Определение по дело №472/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

53

Година

30.7.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.29

Година

2014

Председател:

Секретар:

Делото е образувано по родадената искова молба от „СТ” Е., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”М.”, №., представлявано от Н.Х.Ш. против „М.” Е., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”В.Л.”, №*, представлявано от управителя си Д.И.Д., с ново наименование „Търговски център „Б.” Е., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Х.Б.”, №***,представлявано от Д.И.Д.-управител.В исковата молба се твърди, че между страните са сключени оговори за наем на недвижим имот-склад 91 и офис с 50 кв.м. площ, находящи се в гр.В.,ул.”М.”,№***, които договор за наем са с дата 27.12.2007 г. и Анекс към договора за наем на склад с дата 01.03.2010 г.Към дата 18.07.2013 г.страните са преустановили фактически изпълнението по договорите и към тази дата е налице задължение по договорите от страна на ответника-наемател поради неизпълнение на договорните задължения от негова страна общо в размер на 392 709,90 лв, включващо сума в размер на 123 434,06 лв задължение, представляващо дължими неизплатени суми по договорите за наем от 27.12.2007 г. за периода от 01.03.2011 г. до 18.07.2013 г., сума в размер на 253 840,00 лв представляваща договорена в раздел 4, чл.11 от договорите неустойка върху неизплатената наемна цена за всеки просрочен ден, считано от 06.03.2011 г. до 18.07.2013 г. / според направеното уточнение в съдебно заседание на 26.02.2014 г., сума в размер на 15 435,84 лв задължение, представляващо законна лихва по чл.86 от ЗЗД върху всяка от главниците, считано от 01.03.2013 г. до 18.07.2013 г/.Твърди ±е, че това задължение е надлежно отразено в счетоводството на „СТ” Е. и въпреки неговата установеност и безспорност според ищеца, както и отправените покани за плащане и проведените многобройни разговори между страните, към датата на подаване на исковата молба не е заплатено, което е обусловило завеждането на настоящото дело.Въз основа на това ищецът отправя до съда искане, след доказване на твърденията в исковата молба, съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, включваща горепосочените суми, както и разноските по воденето на делото.Отправено е искане за допускане на обезпечение, което е допуснато с определение на съда.

В законоустановения срок след размяната на книжа е постъпил писмен отговор от ответното дружество, вече с новото наименование „Т* „Б.” Е.,в който се заявява становище за допустимост на иска, но за неоснователност на същия.Не се спори, че ищецът е предоставил за ползване на ответното дружество описаните в исковата молба, в договорите и анекса помещения.Твърди се обаче, че към 18.07.2013 г. облигационното правоотношение между страните е прекратено, като към този момент е налице задължение на наемателя-ответник, но не и в посочения размер.Не е спорно обстоятелството, че от страна на ответното дружество е заявено желание за прекратяване на сключения договор, обективирано в молба, входирана в деловодството на ищеца на 18.06.2013 г.Оспорва се обстоятелството,че ответното дружество не е изпълнявало задълженията си по договора за наем, считано от месец март, 2011 г. нататък.Същевременно се възразява изцяло срещу предявения от страна на „СТ” Е. иск за заплащане на сума в общ размер на 392 709,70 лв поради следните обстоятелства:Ищецът не бил доказал правото си на собственост, или друго вещно право върху обектите, предмет на договора за наем, нещо , което го лишава от активна процесуална легитимация.Не се доказва размерът на исковата претенция по отношение на незаплатените наемни вноски по сключения договор за наем.Не са ангажирани доказателства и относно изискуемостта на вземането в посочения размер, касаещ към настоящия момент само главницата.По отношение на акцсорните вземания за неустойка и лихва се твърди, че същите са неоснователни с оглед липсата на доказателства за датата на изискуемост на паричното задължение.Счита се за укоримо поведението на ищеца,продължило дълъг период от време, в който ответното дружество добросъвестно е изпълнявало задълженията си по договора и е заплащало суми в касата на ищеца без да получава официално счетоводни документи-фактури, а срещу направените вноски е получавало квитанции от ордер и то не всеки път.В противоречие с всякаква житейска и правна логика е поведението на ищеца, според ответника, който не е предприел действия за защита на правата и интересите си в един продължителен период от време.Иска се отхвърляне на исковата претенция изцяло.

В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца,с която се допълва и уточнява първоначалната такава.Заявява се, че правото си да отдаде под наем описания в исковата молба и в договорите за наем имот, ищецът черпи от договора за наем на недвижим имот с дата 01.01.2008 г. и анекс към него от 02.01.2008 г. , и двата с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на който наемодателят СТ „В.” ООД е предоставил на ищеца „ СТ „ Е. недвижими имоти, находящи се в гр.В., ул.”М.”, №..,включващи имота,предмет на делото, което договорно правоотношение е възникнало от договор за наем в сила от 01.01.2008 г.Съгласно първия цитиран договор за наем ищцовото дружество е преотдало под наем на ответното такова описания в исковата молба недвижим имот, откъдето е възникнало и наемното правоотношение между страните.Сочи основанията, на които е станало изискуемо вземането, предмет на исковата молба, а именно: ползването на отдадения под наем имот и незаплащането на договорената цена.Излага подробно становище за дължимостта на договорените и неизплатени суми.По отношение на възражението на ответната страна за неиздаване на касов документ срещу извършени плащания по договора намира, че ответната страна е изложила противоречиви твърдения.От една страна тя твърди, че ищецът не изпълнява договорните си задължения за издаване на касов документ при извършено от ответника плащане , а от друга- представя доказателства-квитанция от ПКО за извършени плащания по договора.

В законоустановения срок след размяната на книжа не е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

По делото се установява, а и не се спори от страните, че съгласно сключени между тях договори за наем на недвижими имоти –Склад №91 и Офис 50 кв.м.,находящи се в гр.В. на адрес ул.”М. №... от 27.12.2007 г.,в сила считано от 01.01.2008 г. и Анекс към договора за склад №91 от 01.03.2010 г. между тях е възникнало наемно правоотношение, по силата на което наемодателят е отдал за ползване на наемателя следните помещения Склад №91 с площ 567 кв.м. и Офис 50 кв.м. на посочения адрес.С анекса от 01.03.2010 г. към договора за наем в сила от 01.01.2008 г. по взаимно споразумение между страните площта на наетото до момента помещение на ул.”М.”, №... ,от 567 кв.м. се намалява със 110 кв.м. и става 457 кв.м.Наемната цена, предвидена за склада и офиса възлиза на 8,40 лв на квадратен метър + 60 лв възнаграждение за охрана и съгласно чл.5 от договорите наемателят следва да я заплаща всеки месец до 5 число в брой в касата на дружеството-наемодател срещу касов документ. Съгласно чл.11 от двата договора при просрочване заплащането на наемната цена наемателят дължи неустойка в размер на 20 лв за всеки просрочен ден.С оглед на така създаденото наемно правоотношение ищецът е предоставил за ползване на ответното дружество складово помещение е и офис, подробно описани в исковата молба и договорите, находящи се в гр.В., ул.”М.”, №....Това се установява и от представените по делото заверени копия от два броя Договори за наем на недвижим имот с дата 27.12.2007 г., подписани от страните, както и Анекс към договора за наем на склад с дата 01.03.2010г.Установен е и фактът на прекратяване на наемното правоотношение чрез едностранно предизвестие от наемателя, отправено с молба от него до наемодателя, входирана на 18.06.2013 г. Това твърдение, изложено от ищеца в исковата молба се потвърждава и от ответника в писмения му отговор.Този факт се установява и от представената молба , изхождаща от ответното дружество и адресирана до ищеца-наемодател, входирана в деловодството на последния с дата 18.06.2013 г., с която наемателят заявява желанието си да прекрати сключения наемен договор.В чл.13, б. „б” от Договора е предвидена възможността за едностранно прекратяване на същия с едномесечно писмено предизвестие от всяка една от страните, отправено до другата. Спори се дължимостта на исковата сума включваща незаплатена наемна цена, неустойка и лихва.

За изясняване на спорния предмет съдът е допуснал и изслушал съдебно-счетоводна експертиза.Заключението на вещото лице по изслушаната експертиза съдът възприема изцяло като обективно е компетентно.Вещото лице е извършило проверка на всички документи, приложени към делото, както и на счетоводните документи в счетоводството на ищеца „СТ” Е. гр.В. и в счетоводството на ответника „М.” Е. гр.В., с ново наименование „Търговски център „Б.” Е. гр.С.. Извършило е проверка и на публикуваните ГФО на ищеца и ответника в търговския регистър към АВп за периодите 2011 и 2012 г.От извършената проверка на съставените документи и извлечения от сметки в счетоводството на ищеца и на ответника се установява, че претендираното от ищеца вземане не е намерило счетоводно отражение по съответните разчетни сметки при ищеца и при ответника. Проверката при ищеца „ СТ” Е. установява, че по дебита на сметка 411 „Клиенти” по аналитична партида на ответника няма отразено вземане по договорите за наем за процесния период – от 06.03.2011 г. до 18.07.2013 г., а вещото лице установява и до датата на подаването на исковата молба- 14.08.2013 г.Проверката в счетоводството на ответника „М.” Е. установява, че по кредита на сметка 401 „Доставчици” няма отразено задължение по договорите за наем за процесния период.Проверката на публикуваните от ищеца и ответника ГФО за 2011 и 2012 г.,както и за месечните периоди на 2013 г. доказва, че по данните на счетоводния баланс при ищеца съществува по-малък размер на вземанията от клиенти, а при ответника съществува по-малък размер на задълженията към доставчици, което показва, че страните не са отразили счетоводно вземания и задължения общо в размер на 392 709,90 лв.В съдебно заседание вещото лице разяснява, че претенцията по делото е за приода от м. март,2011 до 18.07.2013 г., но фактури няма издавани ¯т ищеца към ответника и няма осчетоводени такива при двете страни.Вещото лице установява плащания от ответника към ищеца по 8 броя представени квитанции за суми в брой, но те касаят предходен на процесния период и в този смисъл не са относими към спора.Те също не са намерили счетоводно отражение както при ищеца, така и при ответника.В тази част счетоводството на ищеца не е водено редовно.Преди тези осем плащания от ищеца са били издавани фактури, които са били осчетоводени.При счетоводството на ответника са били категорични, че осчетоводяването при тях става само въз основа на издадени фактури. Вещото лице обяснява,че след като има плащане в брой, задължително получателят на сумата трябва да издаде фискален бон и въз основа на него платецът може да осчетоводи сумата като плащане в брой. В случая точно такова плащане в брой е предвидено в чл.5 от договорите.Приходните и разходните касови ордери не са първични счетоводни документи, въз основа на които да бъде отразена счетоводна операция.Те се вписват в касовата книга.Вещото лице заявява, че от месец март, 2011 г. до 18.07.2013 г. няма плащания от страна на ответника по договорите за наем. За претенцията си ищецът е трябвало да издаде фактури и касов бон и да чака плащане.Обяснението било, че тъй като наемателите на ищеца били много и не плащали редовно, то ищецът не издавал фактури и да чакат плащания по тях, тъй като трябвало да начислява по тях ДДС и да го внася, както и да отчита приход.Затова издавали фактури в момента на плащането. В случая такива за спорния период няма издавани.

Съдът намира за неоснователен довода на ответника за липса на доказателства относно правото на собственост или друго вещно право върху отдадения под наем имот.Законът не изисква наемодателят непременно да е собственик.В чл.228 от ЗЗД е предвидено задължението наемодателят да предостави на наемателя една вещ за временно ползване.Това означава наемодателят да държи тази вещ на някакво законно основание и да има възможност да осигури на наемателя спокойното й ползване за наемния период.В случая наемодателят доказва с представените договори за наем, че е получил самият той от друго търговско дружество под наем тази вещ и я е преотдал под наем на ответника.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че ищецът не е доказал свое изявление отправено до ответника-наемател за заплащане на дължимите суми, както и че не е осчетоводил свое вземане към него в претендирания в исковата молба размер.Не е доказан и размерът на претенцията, заявен от ищеца в исковата молба и не е установен по категоричен начин размера на претендираните суми за лихва и неустойка.

Съдът не приема тези доводи. Основанието, на което се търси исковата сума е създаденото с цитираните по-горе договори и анекс наемно правоотношение .Договорите не са оспорени от страните и като частни диспозитивни документи представляват доказателство, че волеизявленията, съдържащи се в тях, изхождат от страните по делото. Налице са доказателства- заключение на ВЛ , а това също не спори между страните, че до месец март, 2011 г. по това наемно правоотношение има изпълнение от двете страни- обектите на договора за наем са предоставени за ползване от наемодателя на наемателя, а последният е заплащал наемна цена и консумативи съобразно договорите за наем, при което ищецът му е издавал фактури. След този момент до прекратяване на договорите- 18.07.2013 г. липсват данни за плащания от страна на ответника.Дали страните са отразили счетоводно или не вземанията и задълженията по тези договори за процесния период не е от пряко значение за решаване на спора. Неотразяването е белег на лиша финансова дисциплина и счетоводна отчетност, но то не се отразява на съществуването или несъществуването на вземането. Вземането е възникнало въз основа на договорите и поради неизпълнение на същите от страна на ответника през процесния период до датата на прекратяване. Размерът на задължението също може да бъде установен без да са нужни специални знания,тъй като наемната цена е определена ясно в чл.5 на двата договора – по 8,40 лв на кв. метър+ 60 лв месечно за охрана, а ползваната площ е отразена в анекса на 457 кв.м.Или месечната наемна цена се определя на 4318,80 лв месечно.За целия претендиран период от 01.03. до 18.07.2013 г. главницата по дължимия наем възлиза на 123 434,06 лв.Същата е дължима на 5 числ¯ от месеца, следователно от 06.03.2011 г. ответникът е в забава, поради което и на основание чл.11 от двата договора дължи неустойка в размер на 20 лв за всеки просрочен ден.Просрочените дни за целия период са 865, поради което размерът на неустойката възлиза на 17 300 лв.Лихвата върху просрочената главница е изчислена от вещото лице и за процесния периот от 06.03.2011 г. до 18.07.2013 г. възлиза общо на 15 429,91 лв.

