Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 30.12.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………………………….., като разгледа докладваното
от съдия Чардаков гр.д. №79/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.6 ЗПФУР вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за установяване съществуването на част от вземането по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, което /след
частично обезсилване на заповедта за изпълнение с определение от 18.02.2019г./
възлиза на 875лв. - главница на задължение по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 30.07.2018г. до плащането,
както и 115,52лв. договорна лихва за периода 21.10.2017г. – 18.06.2018г.
Кумулативно е предявен и
осъдителен иск по 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 391,64 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Ищецът „И.Ф.“ ЕООД твърди, че е
изправна страна по договор за предоставяне на кредит от разстояние №186986 от
27.10.2017г., по който е предоставил на ответника заем в размер на 1000лв. при
фиксирана лихва от 40,15 % със срок на връщане 18.06.2018г. – разсрочено на 8
месечни погасителни вноски. Със същия договор ответникът се задължил да върне
заема ведно с лихвата в уговорения срок. Освен това поел задължение в 3-дневен
срок след сключване на договора да представи на заемодателя обезпечение под
формата на поръчителство, а при неизпълнение на това задължение – да
заплати компенсаторна неустойка по чл.3
от договора в размер на 447,52лв., която се изплаща разсрочено на равни части
по 55,94лв., включени към всяка от месечните погасителни вноски по заема.
Ищецът твърди, че ответникът е
заплати общо 223,94лв., с които е погасил 125лв. главница, 33 лв. договорна
лихва, 55,94лв. неустойка и 10лв. разходи за извънсъдебно събиране на
вземането. Останали непогасени задължения в размер на 875 лв. главница,
115,52лв. договорна лихва и 391,64лв. неустойка.
За събирането на тези вземания
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Пазарджишкия районен съд по ч.гр.д. №3112/2018г., която била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В тази връзка ищецът моли
съда да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение в
частта, в която същата не е обезсилена, а за заплащането на неустойката е
предявил осъдителен иск. Претендира
съдебни разноски по настоящото дело, както и присъждане на разноските в заповедното
производство.
Ответникът, чрез особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК, признава иска, без да е поискал одобрение от
съда – чл.29, ал.5 вр. чл.34, ал.3 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете
по чл.422 ГПК вр. чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД:
Активно
легитимиран да предяви тези искове е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника по заповедта или същата
му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни
процесуални предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения
срок, поради което са допустими.
За основателността на исковете за
връщане на главницата по заема и заплащането на договорна лихва ищецът следва
да установи при условията на пълно главно доказване наличието на валидно
облигационно правоотношение, в изпълнение на което е предоставил на ответника
паричен заем в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира,
лихвоносния характер на вземането, размера на лихвата и изискуемостта на
задължението.
При доказване на горното
ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението.
Предоставянето на финансови услуги от разстояние е правно регламентирана
дейност по ЗПФУР. Съгласно дефиницията в чл.6 от същия закон, финансовите
услуги се предоставят въз основа на договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние. В чл.7 ЗПФУР са посочени субектите, които могат да бъдат страни
по договора, а вида на финансовите услуги, които могат да бъдат предмет на
договора, са посочени в §1, т.1 от ДР на ЗПФУР. Това са услуги по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне
на платежни услуги.
От горните разпоредби е видно, че ЗПФУР не урежда изчерпателно
съдържанието на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а
единствено страните, предмета и реда за неговото сключване. Основните права и
задължения на страните зависят от вида на предоставената финансова услуга и
затова субсидиарно приложение следва да намери съответния специален закон,
регламентиращ услугата.
Доколкото в случая се твърди предоставянето на потребителски кредит от
разстояние, то дистанционно сключеният договор би следва да е такъв по чл.9 ЗПК. Съгласно тази разпоредба, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем и т.н.
От тази дефиниция е видно, че за разлика от договорът за заем, който е реален, този по чл.9 ЗПК се сключва с постигането на съгласие между страните в писмена форма /чл.10 ЗПК/, без да е необходимо за неговата действителност заемната сума да е предадена на кредитополучателя. С оглед възможността този договор да се сключи и от разстояние по начина на чл.6 ЗПФУР, то в случая писмената форма ще е спазена, ако за договора е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление – чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ. Самото доказване на договора и предоставянето на необходимата преддоговорна информация на потребителя по чл.8 ЗПФУР и чл.5, ал.6 ЗПК става при условията на чл.293, ал.4 и 5 ТЗ, съответно ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено, а при изявленията, направени по телефакс или телекс - посредством книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати при условие, че е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението в тях. Последното следва от разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗПФУР.
Установява се
от приетата съдебно-техническа и компютърна експертиза, че ищецът поддържа
електронен портал в интернет, чрез който потребителите могат да подават заявки
за получаването на финансови услуги от разстояние. Чрез него в определена
последователност страните комуникират по електронен път от дистанция. От страна
на потребителя е необходимо да направи регистрация и да подаде заявление като
посочи личните си данни, размера на желаната сума и предпочетения начин за
нейното получаване. При одобряване на заявката от страна на доставчика на
услугата в системата се генерира индивидуален договор с потребителя, в който са
уговорени конкретните параметри на кредита. Общите условия също са поместени на
електронната страница и са достъпни до потребителите. При наличие на съгласие
от страна н потребителя с тях и с условията на кредита, същият приема
предложението на доставчика чрез въвеждането на код, който му е изпратен от
доставчика на услугата посредством текстово съобщение по телефона. За
потвърждаването на самоличността на потребителя и съгласието му за сключването
на договора служител на доставчика провежда с него телефонен разговор, който се
записва в системата.
