РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2408
гр. Пловдив, 22 декември 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря
СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа,
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА,
административно дело № 2589 по описа за 2023 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
2. Образувано е по жалба, предявена от Б.А.К.,
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Н.К., против Решение № 2153-15-254/29.09.2023 г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-330/01.09.2023 г. на К.,
в частта й против Разпореждане № 151-00-7556-4/18.08.2023 г. и Разпореждане № 151-00-7556-5/18.08.2023
г., издадени от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.
Пловдив и са потвърдени същите.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата
отмяна от съда и отмяна на потвърдените с него разпореждания. Претендира
сторените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в депозирано по
делото становище.
3. Ответникът
по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен
акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Допълнителни съображения се излагат в становище, приложено по
делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Изначално производството е започнало
по повод подадено от К. чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Родопи, Заявление вх. №
54/08.04.2020 г. с рег. № 151-00-7556/08.04.2020 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица (ПОБ), като в него е посочено, че последната заетост
на лицето е във Финландия и същата е прекратена считано от 22.02.2020 г. (л. 99 и сл.).
5.1. В отговор на Уведомително писмо изх.
№ У-151-00-7556-1/24.04.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ гр. Пловдив (л.
97 - 98) К. е представил
Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на
ЕС със СЕД U002
и U004, ведно с
Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65
(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и други документи и формуляри, описващи
упражняваната трудова дейност във Финландия (л. 87 - 96).
5.2. С оглед, изпратено искане до
компетентната институция на Финландия за удостоверяване на осигурителни
периоди, причина за прекратяване на правоотношението и доход, с Разпореждане №
151-00-7556-1/11.06.2020 г. Ръководителят на осигуряването за безработица е
спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица,
образувано по заявлението, подадено от К. (л. 78 - 86).
5.3. На 06.08.2020 г. с вх. № 151-00-7556-3
е входиран постъпил отговор – U017
– осигурително досие – трансграничен работник и U004 – информация за заплатата –
Финландия (л.
72 - 77),
с оглед на което и с Разпореждане № 151-00-7556-2/10.08.2020 г. Ръководителят
на осигуряването за безработица е възобновил производството по заявлението на
жалбоподателя за отпускане на ПОБ (л. 71).
5.4. Последвало
е издаването на Разпореждане № 151-00-7556-3/20.08.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на К. по Заявление вх. №
151-00-7556/08.04.2020 г., с последно прекратяване на осигуряването от
22.02.2020 г. на основание изтичане срока на договора и с регистрация в АЗ на
08.04.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл.
54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е
отпуснато ПОБ, считано от 08.04.2020 г. до 03.01.2021 г. в размер на 74,29 лв.
дневно (л.
62),
което ПОБ в общ размер на 13 520,78 лв., съгласно Справка за изплатени
обезщетения за безработица, се установява, че е изплатено на лицето (л. 40).
6.
С
вх. № 151-00-7556-4/03.04.2023 г. в ТП на НОИ гр. Пловдив е входирано писмо изх.
№ 3208-50-49#1/22.03.2023
г. на Началник отдел в Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“
в НОИ, в което се посочва, че във връзка с искане за възстановяване на
изплатените в Република България ПОБ за напълно безработни лица, които по време
на последната си дейност в друга държава-членка са пребивавали, по смисъла на
регламентите, в Република България, от компетентната институция на Финландия е
получен структуриран електронен документ (СЕД) U023
(локален номер на случай в НП: 2535325), с който информират, че за Б.А.К., с
ЕГН: **********, отказват да възстановят поисканата сума с мотив, че лицето е
пребивавало във Финландия. В резултат на отказа със СЕД U029 на компетентната институция на Финландия
се сочи, че е предоставена информация за критериите, по които е определено, че
лицето е пребивавало в България по време на заетостта си във Финландия. В
отговор, със СЕД U023
компетентната институция на Финландия е информирала, че лицето е уведомило
финландската компетентна институция, че се премества за постоянно във Финландия
от месец юни 2016 г. на база на работа и семейни връзки, също така съпругата и
детето на К. също пребивават във Финландия от 13.09.2016 г. Предвид
гореизложеното, от финландската компетентна институция се твърди, че приема, че
центърът на жизнените интереси на К. е във Финландия. В този смисъл се иска да
бъде проверен случаят и да се предприемат необходимите действия (л. 59 – 61).
6.1. В тази
връзка е отправено искане чрез Електронен обмен на социалноосигурителна
информация между България и ЕС, в отговор на което е получен СЕД Н006, входиран
в ТП на НОИ гр. Пловдив с вх. № 151-00-7556-5/07.08.2023 г. (л. 41 и сл.).
6.2.
Последвало
е издаването на:
6.2.1.
Разпореждане № 151-00-7556-4/18.08.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане
№ 151-00-7556-3/20.08.2020 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО на Б.К. от
08.04.2020 г. до 03.01.2021 г. в размер на 74,29 лв. Мотивирано е, че е получен
СЕД Н006 от компетентната институция на Финландия, определящ пребиваването на К.
във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., съгласно
който държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство
се е прилагало по време на последната му заетост, съвпадат (л. 39);
6.2.2.
Разпореждане № 151-00-7556-5/18.08.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица, с което, предвид Заявление вх. № 151-00-7556/08.04.2020 г. на К. с
прекратено правоотношение от 22.02.2020 г. – изтичане срока на договора, на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от
Регламент (ЕО) 883/2004, е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО.
Мотивирано е, че съгласно разпоредбите
на Регламент (ЕО) 883/2004 г. НОИ не е компетентната институция по отпускането
на ПОБ. Изключение от това право е предвидено в разпоредбата на чл. 65, § 2 от
Регламент (ЕО) 883/2004 г., съгласно която напълно безработно лице, което по
време на последната си дейност като заето лице е пребивавало в държава-членка,
различна от компетентната, и което продължава да пребивава в тази
държава-членка или се върне в нея, се поставя на разположение на службите по
заетостта в държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е
прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето лице.
Тези обезщетения се предоставят от институциите по пребиваване.
В конкретния случай, изключението на
чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е прието за неприложимо. Посочено е в
тази връзка, че съгласно получен СЕД U023 от компетентната институция на Финландия,
същата информира, че К. е уведомил финландската институция, че се премества за
постоянно във Финландия от месец юни 2016 г. на база работа и семейни връзки.
Също така информира, че съпругата и детето на К. също пребивават във Финландия
от 13.09.2016 г. Предвид изложеното, финландската компетентна институция счита,
че центърът на жизнените интереси на К. е във Финландия. Въз основа на цялостна
оценка на наличната информация, относно определяне на пребиваването на К., за
което се прилага основният регламент № 883/2004 г., центърът на жизнените
интереси на лицето се посочва, че е установен с взаимно съгласие между
институцията на Република България и компетентната институция на Финландия.
За да бъде определено пребиваването на
лицето по време на последната му заетост по безспорен начин, в отговор на
отправеното от страна на ТП на НОИ гр. Пловдив искане се посочва, че е получен
СЕД Н006 - Отговор на искане за пребиваване с вх. № 3208-50-49#3/07.08.2023 г.,
с който компетентната институция на Финландия потвърждава, че по отношение на К.,
Финландия се явява държава по пребиваване.
С оглед постъпилия документ и
удостоверените в него обстоятелства, е прието, че лицето не попада в обхвата на
чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета за координация на системите за социална сигурност, тъй като
държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е
прилагало по време на последната му заетост, съвпадат (л. 37 – 38).
6.2.3.
Разпореждане
№ 151-00-7556-6/21.08.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО,
с което поради получени нови данни, които имат значение за определяне правото,
размера и срока на изплащане, на основание чл. 114, ал. 3 във връзка с чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено на К. да възстанови добросъвестно полученото
ПОБ за периода от 08.04.2020 г. до 03.01.2021 г. в размер на 13 520,78 лв.
Това разпореждане не е предмет на разглеждане в настоящото производство (л. 34 – 35).
6.3.
Разпорежданията
са надлежно връчени на К., който в законоустановения срок ги е оспорил пред
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. В жалбата са наведени твърдения, че
действително през 2016 г. се е преместил да живее във Финландия заедно със
съпругата си и дъщеря си, но на 17.02.2020 г. се е развел, на 22.02.2020 г. е
изтекъл трудовият му договор, след което се е завърнал в България и не се е
завръщал във Финландия, живее в България, където има постоянен адрес и работа.
Към жалбата са приложени доказателства за развод, които се констатира, че не са
преведени на български език (л. 30 – 33).
6.4. С Решение № 2153-15-254/29.09.2023 г. Директорът на ТП на НОИ гр.
Пловдив е отхвърлил жалбата на К. в частта й против Разпореждане №
151-00-7556-4/18.08.2023 г. и Разпореждане № 151-00-7556-5/18.08.2023 г.,
издадени от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.
Пловдив и е потвърдил същите (а с Решение № 1040-15-110/29.09.2023 г. Директорът на ТП
на НОИ гр. Пловдив е спрял образуваното производство по жалбата на К. в частта
й срещу Разпореждане № 151-00-7556-6/21.08.2023 г. на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО до приключване на производството по оспорване на процесните
разпореждания – л. 9 - 12),
като за да обоснове правилността им, е приел следното:
Б.А.К. е подал чрез Дирекция „Бюро по труда“ - Родопи, заявление с вх. №
54/08.04.2020 г. (peг. № 151-00-7556/08.04.2020 г.) за отпускане на ПОБ, като в
него е посочено, че последната му заетост е във Финландия и същата е прекратена
считано от 22.02.2020 г. На по-късен етап от производството, във връзка с писмо
изх. № У-151-00-7556-1/24.04.2020 г. К. представя заявление за удостоверяване
на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004,
декларация относно определяне на пребиваване на лицата във връзка с прилагане
на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и документи, описващи
упражняваната трудова дейност във Финландия. Същите са приети със справка с вх.
№ 151-00-7556-2/11.06.2020 г. В случая е прието, че се касае за искане за
отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61 - 65 от Регламент (ЕО)
883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за
социална сигурност и чл. 54а – 54б от КСО.
Посочено е, че при разглеждане на заявления, подадени при прилагане на
разпоредбите на чл. 61 - 65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския
парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а
– 54б от КСО, от съществено значение е определяне на пребиваването на лицата,
поради това, че този въпрос оказва влияние спрямо компетентността на
българската институция по отношение на отпускането и изплащането на паричните
обезщетения за безработица. По правило всяко лице, което осъществява дейност
като наето лице или самостоятелно заето лице в дадена държава-членка, се
подчинява на първо място на законодателството на държавата, в която
действително осъществява икономическа дейност (член 11, пар. 3, буква „а“ от
Регламент (ЕО) № 883/2004 г.). Цитирана е разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за
координация на системите за социална сигурност, съгласно която, напълно
безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или
самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от
компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази
държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение
на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В този случай,
съгласно чл. 65, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., това лице получава
парично обезщетение за безработица в съответствие със законодателството на
държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това
законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно
заето лице. Това обезщетение се предоставя от институцията по пребиваване.
С оглед горепосочените разпоредби е прието, че НОИ като компетентна
институция, пред която е подадено искане за преценка правото на ПОБ, следва да
определя в кои случаи по време на последната заетост лицата пребивават на
територията на Република България. В тази връзка на заинтересованите лица с
последна заетост в друга държава-членка се предоставя за попълване декларация
относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от
Регламент (ЕО) 883/2004 г. Заинтересованото лице следва да попълни декларацията
независимо дали предоставя преносим документ U1 и/или подава заявление за
удостоверяване на осигурителен стаж, доход и причина за прекратяване на
правоотношение по служебен път. С данните от т. 2 на декларацията за определяне
на пребиваването, компетентната институция преценява релевантните факти, които
се отнасят до продължителността и непрекъснатостта на пребиваването, както и
постоянният характер на извършваната дейност. В т. 3 на същата декларация се
вписват данни, въз основа на които се прави цялостна оценка на информацията за
семейното положение на лицето, роднински връзки и жилищно положение. В т. 4 от
декларацията лицето декларира намеренията си за трайно установяване.
В представената Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с
прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. от 28.04.2020 г. е
установено, че К. е вписал, че последният му период на заетост е във Финландия
от 19.08.2019 г. до 21.02.2020 г. Съгласно декларираните обстоятелства,
жалбоподателят няма съпруга (разведен е), през периода на последната му заетост,
бившата му съпруга е живяла в държавата по последна заетост, децата му учат във
Великобритания и Финландия. Преобладаващата част от социалните му контакти са в
България. Роднините му (родители, брат) живеят в Република България.
Жалбоподателят е декларирал, че не притежава собствено жилище в България, както
и че възнамерява да се установи в страната.
По повод подаденото Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди
от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, чрез системата за електронен
обмен на социалноосигурителна информация между България и ЕС (EESSI) са
изпратени искания за осигурително досие - трансграничен работник (СЕД U001CB) и
искане за информация за заплата (СЕД U003) за удостоверяване на данните относно
осигурителни периоди и доход. Поради това, че липсва необходимата информация за
отпускане на ПОБ, с Разпореждане № 151-00-7556-1/11.06.2020 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, производството по
отпускане на ПОБ е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО.
На 03.08.2020 г. в ТП на НОИ - Пловдив чрез системата за електронен обмен
на социалноосигурителна информация между България и ЕС (EESSI) са получени СЕД U017
- осигурително досие - трансграничен работник и СЕД U004 - Информация за
заплата. Потвърден е периодът на последната заетост и причината за прекратяване
на осигуряването, а именно изтичане на договора. Въз връзка с постъпилите
документи, с Разпореждане № 151-00-7556-2/10.08.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, производството по
отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от АПК. Предвид посочените
от К. в декларацията за определяне на пребиваването във връзка с прилагане на
чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004 г. обстоятелства и останалите налични
данни по преписката, е преценено, че пребиваването на К. е във Финландия и с Разпореждане
№ 151-00-7556-3/20.08.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал.
1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004
на К. е отпуснато парично обезщетение за безработица от 08.04.2020 г. до
03.01.2021 г. в размер на 74,29 лева дневно. Разпореждането е връчено на
01.02.2021 г., не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила.
