МОТИВИ:
Срещу подсъдимия А.М.Н. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 08.07.2011г в гр.**, обл.**, извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14 годишна възраст М.Т.Г. ЕГН **********,***, чрез употреба на
сила и заплашване – престъпление по чл.150 ал.1от НК
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатите срещу подсъдимия
обвинение.
Подсъдимият А.М.Н. разбира обвинението за какво е,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
отнася се критично към извършеното и моли съда за снизходителност при
определяне на наказанието.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
С присъда по НОХД №649/2008г по описа на РС-**, състав
на същия съд признал подсъдимия А.М.Н. за виновен за престъпление по чл.195
ал.1 т.3 и 4 предл.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и му
наложил наказание Пробация. Присъдата влязла в сила на 27.06.2008г.
С определение по НОХД №1930/2008г по описа на РС-**,
състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което
подсъдимият А.М.Н. се признал за виновен за престъпление по чл.195 ал.1 т.3
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и му наложил наказание
Обществено порицание. Определението влязло в сила на 09.02.2009г.
Подсъдимият А.М.Н. ***.
На 08.07.2011г, вечерта, подсъдимят се намирал вгр.**.
Около 21,30часа, подсъдимият отишъл в жк Дружба, пред магазин нон-стоп, намиращ
се под строежа на хипермаркет “Билла”. Там имало компания от няколко момчета и
момичета, сред които била и непълнолетната свидетелка М.Т.Г.. Подсъдимият се
запознал със свидетелката Г., като се представил като “*”.
По-късно същата вечер, около 23,15часа, свидетелката Г.
се скарала с едно от другите момчета от компанията, което се опитало да я
удари. Свидетелката Г. успяла да се отмести и ударът засегнал само носа й, като
й потекла кръв. След инцидента свидетелката Г. си тръгнала, като се насочила
към дома си.
Виждайки това, подсъдимият Н. тръгнал след
свидетелката. Настигнал я на около 100метра от спирката на блок №313.
Свидетелката Г. помолила подсъдимия да се върне, като му обяснила, че иска да
се прибере сама. Подсъдимият обаче не се съгласил. Под предлог, че не иска да
остави момичето само, подсъдимият Н. тръгнал с нея. Първоначално се държал мило
и приятелски. По пътя обаче, подсъдимият попитал свидетелката Г. дали иска да
бъде с него и да настоява двамата да станат “гаджета”. Свидетелката започнала
да се плаши от подсъдимия и отказала. Въпретки това подсъдимият продължил да
настоява. Разказал на свидетелката, че е имало случай, при който е ударил човек
и след това въпросният човек е бил три месеца в кома.
На следващата спирка на тролейбусната линия,
свидетелката Г. седнала на пейката, защото й се завило свят от кръвотечението
от носа. Докато седяла, на мобилния телефон свидетелката получила обаждане от
майка си – свидетелката К.И.Г.. Още преди да отговори на обаждането,
подсъдимият Н. казал на свидетелката Г. да излежи майка си, че на нейна
приятелка е потекла кръв от носа и по тази причина ще се забави. Тъй като
свидетелката Г. било силно притеснена и уплашена от подсъдимия, постъпило така,
както последният й казал.
Няколко минути по-късно свидетелката Г. се почувствала
по-добре. Станала и понечила да продължи пътя си. Подсъдимият Н. обаче не й
позволил. Притиснал я към спирката и започнал да я целува по устата.
Свидетелката се опитала да избута подсъдимия, но не успяла. Подсъдимият
продължил да я целува по врата и да я опипва по гърдите. Четири или пет пъти се
опитал да бръкне в гащите на свидетелката, но тя успяла да избута ръката му.
След това хванал свидетелката за китката на дясната ръка и я повлякъл към
оградата на намиращата се наблизо АГ-клиника. Принудил със сила свидетелката да
се облегне на бетонната ограда. Застанал плътно пред нея, като държал главата й
с ръце. Свидетелката Г. се разплакала и помолила подсъдимия да я пусне.
Подсъдимият Н. отговорил, че няма да я пусне, докато свидетелката не прави с
него секс, като добавил, че няма намерение заради нея да ходи в болницата.
Свидетелката Г. отказала да прави секс с подсъдимия и му обяснила, че е
девствена. Подсъдимият сграбчил ръката й и я предупредил да не се опитва да
бяга. Накарал свидетелката Г. да отиде с него в близкото междублоково
пространство. Отново я заплашил да не бяга, защото ще е настигне.
Подсъдимият принудил свидетелката Г. да застанат под
една тераса. Предупредил я да мълчи и разкопчал ризата си. Свалил си
панталоните до коленете. Попитал свидетелката Г. какво чака. Свидетелката
отново се разплакала, казала, че я е гнус и не може да го направи. Подсъдимият
обаче не обърнал внимание на молбите й. Натиснал свидетелката по дясното рамо и
със сила я принудил да клекне. Хванал еректиралия си член с едната си ръка. С
другата си ръка подсъдимият хванал главата на свидетелката Г. и пъхнал члена си
в устата й. Започнал да движи главата на свидетелката напред – назад, като
същевременно извършвал подобни движения и с таза си. По този начин на два пъти
вкарал и изкарал члена си в устата на свидетелката. След това много силно
натиснал главата на свидетелката към себе си, при което получил оргазъм и се
изпразнил в устата й. На свидетелката Г. й прилошало и изплюла спермата на
подсъдимия на земята. Успяла да се дръпне настрани и избягала. Подсъдимият * не
я последва, а тръгнал към последната спирка на жк Дружба.
До метан станцията свидетелката Г. хванала такси и
около 24,40часа се прибрала в дома си. Майка й я чакала притеснена на вратата.
Тъй като я било страх и изпитвала неудобство, свидетелката Г. не разказала на
майка си какво й се е случило. Измила се и си легнала. В следствие на стреса от
преживяното обаче не могла да заспи през цялата нощ и много плакала.
На 09.07.2011г, сутринта, свидетелката Г. не издържала
и споделила с майка си, която била усетила, че дъщеря й е много разстроена и
крие нещо.
Майката на пострадалата уведомила за случилото се
органите на полицията, като подала сигнал до началника на Първо РУ”Полиция” – **.
Назначена е комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза, видно от заключението на вещите лица, по която:
При комплексното психиатрично и психологично
изследване на пострадалата М.Т.Г. не са
установени данни за умствена недоразвитост или за психично разстройство в
тесния смисъл на думата /душевна болест/ със специфика за възрастта й.
Нивото, до което е достигнало психичното развитие при
свидетелката, й позволява осмислено да възпроизвежда минали случи и събития. И
към времето на деянието и понастоящем при освидетелстваната липсват данни за
качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции – в състояние е
правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за
разкриване на обективната истина и хода на разследването. Предвид
индивидуалността на оформящия й се характер е занижена вероятността за външна
проява на агресия към лице или обстоятелства, които по някакъв начин е възприела
като причинили й неудовлетвореност. Не е склонна към неоснователни обвинения и
преекспониране на събития. С реалистичност на възприятията и съзнание за
отговорност.
Случаят е предизвикал у освидетелстваната ОСТРА
СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ, която е преходно състояние. Отзвучала е за няколко дни без да
доведе до трайни последици за психичното и сексуалното й функциониране до
момента.
Възрастово обусловените неумения при освидетелстваната
за рационално справяне с проблемни ситуации, в тази връзка ограничените способности за активно отстояване на интереси
при ощетеност, са я предразположили към травматично изживяване на случая –
ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ. При това състояние полето на ясното съзнание е
стеснено. Наблюдава се “блокаж” на мислите. Асоциациите протичат едностранчиво
в посока търсене на изход от неблагоприятната ситуация. Тези конгитивни
нарушения са я възпрепятствали конструктивно да подходи към решаване на
проблема и да направи рационален избор на поведенческа стратегия.
Горната фактическа обстановка се установява от
направените самопризнанията на подсъдимия А.М.Н. и обявени от
съда по реда на чл.372 ал.ІV от НПК, както и от всички събрани доказателства в
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК – показанията на свидетелите М.Т.Г., К.И.Г., ***, *** и ***,
от заключението на вещите лица Н.Ф.Л. и А.Г.А., по назначената съдебно психолого-психиатрична
експертиза, от писмените доказателства – експретно решение №3125 от 211 от
21.11.2006г, епикриза от Клиника детски болести ІІ-ро ДО, характеристична
справка за подсъдимия и свидетелство за съдимост на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка е видно,
че с деянието си подсъдимият А.М.Н. е осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимия А.М.Н. ***, обл.**, извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14 годишна възраст М.Т.Г. ЕГН **********,***, чрез употреба на сила и
заплашване.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия А.Н. виновно при форма на вина – пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият Н. е съзнавал, че използваните сила и заплашване са начин
/средство/ за сломяване съпротивата на пострадалата, като е имал и особена цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази
от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства – доброто
процесуално поведение на подсъдимия, насочено към разкриване на обективната
истина по делото, демонстрирането на критично отношение към извършеното от него
деяние, влошеното му здравословно състояние и младежката му възраст, а от друга
страна като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия съдът
взе предвид миналите му осъждания, които осъждания не са изиграли своето
превъзпитателно и предупредително въздействие и високата степен на обществена
опасност на деянието предвид характера на извършените блудствени действия и
условията на време, място и обстановка, при които е извършено – в тъмната част
на денонощието, на обезлюдено място, представляващо незавършен строеж на
АГ-клиника. Съдът осъди подсъдимия А.М.Н. на основание чл.150 ал.1от НК и при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства на ТРИ години лишаване от свобода, като на основание чл.58а
ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК НАМАЛЯВА така определеното наказание с една
трета или подсъдимият Н. следва да търпи наказание в
размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
По отношение на подсъдимия Н. са налице и трите
кумулативни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, а именно – наложеното наказание е
до три години лишаване от свобода, подсъдимият Н. не е осъждан на наказание
лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер и за
действителното му поправяне не е необходимо и наложително той реално да изтърпи
наложеното му наказание, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието
с ЧЕТИРИ годишен изпитателен срок считано от влизане на присъдата в сила. Отлагането на изпълнението на наложеното наказание
по реда на „условното осъждане” е възможно само при кумулативна даденост на
установените в чл.66 от НК три категории представки, от които първите две
представляват общо важащи положения, а третата е свързана с индивидуални
особености на дееца и неговото деяние. В конкретния случай с оглед тежкото
здравословно състояние на подсъдимия Н. предвид обстоятелството, че страда от
левкемия, младежката му възраст и изразената от него критичност към извършеното
деяние, съдът счита, за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК
и преди всичко за поправяне на подсъдимия Н. не е задължително той реално да
изтърпи наложеното наказание.
Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще
изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия А.М.Н. да заплати направените деловодни разноски
в полза на ПлРС в размер на 210лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: