№ 1537
гр. Русе, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520104659 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че на 28.02.2020г., сключила с ответното дружество -
„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК:*********, Договор за потребителски кредит
№**********. По силата на Договора за потребителски кредит, „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД е поел задължението да предостави на ищцата, парична сума в
размер на 9000 лв., а тя се задължила да върне заемната сума, както и
възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва:
Размер на кредита - 9000 лв.;
Общ размер на кредита - 10 080,00 лв., от които - 9000 лв. - реално
усвоена
сума на заема и 1080,00 лв. - еднократна такса за оценка на риска.
ГПР - 49,08%;
Лихвен процент на кредита - 33,67%;
Без уговорен лихвен процент на ден;
Твърди, че брой погасителни вноски - не се сочат конкретно в ДПК, но
инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план", вноските са
48, като всяка вноска е дължима месечно на посочена в таблицата дата;
1
Размер на-месечната погасителната вноска - 384,78 лв. и 48-ма последна
вноска -384,41 лв. Твърди, че общата сума, дължима по кредита е 18 469,07 лв.
при реално усвоена главница от 9000 лeва.
Счита, че процесният Договор за потребителски кредит е изцяло
недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за потребителски
заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
Договор за потребителски кредит №**********/28.02.2020г., сключен между
ищцата Т. Х. С. с ЕГН ********** и ответното дружество - „ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД с ЕИК ********* поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и
ЗЗД.
В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което
да прогласи нищожността на отделни клаузи съдържащи се в него, а именно -
клаузата, вменяваща задължение на ищцата, за заплащане на еднократна такса
за оценка на риска в размер на 1080,00 лв. /чл. 7. ал. 1 ДПК: „Еднократна такса
за оценка на риска", както и клаузата, регламентираща договорна лихва в
размер на 33,67%/чл. 9, ал. 1 от ДПК/.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които
развива съображения за неоснователност на предявените искове. Претендират
се разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 28.02.2020г. ищцата Т. Х. С., сключила с ответното
дружество - „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК:*********, Договор за
потребителски кредит №**********. По силата на Договора за потребителски
кредит, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е поел задължението да предостави на ищцата,
парична сума в размер на 9000,00 лева, а тя се задължила да върне заемната
сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва:
Размер на кредита - 9000 лв.;
2
Общ размер на кредита - 10 080,00 лв., от които - 9000 лв. - реално
усвоена сума на заема и 1080,00 лв. - еднократна такса за оценка на риска.
ГПР - 49,08%;
Лихвен процент на кредита - 33,67%;
Без уговорен лихвен процент на ден;
Съдът установи, че броя погасителни вноски - не се сочат конкретно в
ДПК, но инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план",
вноските са 48, като всяка вноска е дължима месечно на посочена в таблицата
дата; Размер на-месечната погасителната вноска - 384,78 лв. и 48-ма последна
вноска -384,41 лв. Общата сума, дължима по кредита е 18 469,07 лв. при
реално усвоена главница от 9000 лeва.
При установената по този начин фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Изхождайки от предмета на договор за потребителски кредит
№**********/28.02.2020г. и страните по него - физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална
компетентност и финансова институция по смисъла на чл.З, ал.1 от ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема,
че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски
кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този
смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за
потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен.
Това е така, тъй като съгласно сключения договор за потребителски
кредит №**********/28.02.2020г. „Ти Би Ай Банк" ЕАД е предоставила на
ищцата потребителски кредит в размер на 9000.00 лева, при ГПР 49.08%,
3
годишен лихвен процент 33.67%, без уговорен лихвен процент на ден.
Общият размер на кредита възлизал на 10080,00 лева, от които 9 000.00 лева -
реално усвоена главница и 1080,00 лева - еднократна такса за оценка на риска.
В договора брой на погасителни не се сочат конкретно, но в
инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план", вноските са
48, като всяка вноска е дължима месечно на посочената в таблицата дата.
Размера на месечната погасителна вноска е 384,78 лева, без да е посочено
ясно какви компоненти съдържа и дали е включена събраната такса.
Общата сума по кредита, която следва да бъде върната е в размер на
18469,07 лева, при реално усвоена главница от 9 000.00 лева. При тези данни
съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло
недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП. Договорът за кредит /заем/, какъвто
е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената дефиниция в пар.13,
т. 12 от ДР на ЗЗП. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в ТЗ,
ЗКИ и в специалния ЗПК. Следва да се подчертае, че в случая разпоредбите на
специалните закони - ЗПК и ЗЗП, дерогират общите правила, съдържащи се в
ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за изплащане,
с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Съгласно пар.4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на
цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята
правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален,
при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. Договорът за кредит, както и останалите
търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и
действителността на сделките, установени в гражданското и търговско право с
4
разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени
особени правила за сключването и действителността му.
В чл.22 от ЗПК са предвидени няколко хипотези за недействителност на
договорите за потребителски кредит, а именно: „Когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12, чл.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен". В настоящия случай
съдът намира, че процесният договор за потребителски заем е недействителен
поради наличието на хипотези, регламентирани в чл.22 от ЗПК. В чл.10, ал.1
от ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да
отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като
едно от тях е изискванията за шрифт не по-малък от 12, да е съставен по ясен и
разбираем за потребителя начин, а в случая последното изискване не е
спазено.
Договорът не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин.
Дори и при прочит от специалист, не е ясно например как е формирана всяка
месечна вноска. Не е ясно също така защо при отпуснат заем в размер на
9000.00 лева, лихвен процент от 33.67% и ГПР от 49.08%, крайната дължима
от ищеца сума възлиза на абсурдния размер от 18469,07 лева, т.е.
оскъпяването е в порядъци, далеч надхвърлящи допустимия от закона ГПР от
50%.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че ищецът е
бил подведен още изначално от икономически по-силната страна - кредитора,
че сключва договора при посочените параметри - 33.67% възнаградителна
лихва и 49.31% ГПР. Неяснота възниква и при тълкуването на това какво
точно съдържа месечната погасителна вноска като компоненти, тъй като е
посочена като обща стойност от 288.67 лева. Не е ясно дали не само
главницата, но и „таксата за еднократна оценка на риска" всъщност не са обща
главница от 10 080,00 лева и не се олихвяват наред с посочената чиста
стойност на заема, което е недопустимо. В чл.11 ал.1, т. 11 и 12 от ЗПК
законодателят е предвидил като условие за действителност на договорите за
потребителски кредити, какъвто е процесният, наличие на подробен
погасителен план, както следва:
- т.11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
5
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
- т.12 информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В процесният договор
за потребителски кредит липсва и ясно посочен лихвен процент на ден, което
също е неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК, водещи до
пълната недействителност на договора.
В чл.22 от ЗПК е предвидено, че ако не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-12, договорът за потребителски кредит е недействителен. При липса
на конкретен погасителен план, в който ясно да са разписани отделните
плащания във всяка анюитетна вноска, а именно — каква част от нея
представлява главница, каква - възнаградителна лихва, каква - такси или
други вземания на кредитора, договорът е недействителен.
На следващо място, в процесният договор за потребителски кредит
кредиторът се е задоволил единствено да посочи като абсолютни стойности
лихвения процент и ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 49.08%, освен лихвен процент от
33.67%. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на
ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид в това число и тези, дължими на
6
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Т.е., в посочената величина като
глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент от 33.67%, но не се изяснява
как тези стойности се отнасят към ГПР по договора и какво друго е включено
в ГПР, чийто размер е 49.08%.
В случая при определяне на ГПР по кредита не е посочен разхода за
допълнителната такса ангажимент. В този смисъл, би следвало ГПР да е с
размер, равен на възнаградителната лихва, т.е. да възлиза на 33.67%, а той не
е, поради което и договорът се явява недействителен на основание чл.11 ал.1,
т. 10 от ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че целта на цитираната разпоредба на
чл.11 ал.1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован извод
дали да го сключи. Такова е и изискването на чл.10, пар.1, б."ж" от
Директива 2008/48/ЕО: „... посочват се всички допускания,
използвани за изчисляването на този процент".
Безспорно неяснотата относно начина, по който ГПР е формиран, води и
до неяснота относно включените в него компоненти. При това положение не
може да бъде извършена преценка и дали ГПР de fakto няма да надхвърли
законоустановения максимален размер, регламентиран в ЗПК, а със сигурност
в настоящия казус това е така, тъй като крайната сума, която ищецът следва
да върне по заема, е в размер на 18469,07 лева при усвоена сума от 9 000.00
лева. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен
реквизит от съдържанието на договора съгласно изискванията на чл.11 ал.1, т.
10 от ЗПК и последния е недействителен - чл.22 от ЗПК.
Отделно от това недействителен е и договор за потребителски кредит, в
който не е изрично уговорен лихвен процент на ден - чл.22 от ЗПК във вр.с чл.
11, ал.1, т.20 от ЗПК, както и договор, който ако е сключен при Общи условия,
не включва Общи условия, подписани на всяка страница от потребителя.
7
Липсата на този реквизит - безусловно определяне на лихвения процент на
ден, влече до недействителност на целия договор за паричен заем. Тези
условия също не са били изпълнени, поради което по силата на ЗПК,
процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен.
Нищожна е таксата „еднократна такса за оценка на риска" в размер на
1080,00 лева, като няма никаква яснота какви точно услуги се предлагат
срещу тази такса. Вместо това, тя се калкулира към главницата и реално
ищецът не е получил сума от 1080,00 лева над усвоените 9 000.00 лева.
Таксата също следва да се третира като част от лихвата по кредита,
невключена във възнаградителната, поради което е и нищожна. Задължение на
кредитора по смисъла на ЗПК е да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя, а не да прехвърля отговорността за това на икономически по-
слабата страна, възлагайки му заплащане на допълнителни такси, които
реално представляват скрити лихви. Още по-порочната практика е тази да се
приобщава към главницата и да се олихвява заедно с реално усвоената сума на
заема, какъвто е настоящия случай.
На последно място нищожна поради противоречието с добрите нрави е
и клаузата, в която възнаградителната лихва, е фиксирана на 33.67%, тъй като
надхвърля трикратния размер на законната лихва, до който се счита, че
договорната лихва не накърнява добрите нрави.
По изложените съображения, съдът счита, че договор за потребителски
кредит № **********/28.02.2020г. сключен между Т. Х. С. и „Ти Би Ай Банк"
ЕАД, е недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и
ЗЗД. Предявеният главен иск се явява основателен и следва да се уважи
изцяло. Поради уважаването на главния иск съдът не следва да се произнася
по предявения евентуален такъв.
Съдът следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
„когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и
други разходи по кредита". По делото няма представени доказателства дали
ищецът е извършвал някакви плащания по договора за потребителски кредит,
кога и в какъв размер, но ако има такива то те следва да се приспаднат от
дължимата главница в размер на 9 000,00 лева.
По разноските:
8
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид уважаването на предявения
иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. И. Б., с ЕГН:
********** от АК - гр.Русе, с адрес за упражняване на дейността: гр.София,
ул."Гургулят" №31, офис-партер, адвокатско възнаграждение за оказаната от
нея безплатна правна помощ на ищеца в размер на 1 307,20 лева - определено
по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в минимален размер съобразно цената на иска,
която е 10080,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и предвид уважаването на предявения
иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд -гр.Русе държавна такса за производството по делото в размер на
403,20 лева /определена по чл.69, ал.4 от ГПК 4% от стойността на договора –
10080,00 лева/.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски
кредит № **********/28.02.2020г. сключен между Т. Х. С. с ЕГН:**********
и „Ти Би Ай Банк" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Лозенец", ул."Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ЕИК:13134023, на основание
чл.26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк" ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец", ул."Димитър Хаджикоцев" № 52-54,
ЕИК:13134023 да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат К. И. Б., с
ЕГН:********** от АК - гр.Русе, с адрес за упражняване на дейността:
гр.София, ул."Гургулят" № 31, офис-партер, адвокатско възнаграждение в
размер на 1 307,20 лева.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк" ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец", ул."Димитър Хаджикоцев" № 52-54,
ЕИК:13134023 да заплати по бюджетната сметка на Районен съд - гр.Русе
сумата от 403,20 лева, държавна такса за производството по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
9
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10