№ 166
гр. Горна Оряховица , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200381 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ КР. Д. Л. е останал недоволен и обжалва
електронен фиш серия К № 4191234, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.
1 от същия закон. Моли в съдебното производство да бъдат проверени
обстоятелствата била ли е технически изправна камерата, използвана за
установяване на нарушението, преминала ли е първоначална и последваща
метрологична проверка, каква е грешката при измерване на скоростта с
използваното техническо средство, отговаря ли на тази грешка отчетеният
толеранс от 3 км/ч, от трета независима страна ли е извършена
метрологичната проверка на използваното средство за измерване, има ли
заснети други превозни средства на снимката, от която се установява
нарушението. Моли съда ако установи, че не са спазени изискванията на
процесуалния закон или на метрологичното законодателство, да отмени
обжалвания електронен фиш. А ако установи, че превишението на скоростта е
1
по-малко от 31 км/ч, да измени фиша, като намали глобата до предвидения в
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по-нисък размер.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.09.2020 г. в 21:21 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** автомобил
„М.” с рег. № ***, движещ се в посока към гр. Варна със скорост 94 км/ч при
въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60
км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение
бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 4191234, в който било
прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост от
91 км/ч, и с който на жалбоподателя КР. Д. Л. в качеството му на законен
представител на дружеството собственик на автомобила „У.” ЕООД, ЕИК
***, било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Така издаденият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на
05.04.2021 г. (справката на л. 11 и разписката на л. 14). На 15.04.2021 г.
жалбоподателят подал жалбата против фиша чрез куриер на лицензиран
пощенски оператор (товарителницата на л. 3), а с входящ номер от 16.04.2021
г. жалбата била заведена в деловодството на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Велико Търново (щемпела на л. 4).
Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно
описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
2
Въз основа установените факти по делото съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката,
по която да се извърши доброволното й плащане.
От приетото като писмено доказателство удостоверение ***, издадено
от Българския институт по метрология (л. 16), се установява, че е одобрен
типът на използваното средство за измерване стационарната видео-радарна
система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена
скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа
средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на
заснемане на процесното нарушение.
Видно от протокол за проверка № ***/27.08.2020 г. (л. 12), използваната
в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала
последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с
изискванията за това средство за измерване. Метрологичната проверка е
извършена от главен експерт в отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ при Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Българския
институт по метрология, който е трета независима страна по смисъла на чл.
47, ал. 1, т. 2 във вр. с § 1, т. 30 от ДР на ЗИ, а правомощието му да извършва
метрологичните проверки произтича не от заповед за оправомощаване,
издадена от председателя на ДАМТН (както се поддържа в жалбата), а от
закона (арг. от чл. 38 и чл. 40 от ЗИ).
3
Предвид изложеното съдът приема за неоснователни доводите в
жалбата за недоказаност на обстоятелствата било ли е технически изправно
средството за измерване, с което е установено нарушението, и спазени ли са
условията и редът за одобряване на неговия тип и за извършване на
метрологичната му проверка.
От данните в справките „Преглед на фиш” на л. 10 и 11 е видно, че
обжалваният електронен фиш е издаден на 25.11.2020 г., т.е. два месеца и
двадесет и два дни след датата на извършване на нарушението, съвпадаща с
датата на неговото установяване и заснемане. При това положение следва да
се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е изтекъл
шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от
установяването и заснемането на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.
11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно
нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия
на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на
03.09.2020 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от
НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 25.11.2020 г., когато е
издаден обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да
тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 05.04.2021 г.,
когато фишът е връчен на жалбоподателя. Започналата да тече на 05.04.2021
г. нова тригодишна преследвателна давност е спряна на основание чл. 81, ал.
1 от НК на 15.04.2021 г., когато е подадена жалбата на Л. против фиша, която
съдът е приел за допустима и по която е образувал настоящото съдебно
производство за обжалване на фиша. При това положение следва да се
приеме, че към момента на настоящото произнасяне започналата да тече на
05.04.2021 г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла. Към
момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81,
ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна
преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на
датата на извършване на нарушението 03.09.2020 г.
4
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приетата като доказателство снимка № ***, изготвена с
автоматизирано техническо средство MultaRadar с № *** (л. 8) и
представляваща веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес (чл. 189, ал. 15 от ЗДвП), както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, се установява, че на 03.09.2020 г. в 21:21 часа при км
153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, автомобил с рег. №
*** се е движел със скорост 94 км/ч. Видно от схемата на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
152+000 до км 155+000, в сила към 03.09.2020 г. (л. 33 – 34), посоченото във
фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада
в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От цитираната по-горе схема
се установява също така, че посоченото място на нарушението при км
153+343 се намира по посоката на движение на автомобила след мястото, на
което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD
580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху снимката,
възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея
табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т. 1.4 на
методическите указания за реда за работа със стационарна система
MultaRadar SD 580 (л. 17 – 21 от делото) се установява, че дистанцията на
измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в
момента на заснемане на нарушението автомобил на позиция при км 153+343
на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-
радарна система, разположена при км 153+337.
На цитираната по-горе снимка № *** е заснет само автомобилът „М.” с
рег. № ***, поради което за случая не са приложими правилата за
присвояване на измерена скорост при заснети две и повече пътни превозни
средства.
От данните в цитирания по-горе протокол за метрологична проверка се
установява, че грешката на измерване на скоростта с процесната видео-
радарна система е +/– 3 км/ч. При издаване на фиша от фактически
5
измерената скорост от 94 км/ч е приспадната максималната възможна грешка
на измерване от 3 км/ч. Поради това приетата за установена скорост на
заснетия автомобил от 91 км/ч, изчислена след извършване на посоченото
приспадане, е равна на минималната възможна скорост, с която процесният
автомобил се е движел в момента на заснемането му. Следователно
действителното превишение на максимално разрешената скорост в
съответния участък от пътя, допуснато при управление на процесния
автомобил в момента на заснемането му, е не по-малко от приетото във фиша
превишение от 31 км/ч. При това положение няма основание да бъде уважено
искането на жалбоподателя за преквалифициране на деянието от
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, както е прието в
обжалвания електронен фиш, в по-леко наказуемото административно
нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
От данните в справката на л. 9 се установява, че към датата на
нарушението собственик на заснетия автомобил „М.” с рег. № *** е
дружеството „У.” ЕООД, ЕИК ***, а от данните в Търговския регистър е
видно, че към същата дата управител и законен представител на това
дружество е жалбоподателят КР. Д. Л., ЕГН **********. В срока по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на МВР – Велико
Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало заснетия
автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради
това и по аргумент от разпоредбата на чл. 188, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за
извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя в качеството му на законен представител на
юридическото лице собственик на това моторно превозно средство.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като на
жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 94 км/ч
с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 91 км/ч е в интерес на
6
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него
последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-
радарна система MultaRadar SD 580. Така извършеното редуциране на
фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено
само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да не се
прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение
на скоростта от 31 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над
която деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен
случай на такова нарушение.
По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4191234 , издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на КР. Д. Л. , ЕГН **********, с
адрес ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
лв. (триста лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от
Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7
8