Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    09.04.2021 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 11 март

Тринадесети наказателен състав година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело номер 2283 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 495723-F531372 от 18.02.2020г. на ***на Отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУ на НАП,  с което на „***“ ЕТ, ЕИК/БУЛСТАТ ***,  със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***на основание чл.53, ал. 1, във вр. с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3,  ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) леда за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява. В съдебно  заседание се представлява от адв. ***от АК - София, който поддържа  искането за отмяна на НП, като съображения са изложени в писмени бележки. Направи се искане и за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административно-наказващият орган ТД на НАП град В. Търново редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от ст. юрк. ***, която представя становище за неоснователност на жалбата. В представените по делото писмени бележки моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

 

            Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

При извършена проверка на 05.12.2019 г. на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР 3 на ЗДДС, кафе - автомат за топли напитки, на самообслужване- вендинг автомат, находящ се в ***, монтиран на терен- магазин за хранителни стоки, собственост на ***и експлоатиран от ***, с ЕИК  ***, представлявано от ***, е установено, че *** в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не е изпълнило задължението си да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване /ФУВАС/ с изградена дистанционна връзка с НАП, чрез което да отчита всяка извършена продажба с визуализация на фискалния бон, регистриращ продажбата на дисплей. При извършена контролна покупка в 10:18 ч. на 05.12.2019 г,, преди легитимация, от страна на проверяващия екип на 1 /един/ брой „кафе еспресо" на стойност 0,30 лв., заплатена с две монети от 0,20 и 0,30 лв. от ***- член на проверяващият екип. Кафе - автоматът предостави напитка, но не визуализира фискална касова бележка. На кафе автомата към момента на проверката няма монтиран ФУВАС. От автомата се предлагат за продажба топли напитки. За установените факти и обстоятелства са съставени протоколи за извършена проверка № 0361057/12.12.2019г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

Нарушена е разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Издаденото НП е било връчено на представляващия ***на 06.11.2020г. В срок пред РС - Плевен е било обжалвано издаденото НП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

            Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

По същество на спора:

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН-а и НП-то.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано.

Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.

Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото  писмени и гласни доказателства, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно по следните съображения:

При извършената служебна проверка от страна на съдът се установи, че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са съществени по своята правна същност и определят заключение за незаконосъобразно проведено административно-наказателно производство по налагане на административно наказание на жалбоподателя.

Производството по издаване на наказателното постановление е двуфазно - започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ и ако той е законосъобразен и обоснован, наказващият орган издава наказателно постановление/НП/. Това е правораздавателна дейност - тук административният орган има правомощие вместо съда да прецени извършено ли е едно административно нарушение, кой го е извършил, виновно ли е поведението му и какво наказание да се наложи. 

Вече издаденото наказателно постановление подлежи на оспорване пред съответния районен съд, в района на който е извършено или довършено административното нарушение.

Районният съд действа не като контролна инстанция, а като инстанция по същество - той е длъжен да извърши същата проверка, която е извършил административно-наказващият орган при издаването на наказателното постановление, а именно: извършено ли е деяние, осъществяващо състава на конкретно административно нарушение, кой го е извършил, виновно ли е поведението му и правилно ли е индивидуализирана санкцията или това е т.нар. „втора първа инстанция“.

По този начин съставеният АУАН се явява първичния обвинителен акт чрез който се повдига обвинение на дадено лице, но не за извършено от него престъпление, а за по-леко наказуемо деяние, съставляващо нарушение и следователно той трябва да отговаря по същество изцяло на основните принципи в наказателното правораздаване.

Разминаването между твърдяните в него обстоятелства и правни квалификации с тези, които са в обжалваното НП се приравняват по сила на тези ако са налице при постановлението за повдигане на обвинение в досъдебното производство и обвинението, повдигнато от прокурора в неговия обвинителен акт за пред съда. При подобно разминаване в обстоятелствената част и правната квалификация на нарушените текстове се засяга съществено правото на защита на наказаното лице и то всъщност не може да разбере в какво точно е било обвинено- дали това, което се твърди в АУАН-а или това, което се твърди в НП, а от своя страна съда като арбитър на тези правоотношения може да възприеме факти и обстоятелства, които не са били твърдяни или не са били налице и по този начин да състави един незаконосъобразен акт. В акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство както между посочените като нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

От разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели *** ***се установява, че същите не са свидетели очевидци при констатиране на нарушението, а само и единствено при съставянето и връчването на АУАН-а на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки акта.

 Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :

- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.

Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/, какъвто не е настоящият случай.

Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише акта.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая свидетелите по акта не са очевидци на нарушението.

Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е сторил.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на  АПК.

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В настоящето производство съдът констатира наличието на направено искане за присъждане на разноски, както и за представяне на доказателства за размера на направените разноски, поради което следва да се произнесе в тази насока с настоящето решение.

С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът счита, че същото следва да бъде уважено.     

Водим от горното, съдът

 

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 495723-F531372 от 18.02.2020г. на ***на Отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУ на НАП,  с което на „***“ ЕТ, ЕИК/БУЛСТАТ ***,  със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***на основание чл.53, ал. 1, във вр. с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3,  ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) леда за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ТД на НАП – В. Търново да заплати от бюджета си на „***“ ЕТ, ЕИК/БУЛСТАТ ***,  със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв. (триста лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: