РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Карлово, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100771 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 91, ал.1 от Закона
за туризма (нататък ЗТ) във вр. с чл. 25 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (нататък ЗМДВИПИПП).
Ищците П. Д. Л. с ЕГН ********** и П. Н. Л. с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес гр.К., ул. „******* твърдят, че
Ищците твърдят, че с договор за туристически пакет №
17055/14.01.2020 г. двамата ищци закупили от „О.Т.“ ООД, ЕИК *******
пакетно туристическо пътуване – Екскурзия до Бразилия, Аржентина,
водопадите Игуасу, Уругвай и Парагвай за двама души.
Освен стандартния туристически пакет, обявен от туроператора на
сайта му с цена 2 490 евро на човек, двамата ищци уговорили с туроператора
да тръгнат 3 дни преди основната група, за да посетят Ушуая, като заплатят
допълнително самолетни билети Буенос-Айрес- Ушуая и билети за бизнес
класа по маршрута С.-Рим-Буенос Айрес, за сумата 3 740 евро на човек.
Впоследствие се споразумели туроператорът да им организира и
престоя в Ушуая (трансфер, нощувки, екскурзии описани в т.12 от договора),
като за двамата платили общо сумата 18 330 лева, която сума включвала и
допълнителни мероприятия към стандартния пакет в размер на 726 евро за
двамата, описани в т.7 от договора. Допълненият договор с всички
допълнителни услуги бил изведен от туроператора със същия номер и дата.
Договорът бил подписан чрез разменени копия по и-мейл.
Уговорената цена заплатили изцяло по банков път на два превода, на
1
15.01.2020 г. превели сумата 7 315 лева и на 05.02.2020 г. превели сумата 11
015 лева.
На 08.03.2020 г. пътували по маршрут С.-Рим-Буенос Айрес, и
Буенос Айрес-Ушуая, като допълнително уговорената и платена от тях част
от екскурзията в Ушуая, вкл. самолетните билети Буенос-Айрес-Ушуая и
обратно, била изпълнена изцяло.
На 12.03.2020 г. се присъединили в Буенос Айрес към основната
група, пътуваща от България по стандартния пакет, предлаган от
туроператора на цена 2 490 евро, където останали до 15.03.2020 г. според
обявената програма.
На 15.03.2020г., когато трябвало да пътуват от Буенос Айрес до
Игуасу, екскурзията била прекратена. Екскурзоводът им обяснил, че
екскурзията се прекратява поради наложена карантина от страна на
аржентинските власти във връзка с обявената от СЗО глобална пандемия от
COVID-19. На 15.03.2020 г. пренощували извънредно в Буенос Айрес и на
16.03.2020 г. тръгнали обратно за България, като били премаршутирани през
Франкфурт.
Предвид на непредоставянето на по-голямата част от услугите от
туристическия пакет по договора, ищците поискали на основание чл. 91 от
Закона за туризма „О.Т.“ ООД да им възстанови съответната част от
платената за екскурзията цена с и-мейл, изпратен на 27.03.2020 г. (изх. № 186
от 27.03.2020 г.). При проведен телефонен разговор с тогавашния управител
на ответното дружество – В. Г.а, същата им обяснила, че не е отправяла
никакви претенции за връщане на суми от партньорите си, тъй като
туроператорът не дължал връщане на пари на потребителите, когато
прекъсването на екскурзията се дължало на форсмажорни обстоятелства. По
същото време вече всички авиокомпании връщали суми за отменени
пътувания поради пандемията, като напр. на сайта на LATAM Airlines, от
която компания били издадени билетите им Буенос Айрес-Игуасу и Игуасу-
Рио де Жанейро, били публикувани форми за претенции във връзка с
отменени полети поради пандемията.
На 02.04.2020 г. туроператорът отговорил, че е завел претенцията им
с входящ № 122 от 27.03. и щял да им отговори в 30-дневен срок според
общите си условия.
На 15.06.2020 г. ищците получили писмо от туроператора, че е
получил частично възстановяване на платените суми от своите партньори в
Аржентина и след приспадане на направените допълнителни разходи за
допълнителна нощувка в Буенос Айрес и за две премаршутирания през
Амстердам и през Франкфурт, можел да им възстанови сумата по 450 лв. на
човек.
