Присъда по дело №19/2024 на Районен съд - Свищов
| Номер на акта: | 5 |
| Дата: | 14 февруари 2024 г. (в сила от 1 март 2024 г.) |
| Съдия: | Стела Дянкова Бъчварова |
| Дело: | 20244150200019 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 23 януари 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
на СвРС
Районна прокуратура гр. Велико Търново е обвинила Д. П. Д. с ЕГН
********** в това, че на неустановена дата през м.ноември 2022 година в
*****, община Свищов, чрез използване на техническо средство – дървена
стълба, от покрив на къща, е отнел от владението на Ф. А. Ш. и А. З. Ш. и без
съгласието на собственика З. А.ов З., чужди движими вещи 120 /сто и
двадесет/ капака за покрив на стойност 240 /двеста и четиридесет/ лева, с
намерението противозаконно да ги присвои.- престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, пр.2-ро вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството по делото е по реда на глава ХХVІІ от НПК -
„Съкратено съдебно следствие”.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е
било повдигнато с обвинителния акт. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен, като предлага да му се наложи наказание, определено по реда на
чл.58, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.к. са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от 10м. Така е, защото
подс. Д. е съдействал на органите на реда за разкриване на обективната
истина, признал е чистосърдечно за извършеното от него престъпление и е
посочил евентуалното местанохождение на откраднатите вещи.
Подсъдимият Д. Д. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае събирането на
доказателства за тези факти. Признава се за виновен и заявява, че фактите са
такива, каквито са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Същият, съжалява за извършеното и моли за наказание в размер на 8м.
лишаване от свобода.
Назначеният служебен защитник адв. П. Д. пледира съдът при налагане
на наказанието да вземе предвид, че разкриването на истината по предмета на
делото е станало изключително със съдействието на подсъдимия в
досъдебното производство, посочил е лицето, на което е предоставил
отнетите вещи и по този начин е съдействал за възстановяване на част от
вредите от деянието му. Макар и същият да е извършил и други деяния, по
които той е санкциониран и които обосновават прилагането на
продължаваното престъпление, съдът следва да вземе предвид, че към датата
на инкриминираното деяние, той не е бил осъждан. Налице са многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които биха позволили на съда да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. П. Д. е роден на 14.06.2000 г. в град П.. Завършил е
основно образование, неженен, безработен. Същият е с постоянен адрес в
*****, общ. Свищов, ЕГН **********, понастоящем се намира *****.
1
Подсъдимият е осъждан на няколко пъти за извършени деяния срещу
собствеността на гражданите: Със споразумение по НОХД №57/2023г. на РС-
Свищов , в сила от 27.03.2023г. за извършено в периода 23.09.2022-
27.11.2023г. деяние по чл.195, ал.1, т.4, пр.2-ро вр. чл. 194, ал. 1 от НК му е
наложено наказание пробация с първите две мерки за срок от две години. С
присъда по НОХД №197/2022г. на РС-Свищов, в сила от 02.06.2023г. за
извършено на 21.01.2022г. деяние по чл.195, ал.1, т.3, пр.2-ро и т.4, пр.
последно вр. чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца.
Със споразумение по НОХД №244/2020 г. по описа на Районен съд
Свищов, в сила от 12.10.2020 г., за извършено деяние на 10.05.2020г. деяние
по чл. 346, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от осем месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за срок от три години. Определеното наказание Д. е изтърпял на
30.12.2023г.
Пострадалите Ф. А. Ш. и А. З. Ш. закупили недвижим имот за своя син
З. А.ов З., който живеел в чужбина. Същият представлявал къща с двор и се
намирал в *****. Пострадалите посещавали имота всяка сутрин и вечер, тъй
като разчиствали двора, а също и да нахранят кучето, за което се грижели.
Един ден в началото на м. ноември 2022г. подс. Д. П. Д. бил нает от
свой познат – св. Д. Д. по прякор ***** да му свърши работа в закупен от него
имот в *****. Оказало се, че този имот е съседен с този на пострадалите. След
като подсъдимия свършил работата за която бил нает, той решил да открадне
капаци от покрива на къщата на Ш.и. Взел стълбата която носел със себе си и
по нея се качил на покрива. След това на няколко пъти свалил на земята 120
бр. покривни капака, които подредил до стената на къщата. След това се
обадил на св. А.М.К., за когото знаел, че търси капаци и му предложил да
продаде смъкнатите от него капаци. Свидетелят К. се съгласил и отишъл в
центъра на *****, където двамата се срещнали. След това заедно отишли до
имота на пострадалите, където подс. Д. му продал 50 бр. от откраднатите от
него капаци за сумата от 75 лв.
След като кражбата станала известна и установено, че е извършена от
подсъдимия, който признал за нея в хода на полицейската проверка, с
протокол за доброволно предаване св. К. върнал на пострадалите закупените
от подсъдимия капаци за покрив.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебнооценъчна
експертиза, приета по делото. В заключението си вещото лице е посочило, че
стойността на откраднатите вещи –120 бр. капаци възлиза на 240 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от събраните
по досъдебното производство доказателства и доказателствени средства:
обяснения на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство,
показанията на свидетелите (л. 48 –49, 53 – 54, 61 –69 от ДП), заключението
2
на извършената по делото съдебнооценъчна експертиза (л. 73 – 80 от ДП),
протокол за доброволно предаване и разписка (л. 28 – 29 от ДП), протокол за
доброволно предаване и нотариален акт (л. 70 – 71 от ДП), справка за
съдимост (л.131-134 от ДП), характеристична справка (л.125 от ДП),
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.135 от
ДП), данни за личността (л.136 от ДП), както и представената в с.з. справка
от ГД „Изпълнение на наказанията“ *****.
Съдът кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото
доказателства, както и доказателствата събрани в хода на досъдебното
производство, прочетени на страните по реда на чл.283 от НПК. Съдът
кредитира направеното от подсъдимия в съдебно заседание самопризнание,
одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, тъй
като то се припокрива изцяло с доказателствата по делото и установената
фактическа обстановка.
Ето защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно
следствие фактическа обстановка и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от
НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.2-ро вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на
неустановена дата през месец ноември 2022 г. в село Алеково, общ. Свищов
чрез използване на техническо средство – дървена стълба, от покрив на къща
е отнел от владението и без съгласието на Ф. А. Ш. и А. З. Ш. чужди движими
вещи - 120 броя (сто и двадесет) капака за покрив на стойност 240 (двеста и
четиридесет) лева, с намерението противозаконно да ги присвои.
От обективна страна подсъдимият извършил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.195, ал.1 от НК – квалифицирана кражба чрез действие.
Подсъдимият отнел инкриминираните вещи, които са движими след
смъкването им от покрива, от владението на пострадалите, като е прекъснал
фактическата власт над тези вещи от собствениците и установил своя,
разпоредил се е с тях, като ги е подредил първо до стената на къщата, а след
това и продал част от тях.
Налице е квалифициращо обстоятелство по чл.195, ал.1, т.4, пр.2-ро от
НК, тъй като при извършване на кражбата подсъдимият е използвал стълба,
която е техническо средство, с което я е осъществил.
От субективна страна подс.Д. е действал виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването
на тези последици. Съзнавал е, че движимите вещи, които отнема са чужди,
предвиждал е, че ще прекъсне фактическата власт на лицето, което я
упражнява върху тях и че ще осъществи своя такава, като е целял този
резултат. Налице е и намерението у подсъдимия да свои предмета на
престъплението. Д. е искал да се разпореди с вещите в свой интерес за свое
облагодетелстване. Това същият е сторил като в по-късен момент е продал
3
част от откраднатите капаци и е получил парични средства.
Съзнавал е и квалифициращите признаци на деянието. Подсъдимият не
за първи път извършва престъплението „кражба”, поради което е съзнавал
наказуемостта и запретеността на деянието си, предвиждал е настъпването на
вредоносния резултат и общественоопасните му последици, но
пренебрегвайки това, воден от желанието да набави средства по лесен начин,
без полагане на труд, демонстрирайки своята трайна престъпна нагласа е
извършил престъплението.
Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен
в извършване на престъплението, в което е обвинен.
За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.2-ро вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
за което съдът призна Д. за виновен е предвидено наказание е лишаване от
свобода от една до десет години.
Производството по делото е по реда на гл.27 от НПК- съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
При определяне размера на наказанието съдът взе предвид
обществената опасност на извършеното и на дееца, подбудите за
престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът намира, че обществената опасност на самото деяние не е висока в
сравнение с другите случаи на престъпления от този вид. Съдът счита, че
обществената опасност на дееца е висока, предвид данните за личността му и
справката за съдимост, от които е видно, че същият в кратък период от време
е извършил няколко кражби. Независимо от това съдът следва да съобрази, че
осъжданията му за извършени престъпления срещу собствеността са
извършени в кратък период от време и приложима би била разпоредбата на
чл.26 от НК – продължавано престъпление, което обаче държавното
обвинение не е приложило. Съдът намира, че подбудите за извършване на
деянието са именно желанието на подсъдимия да получи по незаконен начин
парични средства. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства –младата възраст на подсъдимия,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, ниската стойност
на откраднатите вещи, която е много под минималната работна заплата за
страната. В съдебно заседание подсъдимият прояви критичното отношение
към извършеното деяние. Независимо, че съдът отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство миналото осъждане на подсъдимия – това по
НОХД №244/2020 г. на РС-Свищов и не добрите данни за личността му,
налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Поради това съдът
счита, че следва да не определя наказанието при условията на чл. 58а, ал.1
НК, тъй като дори да се определи в законово предвидения минимум, с
редукцията, то няма да е по-благоприятно за подсъдимия. С оглед
гореизложеното съдът приложи разпоредбата на чл.58, ал.4 от НК, като
съобразно чл.55, ал.1,т.1 от НК и наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца. Това наказание е достатъчно, за да
4
изпълни целите на чл. 36 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът постанови подс. Д. да
изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода при първоначален
общ режим.
С оглед обстоятелството, че настоящото деяние е извършено от
подсъдимия в изпитателния срок на осъждането по НОХД №244/2020 г. на
РС-Свищов, налице са предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в
изпълнение наказанието по цитираната присъда, в сила от 12.10.2020 г., в
размер на осем месеца лишаване от свобода. Това наказание видно от
представената в съдебно заседание справка от затвора в гр. Ловеч е изтърпяно
на 30.12.2023г. Поради това, че настоящата присъда е произнесена след тази
дата, съдът не постанови ефективното му изтърпяване.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимият е признат за
виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОДМВР Велико Търново
направените в досъдебното производство разноски за вещо лице в размер на
176,80 лева, както и 5,00лв. такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5