Със справка вх. № 151-00-7556-4/03.04.2023 г. за приети, върнати и
липсващи документи на Б.А.К. към заявление с peг. № 151-00-7556/08.04.2020 г.,
от Дирекция ЕРМД е прието писмо с изх. № 3208-50-49#1/22.03.2023 г., с което
Дирекцията информира ТП на НОИ – Пловдив, че във връзка с искане за
възстановяване на изплатените в Република България парични обезщетения за
безработица на напълно безработни лица, които по време на последната си заетост
в друга държава-членка са пребивавали по смисъла на регламентите в Република
България, за Б.К. е получен СЕД U023 от компетентната институция на Финландия,
с който се отказва възстановяване на поисканата сума с мотив, че лицето е
пребивавало във Финландия. Информират също така, че К. е уведомил финландската компетентна
институция, че се премества постоянно във Финландия от месец юни 2016 г. на
база на работа и семейни връзки. Съпругата и едното дете на К. също пребивават
във Финландия от 13.09.2016 г. Предвид изложеното финландската компетентна
институция счита, че центърът на жизнените интереси на К., е във Финландия.
Поради така постъпилата информация чрез Системата за електронен обмен на
социалноосигурителна информация между България и ЕС (EESS1), до компетентната
институция на Финландия е изпратен СЕД U005 - Искане за информация за
пребиваване. На 07.08.2023 г. с вх. № 3208-50-49#3 в ТП на НОИ - Пловдив е
получен официален отговор от КИ на Финландия, изразен в СЕД Н006, с който е
потвърдено, че по отношение на К. държавата по пребиваване се явява Финландия.
Предвид получените нови документи и удостоверените с тях обстоятелства, е
прието, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г.,
тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието
законодателство се е прилагало по време на последната му заетост, съвпадат.
Като следствие от това, са издадени обжалваното Разпореждане №
151-00-7556-4/18.08.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е
отменено Разпореждане № 151-00-7556-3/20.08.2020 г. и обжалваното Разпореждане №
151-00-7556-5/18.08.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с
член 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е
постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от К. Заявление вх. №
151-00-7556/08.04.2020 г.
Разпореждане № 151-00-7556-4/18.08.2023 г. и Разпореждане №
151-00-7556-5/18.08.2023 г. и двете на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив са връчени на 24.08.2023 г. С жалба вх. №
1012-15-330/01.09.2023 г. К. настоява Разпореждане № 151-00-7556-4/18.08.2023
г. и Разпореждане № 151-00-7556-5/18.08.2023 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив да бъдат отменени, тъй
като неправилно административният орган се е позовал на СЕД Н006 и е счел, че
пребиваването му е във Финландия. Твърди, че се е развел със съпругата си във
Финландия на 17.02.2020 г. и от края на месец февруари 2020 г. живее, пребивава
и работи в България, където има постоянен адрес, а за периода на отпуснатото
парично обезщетение за безработица, който е от 08.04.2020 г. до 03.01.2021 г.
не е пребивавал дори и ден във Финландия. По тези съображения счита, че именно
България е компетентната страна за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО. Исканията
на К. за отмяна на обжалваните разпореждания са приети за неоснователни.
Мотивирано е, че в конкретния случай, в рамките на административното
производство, по отношение на К. е получен документ Н006, с който КИ на
Финландия е удостоверила, че именно тя се явява страна по пребиваване. Документът
е постъпил след влизане в сила на Разпореждане № 151-00-7556-3/20.08.2020 г. и
в този смисъл се явява ново доказателство, има значение за правото на ПОБ на лицето,
тъй като сочи, че държавата по пребиваване и държавата, чието законодателство
се е прилагало по време на последната заетост на К. съвпадат, а тези
обстоятелства изключват приложението на хипотезата на чл. 65, параграф 2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г.
спрямо жалбоподателя и като цяло право на ПОБ в Република България.
Цитирана е разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, съгласно която,
влязлото в сила разпореждане по чл. 54ж, ал. 1 от КСО може да се измени или
отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне на правото, размера и периода
на ПОБ. Изложеното по-горе е прието, че осъществява състава на чл. 54ж, ал. 2,
т. 1 от КСО, поради което Разпореждане № 151-00-7556-4/18.08.2023 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив се явява
правилно и законосъобразно постановено.
На следващо място е посочено, че разпоредбата на чл. 1, б. „й“ от Регламент
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за
социална сигурност дава легално определение на понятието „пребиваване“, като
същото означава мястото, където лицето обичайно пребивава. От своя страна
разпоредбата на чл. 1, б. „к“ от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент
и на Съвета за координация на системите за социална сигурност дава легално
определение на понятието „престой“, като същото означава „временно пребиваване“.
