Определение по дело №1340/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1307
Дата: 11 май 2018 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530101340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   1307            Година   11.05.2018         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети май                                                                                            Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1340 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се допусне до разпит в качеството на свидетел и призове за насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, посоченото в отговора на ответника лице, тъй като фактите, които иска да доказва с показанията му, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат доказвани с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. В тази насока следва да се задължи ответникът да внесе депозит за разпит на допуснатият по негово искане свидетел (чл. 76 ГПК), от който в хипотезата на чл. 168 ГПК да му се заплати възнаграждение.

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговора им съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложението към него. За съдебното заседание следва да призоват и допуснатият свидетел и вещото лице, след внасяне от ответника на определените депозити. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът е основал предявеният иск, са посочени в исковата му молба и по същество се изразяват в това, че бил собственик на имот в --- и клиент на ответника с № **********, ИТН 2024269. Преди няколко дни получил от него писмо изх. № 7549211-1/14.03.2018 г., с което го уведомявал, че при проверка на 04.04.2017 г. от служители на Е.Р., бил демонтиран и предаден за експертиза електромер с фабр. № ********* от ИТН 2024269 на клиент с № **********. От служители на Б. било констатирано, че електромерът бил манипулиран и не отчитал, за което бил издаден констативен протокол № 459/27.11.2017 г. на Б.. На основание чл.48 /1/ и чл.51/1/ ПИКЕЕ сметката му за ел.енергия щяла да бъде коригирана за периода от 07.03.2017 г. до 04.04.2017 г. Била му допълнително начислена сума вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количествата ел.енергия на стойност 148.80 лева. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество. Не бил манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице. Към момента не бил платил начислената му сума от 148.80 лева. Не дължал плащането й и за него възниквал правен интерес от предявения иск. На първо място не бил присъствал на извършената проверка. Не бил уведомен за нея. А електромерът, отчитащ ел.енергията, доставяна до него, се намирал в заключено ел.табло, извън неговия имот. Това било видно и от приложения към писмото констативен протокол № 350765/04.04.2017 г. В същия било посочено, че електромерът, който бил демонтиран от ел.монтьорите, бил разположен в етажно, заключено ел.табло. За същото нямал ключ. С такъв разполагали само техниците от Е.Р. Е.. В изпратеното му писмо било посочено, че електромерът бил манипулиран и не отчитал. Същевременно той заплащал текуща сметка за потребление на ел.енергия, което автоматично оборвало твърдението на ответника, че през процесния период електромерът не бил отчитал преминаващата през него ел. енергия. От приложения към писмото констативен протокол № 459/27.11.2017 г. на Б. било видно, че при направената лабораторна експертиза било установено, че СТИ отчитало точно. В този смисъл дори да била налице манипулация на електромера, то не било ясно дали и как действала тя, и налице ли било изобщо неотчитане на част от преминаващата през него ел.енергия. На следващо място неправомерно му била допълнително начислената такава енергия, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е.Р. и Е.С., и при неспазване на установените с ПИККЕ правила. С решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на 5-членен състав, I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. 3 от протоколно решение № 147/14.10.2013 г., Обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., били отменени изцяло, с изключение чл.48-51. Решението било обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и било в сила от 14.02.2017 г. От това следвало, че след като проверката била извършена след 14.02.2017 г., тя била извършена въз основа на отменени правни норми, което пък от своя страна било самостоятелно основание да се приемело, че извършената корекция на сметката му била лишена от основание. В самия констативен протокол за техническа проверка № 350765/04.04.2017 г. било посочено, че тя се извършвала на основание чл. 42 и чл. 44 ПИКЕЕ, а протоколът се съставял на основание чл. 47 и чл. 48, ал. 2 от същите Правила. Към момента на съставянето му тези норми били вече отменени. От друга страна от мотивите на посоченото отменително решение било видно, че единствената причина ПИКЕЕ да не били отменени изцяло била оттегляне на оспорването им в неотменената им част. С решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, като незаконосъобразни били отменени и чл.48-51 ПИКЕЕ. Вярно било, че това решение не било влязло в сила, но в мотивите му се съдържали достатъчно доводи за извършени нарушения на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА при приемане на процесиите ПИКЕЕ. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешно измерване/неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. В противен случай, едностранното изчисляване и коригиране на сметките му за ел.енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за недоставена енергия. В случая не ставало ясно как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане на СТИ. Липсвали и данни за виновно поведение на ищеца. Електромерът се намирал извън неговия имот и никой, освен служители на Е.Р. Е., нямал физически достъп до него. Дори да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от същия, те не били причинени от ищеца. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от електроразпределителното дружество, не следвало да влече ощетяване на потребителя. Липсвало законово основание за извършената корекция. По въпроса за правото на доставчика на ел.енергия едностранно да коригирал сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, Обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените ОУ, била налице трайна съдебна практика, според която, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, т. 6 ЗЕ. Законодателят вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създадяло посочените ПИКЕЕ със съответното съдържание на новата законова уредба, както и ОУ на договорите с крайния потребител, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Параграф 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на ПНА и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагали действащите, доколкото не противоречали на закона. Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответника не съставлявали ПНА или ОАА, поради което посоченият параграф 199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., било предвидено в съдържанието на ОУ да се включело и задължително уреждане на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба ОУ на ответника. В чл. 28, ал. 2 от последните било предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и ред за това. Следвало да се приеме, че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да коригира сметката на ищеца при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаряло на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените му ОУ липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Тази теза се преповтаряла и в новопостановеното решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 148.80 лева за допълнително начислена му ел. енергия вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й от електромер с № *********, за имот в ---, с ИТН 2024269, на клиент с № **********, за периода от 07.03.2017 г. до 04.04.2017 г. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявеният отрицателен установителен иск – нормата на чл.124, ал. 1 ГПК.

С подаденият в срок отговор ответникът заема становище, че на 04.04.2017 г. служители на Е.Р. Е. извършили проверка на електромера, отчитащ дос­тавената ел.енергия в обекта на ищеца в -. Провер­ката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които установили, че не отчитал броячът на елект­ромера. Поради това у същите възникнали обосновани съмнения, че върху елек­тромера било осъществено нерегламентирано въздействие (т.нар. „манипулация"). Демонтирали го и го поставили в безшевна торба с цел изпращането му за метрологична експертиза в независима лаборатория. На мястото му бил монтиран нов, за който, след извършено контролно замерване с еталонен уред, било установено, че измервал с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % според приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол. За тези действия съставили констативен протокол за техническа про­верка и подмяна на средства за търговско измерване № 350765/04.04.2017 г. Въпреки положените усилия да откриели клиента с цел да присъствал на проверката, същият не бил открит. Демонтираният електромер бил предаден на Б., -, за извършване на метрологична експертиза по ЗИ. Поводът за проверката бил анализ на товаровия профил на клиента (консумирана мощност в обекта през определен период от време), според който, от датчика на електромера за неправомерен достъп била постъпвала информация в системата на Е.Р. Е. за несвойствени явле­ния (манипулация). Съмненията за извършена нерегламентирана манипулация се потвърждавали и от заключенията на експерти­зата на СТИ, извършена от Б.. Резултатите от същата били в констативен протокол № 459/27.11.2017 г. на Б., където било записано, че електромерът постъпил за експертиза в чувал с пломба № 475662, а в т. 5, че бил осъществяван достъп до вътрешността му, като към електрическата схема допълнително било присъединено устройство - платка с електрон­ни компоненти, непринадлежащо към схемата му, като проверката била извършена при изключено устройство, като имало изменение на електрическата схема, което несъответствало на одобре­ния тип. С оглед описаното и като било установено, че били налице предпоставките в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната мрежа извършил преизчисление на количеството ел.енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълни­телно количество ел.енергия на клиента от 1029 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от КЕВР, била 148.80 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 28 дни, като първата му дата 07.03.2017 г. била на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, а последната дата била на извършената техническа проверка на 04.04.2017 г. ЕР Юг предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/14.03.2018 г. за допълнително начислената сума вследствие на установеното непълно измерване на ел.енергия и с писмо с изх. № 7549211-1/14.03.2018 г. изпратило на адреса му на кореспонденция уведомление за извършеното допълнително начисление. Писмото било изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка, но се върнало като непотърсено. В случая ставало дума за спор за дължимост на сума, която била начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за електри­ческа енергия” (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК), които спорове били изключително добре познати на този съд, но за съжаление към момента, въпреки ясната и последователна практика на ВКС, решаващите състави, по причини, които за ответника оставали енигматични, продължавали автоматично да преписват мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика, и масово да уважавали предявени искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им ел. енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме ПИКЕЕ, които, наред с другото, да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. метрологична експертиза бил установен точният про­цент на грешка, а формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от общественият доставчик ел.енергия за покрИ.е на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да му се вмени във вина. Установяването на лицето, извършило неправо­мерно въздействие върху електромера и неговата вина, били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретният му извършител, защото в посочените законови разпоредби, не се съдържали изисквания и условия за извършването на корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент. Било точно обратното. Единственото условие за упражняване на това право на енергийният доставчик било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия обаче, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване. А не ангажиране отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайният снабдител да извършва едностранна корекция на сметката на клиента в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответникът бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни ОУ. Действащите такива през процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. Е., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е.С.). ОУ на Е.С. представлявали договори при ОУ, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на Е.С. изрично бил уреден реда, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпо­редба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване. Но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променяли общите си усло­вия. В ПЗР на ЗИДЗЕ, които били обнародвани в ДВ, бр. 54/2012 г., нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от ОУ на договорите за продаж­ба на електрическа енергия на Е.А., който също бил краен снабдител с ел.енергия, но за територията на С.Б., бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на Е.А." били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, тоест преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 24 имал посоченото в отговора съдържание. При сравнението му с чл. 28 от ОУ на Е.С. ясно се виждало, че те били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да се отхвърли, като в полза на ответника бъдели присъдени сторените разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието за възникването и съществуването му, и неговият размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.С. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р. Е., както и доказателства за влизането им в сила, а тези общи условия не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо до ищеца; констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 350765/04.04.2017 г.; фактура № **********/14.03.2018 г.; констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 459/27.11.2017 г.; и справка за коригиране на сметката за електроенергия.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза от ответника в отговора му, при депозит в размер на 70 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като указва на ответника, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето П.Р.Х., който да се призове за разпит на посочения в отговора негов адрес по месторабота за насроченото заседание за разглеждане на делото, след внасяне от ответника на определения от съда депозит.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ответника в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение да внесе по сметка на Старозагорския районен съд депозит в размер на 20 лева за призоваване и разпит на допуснатият по негово искане свидетел и представи в същия срок по делото документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен, свидетелят няма да бъде призован и разпитан, а той ще загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.06.2018 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложението към него. За тази дата да се призоват и допуснатият свидетел, след внасяне от ответника на определеният от съда депозит за призоваването му, както и вещото лице, след внасяне от ответника на определеният от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: