№ 21433
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110142011 по описа за 2024 година
Произовдството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени при условията на обективно съединение осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от ЗАД „Асет Иншурънс“ АД срещу Столична община за сумата от 2407,17 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 10.11.2023 г., с вкл. ликвидационни разноски за
определянето му в размер на 25 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба– 15.07.2024 г. до плащането, както и за сумата от 87 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 09.04.2024 г. до 14.07.2024г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования при него лек автомобил марка ************* на стойност 2382,17
лева, като в този размер твърди да е изплатил застрахователно обезщетение. Поддържа, че
причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите
носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. С плащане на застрахователното
обезщетение в негова полза възникнало регресно вземане в размер на платената сума, ведно
с ликвидационните разноски в размер на 25 лв. Твърди, че изпратил на ответника покана за
доброволно изпълнение, окомплектована с всички необходими документи, доказващи
основателността на претенцията му, но получил отказ за плащането й. При така изложените
фактически твърдения иска от съда да му присъди съдебно предявените вземания, ведно със
1
законната лихва и сторените разноски в производството по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани. От
доказателствата по делото не се установявали механизмът на твърдяното ПТП,
съществуването на дупка на пътното платно, характерът и размерът на вредите.
Индивидуализиращите белези на МПС, за което ищецът твърди, да е било увредено, не
съответствали на посочените в протокола за ПТП и уведомлението за щета. Оспорва
доказателствената стойност на протокола за ПТП. Търсеното обезщетение било завишено и
не съответствало на действителния размер на щетата.Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резулт, като в тази връзка излага, че при инцидента водачът на увреденото
МПС не положил дължимата грижа, тъй като не съобразил повоедението си с пътната
обстановка. Ликвидационните разноски също били завишени, а освен това не се включвали в
регресната отговорност на ответната община. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение с конкретни съображения за несъответствието между
автомобила, посочен в застрахователната полица, и автомобила, за който в исковата молба се
твърди да е пострадал при ПТП. Липсвали доказателства и за приемането на общите условия
оо застрахователния договор от страна на застрахования. Не оспорва, че обещетението е
платено и че е получил покана за доброволно изпълнение. Моли за отхвърляне на исковете
или евентуално за намаляване размерите им. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск по чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи следните обстоятелства: валиден договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на
застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или
по повод изпълнението на която да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и
причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
На първо място по делото от никое от събраните доказателства не се установява
сключването на договор за имуществено застраховане с ищеца за посочения в исковата
молба лек автомобил марка *************.
На следващо място, не се установяват също така настъпването на застрахователно
събитие с участието на описания в исковата молба лек автомобил, нито изплащането на
застрахователно обезщетение за отстраняване щетите по него.
Приетата като доказателство и представена с исковата молба застрахователна полица №
2
********** е за друг лек автомобил марка *******************, с различен от посочения в
исковата молба регистрационен номер – *******************“. От всички събрани по
делото доказателства се установява именно участието на това МПС в твърдяното от ищеца
застрахователно събитие от 10.11.2023г., но доколкото с исковата си молба ищецът твърди и
претендира регресно вземане за платеното по застрахователен договор с предмет лек
автомобил марка ************* съдът достига до извод, че същят не доказва
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, като своевременно наведените с
отговора възражения в тази насока се споделят изцяло. В случая не е налице нередовност на
исковата молба, доколкото в същата ясно, пълно и безпротиворечиво са изложени
обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита, като между тях и
отправеното до съда искане (петитума на исковата молба) не съществува противоречие или
неяснота. Ищецът не доказва правопораждащите факти, на които се позовава, което именно
обосновава и крайния извод на съда за неоснователност на иска.
От извода за неоснователност на главния иск следва извод за неоснователност и на
акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само
ответникът, на когото съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС““АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шар планина“ № 35 срещу
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 33 осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2407,17 лева, представляващи регресно
вземане по щета № 10023006517 за ПТП, настъпило на 10.11.2023г., при което на
застрахования при ищеца лек автомобил марка ************* са причинени щети
вследствие на попадането му в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на
територията на гр. София срещу № 10 на ул. „Захари Зограф“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба– 15.07.2024 г. до плащането, както и за сумата от 87
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.04.2024 г. до 14.07.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП „ЗАД“АСЕТ ИНШУРЪНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шар планина“ № 35 да заплати на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33 сумата от
150 лева за разноски.
3
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4