Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1171
град Пловдив, 09.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря П.Д., като
разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
административно дело № 2260 описа за 2020 година, взе
предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.220, ал.1
от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на “ВИПС ГРУП” ООД, със седалище и
адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от И.П.К. - управител, със
съдебен адрес ***, против Решение рег.№ 32-245353/21.08.2020г. към митническа
декларация MRN /Movement Reference Number, Референтен номер за движение/ №18BG002002Н0000735
от 02.01.2018г., на директора на Териториална дирекция-Северна морска (ТДСМ)
при Агенция “Митници”, с което дружеството жалбоподател е задължено да доплати
по посочената декларация сумата от общо 3 018,94 лв., от които 950,89 лв.
мито и 2 068,05 лв. данък върху добавената стойност (ДДС). Претендира се
отмяна на акта поради незаконосъобразност и необоснованост, и присъждане на
направените по делото разноски. В писмена защита от адвокат К. се излагат
подробни съображения в посочения смисъл.
Ответникът - Директор на Териториална дирекция – Северна
морска (ТДСМ) при Агенция “Митници“ (АМ), представляван от юрисконсулт С. ,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че изцяло поддържа
писмено становище рег. № 32291747 от 07.10.2020г. /л.92-95/, съдържащо подробно
изложени доводи по отношение правилността и законосъобразността на оспореното
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като провери законосъобразността на оспорения акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 02.01.2018г. жалбоподателят регистрира МД с МРН №
18BG002002Н0000735 от 02.01.2018г., с която са поставени под режим “допускане
за свободно обращение” стоки, с произход Китай, общо 17 вида стоки, 1349 колета с общо
бруто тегло 13364,00кг., в това число: стока №3, с код по КН № ********** - “калъф за дрехи х 1
800бр.“ – 150 кг. нето тегло , с декларирана митническа стойност (МС) в размер
на 0,14 лв./бр. или 1,79 лв./кг.; стока №12, с код по КН № ********** - “покривка
за маса х 3 500бр.“ – 920 кг. нето тегло, с декларирана митническа стойност
(МС) в размер на 0,32 лв./бр. или 1,22 лв./кг.; стока №16, с код по КН № **********
- “градински ръкавици х 7800 чифта“ – 420 кг. нето тегло, с декларирана
митническа стойност (МС) в размер на 0,09 лв./бр. или 1,47 лв./кг.. Общата
фактурна стойност на стоките по процесната МД е сумата от 11 858,98 EUR, при условия на доставката - EXW Нингбо, което по смисъла на
Международни правила за тълкуване на търговските термини (INCOTERMS (ИНКОТЕРМС)) означава, че
купувачът поема почти всички разходи и рискове в процеса на изпращане.
Задължението на продавача е единствено да гарантира, че купувачът има достъп до
стоките. След като купувачът получи достъп, всичко останало е негова
отговорност (включително натоварването на стоките). Рискът се прехвърля от
продавача на купувача в склада или офиса на продавача, или на мястото, откъдето
се взимат стоките. Наименование на местонахождението- НИНГБО, Китай. Като
придружаващи вноса документи са представени: фактура № VG2017008/20.11.2017г. на стойност 11 858,98 EUR, коносамент № ONEYNB8IF150800/10.12.2018г.
и фактури за транспортни разходи.
След доклад №19-26-1 за проверка на традиционните
собствени ресурси, извършена в Р България от 14 до 18 октомври 2019г., съгласно
чл.4 §6 от Регламент 608/2014 на Съвета от 26 май 2014г. и във връзка с
констатациите по т.3.1 „Недостатъци по
отношение на анализа на риска/рисковите профили за декларирането на занижена
стойност за стоки по глави 61-64 с произход НР Китай“ е извършена повторна
проверка, на митническа декларация на „ВИПС ГРУП“ ООД. Констатирано е, че
декларираната стойност на стоки №3, №12 и №16 по МД №18BG002002Н0000735/02.01.2018г.
е по-ниска от съответната справедлива цена, валидна за тях в ЕС. Предвид
възникналото съмнение, досежно обстоятелството дали декларираната МС за
процесните стоки може да бъде приета по реда на чл.70, §1 от МКС, са предприети
действия, съгласно чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне на подробни правила за прилагането
на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Правилник за прилагане на
Митническия кодекс на съюза (ППМКС)), както и съгласно чл.195, §1 от МКС, с
писмо изх. № 32-45754/11.02.2020г. на началника на МП Пристанище-Варна,
адресирано до управителя на дружеството жалбоподател, се изискват допълнителни
документи, доказващи, че декларираната стойност на стоките е действително
заплатена или подлежаща на плащане при продажбата им за износ за ЕС, начина на
формиране на продажната цена на стоките, търговско досие по сключената сделка и
др. За представяне на изисканите документи е определен 10-дневен срок от
връчване на писмото, което е сторено на 13.02.2020г., видно от пощенско клеймо
на известие за доставяне. Като приложение към писмо с Вх.№ 32-61954 от
25.02.2020г. /лист 33-34/ от страна на управителя на „ВИПС ГРУП“ ООД по
преписката постъпват фактури за извършени транспортни разходи, банково
извлечение за извършени плащания към доставчика SWIFT и самолетни билети. С писмо Рег.№ 32-92683 от 24.03.2020г.
на ответника в настоящето производство, се уведомява жалбоподателят, че
съмненията относно декларираната МС, съгласно чл.70, §1 от МКС, по процесната
МД не са отпаднали. На основание чл.140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015 2447 на Комисията, митническият орган ще определи МС по метод, различен от
този по реда на чл.70, §1 от МКС. На жалбоподателя се предоставя възможност да
изрази становище в 30-дневен срок от получаване на писмото. В указания срок, становище
от дружеството жалбоподател не е постъпило.
По преписката е налично заверено копие на Становище с
вх.№32-84412 от 16.03.2020г. на началник сектор „Митнически процедури“, отдел
„Митническа дейност“, адресирано до началника на МП Варна-Запад, според което
становище, МС за стоки с №3, №12 и №16 от МД № MRN №18BG002002Н0000735 от
02.01.2018г., следва да бъдат определени, както следва: за стока №3-0,79лв./бр
на база МД с MRN №17BG005800Н0044446 от 28.04.2017г.; за стока №12-1,66лв./бр. на база МД с MRN №17BG003000Н0121808 от 23.05.2017г.; за стока №16-0,55
лв./чифт на база МД с MRN №17BG005100Н0535934 от 21.07.2017г.. На 21.08.2020г.
е издадено оспореното в настоящото
производство Решение с Рег.№32-245353 от 21.08.2020г. към митническа декларация
MRN /Movement Reference Number, Референтен номер за движение/ №18BG002002Н0000735
от 02.01.2018г. на директора на Териториална дирекция - Северна морска (ТДСМ)
при Агенция “Митници”, с което дружеството жалбоподател е задължено да доплати
по посочената декларация сумата от общо общо 3 018,94 лв., от които 950,89 лв.
мито и 2 068,05 лв. данък върху добавената стойност (ДДС).
В хода на съдебното производство от заключението на
проведената ССчЕ, се установи, че стоките по фактура № VG2017008 от 20.11.2017г. и данните в МД № 18BG002002Н0000735 от 02.01.2018г. са идентични по отношение на внесените стоки. Фактура № VG2017008
от 20.11.2017г. е осчетоводена в счетоводството на дружеството, включена е в
дневниците за покупки за данъчен период месец януари 2018г., СД по ЗДДС с
вх.№16003538751/13.02.2018г. Съгласно SWIFT, сумата от 11 858,98 EUR по фактура № VG2017008 от 20.11.2017г. е платена на 03.05.2018г.. Според заключението
на вещото лице е налице пълно съответствие между действително платената цена за
внесените стоки по фактура № VG2017008 от 13.11.2018г. и декларираната цена на
стоките по МД № 18BG002002Н0000735 от 02.01.2018г.
При така установеното от фактическа страна, като прецени
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол,
Разгледана по същество, тя е основателна, поради следните
за това съображения:
При извършена задължителна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, настоящият състав на съда намира, че
оспореното по делото решение е издадено от компетентен орган - началника на
митническото учреждение, където е подадена митническата декларация и съответно
е възникнало митническото задължение, съобразно правомощията му по чл. 19, ал.1
и ал.7 от ЗМ. Спазена е и предвидената в закона писмена форма.
Административното производство за проведено при липсата на съществени нарушения
на процесуалните правила, които да обуславят нищожност на атакувания
административен акт
Съгласно разпоредбите на чл.70 от МКС, §1 определя, че базата
за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост; §2 сочи, че действително платената или подлежащата на плащане
цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача
или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или
трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки; Така
съгласно §3 -договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от
следните условия: а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане
или ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните: i)
ограничения, наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи
в Съюза; ii) ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат
да бъдат препродавани; iii) ограничения, които не влияят значително върху
митническата стойност на стоките; б) продажбата или цената не зависят от
условия или съображения, които не могат да получат стойностно изражение по
отношение на подлежащите на остойностяване стоки; в) никаква част от прихода от
всяка последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача
не се получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е
възможна подходяща корекция; г) купувачът и продавачът не са свързани или
връзката не е повлияла върху цената. Според чл.74, §1 от МКС, когато митническата
стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя,
като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Така според посочената като основание за издаване на оспореното по
делото решение разпоредба на чл.74, §2, б.“б“ от МКС, Митническата стойност,
определена в резултат на прилагането на параграф 1, е договорната стойност на
сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и
стоките, подлежащи на остойностяване.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация- съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а
ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на
чл. 70, параграф 1 от Кодекса. В този случай следва се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. Съгласно чл. 141, §
1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква от а) до г) на
Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата
стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или
сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни
количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат
предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Съгласно § 2 на чл.141 прави се корекция, за да се вземат предвид значителните
разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или
сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Разпоредбата
на чл. 141, §3 от Регламента за прилагане определя, че когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Според чл. 141 §.5 от Регламента за изпълнение, договорна стойност за стоки,
произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да
се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето,
което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Нормативната рамка се
определя и от чл.1, §2, т.14 от ППМКС, според която “сходни стоки“ означава в
рамките на определянето на митническата стойност, че това са стоки, произведени
в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При прилагането на методите за определяне на митническа
стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за
да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена или фиктивна такава, а лицето, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на
митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол- чл. 15, §1
от МК. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140 §1 от
Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г.,
Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за мотивиране на
решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, и
впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22 §7
от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява
основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки
случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ
лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé,
C-349/07, EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по чл.140 от Регламента
за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността
на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то
следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията
и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В
тежест на митническият орган е да обоснове определената стойност на внасяните
стоки по реда на чл. 141, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 , вр. с чл.
70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013г за създаване на
Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 22, §6 и §7 от Регламент (ЕС) №
952/2013, митническите органи са длъжни
преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му
съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. В процедурата по чл.
140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за
неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да
представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта
следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение –
Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49. В настоящият случай, с писмо
до управителя на дружеството, от страна на митническите органи са изложени
доводи, въз основа на които се основават съмненията на митническата
администрация в достоверността на декларираната митническа стойност: непредставяне
на търговско досие по сключената сделка, оферти и поръчки, външнотърговски
договор, кореспонденция с китайското дружество, документи, удостоверяващи
формирането на продажната цена и др., като не е предоставена възможност за
изразяване на писмено становище в указан
срок от получаване на писмото.
По отношение на определяне на митническата стойност на
процесните стоки е необходимо да се посочи, че от значение е не цената по
последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на
Съюза, поради което ирелевантна за определяне на митническата стойност на
стоките е информацията за цената, на която стоката се реализира на вътрешния
пазар. Същевременно от страна на
митическите органи не са били обсъдени и анализирани представени от дружеството
фактури за извършени транспортни разходи, банково извлечение за извършени
плащания към доставчика SWIFT и самолетни билети, и това как се съотнасят към
представената от дружеството фактура за закупуване на стоките № VG22017008 от 20.11.2017г.,
която е представена на митническите органи с процесната декларация за допускане
на стоките за свободно обръщение. Обжалваното решение е мотивирано по идентичен
начин, като са посочени номер на други декларации за внос на стоки, без да са
посочени вносителите по тях. Не става ясно въз основа на кои обстоятелства
административният орган е приел, че декларираната по МД
№18BG002002Н0000735 от 02.01.2018г. митническа стойност не е реално
платената или подлежащата на плащане такава. Позоваването в решението на други
декларации за внос на стоки не дава
яснота в тази насока, доколкото същите са послужили единствено, като база за
определяне размера на сходни стоки. Следователно не може да се приеме, че в случая митническите органи са извършили анализ, съобразно изискванията
на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно са обосновали приложената от
тях договорна стойност по внос от трето лице. Цените са изчислени от
митническите органи съобразно количеството и стойността на друге митническе
декларацие, без да са посочени
вносителите по нея, както и не е извършен анализ на условията по
доставката по процесната декларация без да е обсъдено как това се отразява на
цената на стоките за продажбата им за износ, и без да е налице пълен анализ за
сходството на стоките съгласно изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от
Регламента за изпълнение. В тази връзка
следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за
изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно
лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна
стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е
произвело стоките, чиято стойност се определя. От страна на дружеството са
представени множество документи, които не са подложени на преценка.
Административният орган се е задоволил най-общо да посочи, че ги е разгледал и
анализирал, но без да ги конкретизира. Отделно от това в обжалваното решение са
посочени други митнически декларации за свободно обръщение на сходни стоки,
като следва да се подчертае, че копие от
тези декларацие са представени едва в хода на съдебното производство,
след указване на доказателствената тежест от страна на съда. По този начин
оспореното решение е издадено в нарушение на изискването на чл.35 от АПК да се
изяснят всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Така допуснатото нарушение съдът намира за съществено,
доколкото се е отразило и на правилното приложение на материално-правните
разпоредби.
Предвид на така изложеното, настоящият състав приема за
установено, че доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че
митническата стойност на процесната стока не следва да бъде определена по реда
на чл.70, §1 от МКС, като за такава се приеме договорната стойност на стоките,
уговорена и платена между жалбоподателя и неговия доставчик, а следва да бъде
определена по реда на чл.74 от МКС, противно на приетото за установено от
страна на ответника по делото. Ето защо частта от оспореното по делото решение,
с която е променена декларираната от жалбоподателя митническа стойност по
процесната МД е издадена в противоречие с относимите материалноправни
разпоредби на МКС, поради което същата е неправилна и незаконосъобразна. Аналогично,
направеното определяне на допълнителни задължения за ДДС, въз основа на
неправилно и незаконосъобразно направеното изменение на митническата стойност
на декларирания от жалбоподателя внос се явява направено при липсата на
фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимите норми на
ЗДДС. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото
решение е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива
следва да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени, а
именно 50 лв. ДТ, 650 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозит за вещо
лице, съгласно представен списък на разноските. За разноските следва да бъде
осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт,
каквото в случая се явява Агенция “Митници” (чл.7, ал.1 от ЗМ).
Така мотивиран и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение рег.№ 32-245353/21.08.2020г. към митническа
декларация MRN /Movement Reference Number, Референтен номер за движение/
№18BG002002Н0000735 от 02.01.2018г., на директора на Териториална
дирекция-Северна морска (ТДСМ) при Агенция “Митници”, с което дружеството
жалбоподател е задължено да доплати по посочената декларация сумата от общо 3
018,94 лв., от които 950,89 лв. мито и 2 068,05 лв. данък върху добавената стойност
(ДДС).
ОСЪЖДА Агенция “Митници”, ЕИК *********, да заплати на “ “ВИПС ГРУП” ООД, със
седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от И.П.К. -
управител, сумата от общо 1000,00 (хиляда) лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Върховния Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ :