№ 15890
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20251110107146 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Д. А. А. срещу „*****“
АД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски
паричен заем № 6057734/12.07.2024г., съгласно който на ищеца следвало да
бъде отпусната сумата от 1100лв. при срок за погасяване от 7 месеца. Размерът
на ГЛП бил 40,32%, а на ГПР 49,49%. Кредитът следвало да бъде върнат на 7
погасителни вноски, всяка от по 247,80лв. В чл. 1, ал. 2-4 било предвидено, че
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи от 481,88лв. В
чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено в срок от 3 работни дни
кредитополучателят да предостави обезпечение от трето лице, което да
сключи договор за поръчителство, като това лице трябвало да отговаря на
редица изисквания, или банкова гаранция, като в случай че не го направи,
дължи неустойка от 321,23лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР.
Същият бил посочен единствено като процент, като не било изпълнено
изискването за посочване на компонентите, които го формират, за яснота и
прозрачност. Отделно, същият бил посочен погрешно, тъй като
действителният бил в по-висок размер, тъй като таксата и неустойката
трябвало да бъдат включени в него. Евентуално посочва, че клаузите за
заплащане на такса за експресно разглеждане и на неустойка са нищожни като
неравноправни и противоречащи на добрите нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че
клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 са нищожни.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Посочва, че исковете били недопустими поради липсва на правен
интерес, а исковата молба била нередовна. Признава, че между страните е
1
сключен описания договор за кредит, но отрича същият да е недействителен.
Посочва, че същият отговаря на всички изисквания по ЗПК, като отрича и
оспорваните клаузи да са нищожни. Излага допълнителни съображения за
неоснователност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещен
иск, който следва да бъде приет за съвместно разглеждане. Посочва, че в
изпълнение на сключения договор за кредит заемополучателят е заплатил
суми в общ размер от 947,38лв., от които са погасени 811,92лв. главница и
135,46лв. договорна лихва, като е налице дължим остатък.
С оглед изложеното, моли ответникът по насрещния иск да бъде осъден
да му заплати сумата от 152,62лв., представляваща част от неизплатената
главница в общ размер от 288,08лв., ведно със законната лихва.
Ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който го оспорва. Поддържа, че договорът е
недействителен и би се дължала само чистата стойност на основание чл. 23
ЗПК, като с оглед извършените от него плащания от 947,38лв., то остава
дължим остатък от 152,62лв. Счита, че законна лихва не се дължи.
Съдът намира следното:
Исковата молба отговора на изискванията за редовност, противно на
твърденията на ответника. Предявените искове са допустими, доколкото за
ищеца винаги съществува правен интерес да установи недействителност на
договор, по който е страна, и от който произтичат задължения за него. Следва
да бъде приет за разглеждане предявения насрещен иск.
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3
ЗЗД и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба
съдържание, който противоречи на сочените императивни норми на закона, а
по евентуалните искове – наличието на посочените клаузи, които
противоречат на императивни правни норми и на добрите нрави; плащане на
суми по договора.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните
договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно по делото,
че между тях е сключен договор за кредит № 6057734/12.07.2024г., по силата
на който на ищеца е отпусната сума от 1100лв., подлежаща на връщане на 7
вноски до 07.02.2025г., който договор има описаното съдържание; че ищецът е
извършил плащания по договора в размер на 947,38лв.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и
относими, поради което следва да бъдат приети.
2
Съдът намира всички останали искания за неоснователни, тъй като няма
необходимост от тях.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане предявения насрещен иск.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.05.2025г. от 09:35ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната
част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от
страните документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца по насрещния иск и препис от отговора на насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3