С писмо от 10.07. ищците отхвърлили това предложение, тъй като то
не отговаряло на изискването на чл. 91, ал.1 от Закона за туризма, който текст
предвиждал право на пътуващия „на подходящо намаление на цената за
времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с
договора за туристическия пакет“. С писмото също така напомнили на
ответника, че премаршутирането през Амстердам не се отнасяло за тях, тъй
като не пътували с основната група по маршрут С.- Амстердам -Буенос Айрес
2
на 12.03.2020 г.
На 02.08.2020 г. получили отговор от туроператора, че не дължи
връщане на суми за отменената част от екскурзията, тъй като отмяната се
дължи на форсмажор.
Ищците считат, че „О.Т.“ ООД следва да им възстанови част от
платената за екскурзията цена, съответстваща на неизползваната част от
пакета. Цената за стандартния туристически пакет, без допълнително
платеното от тях пътуване до Ушуая, за което нямали претенции, била 2 490
евро на човек. От тази сума следвало да се приспадне половината от
самолетния билет С.-Буенос Айрес и обратния маршрут за връщане Рио де
Жанейро-С., тъй като билетът за връщане не бил използван (връщането при
отмененото пътуване следвало да е за сметка на туроператора). Тази сума
била приблизително ½ от 800 евро или по 400 евро на човек.
Другата ползвана услуга от туристическия пакет били 3 нощувки в
Буенос Айрес в хотел *****. При направена от ищците справка в
Booking.com, установили, че обявената цена за една нощувка за двойна стая в
този хотел е 35 евро. Както било известно, Booking.com удържал по 15% за
направени чрез сайта резервации, поради което платената от туроператора
цена за трите нощувка за двойна стая била не повече от 90 евро. Тоест от
целия пакет от 2 490 евро на човек ищците използвали част, представляваща
не повече от 490 евро. От допълнително платените от тях мероприятия по т.7
от Договора, не използвали „самба шоу с двупосочен трансфер“ в Рио де
Жанейро в размер на 115 евро на човек.
Ето защо считат, че намалението на цената, което следвало да им
бъде предоставено съгласно чл.91 от Закона за туризма за отменената част от
туристическия пакет, било в размер на 2 115 евро на човек.
От тази сума не следвало да се приспадат направените от
туроператора разходи за връщането им до началния пункт, по-конкретно –
самолетния билет от Франкфурт до С., тъй като съгласно чл. 90 ал.12 от
Закона за туризма тези разходи били за сметка на туроператора. Освен това
премаршутирането в такива случаи следвало да е за сметка на
авиокомпанията – Al Іtalia, а не на туроператора, но вероятно ответникът не
положил усилия да преговаря в тази връзка.
Не следвало да се приспада и допълнително платената от
туроператора нощувка в Буенос Айрес на 15.03.2020 г., тъй като съгласно
чл.90 ал.13 от Закона за туризма „Когато поради непреодолими и извънредни
обстоятелства не е възможно да се осигури завръщането на пътуващия, както
е предвидено в договора за туристически пакет, туроператорът поема
разходите за настаняването на пътуващия по възможност в равностойна
категория място за настаняване за срок не повече от три нощувки“.
Не следвало да се приспада и цената на самолетни билети С. -
Амстердам, тъй като те, двамата ищци, не пътували през Амстердам. През
Амстердам била премаршутирана основната група, пътуваща на 12.03.2020г.
от С., докато те пътували по маршрут С.-Рим-Буенос Айрес на 08.03.2020 г.
Намалението на цената за неизползваната част от пакета, което
туроператорът дължал, не било в зависимост от това дали туроператорът е
поискал или е получили връщане на платените от него суми от неговите
3
партньори или авиокомпании.
Съгласно чл.25 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, туроператорът следвало да
възстанови до 12 месеца, считано от датата на отмяната на извънредното
положение, всички плащания, които получил от пътуващия или от негово
име. Тъй като този срок изтекъл през м. март 2021г., то претендират и законна
лихва върху дължимата ни сума, считано от датата на подаване на настоящата
молба.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което осъди ответника да
заплати на всеки от тях сумата от по 4 330 (четири хиляди триста и тридесет)
лева, равняваща се на левова равностойност на 2 115 (две хиляди сто и
петнадесет) евро, представляваща намаление на цената за времето, през което
е имало несъответствие на предоставените услуги с договор за туристическия
пакет № 170055 от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2021 г. до
окончателното й изплащане. Претендират за разноските по делото.
Ответникът „О.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1142, р-н С., бул. *******, представлявано от управителя
си С. В. Г. оспорва иска. Счита, че ищците не са конкретизирали
непредоставените услуги, за които претендират намаление на цената в размер
на 2 115 евро на човек. Претендирали, че имат право на подходящо намаление
на цената за времето, през което е имало несъответствие на предоставените
услуги с договора за туристическия пакет, без обаче да конкретизират в какво
се състои то, кои точно услуги не са били предоставени и как се определя
тяхната стойност (съответното намаление на цената). Доколкото ищците
твърдели (но не обосновавали с конкретизация) наличие на предпоставките на
чл. 91 от ЗТ, то тяхна била и доказателствената тежест да ги докажат.
Разпоредбата на чл. 91 от ЗТ намирала приложение, когато обаче не
се сбъднала хипотеза на чл. 90, ал. 3 от ЗТ. Това било изрично предвидено в
нормата на чл. 90, ал. 4 от ЗТ. §1, т. 68е от ДР на ЗТ определял като
„несъответствие“ неизпълнението или неточното изпълнение на
туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет. От
комплексния анализ на тези разпоредби се изяснявало, че когато някоя от
туристическите услуги не отговаря на предвиденото в договора за
туристическия пакет, туроператорът е длъжен да отстрани несъответствието,
освен когато това не е възможно или е свързано с непропорционално високи
разходи предвид степента на несъответствието и стойността на засегнатите
туристически услуги. И именно в хипотезата на невъзможност да се отстрани
несъответствието (безвиновна невъзможност) законът разпореждал, че чл. 91
от ЗТ не се прилага.
Твърди се, че преди отлитането на групата туристи, включително
ищците, по програма на 15.03.2020 г. от Буенос Айрес до гр. Игуасу за
посещение на национален парк Игуасу в аржентинската част на парка, на
летището в Буенос Айрес властите уведомили пътниците за ограниченията на
полетите, наложени от аржентинските и бразилските власти, както и за
ограничения, свързани с карантинни мерки. Тъй като пътниците се намирали
на територията на летището, туроператорът организирал връщането им в
4
града и настаняването им за негова сметка за една нощувка в други хотели в
Буенос Айрес, тъй като вече било невъзможно да ползва предплатения от
туроператора хотел в Игуасу. На следващия ден – 16.03.2020 г., от
туроператора бил осигурен трансфер на всички пътници от хотелите до
летището в Буенос Айрес, както и самолетни билети за връщане на туристите
от Аржентина до С. през Франфурт. За премаршрутирането на полета преди
датата, на която е следвало по програма да се състои той – 22.03.2020 г.,
туроператорът положил неимоверни усилия, тъй като всички полети за
Европа от Аржентина били пълни поради наложените ограничения.
Твърди се, че относимите разпоредби от Закона за туризма
определят претенцията на ищците за неоснователна, доколкото и твърдението
им за несъответствие с договорените услуги не било за виновно поведение на
туроператора или негови доставчици на услуги, а за обективна невъзможност
за изпълнение на договора след неговото сключване и частично изпълнение
поради наложен ограничения от страна на аржентинските и бразилските
власти във връзка с обявената от СЗО глобална пандемия от COVID-19.
Следователно, хипотезата на приложимата в случая норма на 90, ал. 3, т. 1 от
ЗТ била доказана от писмените доказателства по делото, което правело
претенцията на ищците изцяло неоснователна на основание 90, ал. 4 от ЗТ.
Освен че липсвала конкретизация на твърдението в исковата молба
за непредоставените услуги от туроператора, което пречело на упражняване
на правото на защита, твърденията за стойността на предоставените според
ищците услуги от туроператора също противоречали на фактите и
доказателствата, които се представят с отговора на исковата молба.
Сключеният на 14.01.2020 г. между страните договор за
туристически пакет бил с определена програма, включваща дестинация,
престой, видове туристически услуги и обща цена. Пътуването започнало на
08.03.2020 г., а датата на завръщане била 22.03.2020 г. Общата цената на
пакета за двама души била определена на 18 330 лева, представляваща
левовата равностойност на 9 372 евро. В нея била включена пакетната цена на
човек 4323.00 евро, т. е за двама души – 8 646.00 евро, както и цената на
допълнителните услуги: 1. Танго шоу с вечеря и двупосочен трансфер – цена
на човек: 115.00 евро или 230.00 евро за двама; 2. Екскурзия до ранчо Санта
Сузана – цена на човек: 133.00 евро или 266.00 евро за двама; 3. Самба шоу с
двупосочен трансфер – цена на човек: 115.00 евро или 230.00 евро за двама.
Цената за пътуването на ищците била образувана не по начина, по
който е образувана тази за останалите туристи по програмата на туроператора
„Бразилия, Аржентина, Водопадите Игуасу, Уругвай и Парагвай“ от
11.03.2020 г. и това се признавало и от тях. Програмата им, видно и от
представянето й с отговора на исковата молба, започвала на 08.03.2020 г. и
включвала допълнително посещение в Ушуая до 11.03.2020г., включително с
туристически услуги през този период, посочени в т. 12 от договора. В цената
на техния пакет били включени 2 броя самолетни билети: С. - Рим - Буенос
Айрес - Рио де Жанейро - Рим - С., които за разлика от билетите на
останалите пътуващи, били за бизнес класа и били на обща стойност 5960.70
лева, което било с 3216 лева в повече за билети за двама отколкото за
туристите по програмата на туроператора „Бразилия, Аржентина, Водопадите
Игуасу, Уругвай и Парагвай“ от 11.03.2020 г. Ищците доплатили и 2470 лева
5
за 2 билета за маршрута Буенос Айрес - Ушуая - Буенос Айрес в периода
08.03.2021г.- 12.03.2021 г., т. е общата стойност на билетите им била 8430.70
лева.
Не било вярно твърдението, че ищците не са ползвали самолетните
билети за връщане. Туроператорът премаршрутирал за своя сметка
заплатените от ищците билети вместо през Рим през Франкфурт, но
дестинацията до С. била изпълнена по билета, заплатен от ищците по
договора. Туроператорът имал задължение, когато договорът за туристически
пакет включва и превоз на пътници, да осигури връщането на пътуващия до
началния пункт на пътуването с равностоен вид транспорт без необосновано
забавяне и без допълнителни разходи за пътуващия, каквито в случая не били
направени от ищците. Допълнителните разходи за премаршрутиране поради
наложилите се обективни обстоятелства през Франкфурт били за сметка на
туроператора, но това не означавало, че туроператорът дължи връщане на
заплатените от пътуващите суми за превоза със самолет. Под „допълнителни“
разходи се имало предвид извън стойността на вече заплатените суми. Освен
това, съгласно чл. 90, ал. 13 от ЗТ, когато поради непреодолими и извънредни
обстоятелства не било възможно да се осигури завръщането на пътуващия,
както е предвидено в договора за туристически пакет, туроператорът поемал
разходите за настаняването на пътуващия по възможност в равностойна
категория място за настаняване за срок не повече от три нощувки. Това било
извършено от туроператора с настаняването на пътуващите за негова сметка в
хотел в Буенос Айрес на 15.03.2020 г., което се установявало от
представеното към отговора на исковата молба платежно нареждане.
Ищците признавали, че са ползвали в пълен размер туристическите
услуги в периода 08.03.2020 г. - 15.03.2020 г., които възлизали обаче на обща
стойност 13127.53 лева, вкл. връщането на ищците на 16.03.2020 г. в С. (без
цената за премаршрутирането през Франкфурт), а не както те твърдели – без
стойността на полета за завръщането от Буенос Айрес до С..
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от писмените доказателства, че между
страните е сключен договор за туристически пакет № 17055/14.01.2020 г.
двамата ищци закупили от „О.Т.“ ООД, ЕИК ******* пакетно туристическо
пътуване – Екскурзия до Бразилия, Аржентина, водопадите Игуасу, Уругвай и
Парагвай за двама души. Не се спори (доколкото не се установява по делото),
че цената на стандартния туристически пакет, обявен от туроператора на
сайта му е била 2 490 евро на човек. Не се спори и се установява от
представените два броя договори, с един и същи номер и от една и съща дата,
че двамата ищци уговорили са туроператора да тръгнат 3 дни преди
основната група, за да посетят Ушуая, като заплатят допълнително самолетни
билети Буенос-Айрес- Ушуая и билети за бизнес класа по маршрута С.-Рим-
Буенос Айрес, за сумата 3 740 евро на човек. Не се спори, че ищците са се
споразумели туроператорът да им организира и престоя в Ушуая (трансфер,
нощувки, екскурзии описани в т.12 от договора), като за двамата платили
общо сумата 18 330 лева, която сума включвала и допълнителни мероприятия
6
към стандартния пакет в размер на 726 евро за двамата, описани в т.7 от
договора. Допълненият договор с всички допълнителни услуги бил изведен
от туроператора със същия номер и дата. Договорът бил подписан чрез копия,
разменени по електронна поща.
Тези факти са безспорни в процеса, както и факта на плащане от
страна на ищците на цялата пакетна услуга, установено и с представената по
делото фактура.
Предмет на спора е намаляване на цената на туристическата услуга
по реда на чл. 91 ал.1 от ЗТ поради несъответствие, като се иска единствено
намаляване на основната цена, определена в размер на 2490 евро на човек и
изцяло възстановяване на една от допълнителните суми, равняваща се на 115
евро на човек, за неползвано, но платено от ищците допълнително
мероприятие „самба шоу с двупосочен трансфер“ по чл. 7 от договора.
Предметът на спора се определя от ищците, като същите заявяват, че нямат
претенции за намаляване на цената на допълнително организираното
пътуване до Ушуая, което е било изцяло осъществено. Претендира се
намаляване на пакетната цена по отношение на първоначално обявения от
туроператора основен туристически пакет, за който се сочи от ищците, че е
бил на стойност 2490 евро на човек.
По делото не се спори, че туристическият пакет не е бил изпълнен от
ответника изцяло, че екскурзията е била прекратена на 16.03.2020 г. поради
световната пандемия COVID-19, като не е осъществено плануваното за
15.03.2020 г. пътуване по маршрут Буенос Айрес Игуасу.
Не се спори и се установява, от приложената кореспонденция между
страните, че ищците са отправили до оператора искане за намаляване на
пакетната цена и същият първоначално е отказал, а в последствие е
предложил обезщетение в размер на по 450 лева на човек, което предложение
не е било прието.
Съдът напълно споделя доводите на ищеца, че приложимите в
случая разпоредби са посочени в чл. 90, ал. 7-12 от ЗТ. На първо място следва
да се отбележи, че възражението на ответника, че същият е освободен от
отговорност да плати обезщетение за вреди, поради непреодолими и
извънредни обстоятелства по смисъла на §1 т.68д от ЗТ, е неприложимо в
настоящия случай, доколкото ищците не претендират обезщетение за вреди
по реда на чл. 91 ал.2 от ЗТ, а намаляване на цената по чл. 91, ал.1 от ЗТ.
Единствената хипотеза, уредена от законодателя за освобождаване на
туроператора от отговорност в този случай е, ако последният докаже, че
липсата на съответствие се дължи на пътуващия. По делото такива факти
нито се твърдят, нито се установяват. Разпоредбата на чл. 91, ал.3, т.3 от ЗТ
урежда случаите, в които туроператорът е освободен от задължението да
плати обезщетение за вреди, но такова не се претендира по делото.
Установено е по делото и не се спори, че от общо предвиден престой
по основния туристически пакет от 9 дни (в програмата са посочени общо 9
нощувки и осигурена храна), ищците са ползвали 3 дни – 12, 13 и 14.03.2020
г., т.е. непредоставената туристическа услуга е в размер на 6 дни, уговорени в
основния туристически пакет. Не се спори, че ищците са се присъединили
към основната група в Буенос Айрес на пръвия ден, в който същата е
7
пристигнала – 12.03.2020 г., т.е. основателни са доводите на ищците, че се
касае до хипотезата на чл. 90 ал.7 от ЗТ и значителна част от туристическите
услуги не може да се изпълни съгласно предвиденото в договора за
туристически пакет, както и че в конкретния случай й не е било възможно да
се предложат други туристически услуги за продължаване на договора по
смисъла на ал.11 на същата разпоредба, поради безспорно установения факт –
настъпилата извънредна епидемиологична обстановка в голяма част от света
във връзка с пандемията COVID-19, която освен че е доказана с
представеното писмо, е и ноторно известен факт.
По изложените съборения, съдът намира, че за ищците е възникнало
правото да искат намаляване на цената и/или на обезщетение за претърпените
вреди в съответствие с чл. 91 от ЗТ, без да се прекратява договорът за
туристическия пакет, в какъвто смисъл е разпоредбата на ал. 11 на чл. 90 от
ЗТ. Налице е несъответствие (неизпълнение или неточно изпълнение на
туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет) по
смисъла на §1, т. 68е от ДР на ЗТ и искът се явява доказан по своето
основание.
Съдът не споделя подхода, избран от ищците, при определяне цената
на иска, чрез приблизително изчисление на разходите, които евентуално
ответникът е направил и тези, представляващи стойността на неползваните
услуги. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК, даваща право на съда, когато искът
е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
да определи размера по своя преценка или да вземе заключението на вещо
лице. В конкретния случай заключението на вещото лице не може да бъде
ползвано, тъй като същото не установява по размер цената на всяка една от
неползваните услуги и това е изрично посочено от експерта. Според съда
същото не е и необходимо, тъй като страните са договаряли пакетна цена и
без правно значение е ответникът – туроператор коя услуга на каква стойност
е заплатил, дали е заплатил изцяло или отчасти, тъй като същият не е
освободен от отговорността да намали цената, при посочените обстоятелства.
По тази причина съдът не обсъжда представените по делото писмени
доказателства за платени суми и експертното заключение на вещото лице,
което се оспорва. Съдът избира първият подход, посочен в чл. 162 от ГПК и
счита, че справедливото намаляване на цената, заплатена от ищците следва да
се определи пропорционално на броя на дните, за които не им е била
предоставена туристическа услуга. От общо девет дни, касателно основния
заплатен от ищците туристически пакет, извън екскурзията до Ушуая, ищците
не са ползвали шест, поради което съдът намалява цената от по 2490 евро на
човек с 6/9 и или със сумата от по 1660 евро в тяхната левова равностойност
съгласно фиксинга на БНБ (1.95583 лева). Отделно, цената следва да се
намали с единствената доказана по размер услуга, която е неползвана – касае
се за сумата от по 115 евро, заплатена от всеки ищец за „самба шоу с
двупосочен трансфер“ в Рио де Жанейро. При това положение, цената за
туристическия пакет следва да се намали с по 1775 евро и следва да се осъди
ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 3471.60 лева,
представляваща левовата равностойност на намалената цена, като за
разликата над този размер до пълния предявен такъв от по 4 330 лева,
8
представляващи левовата равностойност на по 2115 евро, исковете следва да
се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Следва да се отбележи, че срокът, установен с разпоредбата на чл.
25 от ЗМДВИПИПП е изтекъл преди предявяване на иска, поради което
ответникът не може да се позовава на освобождаване от отговорност на това
основание.
ОТНОСНО разноските:
Следва, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищците са
доказали разноски в размер на 646.40 лева и съразмерно с уважената част от
иска им се следват разноски в размер на 518.42 лева. Ответникът също
претендира разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК му се следват разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е доказал разноски в
размер на 900 лева и съразмерно с отхвърлената част от иска му се следват
разноски в размер на 178.42 лева. При това положение следва да се осъди
ответника да заплати общо на ищците разноски по компенсация в размер на
340 лева.
Следва, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, да се осъди ответника да
заплати на адв. Л.Д., адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл. 7, ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. върху интерес от по 3 471.60
лева (473.01 лева) или общо в размер на 946.02 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 91, ал.1 от ЗТ, „О.Т.“ ЕООД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. С. 1142, р-н С., бул.
*******, представлявано от управителя си С. В. Г. да заплати на П. Д. Л. с
ЕГН ********** и П. Н. Л. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр.
К., ул. *******, на всеки от тях сумата по 3 471.60 лева (три хиляди
четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет стотинки) – левова
равностойност на 1775 (хиляда седемстотин седемдесет и пет) евро,
представляваща намаление на цената за времето, през което е имало
несъответствие на предоставените услуги с договор за туристическия пакет
№ 170055 от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2021 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над 3471.60 лева до пълния
предявен размер от 4330 лева за всеки от тях (левова равностойност на 2115
евро), отхвърля исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „О.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1142, р-н С., бул. *******, представлявано от управителя
си С. В. Г. да заплати на П. Д. Л. с ЕГН ********** и П. Н. Л. с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес гр.К., ул. ******* деловодни разноски
по компенсация в размер на 340 (триста и четиридесет) лева.
ОСЪЖДА „О.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1142, р-н С., бул. *******, представлявано от управителя
9
си С. В. Г. да заплати на адвокат Л.В. Д. от Софийска адвокатска колегия, с
личен номер ********** и адрес на упражняване на дейността: град С., ул.
******, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищците П. Д. Л. с ЕГН
********** и П. Н. Л. с ЕГН **********, безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 946.02 лева (деветстотин
четиридесет и шест лева и две стотинки), определено от съда по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10