен размер на НСП е прието Решение № СП-5/27.03.2019
год., което към датата на приключване на устните състезания, е породило действие /чл. 13,
ал.9 от ЗЕ/ и следва да бъде съобразено, по арг. от чл.235, ал.3 от ГПК. Съгласно посочената
разпоредба на ЗЕ решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно тяхната
законосъобразност пред Административния съд - град София, но обжалването не спира
изпълнението на решението. Следователно, законодателят е въвел правилото за
предварително изпълнение на решенията на регулатора, като независимо от тяхното
обжалване, същите произвеждат валидни правни последици и са обвързващи за страните по
8
тези правоотношения. В този смисъл въведения от ищцовото дружество аргумент, че
предвид обжалването на решение № СП-5 от 28.03.2019 год., последното не е влязло в сила
и не следва да бъде вземано под внимание, е неотносим.
Установеното НСП, съгласно Решение № СП-5/27.03.2019 год., се прилага, считано
от 31.07.2015 год. Обратното действие на административния акт е придадено със закон, тъй
като административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме
решение, с което да се установи нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
комисията, приети до влизането в сила на този закон.
Неоснователен е доводът на ищеца, че ответникът е следвало да фактурира
произведената електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от
Решение Ц-10/30.03.2011 год. – 188.29 лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни
часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни
годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011
год. – 172,95 лв./MWh, а след достигане на 2 300 kWh нетно специфично производство – по
цена на излишък на балансиращия пазар.
Това твърдение е необосновано и изцяло противоречи на законовата регламентация за
два самостоятелни вида вятърни електроцентрали, което от самото начало – 2006 год. и
понастоящем води до различни стойностни и ценови параметри за всяка една от тях.
Подробен анализ на нормативната уредба в тази насока е изложен в посоченото по-горе
решение № 1115 от 28.01.2019 год. по адм. дело № 5284/2018 год. на ВАС. Посочено е, че за
първи път през 2006 год. в решение № Ц-13 от 28.06.2006 год. ДКЕВР е разгледал
същността на тези централи и факторите, пряко относими към ценообразуването. В
мотивите към решението е отразено, че пълните ефективни часове на работа се определят на
база прогнозното количество енергия за едногодишен период, разделено на общата
инсталирана мощ на ветровата централа. Ефективните часове на работа се съобразяват с
изследванията на БАН за потенциала на вятъра, съобразно които, страната е разделена на
две ветрови зони. Първата зона е с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори до 2 250 часа включително. Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези
съображения, в решението за първи път се определят преференциални цени, като те са
различни в зависимост от ветровия генератор и пълните ефективни годишни часове на
работа. Впоследствие с приемането на новата норма на чл.19а от НРЦЕЕ, разделението е
нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет специален критерий при определяне
на преференциални цени на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на
първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове работа на ветровите
генератори: до 2250 са по т.1 и над 2250 часа по т.2. Разделението по специфичния критерий
е продължено в следващите ценови решения на комисията, в това число и в решение № Ц-
010/2011 год., в което е посочено, че преференциалните цени са определени за
електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за електроцентрали,
9
работили до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би следвало категорията, към която принадлежи
съответната електроцентрала, да се определи едва след края на годината. В такъв случай, би
се поставил и въпроса за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата
преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо платена.
Действително не може да се оспори правото на свободно договаряне страните, но в
конкретния случай следва да се отчете факта, че критериите при определяне на цената на
изкупуване на произведената от ищеца ел.енергия са нормативно регламентирани, съответно
регулирани от орган на държавното управление.
Съгласно твърденията в исковата молба, както и предвид неоспорения от ответника
факт, че ищцовото дружество е получавало за произведената ел.енергия преференциалната
цена в размер на 188.29 лева MWh – утвърдената с т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год.,
следва да се приеме, че ищецът индивидуализира своята ВяЕЦ като такава, работеща до
2250 ефективни часа годишно.
НСП, използвано от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т.8 от
Решение Ц-10/30.03.2011 год., е 2000 kWh. Същото е определено както с отменената по
съдебен ред т.1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, така и в диспозитива на
Решение № СП-5/27.03.2019 год.
Доколкото ищецът сам е определил принадлежността на централата си към
категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и по този начин е получил за производството си
от началото на календарната 2015 год. преференциална цена, съответстваща на тази за
категорията, то за тази категория са прилага съответното й НСП.
Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно или изработва над този
праг е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални цени се прилага
- тази по т.8 или по т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011 год. Прагът, след който не се дължи
преферентна цена за произведена енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не
ефективните часове за ценовата категория. Това означава, че дори ВяЕЦ от тази категория да
работи 2250 ефективни часа /на максималната си инсталирана мощност/ и да произведе
съответно 2250 kWh енергия от 1 kW мощност, то по преференциална цена законът допуска
да бъдат заплатени само 2000 kWh, остатъкът, ако бъде продаден на крайния снабдител, се
заплаща по цена за излишък. Подходът на законодателя е принципен и се ръководи от
параметрите на централата и възможността й за ефективна работа, поради което съдът
счита, че една ВяЕЦ не може да попада в две тарифни групи. Този извод се съдържа и в
Решение на ВАС № 1115/28.01.2019 год. по адм.дело № 5284/2018 год., с което е обявена
незаконосъобразността на т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 год. В мотивите съдът
приема, че е неоснователно твърдението на производителя на енергия от ВяЕЦ, че по
отношение на един и същ производител се прилагат двете тарифи в зависимост от часовете
10
работа, като съдът съобразява измененията в приложимата нормативна уредба и регулаторна
практика на КЕВР.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че като е заплатил
на производителите фактурираните по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ работещи
до 2250 часа годишно, само произведеното количество ел. енергия, равняващо се на НСП до
2000 kWh, и е закупил останалото количество произведена ел. енергия за процесните
периоди по цени за излишък на балансиращия пазар, ответникът е изпълнил точно
задълженията си по договора и не дължи горница над тези цени до претендираните от
ищеца за изкупени количества от 2000 kWh до 2300 kWh.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за обезщетение за забава за периода до датата на предявяване на иска, както и за
присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят направените по делото разноски. В тази връзка следва да се разгледа и
релевираното от страна на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатско възнаграждение, но
не по-малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В конкретния случай предвид цената на исковете съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е 7 767 лв. Съгласно
представените доказателства по делото договореният размер на адв.възнаграждение е общо
в размер на 12 312 лева, като адвокатско възнаграждение е договорено за всяка една от
претенциите. Съдът, като съобрази, че отношенията между страните се уреждат от рамков
договор и обстоятелството, че спорът между тях не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде изчислено върху
общата цена на исковете, а не за всяка фактура поотделно и следва да се присъди до
предвидения минимален размер, равняващ се на посочената по-горе сума от 7 767 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВГ - 2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, бул.»България» № 51 Б, ет.4, п.к. 1404 срещу "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
11
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс –
Г, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, искове за осъждане на ответника да заплати
следните суми: 11 621,23 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена
и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец август 2017 г.,
за която е издадено дебитно известие № 114/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017г.,
както и сумата от 3 249,97 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;
1 180,58 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец август 2017 г., за която е
издадено дебитно известие № 116/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017 г., както и
сумата от 329,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 197 406,87 лева,
представляваща остатък от дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец септември 2017 г., за която
е издадена Фактура № 115/30.09.2017 г. на обща стойност 216 874,32 лева, както и сумата от
55 054,57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до датата
на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 17 227,42 лева,
представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец септември 2017 г., за която е издадено
дебитно известие № 117/30.09.2017 г. към Фактура № 115/30.09.2017г., както и сумата от
4 804,57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 16 359,22 лева,
представляваща остатък от дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец октомври 2017 г., за която е
издадена Фактура № 118/31.10.2017 г., на обща стойност 17 955,53 лева , както и сумата от
4 572,46 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „“ВГ - 2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.»България»
№ 51 Б, ет.4, п.к. 1404 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“,
Варна Таурс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 7 767 лв., представляваща
направените в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ул. Триадица № 8, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника
12
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220, вр. с чл. 219, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13