М О Т И В И
към присъда по НОХД N 459 по описа за 2017 год. на Провадийски районен съд.
На 27.10.2017 год. ПРП е
внесла обвинителен акт по вх. Пр. №214/2017г. по описа на РП-***, ведно с
материалите по ДП №1016/2017г. по описа на РУ-***, по което е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д.С.Х. за престъпление от
общ характер по чл.198, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на ПРП поддържа обвинението така, както е отразено в
обвинителния акт.Предвид обстоятелството, че подсъдимата е изразила желание
делото да бъде гледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, пледира същата да бъде
призната за виновна, като й бъде наложено наказание към законово определения
минимум, което наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3
и същото да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66,
ал.1 от НК. Подсъдимата се признава за
виновна, не оспорва фактическата обстановка залегнала в обвинителния акт и
желае делото да бъде гледано при условията на съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция.
Нейният защитник изцяло се
солидаризира със становището на прокуратурата.
По делото от страна на пострадалата е предявен граждански иск за сумата от
195,40 лева за причинени с деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата Д.С.Х. имала регистриран постоянен адрес ***,
където до месец ноември 2016год. живяла със съпруга си Д.Х.Х.. В посоченото
село живеели, в отделен недвижим имот и родителите на св.Х. - свидетелите В.Н.Х.
и съпругът й Х.Х.Г.. В селото, в дома на приятеля си А.М.М.живеела и св.В. Д. Х.
- дъщеря на подс.Х. и на св.Д.Х..
През м.ноември 2016год. подс.Х. напуснала семейното
жилище в с.Я. и се преместила да живее на квартира в гр.В., където си намерила
работа като домашна помощница. Още преди напускането тя била в лоши отношения
със свекърва си - св.В.Н.Х., т.к смятала, че именно тя манипулира съпруга й и
по този начин е станала причина за влошените им съпружески отношения, довели до
предприемане на стъпки за прекратяване на брака им с развод. Въпреки това
обстоятелство, подс.Х. периодично посещавала съпруга си и дъщеря си в с.Я. през
почивните дни.
На 28.02.2017год. подс.Х. позвънила около 06.15часа по
телефона на дъщеря си, за да я събуди, т.к същата трябвало да пътува за гр.***
на преглед при гинеколог. Малко по-късно подс.Х. решила сама да отиде до с.Я.,
за да придружи дъщеря си. Сторила това, като пътувала с обществен транспорт -
автобус от гр.В. за с.Я.. Пристигнала там около 08.05часа. Слизайки от
автобуса, забелязала, че свекърът й - св.Х.Г., се качил в автобуса за гр.***. В
този момент в съзнанието на подс.Х. възникнала идеята, че може да отиде до дома
на свекърва си, която била болна и трудноподвижна /придвижвала се с патерици/
и, възползвайки се от отсъствието на свекъра си, да открадне оттам пари, тъй
като добре знаела, че Х. държи винаги портмонето си с пари за текущо
потребление у себе си, а отделно в къщата държи и значителна сума пари,
получени от продажба на земеделска земя и от рента. Моментът бил изключително
подходящ, т.к св.В.Х. била сама в къщата, а подс.Д.Х. била в сериозно
материално затруднение.
Подс.Х. незабавно пристъпила към изпълнение на
намисленото. Тя бързо отишла до къщата, в която живеели родителите на съпруга
й. Преминала през пътната врата, която била оставена отключена и се запътила
към входната врата на къщата. В момента, в който натиснала бравата на вратата,
за да я отвори, св.В.Н.Х. се намирала до самата врата в стаята, т.к
възнамерявала да отиде до външната тоалетна на имота. Отварянето на вратата от
страна на обвиняемата силно изненадало св.В. Н. Х. и тя залитнала и паднала
върху стол зад вратата. Влизайки в стаята, подс.Х., която била облечена в черна
кожена шуба и с максимално нахлюпена върху главата си качулка, така, че да не
се вижда добре лицето й. Още с влизането си в стаята подс.Д.Х. нанесла няколко
удара с юмрук в областта на лицето на падналата върху стола В.Н.Х., в резултат
на което от устата на последната потекла кръв. Едновременно с това подс.Х.
започнала да пребърква джобовете на пострадалата - на елека, на жилетката и на
престилката, с които била облечена. От джоба на престилката извадила и прибрала
една найлонова торбичка, в която, увити в салфетка държала сумата от 2000лева,
в банкноти с номинал по 100 и по 50лева - остатък от получена по-рано продажна
цена от продажба на земеделска земя, както и носна кърпичка, в която били
вързани 300 лева в банкноти с номинал по 50лева - сума получена като рента от
обработвана земеделска земя. В десния джоб на жилетката на пострадалата
подсъдимата намерила и взела кафяво портмоне, съдържащо дебитна карта на БДСК,
личната карта на В.Н.Х., сумата от 140лева, чифт златни обеци с тегло около
2гр. с форма на кошнички без камъни. От левия джоб на жилетката обв.Х. взела
два мобилни телефона марка „Нокиа“ - единият черен на цвят, а другият
кафеникав, с червена лента над дисплея, с поставени сим карти на „Теленор
България“ЕАД - № 0895 040274 и 0896 258176. При пребъркването подс.Х. намерила
и взела и друга найлонова торбичка, в която пострадалата държала три секретни и
три обикновени ключа за стаите и гардероб от къщата. Докато пребърквала
джобовете, подс.Х. от време на време отново удряла в областта на гърдите и на
устата пострадалата, тъй като последната се опитвала да вика за помощ. В един
момент дори й казала грубо: “Спри да викаш, ще те убия!“.
Щом взела всички гореописани вещи, подс. Д.Х. бързо
излязла от стаята и напуснала имота. Тъй като трябвало спешно да намери превоз,
за да напусне колкото може по-бързо селото, тя тръгнала да търси познат с тази
цел. Междувременно видяла свидетеля А.Н.А.и съпругата му, които тъкмо били
около лекия си автомобил на улицата, приготвяйки се за пътуване. На въпрос на
обвиняемата А. отговорил, че може да я вземе с автомобила до с.***. Д.Х. се
съгласила веднага. Впоследствие се случило така, че св.А. имал възможност да
откара обвиняемата до гр.***, област В., което и сторил. След като слязла в
посочения град, обвиняемата Д.Х. се прибрала с обществен транспорт в гр.В..
Когато влязла в квартирата си в гр.В., на ул.“Георги Бенковски“ №69, вх.“Г“,
ет.6, ап.17 преброила парите, които била взела от свекърва си, както и
разгледала съдържимото в портмонето. Портмонето, заедно с вещите в него, двата
телефона с извадени сим- картите им и торбичката с ключовете поставила в
отделна торба и впоследствие изхвърлила в контейнер за смет в гр.В.. Парите
поставила в дамската си чанта.
На 01.03.2017год., при извършено от 12,10часа до
12.40часа претърсване в дома на подс.Д.С.Х. ***, било иззето като веществено
доказателство 1 бр. черно дамско кожено яке с качулка, за което обвиняемата Х.
е написала собственоръчно обяснение: “Бях със черното кожено яке с качулка
когато отидох и взех парите и другите вещи от свекърва ми В. *** на 28.02.2017г“
С Протокол за доброволно предаване от същата дата -
01.03.2017год. подс.Х. предала сумата от 2400лева /5бр. банкноти с номинал
100лева и 38 банкноти с номинал 50лева/, за което дала следните пояснения“
Парите, които предавам ги взех от свекърва ми В. на 28.02.2017год.“. вещите са
върнати с разписка на В.Н.Х. на 27.09.2017год.
Видно от заключението на вещото лице по извършената СОЕ,
общата стойност на отнетите движими вещи е 2595,40лева.
Видно от заключението на вещото лице по извършената по
делото СМЕ№ 164-2017 на лекар от отделение по съдебна медицина при
МБАЛ“Св.Анна-В.“АД, при извършен преглед на 01.03.2017год. на пострадалата В. Н.Х.
са установени следните травматични увреждания: травматични отоци и
кръвонасядания в областта на лицето, контузия на лявата долночелюстна става,
кръвонасядания в областта на шията, контузия на гръдния кош, контузия на лявото
коляно. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети,
биха могли да бъдат получени при удари с юмруци и др.
реализирани в областта на главата, гръдния кош и
крайниците, т.е биха могли да бъдат получени по начин, посочен от св.Х.. В
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Видно от извършената справка за съдимостта на подс. Д.С.Х.,
същата не е осъждана.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически
положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимата, показания на свидетели, протокол за
оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, разписка за
върнати вещи, протокол за доброволно предаване, заключения по изготвени
съдебно-оценителна и съдебно-медицинска
експертиза експертизи, както и нейното свидетелство.
Съдът кредитира дадените от
подсъдимата обяснения, тъй като те се припокриват изцяло с доказателствата по
делото и установената фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на
подсъдимата са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Авторството на деянието,
съдът намери за доказано съпоставяйки самопризнанията на подсъдимата с другите
доказателства по делото-основно показанията на свидетелите, протокол за оглед
на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, разписка за върнати
вещи, протокол за доброволно предаване, заключения по изготвени
съдебно-оценителна и съдебно-медицинска
експертиза експертизи, както и нейното свидетелство.
По
отношение на престъплението по чл.198, ал.1 от НК съдът счита, че подс.Д.С.Х. е
реализирала обективните и субективни признаци на състава на чл.198, ал.1 от НК.
От обективна страна подс.Х. е отнел чужди движими вещи от владението на В.Н.Х.
с което е осъществен обществено опасния резултат.
Подсъдимият е прекъснал фактическата власт на собственика върху
инкриминираните вещи с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила
за това сила, с което е настъпил и визираният от закона общественоопасен
резултат.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на подсъдимата. Същата е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването
на обществено опасните му последици и е целяла те да настъпят. Съзнавала е, че
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждала е преминаването
им в нейната фактическа власт и е установила тази власт.
Съдът намира, че по отношение
на подсъдимата е било налице специфичното за този вид престъпление намерение -
противозаконно да се присвоят вещите – предмет на престъплението.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на чуждата собственост и ниско право съзнание от страна и на
подсъдимата, стремеж към лесно и бързо облагодетелстване и незачитане
собствеността на другите.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Изхождайки от гореизложеното,
Провадийски районен съд намери подсъдимата Д.С.Х. за виновна в извършване на
престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, като във вр. с чл.54, ал.1 от НК й наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което наказание на
основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от две години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
с определяне на изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена опасност
на деянието, която определи, като висока, предвид значителния ръст на този вид
престъпления, както и упоритостта с която е извършено деянието, както и броя на
телесните увреждания, които са били причинени с деянието. Визираните
обстоятелства съдът прецени, като съществено отегчаващи отговорността на
подсъдимия
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени изразеното желание на
подсъдимия производството да се движи по реда на глава ХХVІІ от НПК, което само
по себе си е признаване на вината, изразеното критично отношение към стореното
и оказаното съдействие за установяване на обективната истина в хода на
съдебното и досъдебното производство, както и тежкото имотно състояние на
подсъдимия с оглед данните, че същата е безработна, както и обстоятелството че
щетата е частично възстановена и най-вече чистото й съдебно минало.
Изложените съображения мотивират съда да наложи на подсъдимата Х.
предвиденото в специалната част на НК наказание с приложение на чл.58а, ал.1 от НК, при превес на смекчаващи вината обстоятелства и в тази връзка й наложи
наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години.
С оглед ниската обществена опасност на дееца съдът отложи изтърпяването на
наказанието за срок от три години.
С оглед постановяването на осъдителна присъда
съдът осъди подс.Х. да заплати направените по делото разноски в размер на 96,37
лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-В..
На
основание чл.53, ал.
1, б. “А” от НК, отне в полза на Държавата веществени доказателства по делото:
1 бр. черно кожено дамско яке с качулка, намиращо се в Районен съд – ***,
заведено под вх. № 18 в книгата за веществени доказателства при Районен съд - ***,
като след влизане на присъдата в сила, същото следва да бъде унищожено.
С така определеното наказание съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на
чл.36 от НК по отношение на подсъдимата.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът осъди подсъдимата Д. С. Х. да заплати на пострадалата В.Н.Х., сума в
размер на 195,40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 28.02.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът счете, че така предявеният граждански иск напълно основателен с оглед
данните по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати сумата от 50,00 лева по
сметка на РС-***, представляваща държавна такса върху размера на уважения
граждански иск.
Воден от горните съображения Провадийски районен съд постанови съдебния си
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :