№ 7301
гр. С, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря П.ЦВ.СЛ.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20211110144224
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение
на топлинна енергия и обезщетение за забавено изпълнение по отношение
плащането на цената.
Иска се осъждане на ответника Х. А., ЕГН **********, да заплати на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата о т 2379,97 лева за главница за
периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. С,
ж.к. „СВ.“, бл. 26, вх. В, ет. 6, ап. 72, по фактури № *****/31.07.2018 г., №
******/31.07.2019 г. и № *******/31.07.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, 264,64 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2018 г. до 08.07.2021 г., 34,80 лева - стойността на услуга
„дялово разпределение“ за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. и 6 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
14.08.2018 г. до 08.07.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2014 и 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото ответникът
има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабден
имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
1
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
съответно в 30-дневен срок от периода, за който се отнася, съответно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по
ОУ от 2014 и 2016 г., които са приложими към процесния период, изпада в
забава след публикуване на сметките на интернет страницата на продавача и
изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на
услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е
постъпил от ответника.
С молба от 09.11.2022 г. ответникът признава дълга по основание и
размер. Заявява, че е сключил споразумение с ищеца за разсрочването му, по
което споразумение извършва плащания.
С протоколно определение от 21.11.2022 г. след изслушване
становищата на страните съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че вземанията съществуват на посоченото от
ищеца основание и в размера, претендиран с исковата молба.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.01.2024 г.,
процесуалният представител на ищеца признава, че всички претендирани
задължения са изплатени от ответника. Поддържа се единствено претенция за
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи: 1. съществуването на облигационно правоотношение между
страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди; 2. качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за
битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността й възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
периода на забавата. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото на 09.11.2022 г. е постъпила молба от ответника, с която
признава дълга по делото, представя доказателство за сключено с ищеца
споразумение и прави твърдения, че ще изпълни дълга съгласно
споразумението.
2
В открито съдебно заседание от 29.01.2024 ищецът чрез процесуален
представител е заявил, че претендираните по настоящото дело суми са
погасени в цялост, като дължимо е останало единствено юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
При това положение съдът намира, че липсва спор между страните, че всички
предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, са се
осъществили, както и предвид извършеното плащане на претендираните суми,
извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, респ. налага се извод, че в полза на ищеца са
възникнали вземания срещу ответника за стойност на доставена топлинна
енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размерите, посочени в
петитума на исковата молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт,
настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на
съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на
процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответника след
постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си
същият е дал повод за завеждане на делото, съответно дължи на ищеца
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
3
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ (ЗПП). Съдът съобрази, че ищецът претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с оглед на което на основание чл. 78, ал.
1 и 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ намира, че следва да му се присъди такова в
размер именно на 50,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. "Я" № ***, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Х. А. с
ЕГН **********, за сумите от 2379,97 лева за главница за периода от
01.11.2015 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. С, ж.к.
„СВ.“, бл. 26, вх. В, ет. 6, ап. 72, по фактури № *****/31.07.2018 г., №
******/31.07.2019 г. и № *******/31.07.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, 264,64 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2018 г. до 08.07.2021 г., 34,80 лева - стойността на услуга
„дялово разпределение“ за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. и 6 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
14.08.2018 г. до 08.07.2021 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК Х. А. с ЕГН
**********, да заплати "Т.С." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. "Я" № *** сумата от 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на – „Х.Р.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. В, Район „П“, ул. „Проф.
Д-р Г.Г.“ № 5, офис 6. – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4