РЕШЕНИЕ
№ 489
гр. гр. Хасково, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640103268 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. §19 ал.1 ПЗР към
ЗИДАПК.
Образувано е по жалба на С. Д. Ш. против Заповед № ДС-28-
3/18.09.2019г. на Областния управител на област Хасково, обн. в ДВ
бр.77/01.10.2019г, издадена на осн. § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от
Закона за администрацията, с искане за прогласяване нищожността на
административния акт, В ЧАСТТА, с която в ПНИ имот с идентификатор №
******** с площ 1175 кв. в ж.р. ********, гр. Хасково е отреден за
възстановяване на наследници на Р.Г.Г..
Жалбоподателят твърди с обжалваната заповед да е одобрен план за
новообразуваните имоти (ПНИ) в м. ******* на жилищен район ******** в
землището на гр. Хасково, общ. Хасково, приет от комисията по чл. 286, ал.2
от ППЗСПЗЗ и с писмо № ДС-22-21(1) от 21.11.2024г. на Областна
администрация Хасково да е уведомен, че поземлен имот (ПИ) с
идентификатор № ********, на който твърди да е собственик, попада в плана
на новообразуваните имоти (ПНИ) на ж.р. ********. Съгласно същото писмо
по Заявление с № ******* е постановено Решение № ********г на ПК-
Хасково по отношение на правоимащия стар собственик Р.Г.Г.; отразен е и
нотариален акт № *****г, съгласно който С.В.Б фигурира като собственик
към датата на приемане на помощния план, без да е вписана заповед на кмета
1
на община Хасково, издадена на основание § 62, ал.4 от ППЗСП33. Твърди
обжалваната заповедта да е публикувана в ДВ бр.77 от 01.10.2019г. и да е
влязла в законна сила на 16.10.2019г., но да е разбрал за нея след получаване
на гореописаното писмо с № ДС-22-21(1) от 21.11.2024г. на областна
администрация Хасково. Навежда съображения, че обжалваната заповедта е
нищожна в частта относно ПИ идентификатор № ******** поради това, че е
лишена изцяло от законова опора и това да води до нищожност на
административния акт, да е издадена в противоречие с материалния закон и
неговата цел.
Твърди правото му на собственост да произтича от наследяване по
закон, респективно той е придобил имота на годно правно основание —
наследствено правоприемство, в качеството му на наследник на майка му —
С.А.Ш, починала на 18.07.2014г., видно от Удостоверение за наследници с №
*******г на община Хасково. Майката му да е била собственик на имота, като
е придобила същия по наследство от своите родители — Ш.И.Б О.Й.Б —
съгласно удостоверение за идентичност на имена/ и С.М.Б /С.В.Б съгласно
удостоверение за идентичност на имена/— собственици въз основа на
нотариален акт за покупко—продажба № ***, ****, дело *******г. на
Хасковски народен съдия. Твърди от нотариален акт за покупко—продажба на
недвижим имот № ***, ****, дело *******г. на народен съдия С.Б да се
установява, че имотът е придобит в собственост от Ш.И.Б—дядо на
жалбоподателя и С.М.Б — баба на жалбоподателя чрез покупко—продажба от
продавачите А.К.К и А.С.К. При продажбата продавачите да са се
легитимирали като собственици с нотариален акт за покупко—продажба с
******, ****, дело **** от 16.03.1956 г. на Хасковски Народен Съд. Видно от
този нотариален акт прехвърлителите А.К.К и А.С.К са купили от А.Г.Г, Й.Р.Г
и Г.Р.Г. имот —лозе от 3,3 декара в гр. Хасково, местността „******“ при
граници: от север: наследници на Р.Г., от изток: наследници на Д.Г. и Р.Г. и от
юг: наследници на Д.Г. и П.Г., което лозе е част от нива, цялата с площ от 41,3
дка, находяща се в същата местност и землище. С нотариалния акт № ***,
****, дело *******г. на народен съдия С.Б продавачите А.К.К и А.С.К
продават на Ш.И.Б и на С.М.Б, действаща като майка и законен представител
на малолетните си деца С.А.К /А.А.К — съгласно удостоверение за
идентичност на имена/— чичо на жалбоподателя и А.А.К /С.А.Ш— съгласно
удостоверение за идентичност на имена/ — майка на жалбоподателя лозе от 1
декар, съставляващо западната част от лозе, цялото от 3,3 дка, находящо се в
местността „******“, Хасковско землище.
Твърди, че ПИ с идентификатор № ******** не попадал в
разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като същият не е земеделска земя,
предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или
2
МС, поради което и включването на този имот в плана на новообразуваните
имоти и възстановяването му на наследниците на Р.Г. на основание §4к от
ПЗРЗСПЗЗ е съществено нарушение на законовите разпоредби, която
материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност.
Жалбоподателят и неговите праводатели никога не са били ползватели на
процесния имот и същият не е бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др. образувани
въз основа на тях селскостопански организации като владеят необезпокоявано
и непрекъснато процесния имот и редовно са заплащали дължите местни
данъци и такси. Обстоятелството, че ПИ с идентификатор № ******** не е
бил предоставян за ползване се установявало и от регистъра на
новообразуваните имоти по §4 ПЗР ЗСПЗЗ към ПНИ за ж.р. ********, гр.
Хасково като в същия липсвала информация в графа „Име на ползвател“,
„Удостоверение за ползване, издадено преди 1990г.“ и Заповед на Кмета по §
62, ал. 4 от ПП3СП33 и платежен документ“. В Регистъра към ПНИ в графа
„Акт за собственост към дата на приемане на ПП“ е записан нотариалния акт
за собственост *** от 23.12.1960 г. на бабата на жалбоподателя - С.М.Б, който
нотариален акт не е издаден на основание § 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. Счита, че
одобряването на ПНИ за ж. р. ******** за имот, който не попада в територия
по § 4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ води до съществен тежък порок при издаването на
крайния административен акт, който не може да бъде саниран с изтичане на
срока на неговото обжалване. Счита, че заповедта е нищожна, поради липса на
предмет, тъй като няма данни, че имотът е бил предмет на предоставяне по
реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към датата на одобряване на плана от Областния
управител /2019г./ ПИ ******** не е бил земеделска земя, а е бил включен в
строителните граници на гр. Хасково. Счита, че не е налице
материалноправната предпоставка на § 46, ал. 1, изр.1 от ПЗРЗСПЗЗ в ПНИ да
се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право
на ползване съгласно актове, посочени в § 4, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ. Процесният
имот с идентификатор № ********, площ 1175 кв. м, стар номер 2659 не
представлявал земеделска земя, а урбанизирана територия с НТП за друг вид
застрояване по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК. Твърд и в
ПИ № ******** да са построени две сгради: 1.Сграда ********.1 със
застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1, предназначение: Вилна сграда-
еднофамилна и 2. Сграда ********.2 със застроена площ 7 кв.м, брой етажи 1,
предназначение: Селскостопанска сграда, т.е. били са осъществявани
строителни дейности по см. на § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ и е следвало да
намери приложение чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 28а, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
Счита Заповед № ДС 28-3/18.09.2019г. за незаконосъобразна поради това, че е
издадена за възстановяване право на собственост върху имот, включен в
урбанизираната територия и урегулиран за застрояване. С оглед на това,
3
одобреният през 2019 г. план на новообразуваните имоти в частта на
процесния имот, се явявал постановен при липса на предмет. Не било налице
и законово основание да се възстановява право на собственост на
наследниците на Р.Г. върху поземлен имот ******** на основание решение №
******** на ПК-Хасково по заявление ******* по чл.11 на ЗСПЗЗ. Оспорва
това решение и качеството на наследниците на Р.Г. като правоимащи по чл. 10,
§4к от ПЗР ЗСПЗЗ. Твърди да не е установено, че процесния имот №
********, собственост на жалбоподателя, попада в притежаваната от
наследниците на Р.Г. нива от 7.400 дка в местността ******, възстановена с
решение № ******** на ПК-Хасково, поради което Заповед № ДС 28-
3/18.09.2019г. в обжалваната част е нищожна поради липса на предмет.
Поради това, че собствеността върху процесния имот никога не е била
загубвана, доколкото същият не е внасян или включван в ТКЗС, ДЗС и други,
образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито да е бил
предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и придобит по реда на
§4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и жалбоподателят се легитимирал като негов
собственик на самостоятелно основание въз основа на надлежен титул за
собственост, било налице съществено нарушение на административно
производствените правила при издаване на Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г на
Областния управител на област Хасково. Твърди административният орган да
не е изпълнил в цялост предвидените задължения, касаещи установяване на
границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС, ДЗС и
други.
Сочи, че ПИ № ******** не е разположен в териториите по §4 от
ПЗРЗСПЗЗ и по отношение на него не са били налице предпоставките на §4к,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което Заповедта на Областния управител на
област Хасково в частта за процесния имот била издадена в нарушение на
материалния закон и неговата цел. Поради това, собствеността върху
процесния имот била незаконосъобразно възстановена на наследниците на
Р.Г.. В тази връзка, твърди процесната заповед в частта за имот с
идентификатор № ******** да се явявала лишена от законова опора, но и да
разпорежда и последици, противоположни на предвидените в правната норма
и нетърпими от правовия ред, което, според жалбоподателя, обосновава такова
съществено нарушение на материалния закон, което води до нищожност на
административния акт.
В откритото съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощника
си, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
В откритото съдебно заседание, органът, издал административния акт
не се представлява, не депозира становище.
В откритото съдебно заседание заинтересованата страна – М. Д. Г. не
4
се явява, не се представлява, не депозира становище.
По делото са приети като доказателства цялата административна
преписка по издаването на Заповед №ДС-28-3/18.09.2019 г., касаеща
включването на имот с идентификатор №******** в ПНИ и възстановяването
му на наследници на Р.Г.Г., Списък на заинтересованите страни, както и
преписката по издаване на решение №******** на ПК- Хасково по Заявление
№******* относно възстановяване правото на собственост на наследници на
Р.Г.Г., включваща и всички преходни решения и представени документи за
собственост на възстановените земи.
За цялостното изясняване на спора, съдът е изслушал заключение на
вещо лице, което кредитира като подробно, компетентно и безпристрастно
дадено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Процесната Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на Областния управител
на област Хасково е издадена на осн. § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1
от Закона за Администрацията и въз основа на представената документация,
съгласно т. 3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед №РД-
02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Със Заповедта
е одобрен ПНИ в М ******* на жилищен район /ж. р./ ******** в землището
на гр. Хасково, приет от Комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ (л. 7, 29).
Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 77 от 01.10.2019 г., както и в два
национални ежедневника от 08.10.2019г. (л. 30, л. 62, л. 64).
С решение № ******** на ПК-Хасково е възстановено правото на
собственост на наследниците на Р.Г.Г. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на следните имоти: овощна градина от 4.7000 дка в
местността ******* и нива от 7.400 дка в местността ****** (л. 75). В
решението е отразено, че и двата имотът се намират в терени по § 4 на гр.
Хасково и че възстановяването на правото на собственост ще се извършва при
условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Решението е
постановено по заявление с вх. № *******/28.02.1992г. от А.Г.Г за
възстановяване правото на собствеността на наследниците на Р.Г.Г. на осн. чл.
14, ал. 1, т.3 ЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
С нотариален акт № *** от 23.12.1960г., ****, дело *******г. на
народен съдия С.Б продавачите А.К.К и А.С.К продават на Ш.И.Б и на С.М.Б,
действаща като майка и законен представител на малолетните си деца С.А.К
5
/А.А.К — съгласно удостоверение за идентичност на имена/— чичо на
жалбоподателя и А.А.К /С.А.Ш— съгласно удостоверение за идентичност на
имена/ — майка на жалбоподателя лозе от 1 декар, съставляващо западната
част от лозе, цялото от 3,3 дка, находящо се в местността „******“, Хасковско
землище, при стари граници на цялото лозе: от север наследниците на Р.Г., от
изток наследниците на Д.Г., от запад наследниците на Д.Г. и Р.Г. и от юг
наследниците на Д.Г. и П.Г., а при сегашни граници на цялото лозе: път, Х.А,
С.М и наследниците на братя Г.и, а при граници на продадената част: път Х.А,
С.М и А. и А.К (л. 14, л. 18, л. 22, л. 23). При продажбата продавачите са се
легитимирали като собственици с нотариален акт за покупко—продажба с
******, ****, дело **** от 16.03.1956 г. на Хасковски Народен Съд. Видно от
този нотариален акт прехвърлителите А.К.К и А.С.К са купили от А.Г.Г, Й.Р.Г
и Г.Р.Г. имот —лозе от 3,3 декара в гр. Хасково, местността „******“ при
граници: от север: наследници на Р.Г., от изток: наследници на Д.Г. и Р.Г. и от
юг: наследници на Д.Г. и П.Г., което лозе е част от нива, цялата с площ от 41,3
дка, находяща се в същата местност и същото землище, при граници на цялата
нива: ******* Петър Елехчията, К.С, Г.Й, наследниците на К.П и Г.Й. При
съставянето на акта са представени нотариален акт № ******* г. и Препис-
извлечение от протокол за съдебна подялба от 23.12.1955 г. по гр.дело
№2243/1953 г. на Хасковския Народен съд (л. 12).
Със Заявление с вх.№ 2215/28.11.1992 г. впоследствие получило №
******* (лист 169), пред Поземлена комисия Хасково (сега Общинска служба
по земеделие), наследниците на Р.Г.Г. - А.Г.Г и Й.Р.М, са поискали
възстановяване на собствеността на четири имота, с обща площ 19 дка. Към
заявлението е приложено Удостоверение от Община Хасково от 14.11.1991 г.
(лист 171), че имотите са вписани в Емлячната книга от 1949 г.
Установява се, че имот с идентификатор № ******** попада в
регистъра на новообразуваните имоти (л. 67).
От писмените доказателства и заключението на вещото лице се
установява, че имот с идентификатор № ******** е с предходен пл. *****.
Налице е пълна идентичност между имот пл.***** по кадастралния план,
одобрен със Заповед № 969/05.10.1988 г. и поземлен имот с идентификатор
******** по действащата кадастрална карта на гр. Хасково (л. 201). До 2000 г.
поземлен имот с пл.***** е със статут на земеделска земя, част от крайградска
зона за отдих и почивка, извън строителните граници на гр. Хасково, площта
на имота е 1175 кв.м, застроен с две едноетажни сгради с обща застроена
площ 24 кв.м. С Решение № 67 от протокол № 6 от заседание на Общински
съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000 г. (лист 103), на основание чл.105,
ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстният полигон на земите по §4 ал.3 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, като територията на местност ******** е включена в
6
строителните граници и е част от урбанизираната територия на гр. Хасково.
Нивата от 7.4 дка в местност „******“ е включвала няколко поземлени имота,
между които и имот с предходен пл. ***** (л. 203). Следователно, налице е
идентичност на поземлен имот с идентификатор ******** с част от имота от
7.4 дка, възстановен с решение № 36-51 от 01.04.1995г. на ПК на
наследниците на Р.Г.Г..
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от прогласяване нищожността на оспорения акт. Следователно,
жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по възстановяване правото на собственост на
бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването
на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети
неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл. 10, ал. 14 от
ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани
етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на
оспорване.
Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в която
земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския
съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила
заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните
имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за
която няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната й част.
Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с плана за новообразувани имоти
по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото
на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на §
4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на
новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощният
план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти,
сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища,
съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена.
Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър
на имотите, който е неразделна част от плана. Планът за новообразуваните
имоти се изработва в графичен и в цифров вид. От така посочената разпоредба
е видно, че планът на новообразуваните имоти, освен че съдържа технически
данни за новообразуваните имоти (в графичен и цифров вид), съдържа и
регистър на собствеността на същите, като неразделна част от него. Съгласно
7
§ 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във всичките му
части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на
данните за собствеността на имотите, като правото на жалба принадлежи на
заинтересованите лица. Това качество имат както ползвателите на земи въз
основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановените собственици
(респективно техните наследници), така и всяко трето лице, чиито права и
интереси се засягат от одобрения план. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР
на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен
да извърши преценка относно законосъобразността на плана на
новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за
собственост. В случая, следва да се има предвид, че искането на
жалбоподателя касае обявяване нищожност на оспорената част от акта, а не
отмяната му като незаконосъобразен. За преценка дали порокът, от който
страда съответният акт, води до нищожност или унищожаемост, следва да се
изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено
- в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в
който случай актът следва да бъде обявен за нищожен.
До нищожност на административните актове могат да доведат петте
основания за незаконосъобразност, предвидени в чл. 146 от АПК, когато
нарушенията им са особено съществени, че да правят невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че
актът изначално, от момента на неговото издаване, не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава привидност, че съществува,
при констатиране на основания за нищожност, съдът следва да го отстрани от
правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност.
Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. В
настоящия случай оспорената заповед е издадена от лице с установена
материална компетентност за това по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал.
8 от ППЗСПЗЗ. Следователно, не е налице порок по този критерий.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че да води на
практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Атакуваната в настоящия процес заповед е в изискуемата от
чл. 59, ал. 3 във вр. с ал. 2 от АПК писмена форма, поради което няма
основание да се приеме на това основание за нищожен административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса на
волеизявление. Нарушението на тези правила е съществено, когато е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и, че без него би могло да
8
се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, но не и неговата валидност. В този смисъл, нищожен
би бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. От събраните по
делото доказателства не може да се направи извод за наличие на такива
съществени нарушения на материалния закон.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на
незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В конкретния случай,
липсва такъв порок на обжалвания административен акт.
Заявените от жалбоподателя нарушения на процесуалния, както и на
материалния закон, свързани с изработването на помощния план, плана на
новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респективно ППЗСПЗЗ,
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност. В
случая, са представени доказателства, удостоверяващи възстановено право на
собственост върху земи по § 4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ, част от същите земи попадат
в предметния обхват на одобрения със заповедта ПНИ, отразени са в
графичната част на ПНИ, а данните за собствеността върху тях - и в регистъра
към него. Записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в
производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани
материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В
производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се
изменят вещни права. Административният орган, действайки при условията
на обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази
с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за
собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл. 28 от
ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателя, свързани с твърдения за
притежание на право на собственост върху процесния имот, касаят спор за
материално право с лицата, на които е възстановено правото на собственост
по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. При наличие на спор за материално право за
новообразувани имоти, същият не може да се разреши в административното
производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков
ред (така Решение № 847 от 9.12.2022 г. на АдмС – Хасково по к. а. д. №
860/2022 г.; Решение № 333 от 5.05.2023 г. на АдмС – Хасково по к. а. д. №
937/2022 г.; Решение № 701 от 14.02.2024 г. на АдмС - Хасково по к. а. д. №
1144/2023 г.; Решение № 1866 от 30.04.2024 г. на АдмС - Хасково по к. а. д. №
237/2024 г.). Влязлото в сила решение на гражданския съд може да бъде
9
основание за изменение на влезлия в сила ПНИ – арг. § 4к, ал. 8, т. 1 от
ПЗРЗСПЗЗ. В този смисъл, дори и при установяване на твърдените
нарушения, същите не обуславят нищожност на оспорения административен
акт, тъй като не се отразяват непоправимо върху съдържанието му, нито
същият изцяло е лишен от законово основание, при пълна липса на
предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна
норма или пък акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз
основа на никакъв закон, от нито един орган. Тоест процесната заповед в
атакуваната й част би била унищожаема, но доколкото срокът за
установяването на този неин порок е изтекъл, съдът не би имал правомощието
да я отмени като незаконосъобразна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ответника и
заинтересованата страна за разноски по реда на чл. 143 от АПК, то такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2, пр. посл., вр.
ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от С. Д. Ш., с ЕГН **********, адрес:
гр. Хасково, ул. ********, против Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на
Областния управител на област Хасково, обн. в ДВ бр.77/01.10.2019г,
издадена на осн. § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/
на жилищен район ********, в землището на гр. Хасково, общ. Хасково, с
искане за прогласяване нищожността на административния акт В ЧАСТТА, с
която в ПНИ имот с идентификатор № ******** с площ 1175 кв. в ж.р.
********, гр. Хасково е отреден за възстановяване на наследници на Р.Г.Г..
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му. Препис да се връчи на страните ведно със съобщението.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: П.М
10