Съобразно указанието на съда за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца бе да установи основанието и размера на претенцията си,което същият е сторил с допустими и относими към спора доказателствени средства- договорите за наем, изпълнението от негова страна на задължението да предаде обекта /безспорно между страните обстоятелство/, параметрите на договора-страни, предмет, цена, начин на плащане, основания за прекратяване на договора.Заключението на вещото лице установява липсата на плащане от страна на ответника за процесния период както и размера на дължимата лихва.От своя страна ответникът не доказва по делото съобразно разпределената доказателствена тежест плащания по договора за процесния период.Осчетоводяването на задълженията по договорите от двете страни не е от значение за наличието им, както и без значение са причините поради което то не е станало.

Изложеното дотук мотивира съда да приеме за частично основателна и доказана претенцията на ищеца спрямо ответника, основана на неизпълнение на договори за наем и квалифицирана от съда като такава по чл.228 и сл. от ЗЗД.Искът в общ размер на 156 163,97 лв , в т.ч. 123 434, 06 лв неизплатена главница за периода от 01.03.2011 г до 18.07.2013 г., 17 300 лв неустойка по чл.11 от договорите за периода от 06.03.2011 г. до 18.07.2013 г., както и за 15 429,91 г. законна лихва за забава върху главницата ,считано от 06.03.2011 г. до 18.07.2013 г. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.В останалата му част до пълния размер на неустойката и лихвата искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.В полза на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл.78,ал.1 от ГПК съответните на уважената част от иска разноски в размер на 6322 лв.В полза на ответника следва да бъдат присъдени съответните на отхвърлената част от иска разноски в размер на 4909 лв на основание чл.78,а.3 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „М.” Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град В. Т., ул.”В.”, №..., представлявано от управителя си Д.И.Д., с ново наименование „Търговскки център „Б.” Е., с ЕИК ***, представлявано от Д.И.Д.-управител, да заплати на „СТ” Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”М.”, №., представлявано от управителя Н.Х.Ш., сумата от общо 156 163,97 лв / сто петдесет и шест хиляди ,сто шестдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ , в т.ч. 123 434, 06 лв / сто двадесет и три хиляди, четиристотин тридесет и четири лева и шест стотинки/,представляващи дължими и неизплатени суми по договори за наем на недвижим имот с дата 27.12.2007 г. и анекс към договора за наем на склад-склад 91 и офис 50 кв.м.,находящи се в гр.В., ул.”М.”, №9, за периода от 01.03.2011 г. до 18.07.2013 г. , неустойка върху главницата в размер на 17300 лв / седемнадесет хиляди и триста лева/, дължима на основание чл.11 от договорите за наем, изчислена за периода от 06.03.2011 г. до 18.07.2013 г., 15 429,91 лв / петнадесет хиляди четиристотин двадесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/ лихва върху главницата ,считано от 06.03.2011 г. до 18.07.2013 г.,, както и законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаването на исковата молба-14.08.2013 г. до пълното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за горницата от 156 163,97 лв до пълния му размер от 392 709,90 лв, а именно за сумата от 236 535,93 лв /двеста тридесет и шест хиляди петстотин тридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/, включваща 236 540 лв неустойка и 5,93 лв лихва да посочените периоди.

ОСЪЖДА„М.” Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град В. Т., ул.”В.Л.”, №..., с ново наименование „Търговски център „Б.” Е., с ЕИК ***представлявано от управителя си Д.И.Д., да заплати на „СТ” Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”М.”, №., представлявано от управителя Н.Х.Ш., сумата 1413 лв / хиляда четиристотин и тринадесет лева/ разноски по компенсация.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: