№ 20546
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110154668 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
275847/05.10.2023 г., с която от името на * против М. Р. Г., ЕГН **********
са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 207327/20.07.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Р. Г., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 1 960,44 лева (хиляда деветстотин и
шестдесет лева и 44 стотинки), представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в
имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в --, абонатен № -, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.07.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 281,58 лева (двеста осемдесет и един
1
лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021
г. до 28.06.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 59,34 лева (петдесет и девет лева и 34
стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022
г., за имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в --, абонатен № -,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.07.2023 г.
до изплащане на вземането; 4/ сумата от 12,50 лева (дванадесет лева и 50
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до
28.06.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия. На 30.07.2023 г. е издадена заповед по
чл. 410 ГПК. Същата е връчена на ответника, като в законоустановения срок е
депозирано възражение от страна на ответника. На 14.09.2023 г. ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Исковата молба е подадена на 05.10.2023 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „-“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите са клиенти на топлинна
енергия за процесния имот, в качеството си на собственици на последния.
Навеждат се съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е
извършвана от „Техем Сървисис“ ЕООД. В тази връзка се посочва, че на
основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до
процесния имот топлинна енергия през процесния период, задължението за
заплащането на което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по
отношение на същото.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния
период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената
2
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване
за установено, че М. Р. Г., ЕГН ********** дължи в полза на - ЕАД суми,
както следва: 1/ сумата от 1 960,44 лева (хиляда деветстотин и шестдесет лева
и 44 стотинки), представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ
апартамент № 16, находящ се в --, абонатен № -, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 20.07.2023 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 281,58 лева (двеста осемдесет и един лева и 58
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
28.06.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 59,34 лева (петдесет и девет лева и 34 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот,
представляващ апартамент № 16, находящ се в --, абонатен № -, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.07.2023 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 12,50 лева (дванадесет лева и 50
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до
28.06.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, за които суми на 30.07.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. №
40613/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който е извършено признание на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
3
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само
ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е
допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва
да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск
може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20
от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.
В случая в отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава
исковете, предявени от - ЕАД.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото ответникът в отговора на исковата молба е заявил, че признава
исковете, предявени от - ЕАД. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е
поискал постановяване на решение при признание на иска с молба вх. №
353726/08.12.2023 г., като в проведеното по делото открито съдебно заседание
на 11.12.2023 г., съдът е дал ход на устните състезания и е постановил, че ще
4
се произнесе с решение при признание на иска.
В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в
разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което
страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията
на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324
ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне
под запрещение - чл. 339 ГПК.
Следователно и доколкото съдът следва да се произнесе по исковите
претенция така както са предявени, съобразно признанието на иска, следва да
бъдат уважени предявените от ищеца обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено че
М. Р. Г., ЕГН ********** дължи в полза на - ЕАД суми, както следва: 1/
сумата от 1 960,44 лева (хиляда деветстотин и шестдесет лева и 44 стотинки),
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 16,
находящ се в --, абонатен № -, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 281,58
лева (двеста осемдесет и един лева и 58 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 28.06.2023 г., върху главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 59,34 лева (петдесет и
девет лева и 34 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в --,
абонатен № -, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.07.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 12,50 лева (дванадесет
лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.08.2020 г. до 28.06.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 30.07.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 40613/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
5
По отговорността за разноските:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното
субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на
спора относно предмета на делото – спорното материално право.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип
само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая по
отношение на настоящото исково производство тези предпоставки са налице.
Съдът е сезиран с разглеждането на предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на
стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК. Заповедта
за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д. № 40613/2023 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав е връчена на ответника и в законоустановения срок
е депозирано възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът
е дал повод за образуването на настоящото исково производството и следва
да понесе отговорността за извършените от ищеца разноски за държавна
такса в размер на 92,60 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр. д. № 31216/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноските, сторени в заповедното производство, а именно за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 146,28
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *, със седалище и
адрес на управление: - срещу М. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: -- обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М.
Р. Г., ЕГН ********** дължи в полза на Толофикация София ЕАД суми,
както следва: 1/ сумата от 1 960,44 лева (хиляда деветстотин и шестдесет
лева и 44 стотинки), представляваща цена на доставена и потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот,
представляващ апартамент № 16, находящ се в --, абонатен № -, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.07.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 281,58 лева (двеста осемдесет и един
лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 28.06.2023 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 59,34 лева (петдесет и девет лева
и 34 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022
г., за имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в --, абонатен № -,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.07.2023 г.
до изплащане на вземането; 4/ сумата от 12,50 лева (дванадесет лева и 50
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до
28.06.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, за които суми на 30.07.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. №
40613/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА М. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: -- да заплати в полза на *,
със седалище и адрес на управление: -, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 146,28 лева (сто четиридесет и шест лева и 28 стотинки),
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 40613/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА М. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: -- да заплати в полза на *,
със седалище и адрес на управление: -, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 192,60 лева (сто деветдесет и два лева и 60 стотинки), представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 54668/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлечено на страната
на ищеца трето лице помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8