От заключението на експертизата е видно още, че
посредством електронния портал на ищеца „И.Ф.“ ЕООД между дружеството и
ответника В.А.К. е сключен от разстояние договор за кредит №1869886 от 27.10.2017г.
С него кредитодателят се е задължил да предостави на ответника потребителски
кредит в размер на 1000лв. срещу задължението на ответника да върне 1148,52лв.
в срок от 240 дни на седем вноски с краен падеж 17.06.2018г. Уговорено е сумата
да бъде предадена на кредитополучателя чрез системата за разплащане EasyPay. Изпълнението на това задължение
се установява от представената по делото разписка, от която е видно, че парите
са постъпили в системата за разплащане на името на ответника. По делото липсват
данни дали последният ги е изтеглил, но поради консенсуалния характер на
договора за потребителски кредит това обстоятелство е без значение за
сключването му. От друга страна кредитодателят е предоставил сумата на
разположение на получателя, с което е изпълнил задължението си по сключения
договор.
При това положение за ответника е възникнало
задължението да върне кредита ведно с лихвата в уговорения срок. От
заключението на приетата СИЕ се установява, че задължението е изпълнено
частично, тъй като ответникът е погасил 125 лв. от главницата и 33 лв. от
дължимата договорна лихва. Установява се изискуемо вземане в размер на 875лв.
главница и 115,52лв. договорна лихва, за чието изпълнение ответникът не е
представил доказателства. Затова установителните искове са основателни и следва
да се уважат в предявения размер. Върху главницата се дължи законна лихва за
забава от подаването в съда на заявлението по чл.410 ГПК до плащането.
По осъдителния иск по чл.79 вр. чл.92 ЗЗД:
За основателността на този иск ищецът следва да
установи, че в тежест на ответника е възникнало задължение, за чието
неизпълнение страните са уговорили неустоечна клауза, както и размера на
неустойката.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
Ищецът не е представил по делото индивидуалния
договор за кредит с ответника нито на хартиен носител, нито като електронен
документ. Основните клаузи на този договор - относно размера на заемната сума,
размера договорната лихва и срока за връщане кредита, са възпроизведени в заключението
на съдебно-техническата експертиза. В него се съдържа частична информация и за
дължима от ответника неустойка при непредставянето на обезпечение.
Доказателствата обаче са недостатъчни за пълно доказване на неустоечната
клауза, тъй като липсва информация относно това какво обезпечение се дължи от
кредитополучателя и в какъв срок следва да се представи същото. Доказателства
за пълното съдържание на неустоечната клауза не се съдържат и в приложения към
исковата молба оптичен диск, нито в представените на хартиен носител електронни
съобщения между страните. Видно от заключението на СТЕ, на диска е записан
разговор между служител на доставчика на финансовата услуга и ответника, в
който се потвърждава съгласието на страните по основните елементи на кредитното
правоотношение, но не и относно акцесорното задължение за неустойка /с
изключение на неговия размер/. В съобщенията също съдържат информация само за
размера на заема и на възнаградителната лихва, но не и относно задължението за
представяне на обезпечение и дължимата неустойка при неизпълнението на това
задължение. Ето защо въз основа на наличните доказателства съдът не може да
формира извод за точното съдържание на неустоечната клауза, т.е. при
неизпълнение на какво задължение и в какъв срок ответникът ще дължи неустойка.
Затова осъдителният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от последния разноски в настоящото производство
съразмерно на уважената част от иска. В случая страната е била представлявана от
юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Ищецът е внесъл държавна такса за производството в размер на 100лв.,
направил е разноските за вещи лица в размер на 290лв. и разноски за особен
представител на ответника в размер на 200лв. Общия размер на разноските е 690лв.
От тях по съразмерност следва да се присъдят 494,49лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на
основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 131,64лв. О тях по съразмерност следва да се присъдят 94,34лв.
Ответникът не е направил разноски.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че ответникът В.А.К., ЕГН ********** дължи на ищеца „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********
сумата 875лв. – главница и сумата 115,52лв. договорна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 30.07.2018г. до плащането, дължими по договор за предоставяне на
кредит от разстояние №186986 от 27.10.2017г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №1692/02.08.2018г. по ч.гр.д. №3112/2018г.
по описа на РС-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ иска на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* против
В.А.К., ЕГН ********** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 391,64
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по
сключения между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние
№186986 от 27.10.2017г.
ОСЪЖДА ответника В.А.К., ЕГН ********** да заплати на ищеца „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК
********* съдебни разноски в исковото производство в размер на 494,49лв. и
съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №3112/2018г. по описа на
РС-Пазарджик в размер на 94,34лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: