№ 12765
гр. София, 23.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110167605 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите ГПК.
Образувано е по искова молба от В. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, .... против Г. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ..... за прекратяване на сключения между страните граждански брак
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака с правно основание чл.
49, ал. 1 СК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата
молба.
Във връзка с предявения от В. Н. Н., ЕГН ********** против Г. М. Н.,
ЕГН ********** за въстановяване на предбрачното й фамилно име Гергинова
настоящият състав намира предявения иск за недопустим, поради липса на
процесуална легитимация на ищеца. Способът за промяна на фамилното име
при развод, чрез възстановяване на предходното фамилно име, е
конститутивният иск по чл. 53 СК.
В случая ищецът не е процесуално легитимиран да предяви
конститутивния иск за промяна на фамилното име на съпругата му, поради
което поради липса на положителна процесуална предпоставка исковата
молба следва да бъде върната и производството прекратено в тази част. След
като той не твърди да е приел фамилното име на съпругата си, не разполага с
право да предяви иска по чл. 53 СК, а ответницата не е упражнила
потестативното си право. Да предяви иска по чл. 53 СК е легитимиран
1
единствено съпругът, приел името на другия съпруг. Разпоредбата не отдава
правно значение на волята на съпруга, чието фамилно име е прието при
сключването на брака. Така например с решение № 245/2012г. по гр.д. №
1058/2011г. ІV г.о. ВКС в отговор на въпроса за тълкуването на чл. 53 СК е
прието, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключването на
брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,
той запазва брачното си фамилно име. Искането за съединяване на брачните
искове помежду им, следва да бъде въведено с исковата молба, а от ответника
може да бъде предявено с отговора на исковата молба или с насрещен иск
/решение № 511/13г. по гр.д. № 1364/11г. ІV г.о. ВКС/. В случая въпросът за
фамилното име не е въведен в предмета на делото от надлежната страна,
поради което подлежи на прекратяване (вж. в този смисъл още Определение
№344/31.03.2015 по дело №6656/2014 на ВКС, ГК, III г.о.).
Представените от ищеца писмени доказателства са необходими,
относими и допустими.
Доказателствените искания са основателни.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по иска с
правно основание чл. 53 СК от от В. Н. Н., ЕГН ********** против Г. М. Н.,
ЕГН ********** за въстановяване след прекратяване на брака на
предбрачното й фамилно име Гергинова.
Определението в прекратителната може да се обжалва в едноседмичен
срок от връчването на препис на ищеца пред Софийския градски съд.
ДОПУСКА представените писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел на всяка страна при режим на довеждане.
УКАЗВА на ищеца, че свидетеля следва да бъде осигурен в срок до
първото съдебно заседание на основание чл. 158, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че при неосигуряване на свидетеля в срок до
първото съдебно заседание съдът ще счита, че събиране на доказателства чрез
разпита им е съмнително или представлява особена трудност.
2
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
родствени връзки на страните (родители, братя, сестри, деца), както и за
адресна регистрация на ответника.
УКАЗВА на ищеца, че явяването му в първото заседание по делото е
задължително, като при неявяването без уважителна причина производството
по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на двамата родители на основание чл. 59, ал. 6
СК.
НАСРОЧВА делото за 12.06.2024 г. от 15:15 часа , за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът твърди, че страните са съпрузи, нямат непълнолетни деца от
брака. От 06.10.2023 г. ответницата е напуснала семейното жилище и от
тогава са във фактическа раздяла. По време на брака тя не е работила, не се е
грижела за семейството, не е плащала и сметки. Вследствие на това между
съпрузите е настъпило отчуждение, престанали са да общуват.
Въз основа на изложеното прави искане бракът между страните да бъде
прекратен без изследване на въпроса за вината.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 от СК е предпоставено от доказване
от страна на ищеца, че страните са съпрузи, изложените в исковата молба
положителни факти, които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, както и вината на другия съпруг за настъпването им и
3
за състоянието на брачната връзка, като има предвид, че в брачния процес чл.
45, ал. 2 от ЗЗД е неприложим и брачната вина не се предполага.
В брачния процес ищецът следва да изчерпи всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В тежест на съпругата е да докаже твърденията си, че ответникът е
извършил наведените в исковата молба провинения, заради които по негова
изключителна вина е настъпило разстройството на брачната връзка.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в чужбина
или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат,
ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната.
В случай, че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа
по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по взаимно съгласие и
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на
страните, че при останалите два начина за уреждане на спора – медиация
и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помирение
4
помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване
на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да
постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или
СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние
да го определят;
• доброволна - по всяко време страната може да напусне
процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
• поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не
узнава споделеното от страните по време на провеждането й;
• свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или
част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните
за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на
намеса в техните отношения;
• взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните
могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да
споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят
свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да
възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто
съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и
5
доброволното му изпълнение;
• спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса
на вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат
да се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат
да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор
от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координатора на Програма ”Спогодби” страните могат да се обърнат към
Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6