С член 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за установяване на процедурата за
прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за
социална сигурност се сочи, че са регламентирани елементите за определяне на
пребиваването на лицата. Предвидено е, че при различия в становищата на институциите
на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице,
за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно
съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна
оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по
целесъобразност да включват: продължителност и непрекъснатост на пребиваване на
територията на съответните държави-членки, естеството и специфичните
характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно
се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и
продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и
роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; когато става
въпрос за студенти, източникът на техните доходи; жилищното положение на
лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в
която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. От горното е
прието, че при спор, какъвто в случая е налице, относно обстоятелството коя е
държавата по пребиваване, се следва оценка къде е центърът на интересите на
лицето, вземайки предвид горепосочените конкретни релевантни факти,
неизчерпателно и примерно изброени.
При прилагане на разпоредбите на чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) 987/2009 г.
по отношение на определяне на пребиваването на К. и въз основа на оценка на
наличната информация е установено следното:
Към момента на заявения период на последната дейност като заето лице,
който именно е релевантният момент, съгласно посоченото в чл. 65, § 2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за определяне мястото на пребиваване, К. не е
разполагал със собствено самостоятелно жилище в България, а родителите му и
най-близките родственици (брат) са се намирали в България, в която са се
намирали и по-голямата част от социалните му контакти. През този период е имал
съпруга, която също е живяла в държавата по последната заетост, две деца, като
едното учи във Великобритания, а другото във Финландия. Това се потвърждава и от
получения СЕД U023 от компетентната институция на Финландия, с който същата
информира, че К. е уведомил финландската институция, че се премества за
постоянно във Финландия от месец юни 2016 г. на база работа и семейни връзки, и
че съпругата и детето на К. също пребивават във Финландия от 13.09.2016 г.
Във връзка е депозираната жалба с вх. № 1012-15-330/01.09.2023 г., с
писмо изх. № 1030-15-4466/19.09.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив до
Директора на ОД на МВР - Пловдив е изискана справка за задграничните пътувания
на К. от 01.05.2016 г. до момента на искането (л. 27 - 28). В отговор
на това е получено писмо изх. № УРИ 104600-7571, екз. 2 от 21.09.2023 г. на
Началник сектор „БДС” при ОД на МВР – Пловдив (л. 19). Според
текста на писмото, за периода от 01.05.2016 г. до 20.09.2023 г. К. е влизал в
Република България 7 (седем) пъти на дати: 21.12.2017 г., 06.01.2018 г.,
08.08.2018 г., 09.03.2019 г., 09.06.2019 г., 03.08.2019 г., 25.02.2020 г. и е
напускал пределите на страната 7 (седем) пъти на дати: 15.08.2017 г.,
02.01.2018 г., 07.01.2018 г., 17.08.2018 г., 31.03.2019 г., 28.06.2019 г. и
14.08.2019 г. От полученото писмо изх. № УРИ 104600-7571, екз. 2 от 21.09.2023
г. на Началник сектор „БДС” при ОД на МВР - Пловдив е установено, че за периода
на заетост във Финландия, жалбоподателят е осъществявал краткосрочни пътувания
до Република България с период на престой под един месец. Общата преценка на
тези обстоятелства е навела на извода, че за периода на последната си заетост, К.
е пребивал в по-голямата част от времето си във Финландия, където е пребивавала
и бившата му вече съпруга, получавал е средства, с които се е издържал сам,
евентуално е издържал и децата си, едното от които учи във Финландия. На
практика икономически не е бил обвързан с България. Именно във Финландия,
според твърденията на лицето, бившата му вече съпруга, с която е заминал във
Финландия, подава искане за развод на 17.02.2020 г. Финландия одобрява това
искане и от тази дата официално се водят разведени пред съответната държавна
институция (към жалбата са приложени копия на официални документи за дело за
развод).
Поддържането на контакти с най-близки родственици в България с оглед на
това, че се касае за родители и брат, е посочено, че е естествено поведение. Тези
връзки обаче не могат да се определят като значителни, каквито биха били, ако
например К. имаше съпруга или деца в България по времето на пребиваването му
във Финландия, или се завръщаше всеки уикенд в страната по произход, или пък
издръжката му в чужбина бе поета от родителите му и т.н.
На следващо място като неоснователни са приети възраженията на К., че
след като в края на месец февруари 2020 г. се е завърнал в България и към
днешна дата, включително и през периода на получаване на ПОБ, живее и пребивава
на територията на България, има постоянен адрес и постоянна работа, центърът на
жизнените му интереси е в България и България се явява компетентната страна за
отпускане на ПОБ. Това, че К. не е напускал България след месец февруари 2020
г. и от тази дата има постоянна работа (видно от Регистъра на трудовите
договори на НАП) е посочено, че не е от значение за решаване на спора, тъй като
пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) 883/2004 г. се определя на база
оценка на релевантните факти и обстоятелства по време на последната заетост, а
не от факти и обстоятелства, настъпили след това.
Относно твърдението за наличие на постоянен адрес в България, е цитирана
разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР),
съгласно която, постоянният адрес е адресът в населеното място, където лицето
избира да бъде вписано в регистрите на населението. Според алинея 2 на чл. 93
от ЗГР, постоянният адрес е винаги на територията на България. Видно от горното,
всеки български гражданин притежава постоянен адрес на територията на Република
България, т.е. дори и тези, които трайно живеят в чужбина. Постоянният адрес е
формален и не винаги отразява действителното местоживеене на лицето. Такъв
адрес се сочи, че то е административно задължено да посочи съгласно чл. 90, ал.
1 и във връзка с чл. 2 от ЗГР.
От всичко посочено по-горе е прието, че центърът на жизнените интереси на
К. по време на периода на последната му заетост се е намирал във Финландия и
именно последната се явява държавата по пребиваване по отношение на К., което
означава, че лицето не попада в обхвата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка,
чието законодателство се е прилагало по време на последната заетост на лицето,
съвпадат и НОИ не е компетентната институция, която да отпусне и изплаща
парично обезщетение за безработица. В този смисъл правилно е прието, че с Разпореждане
№ 151-00-7556-5 от 18.08.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив е отказано търсеното парично обезщетение за
безработица по подадено от К. Заявление с peг. № 151-00-7556/08.04.2020 г.
С тези съображения е обоснована законосъобразността на Разпореждане № 151-00-7556-4 от
18.08.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -
гр. Пловдив, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено
Разпореждане № 151-00-7556-3/20.08.2020 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 08.04.2020 г. до 03.01.2021 г. в размер на 74,29 лв. дневно и Разпореждане
№ 151-00-7556-5 от 18.08.2023 г. Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което на К.
на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б.“а“ и чл. 65, §
2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО.
ІV. За правото:
7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на
ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 54ж, ал. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. Изложеното
до тук обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и
направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на
материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
8. По делото не се формира спор по
установените факти. Спорът в случая е за правото, като касае компетентната
държава по изплащането на парично обезщетение за безработица.
9. За разрешаване на настоящия административноправен спор е
необходимо да бъде съобразено следното:
Република
България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размерът на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила
и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г.,
както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г.
Като източник
на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е., съдържащите се в
регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко
приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от
националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от
съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от
националните законодателства.
Съгласно чл. 3
от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички
законодателства (по
смисъла на чл. 1, б. „л“)
относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), в т.ч. и относно обезщетенията за
безработица (чл.
3, § 1, б.“з“).
Няма спор по
делото, че К. е гражданин на Република България, респ. е гражданин на
държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение
Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента), с който регламент са въведени материалноправните
правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за
социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация на системите
за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на
четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в
третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
износ на обезщетения.
По отношение
на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото
законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да
принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е
заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от
общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава
отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в
чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., сред които е и правилото на § 2, в
който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си
дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в
държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да
пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя
на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.
Легална
дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, § 3, б. „й“ от
цитирания Регламент, а именно - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това
място (на
обичайно пребиваване на лицето)
се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (Регламента по
прилагането), с оглед
центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на
наличната информация относно релевантните факти - продължителността и
непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки,
семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и
доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на
упражняваната дейност, в т.ч. постоянният характер на дейността и
продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се
упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при
определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице, е намерението на лицето, което произтича от
горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на
лицето.
В чл. 1, б. „й“
и б. „к“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 пък се прави разграничение между
„пребиваване“ и „престой“. А в изготвения съвместно с държавите-членки наръчник
се изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и
„престой“. Тези определения, посочени в законодателството на ЕС са необходими,
за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на
обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в
различни държави-членки.
Съгласно
правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно
само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по
социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и
самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в
държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери и студенти) - в държавата-членка по обичайно
пребиваване. Определянето на държавата-членка по обичайно пребиваване на лицата
е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една
държава-членка. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва
да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване
на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на
лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната
държава-членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно
се упражнява съответната дейност, постоянният й характер, както и
продължителността на договора за работа);
упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източникът на
доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето;
държавата-членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на
всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост
могат да се вземат предвид и други факти. Наръчникът предоставя също така
конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на
мястото на пребиваване, като например при погранични, сезонни или командировани
работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е
характерна голяма мобилност.
10. В случая, съдът намира, че е неправилна преценката на
административния орган при определяне мястото на обичайното пребиваване на жалбоподателя.
Не е спорно между
страните, че последният период на заетост на К., а именно от 19.08.2019 г. до
21.02.2020 г. е на територията на Финландия и осигуряването е прекратено,
поради изтичане срока на договора.
Не е спорно
също така и че към момента на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ е
безработно лице. От данните по делото е видно, че след изтичане срока на
договора във Финландия, същият се е завърнал в Република България на 25.02.2020
г., където е роден.
Декларирал е,
че през периода на последната му заетост във Финландия, съпругата му, с която е
разведен, е живяла във Финландия, едното от децата му учи в Англия, а другото –
във Финландия, преобладаващата част от роднините му (родители и брат) са живели
в България и преобладаващата част от социалните му контакти са в България,
където не притежава собствено жилище и където възнамерява да се установи. Така
декларираното от К. се потвърждава в пълна степен от събраните по делото
доказателства и не се оспорва от ответния административен орган. Тези данни
сочат, че центърът на интересите на К. е именно в Република България, в която
той е заявил категорично намерение да се установи. Това е и мястото на обичайно
му пребиваване по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009, противно на
становището на ответника.
Действително,
от събраните по делото доказателства е възможно да се приеме, че през месец юни
2016 г., когато се е установил на територията на Финландия, К. е бил с
намерение да се установи за постоянно във Финландия.
От получения
СЕД U017 обаче се установява, че той е
работил на срочни договори, а именно:
- от 01.06.2016 г. до 31.08.2016 г., т.е. три месеца;
- от 15.04.2017 г. до 30.08.2017 г., т.е. четири месеца и половина;
- от 09.10.2017 г. до 21.02.2018 г., т.е. около четири месеца, доколкото
считано от 21.12.2017 г. до 02.01.2018 г. и от 06.01.2018 г. до 07.01.2018 г. –
общо 15 дни се установява, че е пребивавал на територията на Република
България, видно от представените данни от ОД на МВР – Пловдив;
- от 15.05.2018 г. до 06.08.2018 г., т.е. по-малко от три месеца, след
което отново е пребивавал на територията на Република България от 08.08.2018 г.
до 17.08.2018 г. – общо 10 дни;
- от 20.08.2018 г. до 22.02.2019 г., т.е. шест месеца, след което отново
е пребивавал на територията на Република България от 09.03.2019 г. до
31.03.2019 г. – 23 дни;
- от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. и от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г.,
т.е. два пъти по за един месец, след което е пребивавал на територията на
Република България от 09.06.2019 г. до 28.06.2019 г. – 20 дни;
- от 01.07.2019 г. до 31.08.2019 г., т.е. по-малко от два месеца, доколкото
през този период, считано от 03.08.2019 г. до 14.08.2019 г. – 12 дни е
пребивавал на територията на Република България;
- от 01.09.2019 г. до 21.02.2020 г., т.е. около пет месеца, след което се
е завърнал на територията на Република България и не се е завърнал във
Финландия.
Не е спорно и също така, че К. към датата на депозиране на заявлението за
отпускане на ПОБ, е напълно безработно лице.
Същият е
пребивавал за времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от
компетентната държава-членка, а именно във Финландия. Безспорно установено е
обаче, че оспорващият не продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се
е върнал в тази държава-членка (т.е. във Финландия),
на чието законодателство за последно е бил подчинен, за това същият не се е
регистрирал (т.е.
не се е поставил на разположение)
в службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване (за времето на трудова
заетост) във Финландия, а
се регистрира в България, където, след като се е развел, той се е върнал и
обичайно пребивава с намерение да остане да живее в България, като си намери
работа, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Що се касае
до изводите на ответника, че поддържането на контакти с най-близки родственици
в България, не могат да се определят като значителни, доколкото се касае за
родители и брат, което е естествено поведение, както и че значителни биха били
например такива, ако К. имаше съпруга или деца в България по време на
пребиваването си в България или се завръщаше всеки уикенд в страната по
произход или пък издръжката му в чужбина бе поета от родителите му, е необходимо
да се посочи, че в случай, че контактите с роднините, в т.ч. и родителите и
братя и/или сестри, са „незначителни“, то същите не биха били сред критериите,
определящи центъра на жизнените интереси. Все в тази насока и следва да се
посочи, че видно от приложената по делото справка от ОД на МВР – Пловдив, след
всяко изтичане на договорите, които не се спори, че са срочни – в рамките между
един и шест месеца, жалбоподателят се е завръщал на територията на Република
България, т.е. при роднините си, за периоди от по 10 - 20 дни.
Друг е
въпросът, че както вече нееднократно се посочи, всички договори на
жалбоподателя са били срочни, а състоянието на трудова заетост и по-специално
мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният й
характер, както и продължителността на договора за работа, също е специфичен
критерий, който трябва да бъде взет под внимание, за да се определи мястото на
обичайно пребиваване на дадено лице, което не се констатира да е било сторено в
конкретния случай.
Не е съобразен
и още един важен критерий, а именно – причината за преместване, която в случая е
разводът на жалбоподателя (обстоятелство, което също не е спорно между страните),
след който развод същият се е завърнал в Република България и повече не е
пътувал до Финландия.
С оглед на
всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че приложимото
законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното
местопребиваване на жалбоподателя, на която държава той е и гражданин, а именно
- законодателството на Република България. Обезщетението за безработица,
претендирано от К., следва да бъде поискано именно по реда и при условията на
действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски
регламенти за това. В този смисъл е т. 3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност,
съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно
отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на
заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено
или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в
съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията
се предоставят от институцията по местопребиваване.
11. Все в тази
насока следва да се посочи, че за разлика от националното ни законодателство,
европейските правила за координация на системите за социална сигурност на
държавите членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране
производствата по отпускане на обезщетение (още по-малко пък за отказ) в случаи от категорията на процесния.
За сметка на това уреждат правила за временно прилагане на
законодателството и предварително предоставяне на обезщетения, които са
регламентирани в член 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009. В параграф 2 на цитирания
член 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е предвидено, че когато има различия в
становищата на институциите или органите на две или повече държави-членки
относно това коя институция следва да предостави парични обезщетения или
обезщетения в натура, съответното лице, което би могло да претендира за
обезщетения, ако нямаше спор, има право предварително да получава
обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията по
мястото му на пребиваване, или, ако това лице не пребивава на територията на
нито една от съответните държави-членки, обезщетенията, предвидени в
законодателството, прилагано от институцията, до която първо e било подадено
искането.
С други думи казано, правото на ЕС предвижда дори предварително
получаване на обезщетение от трета страна.
Все в тази насока и с оглед твърденията на ответника, че в рамките на
административното производство по отношение на К. е получен документ Н006, с
който КИ на Финландия е удостоверила, че именно тя се явява страна по
пребиваване, следва да бъде съобразен параграф 3 на цитирания член 6 от
Регламент (ЕО) № 987/2009, където е предвидено, че когато между съответните
институции и органи не се постигне споразумение, въпросът може да бъде отнесен
до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от
един месец след датата, на която са възникнали различията в становищата,
посочени в параграфи 1 или 2. Административната комисия се стреми да отстрани различията
в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен
до нея.
И най-сетне, съгласно параграф 5 на същия член 6 от Регламент (ЕО) №
987/2009, ако е необходимо, определената за компетентна институция и
институцията, която предварително е изплатила паричните обезщетения или която
предварително е получила вноските, определят финансовото състояние на
съответното лице по отношение на предварително изплатените вноски и парични
обезщетения, когато е целесъобразно, в съответствие с дял IV, глава III от
регламента по прилагане.
Казано по друг начин, когато са налице различия в становищата на
институциите или органите на две или повече държави-членки относно определянето
на приложимото законодателство, каквото безспорно се констатира да е налице в
случая, този спор е следвало да бъде отнесен до Административната комисия и
след неговото решаване, финансовото състояние на съответното лице по отношение
на предварително изплатените вноски и парични обезщетения, когато е
целесъобразно, да бъде определено в съответствие с дял IV, глава III от
регламента по прилагане. И всичко това е с оглед спазване целта на социалното
осигуряване - получаване на адекватно на размера на внасяните осигуровки
обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително
събитие. Това очевидно не е било сторено от ответния административен орган,
доколкото по делото нито се твърди, нито се представят доказателства
Административната комисия да е била сезирана с конкретния спор. Вместо това,
същият се е съгласил със становището на компетентната институция на Финландия
при положение, че към 20.08.2020 г., когато на К. е отпуснато ПОБ при същия
обем на доказателства, е прието, че именно НОИ е компетентната институция.
12. Тези съображения, обосновават извод за
незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-254/29.09.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-15-330/01.09.2023 г. на К. в частта й против Разпореждане № 151-00-7556-4/18.08.2023
г. и Разпореждане № 151-00-7556-5/18.08.2023 г., издадени от Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив и са потвърдени същите, поради което същите ще следва да бъдат
отменени.
Това налага
извод за основателност на жалбата.
V. За разноските:
13. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, които
се констатираха в размер на 500 лв. – договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Във връзка с
направеното от ответника възражение относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение е необходимо да се съобрази следното: По делото са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (л. 108). Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие за дела по
Кодекса за социално осигуряване, възнаграждението е 500 лв., каквото е и
договорено и заплатено от жалбоподателя, поради което и същото не може да се
приеме за прекомерно, в каквато насока е направеното възражение от страна на
ответния административен орган.
Предвид
горното и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, Пловдивският административен съд,
ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-254/29.09.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него Разпореждане №
151-00-7556-4/18.08.2023 г. и Разпореждане № 151-00-7556-5/18.08.2023 г.,
издадени от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.
Пловдив.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр.
София, да заплати на Б.А.К., с ЕГН ********** ***, сумата от 500 лв.,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: