Решение по дело №361/2019 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 28
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20193320100361
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 28

 

гр.Кубрат, 21.02.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд, в публично заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                Председател: Албена Великова

 

при  секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 361 по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявени обективно съединени иска с правно основание чл.108 от ЗС и евентуален по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД – за ревандикация на движими вещи или присъждане на паричната им равностойност.

Ищцата Р.Б.Ш., ЕГН **********,*** чрез пълномощник а.Н. ***, като твърди, че с влязло в законна сила решение по гр. д. № 188/2017 г. по описа на РС-Кубрат бракът й с ответника А.А.Н. е прекратен; че преди развода е била изгонена от семейното жилище и там останали движими вещи нейна лична собственост; че поканила с нотариална покана ответника да й върне вещите, като със съдействието на служителите на РУМВР – Кубрат са и били върнати само част от тях, моли съда да признае за установено, че тя е собственик на спалня с кожена табла, ъглов диван в два цвята, портманто, автоматична пералняBeko“, вградена фурнаBeko“ и микровълнова печка „Arielle“, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 7 060 лева, и да осъди ответника да й предаде владените на тези вещи. В условията на евентуалност, в случай, че вещите са унищожени или повредени претендира присъждането на тяхната равностойност в размер на 7 060 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът А.А.Н., ЕГН **********,*** чрез пълномощника си адв.Сезгин Вели от АК-Разград депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск само относно претендираната от ищцата вградена фурна „Беко“, за която заявява, че е била закупена от неговата майка.  

Ведно с отговора на исковата молба, в срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК, ответникът депозира насрещен иск с правно основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 23 ал. 2 от СК, с който претендира подялбата на придобити по време на брака вещи и МПС, а именно: вградена фурнаBeko“, златни накити на стойност 2000 лв. и лек автомобилОпел Астра“.

В срока за отговор на насрещната искова молба насрещният ответник заявява, че искът е нередовно предявен, тъй като не са конкретизирани вещите, за чиято подялба се претендира. Счита, че искът е и неоснователен, тъй като вградената фурна е нейна лична собственост, тъй като е подарък от сестра й, златни накитинейни лични и на детето са останали в дома на насрещния ищец, а лекият автомобил е с прекратена регистрация и спрян от движение. Твърди, че процесното МПС е придобито със средства от еднократна помощ по ЗСПД за отглеждане на дете от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение. Поради това моли съда да остави без уважение насрещната искова претенция.

В съдебно заседание на 06.11.2019 г. ищцата чрез процесуалния си представител прави искане в делбената маса да бъдат включени следните златни накити, придобити по време на брака: 1 чифт дамски обеци, бяло и жълто злато; халкички около 2 г; златно колие със знак за безкрайност; дамско колие около 3 г; златна дамска гривна около 4 г; мъжки златен ланец около 5 г; мъжка златна гривна около 5 г и детска златна гривна с плочка „Hello Kiti“ около 3 грама.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235, ал.2 и ал. 3 ГПК, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е доказано с категоричност и няма спор между страните относно обстоятелствата, че ищцата и ответникът са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 14.02.2014 г., който брак е прекратен през 2017 г. с влязло в сила на 01.08.2017 г. решение по гр. д. № 188/2017 по описа на РС–Кубрат.

Не е спорно обстоятелството, че страните заживели заедно след сватбеното тържество през месец юли 2014 год., а от месец ноември 2016 год. са разделени като ищцата и роденото от брака дете се установили в дома на нейните родители.

Няма спор и относно факта, че страните са обитавали една и съща жилищна сграда в село Брестовене заедно с родителите на ответника, като бившите съпрузи живеели на втория, а родителите на А.А.Н. – на първия етаж. 

Не се спори, че в обитавания втори етаж е била направена нова кухня, обзаведена с хладилник „Beko“, автоматична пералня „Beko“, вградена фурна „Beko“ и микровълнова печка „Arielle“. Холът бил обзаведен с трапезна маса в бяло и черно, секция също в бяло и черно, ъгълов диван в розово и бяло. В коридора имало портманто, а в едната стая – спалня „Приста“. Друга стая била обзаведена със спалня с кожена табла, две нощни шкафчета, скрин и гардероб с огледала.

Не е спорно, че по време на брака страните са закупили лек автомобил „Опел Астра“, зелен металик, с рег. № РР5525ВС.

По отношение на претендираните в настоящото производство, а също така и за други вещи, ищцата е отправила нотариална покана до ответника за връщането им, като последният видно от отговора е признал, че спалнята с нощни шкафчета, гардероб и скрин са нейна собственост, поради което не се противопоставял тя да си ги вземе. Оспорил е претенцията й за ъгловия диван и вградената фурна.

Не е спорно обстоятелството, че ищцата със съдействието на полицейските служители е получила част от движимите вещи, за които твърди, че са нейна лична собственост.

По инициатива на страните са събрани гласни доказателства – показания на свидетелите А. Р. и Х. Р., родители на ответника и свидетелката Х.Ш.– майка на ищцата.

Св. Ш.твърди, че вградената фурна е закупена от дъщеря и зет й, след което тя им дала парите за покупката. Микровълновата фурна била подарена от нейната майка – бабата на ищцата по майчина линия, а спалнята с нощни шкафчета, скрин и гардероб били закупени от мебелен магазин от гр.Тутракан на изплащане, като заемът изплащала свидетелката и след раздялата на страните. Обзавеждането за хола – секция в черно и бяло, трапезна маса с шест стола в черно и бяло и ъглов диван в розово и бяло, били закупени от свидетелката заедно със страните от магазин, намиращ се срещу „Технополис“ в гр. Разград. Пералнята била закупена по време на брака, но я изплащала дъщеря й и след раздялата й с ответника. Твърди, че „Приста“, телевизор и хладилник са закупени от родителите на А.Н.. Заявява, че всички вещи са закупени преди сключване на брака. Подарък от свидетелката и съпруга й били две дамски гривни; три чифта обици, двата от които детски; три пръстена; мъжки ланец. Св. Ш.твърди, че след като дъщеря й била принудена да напусне семейното жилище в дома на ответника останали златен ланец на детето с плочка с надпис „Hello Kiti“, един чифт обеци, дамския пръстен, който й подарили и брачните халки.

От показанията на свидетелите А. и Х. Р. се установява, че спалнята с гардероба и скрина ги купували сина им и снахата заедно. При закупуване на мебелите за обзавеждане на хола св. Х. Р. е присъствала лично и видяла, че синът й ги заплатил. Пералнята твърди, че е закупена по време на брака, а вградената фурна е закупила тя заедно с микровълновата фурна. На сватбеното тържество родителите на младоженеца подарили на ищцата и ответника златни накити: двете брачни халки, златен дамски пръстен и златен мъжки пръстен с камъчета, една дамска гривна 22 карата и една паричка. Св. Х. Р. твърди, че след заминаването на снаха си в обитаваните от нея стаи на втория етаж не е намирала златни накити. Представят гаранционни карти и фискални бонове за закупени на 11.06.2014 г. хладилник „Беко“ за сумата 928 лв. и вградена фурна „Беко“ за сумата от 389 лв. от магазин „Технополис“. И двамата свидетели заявяват, че обзавеждането в бившето семейно жилище на страните стои така както е направено. 

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:

По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС

За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещите, предмет на иска, вещите да се намират във владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещите без основание.

Ищцата твърди, че претендираните с исковата молба движими вещи са нейна лична собственост, тъй като са придобити преди сключване на брака. Ответникът А.Н. с отговора на исковата молба  не оспорва претенцията по отношение на вещите, описани в пункт 1,2, 3, 4 и 6,  а именно: спалня с кожена табла, два броя нощни шкафчета, скрин и гардероб; ъглов диван в два цвята – розово и бяло; холна маса, маса за хранене и шест стола, комплект в черно и бяло; секция в два цвята – черно и бяло; порт манто в тъмно кафяво и бежово с огледало и гардероб с една врата; автоматична пералня „Беко“, черна на цвят и микровълнова печка „Ариеле“, поради което искът на Р.Ш. в тази част следва да се уважи. Доколкото от показанията на разпитаните свидетели се установява, че вещите се намират в дома на ответника, то съдът не следва да се произнася по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

Ответникът оспорва твърдението, че вградената фурна е закупена преди сключване на брака със средства на майката на ищцата. По несъмнен начин от представената гаранционна карта и фискален бон се установява, че хладилника и вградената фурна, и двете с марка „Беко“, са закупени на 11.06.2014 г., т. е. по време на брака между страните. В показанията си св.Ш., твърди, че телевизора и хладилника са закупени от родителите на А., поради което житейски логично е в деня, в който е закупен хладилника, да бъде закупена и вградената фурна, така както сочат приложените по делото писмени доказателства. Поради изложеното съдът намира, че вградена фурна „Беко“ не е лична собственост на ищцата, а е съсобствена на страните по делото. Претенцията за тази движима вещ следва да се отхвърли.

По отношение предявените в настоящото производство делбени искове съдът намира, че е допуснал грешка при приемането им за съвместно разглеждане заедно с иска по чл.108 ЗС, тъй като делбени искове не могат да се съединяват с конститутивни искове в едно общо производство. Като ги е приел за разлеждане съвместно, съдът е допуснал грешка, поради което следва в тази част производството да бъде прекратено поради недопустимост. Няма пречка страните да предявят претенциите си за делба в отделно производство.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски съобразно  уважената част от исковете. Представени са доказателства за сторени такива в размер на 580 лв. –  адвокатско възнаграждение,  поради което претенцията за възлагане на разноски съобразно уважената част от исковете следва да се уважи до размера от 550 лв.  

Поради това, че при образуване на делото не е внесена следващата се държавна такса и с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС–Кубрат държавна такса в размер на 266.40 лева.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Н., ЕГН ********** с адрес ***, че Р.Б.Ш., ЕГН **********,*** е собственик на следните движими вещи: спалня с кожена табла, два броя нощни шкафчета, скрин и гардероб; ъглов диван в два цвята – розово и бяло; холна маса, маса за хранене и шест стола, комплект в черно и бяло; секция в два цвята – черно и бяло; порт манто в тъмно кафяво и бежово с огледало и гардероб с една врата; автоматична пералня „Беко“, черна на цвят и микровълнова печка „Ариеле“ и ОСЪЖДА А.А.Н.  да предаде на Р.Б.Ш. владението върху гореописаните движими вещи.

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на А.А.Н., че Р.Б.Ш. е собственик на вградена фурна „Беко“, черна на цвят, и за осъждането му да предаде владението върху тази вещ.

ПРЕКРАТЯВА производството по насрещно предявения от А.А.Н. и заявения от Р.Б.Ш. иск за делба на движими вещи придобити по време на брака: вградена фурна „Беко“, черна на цвят; лек автомобил „Опел Астра“, зелен металик, с рег. № РР5525ВС; 1 чифт дамски обеци, бяло и жълто злато; халкички около 2 г; златно колие със знак за безкрайност; дамско колие около 3 г; златна дамска гривна около 4 г; мъжки златен ланец около 5 г; мъжка златна гривна около 5 г и детска златна гривна с плочка „Hello Kiti“ около 3 грама, поради недопустимост.

ОСЪЖДА А.А.Н., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.Ш., ЕГН **********,*** сумата 550.00 лева (петстотин и петдесет лева, нула стот.) – разноски по делото.

ОСЪЖДА А.А.Н., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Кубрат държавна такса в размер на 266.40 лева (двеста шестдесет и шест лева, четиридесет стот.).

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС– Разград.

 

                                                                  Председател: /П/ Ал. Великова