№ 624
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нели Маринова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело №
20241100900897 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на евентуално съединяване искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът „Драки“ ЕООД твърди, че на 18.11.2022 г. е сключил с
ответника „Булгаргаз“ ЕАД, в качеството му на доставчик, договор № 448 –
231/18.11.2022 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на
газопреносната мрежа при свободно договорена цена за периода от 01.01.2023
г. до 01.01.2024 г. Посочва, че с годишна програма към договора страните
предварително определили прогнозни дневни, месечни и годишни доставни
количества. Ищецът можел да предлага изменение на програмата, като
предложението за изменение на дневното договорено количество следвало да
се отправи в деня, предхождащ деня на доставкта, а изменението му се
отразявало върху общото договорено минимално годишно количество. При
разлика от повече от 10 % между дневното договорено количество газ и
приетото по – малко количество ищецът дължал неустойка /чл. 7.4/, но такава
била уговорена и в случай на разлика межу минималното договорено и
приетото годишно количество газ /чл. 5.2/. Твърди, че при сключването на
договора било договорено годишно количество в размер от 9 720 МВтч, но
впоследствие същото било намалено чрез съответното изменение на дневното
1
договорено количество. Ищецът приел по – малко от договореното
количество, а ответникът издал фактури, както за дължимата на основание чл.
7.4. неустойка за неприето дневно количество /на стойност 72 750,49 лв./, така
и за дължимата на основание чл. 5.2. неустойка за неприетото годишно
количество /на стойност 65 297,05 лв./. Твърди, че двете неустойки били
изчислени при различна единична цена – неустойката за неприетото дневно
количество се начислявала на дневна база, като разлика между договорената
цена и цената, по която операторът „Булгартрансгаз“ ЕАД изкупувал
положителния дисбаланс, докато неустойката за годишното неприето
количество – по средна годишна цена, но въпреки това и двете неустойки били
начислени за едно и също неизпълнение /т. е. едно и също неприето
количество/, от което освен това доставчикът не търпял вреди, тъй като
неприетото количество газ или се продавало на борсата, или стойността му се
включвала като компонент на одобрените от КЕВР разходи, служещи за
ценообразуване. Твърди, че неустойката по чл. 5.2. от договора за неприето
годишно количество газ била нищожна поради противоречие с добрите нрави,
нарушване на принципа на свободно договаряне /тъй като била договорена
при липса на конкуренция/ и на принципа на баланс и равнопоставеност
/доколкото неустойка за неизпълнение на насрещната страна не била
установена/. Освен това счита, че същата не е била и правилно изчислена, тъй
като не е било отчетено изменението на годишното договорено количество газ
чрез намаляване на дневните договорени количества. Доколкото неустойката
по чл. 5.2. е била платена, ищецът иска от съда да осъди ответника да му
върне сумата в размер на 65 297,05 лв., платена без основание, а евентуално –
сумата от 64 015,95 лв., представляваща разлика между действително
дължимата неустойка, в случай, че клаузата на чл. 5.2. е валидна /1 281,10 лв./,
и начислената и платена от ищеца сума /65 297,05 лв./, ведно със законната
лихва върху посочените суми, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 29.04.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът – „Булгаргаз“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни.
Твърди че ищецът не е бил правил предложения за изменение на договореното
годишно количество в годишната програма и последната не е била изменяна, а
изменението на дневните количества не се е отразявало на договореното
минимално годишно количество, нито променяло базата за изчисление на
процесната неустойка. Счита, че неустойката по чл. 5.2. от договора не е
2
нищожна, а дължимата сума е била правилно определена. Твърди, че
санкцията съответствала изцяло на предвидената в Правилата за търговия с
природен газ възможност за обвързване на условията на доставка с условията
на договорите, по които общественият доставчик купувал, пренасял и
съхранявал природен газ. Посочва, че е прилагал еднакъв подход към всички
клиенти и предвиждал в договорите санкция при неизпълнение на
задължението за приемане на договорените количества газ, доколкото подобно
задължение за приемане /и то с по – обременителен характер/ било включено
и в договорите, по които самият той закупувал газ с цел доставянето й на
клиенти като ищеца. Счита, че следвало да се отчете и това, че ищецът е имал
възможност и задължение да управлява доставките си, като липсвало правно
основание рискът от дейността му да се прехвърля на ответника чрез поемане
на безвъзмездни задължения за балансиране. Посочва, че в същия период
ищецът е закупувал значителни количества газ от други доставчици, което
означвало, че е била налице конкурентна среда, и че ищецът е бил в състояние
да приеме минимално договореното годишно количество по процесния
договор, така че да не бъде задължен за неустойка по чл. 5.2. Твърди, че
неустойките по чл. 5.2. и чл. 7.4. обезпечавали различни задължения –
съответно задължението за приемане на договорено годишно количество
съгласно годишната програма и задължението за приемане на дневното
количество, което можело да се променя на тримесечна/месечна/дневна база.
Възможно било едното задължение да не е изпълнено /за закупуване на
дневното количество/, но годишната програма да е изпълнена, в който случай
нямало да се дължат две неустойки. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, а и от лицензия № Л – 214 –
14/29.11.2006 г., издадена от ДКЕВР, е видно, че ответното дружество
„Булгаргаз“ ЕАД притежава лицензия за обществена доставка на природен газ
на територията на Република България за срок от 35 години.
Не се спори между страните по делото, че същите са в трайни търговски
отношения, регламентирани от ежегодно сключвани между тях договори за
3
доставка на природен газ.
От представения като доказателство по делото договор № 448 –
231/18.11.2022 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на
газопреносната мрежа по свободно договорена цена се установява, че между
ищеца, като клиент, и ответника, като доставчик, е сключен договор за
доставка, по силата на който ответникът доставя природен газ на изходен
пункт на газопреносната мрежа срещу задължението на ищеца да приема и
заплаща природния газ по реда и при условията на договора, за периода от от
01.01.2023 г. до 01.01.2024 г.
В изпълнение на договора за доставка № 448 – 231/18.11.2022 г. и в
съответствие с т. 4.1. от него страните са подписали Годишна програма за
договорени количества природен газ, които ще бъдат доставени и приети през
2023 г.
Видно от Годишната програма страните са договорили количествата
природен газ, които ще бъдат доставени, респ. приети от ищеца през годината,
през всяко едно от тримесечията, в т. ч. и по месеци, брой на дните във всеки
месец, в които ответникът ще приема доставения природен газ, дневното
договорено количесто за всеки месец в МWh/ден, пунктове за предаване –
приемане на газа, дневно договорено количество за всеки пункт за предаване –
приемане, разпределение на заявените за доставка количества газ по пунктове
за предаване – приемане, като сумата на дневно договорено количество за
всеки пункт за предаване – приемане от всички пунктове е равна на дневно
договореното количество, изчислено в съответствие с условията на договора
за доставка.
Съгласно т. 4.3. от договора за доставка ищецът има право да предлага
изменение на договорените количества в Годишната програма до 8 – мо число
на месеца, предхождащ месеца на доставка. Ответникът има право да приеме
или да не приеме предложението за изменение. В случай на приемане на
предложенито, се подписва споразумение към договора за доставка, което
съдържа нова съгласувана годишна програма.
Съгласно т. 5.1. от договора за доставка страните договарят минимално
годишно количество, което ищецът се задължава да приеме в съответната
година на доставка.
4
Съгласно т. 5.2. от договора за доставка, ако в годината на доставка /2023
г./ ищецът приеме количество по – малко от договореното минимално
годишно количество, той дължи неустойка в размер на разликата между
договореното минимално годишно количество и приетото количество
природен газ през годината, умножено по среднопретеглената цена,
формирана от фактурираната на ищеца стойност на природния газ за годината,
разделена на количеството приет природен газ за същата година на доставка.
В т. 5.2. от договора е предвидено, че при изчисляване на неустойката по
т. 5.2. не се вземат предвид неустойките по т. 7.3. /за прието количество над
107 % от дневното договорено количество/, т. 7.4. /за прието по – малко от
дневно договореното количество, надвишаващо 10 %, при равномерна
доставка/ и т. 7.5. от договора за доставка /за прието по – малко от дневно
договореното количество, надвишаващо 5 %, при неравномерна доставка/.
През процесния период е налице т. нар. равномерна доставка – доставка,
чийто коефициент на неравномерност е по – голям от 0,6 /изчислен съгласно
формулата по т. 6.1. от договора за доставка /т. 6.2. от договора за доставка/.
Количествата природен газ в периода от м. януари 2023 г. до м. декември
2023 г., които са приети от ищеца, са отразени в месечни актове, съставени при
условията и реда на договора за доставка. Същите съдържат информация за
дневните договорени от страните количества и количеството природен газ,
прието от ищеца през всеки от дните на съответния месец.
Безспорно обстоятелство по делото е, че през годината на доставка /2023
г./ ищецът не е правил предложения за изменение на договорените количества
в Годишната програма на основание т. 4.3. от договора за доставка, респ.
Годишната програма, договорена при сключване на договора за доставка, не е
изменяна.
Безспорно обстоятелство по делото е, че през годината на доставка /2023
г./ ищецът е приел количество природен газ, което е по – малко от
договореното минимално годишно количество.
За неприетото годишно количество газ за 2023 г. ответникът е начислил на
ищеца неустойка по т. 5.2. от договора за доставка на стойност 65 297,05 лв. с
падеж – 12.02.2024 г. с уведомление за допълнително плащане на неприето
количество за 2023 г. по т. 5.2. от договора № **********/29.01.2024 г.
5
Към придружителното писмо от 29.01.2024 г. за изпращане на
уведомление за допълнително плащане на неприето количество е приложена
информация в табличен вид за изчисляване на неустойката по т. 5.2. от
договора за доставка.
Видно от обратната разписка за изпращане чрез куриер на
уведомлението за допълнително плащане същото е получено от ищеца на
30.01.2024 г.
Не се спори между страните по делото, че с платежно нареждане от
12.02.2024 г. начислената неустойка по т. 5.2. от договора в размер на
65 297,05 лв. е платена.
По делото е представено като доказателство писмо с рег. № ТТ –
178/29.11.2024 г. от „Булгаргаз“ ЕАД до „Драки“ ЕООД, с което е
предоставена възможност в срок до 05.12.2024 г. дружеството да заяви дали
иска да получи през 2025 г. срещу платената сума по т. 5.2. неприетото през
2023 г. минимално годишно количество по договор № 448 – 231/18.11.2022 г.
Не се спори между страните по делото, че ищцовото дружество не е
приело предложението от ответното дружество, направено с писмо с рег. №
ТТ – 178/29.11.2024 г.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза размерът на
неустойката по т. 5.2. от договора за доставка е 1281,10 лв. /при изчисления,
направени на база посоченото от ищеца изменено общо годишно количество
газ 8892.97 мВтч. и по формулата, посочена в т. 5.1. от договора/.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 65 297,05 лв., представляваща платена без основание
неустойка по т. 5.2. от договора за доставка:
Не се спори между страните по делото, а и от представеното платежно
нареждане от 12.02.2024 г. се установява, че ищецът е извършил плащане на
сумата в размер на 65 297,05 лв., представляваща начислена от ответника
неустойка по т. 5.2. от договора за доставка № 448 – 231/18.11.2022 г., за
неприети договорени минимални годишни количества природен газ за 2023 г.
Ищецът твърди, че извършеното от него плащане на сумата от 65 297,05
6
лв., представляваща неустойка по т. 5.2. от договора за доставка, е при начална
липса на основание, тъй като неустойката е нищожна на следните основания:
противоречие с добрите нрави /уговорена е извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции/; уговорена е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ и чл. 17 от
Наредба № 2/19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ;
неустойката по т. 5.2. и неустойката по т. 7.4. са уговорени за едно и също
неизпълнение; в договора не е уговорена неустойка за неизпълнение от страна
на ответника.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент. Разяснено е, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В исковата молба ищецът твърди, че ответното дружество има
господстващо положение на пазара на газ в страната, поради което налага
търговски условия, които поставят господстващото предприятие в по –
благоприятно положение и могат да доведат до възможност за извличане на
стопански облаги от клиентите, които предприятието не би могло да извлече в
случай, че на пазара има ефективна конкуренция.
В тази връзка поддържа, че неустойката е нищожна, когато е нарушен
принципа на свободното договаряне, както и когато в нарушение на принципа
на баланс и равноставеност между страните е уговарена неустойка за
неизпълнение само за едната страна.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че неустойката по т.
5.2. от процесния договор за доставка е нищожна на твърдяните по – горе
основания.
Процесният договор за доставка на газ е сключен при свободно
договорени цени и не касае отношения с краен снабдител по см. на § 1, т. 28а
7
ЗЕ, по регулирана от КЕВР цена. Тъй като страните не са ограничени до
регулирана от КЕВР цена, то определянето й е предмет на договаряне и
пазарни условия.
С оглед на това, че ответното дружество притежава лицензия за
обществена доставка на природен газ на територията на Република България,
то не може да откаже да сключи договор с клиент и съответно да му достави
договореното количество газ, но клиентът не е длъжен да сключи договор с
обществения доставчик, нито е ограничен в условията на доставката. Ето
защо, в договора за доставка са предвидени механизми за стимулиране на
клиента да спазва заложените в договора задължения за приемане на
договорените количества газ. Функциите на ответното дружество като
обществен доставчик и дейностите, за които има издадена лицензия, не
включват задължение за балансиране на потреблението на клиентите му.
Неоснователни са и доводите на ищеца за злоупотреба с господстващо
положение от страна на ответното дружество. Предвидената в договора за
доставка санкция /неблагоприятни последици при неизпълнение от клиента на
задължението за приемане на договорените количества природен газ/ е в
съответствие с действащата нормативна уредба – Закона за енергетиката и
Правилата за търговия с природен газ /чл. 5, ал. 3/. Подобно задължение за
приемане на договорените количества е включено и в договорите, по които
ответното дружество купува газ.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че уговорената в т. 5.2. от
договора за доставка неустойка противоречи на императивната разпоредба на
чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ, предвиждаща регулиране от КЕВР на цените, по които
общественият доставчик извършва продажба на природен газ на крайните
снабдители, и на чл. 17 от Наредба № 2/19.03.2013 г. за регулиране на цените
на природния газ.
Ищцовото дружество не е краен снабдител по см. на § 1, т. 28а ЗЕ,
поради което разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ и на чл. 17 от Наредба №
2/19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ не са приложими.
Освен това в случая не се касае за цена, а за уговорена между страните
договорна неустойка, в случай на неизпълнение от страна на ищеца на
задължението му да приеме договорените количества природен газ през
съответната година на доставка.
8
Клаузата на т. 5.2. от договора за доставка обективира предварително
постигнато съгласие между страните за начина, по който следва да се
обезщети ответника за вредите от неизпълнението на договорното задължение
на ищеца да приеме уговореното минимално годишно количество газ, както и
за размера на обезщетението, и същата не е нищожна.
Неоснователни са доводите, че ответникът не търпи вреди от
неизпълнението на клиентите, тъй като може да продава неприетите
количества, респ. да ги съхранява в газохранилище. Ответникът няма
задължение за балансиране на пазара на природен газ и не следва да носи
риска от неизпълнението на договорните задължения на клиентите.
В договора за доставка е уреден механизма за заявяване от ищеца на
количествата природен газ /годишни, месечни, дневни/, условията и
възможностите за промяна на договорените количества, както и последиците
при приемане на количества, различни от договорените.
На база на договорените с всички клиенти годишни количества
природен газ ответникът сключва договори с доставчици на природен газ и
изпълнява задължението си да осигури сигурността на доставките на
природен газ в страната. При неизпълнение на задълженията си по
договорите, които сключва с доставчици, ответникът дължи съответните
санкции на дневна база.
Тъй като доставката на природен газ от обществения доставчик е услуга
от обществен интерес по смисъла по § 1, т. 66б от ЗЕ, която ответникът няма
право да откаже, въпреки неспазването от страна на ищеца на договорените
количества, в договора за доставка са предвидени механизми за стимулиране
на клиента да спазва заложените в договора задължения за приемане на
договорените количества газ /напр. неустойки/.
При тълкуване на клаузите на договора за доставка съобразно
критериите по чл. 20 ЗЗД се установява, че неустойките по т. 5.2/т. 5.3, както и
тези по т. 7.4/т. 7.5 от договора за доставка, са санкции, които обезпечават
изпълнението на различни задължения. Неустойките по т. 5.2/т.5.3
обезпечават изпълнението на задължението за приемане на договорените
минимални годишни количества и максималните годишни количества по
Годишната програма, която може да се изменя със споразумение между
страните, докато неустойките по т.7.3/т.7.4 обезпечават изпълнението на
9
задължението за приемане на договореното дневно количество, по което
клиентите имат право да заявяват промени на тримесечна/месечна/дневна
база.
Задължението на клиента да приеме договореното минимално и
максимално годишно количество природен газ е регламентирано в раздел V oт
договора за доставка, като неустойките по т. 5.2/т. 5.3 санкционират
неизпълнението на тези задължения. Въз основа на договорените с Годишната
програма количества газ ответното дружество сключва договори с доставчици,
осигурява природен газ на клиентите си и гарантира сигурността на
доставките в страната.
В раздел VII oт договора за доставка е регламентирано задължението на
клиента по отношение на дневно договореното количество газ, като
съответните неустойки в случаите на разлики между приетото и дневно
договореното количество газ са посочени в т. 7.3, 7.4 и 7.5 от договора.
В чл. 5, ал. 3 от Правилата за търговия с природен газ е предвидено, че
когато страна по договорите за доставка е общественият доставчик, условията
на доставка са обвързани с условията на договорите, по които общественият
доставчик купува, пренася и съхранява природния газ. Посочената норма е
въведена с оглед на това, че общественият доставчик не би следвало единствен
да носи неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението за
приемане на договорените количества природен газ по договорите, по които
той купува газ, доколкото неизпълнението по тези договори е в пряка
зависимост от неизпълнението на задължението за приемане на договорените
количества от клиентите на обществения доставчик. Уговорените в договора за
доставка санкции при неизпълнение на задължението за приемане на
договорените количества е изцяло в съответствие с нормативната база и се
основава на предвидената в закона възможност за пренасяне на уговорките по
договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява
природния газ в договорите, по които общественият доставчик
доставя/продава природния газ.
Неоснователни са доводите на ищеца, че неустойката по т. 5.2. и
неустойката по т. 7.4. се налагали за едно и също нещо и че е налице
недопустимо кумулиране на неустойки в договора за доставка.
В случая кумулирането на неустойки е допустимо, тъй като се касае за
10
неустойки, които санкционират неизпълнение на различни задължения – в
единия случай се санкционира неизпълнение на задължението за приемане на
договореното минимално годишно количество /по т. 5.2/, а в другия случай -
неизпълнение на задължението за приемане на договореното дневно
количество /по т. 7.4/.
Неоснователни са доводите на ищеца, че неустойката по т. 5.2 от
договора е нищожна, тъй като в договора за доставка били предвидени
санкции само за едната страна. Предвидените в договора за доставка
неустойки са свързани със спецификите на доставката на природен газ,
участниците в нея и правилата на доставката на природен газ по
газопреносната мрежа, респ. санкционират възможните неизпълнения на
страните в тази връзка.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 65 297,05 лв., представляваща платена без
основание неустойка по т. 5.2. от договора за доставка, следва да се отхвърли
като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на главния иск се е сбъднало вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 64 015,95 лв.,
представляваща разлика между действително дължимата неустойка, в случай,
че клаузата на чл. 5.2. е валидна /1 281,10 лв/, и начислената и платена от
ищеца сума /65 297,05 лв./.
По евентуалния иск ищецът твърди, че ако се приеме, че неустойката по
т. 5.2. от договора не е нищожна, то тя е изчислена неточно от ответника,
поради което разликата следва да бъде възстановена на ищеца.
Неоснователни са доводите на ищеца, че неустойката по т. 5.2. съгласно
уведомлението за допълнително плащане не е изчислена точно.
От събраните по делото доказателства се установява, че Годишната
програма се съгласува със страните при сключването на договора за доставка,
количествата в нея са задължителни, а не – прогнозни, и тя може да бъде
изменяна само при условията на т. 4.3. от договора за доставка – със
сключване на споразумение към договора за доставка. На базата на Годишната
11
програма по договора за доставка и годишните програми към договорите за
доставка с други клиенти на ответника, същият планира количествата, които
ще следва да достави на клиентите си и сключва договори за покупка с
доставчици, по които търпи санкции при неизпълнение от негова страна на
договорените количества. С oглед на посочените специфики при доставката на
природен газ е предвидено уговарянето на Годишна програма, както и че
същата може да бъде изменена само чрез споразумение между страните, а в
договора за доставка е предвидено задължение за приемане на договорените
количества и санкции при неизпълнение на договорните с Годишната
програма минимални годишни количества и максимални годишни количества.
Предвидената възможност за изменение на договореното дневно
количество на месечна и дневна база не се отразява на Годишната програма и
на договорените с нея количества, респ. не променя базата за изчисляване на
неустойката по т. 5.2.
От клаузата на т. 5.2. от договора за доставка е видно, че неустойката за
неприетите минимални годишни количества се изчислява на база
договорените с Годишната програма количества и не се замества от текущи
изменения на дневно договореното количество.
По делото се установява по безспорен начин, че Годишната програма не
е изменяна – ищецът не е предлагал изменението й при уговорените в т. 4.3. от
договора условия, респ. не е сключвано споразумение между страните в този
смисъл. Следователно договорените с Годишната програма минимални
годишни количества не са променяни и са изчислени коректно в
уведомлението за допълнително плащане на неустойката по т. 5.2. от договора
за доставка.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че представеното като
доказателство по делото писмо – предложение от 29.11.2024 г. от ответника
представлява признание на иска, а при условията на евентуалност - признание
на неизгоден за страна факт, съвпадащ с исковата претенция. В писмото е
обективирано предложение до ищеца да получи през 2025 г. срещу платената
сума по т. 5.2 неприетите през 2023 г. минимални годишни количества по
Годишната програма, което обаче не е прието от ищеца.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че евентуалният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 64 015,95
12
лв., представляваща разлика между действително дължимата неустойка, в
случай, че клаузата на чл. 5.2. е валидна /1 281,10 лв/, и начислената и платена
от ищеца сума /65 297,05 лв./, следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 7044,00 лв. с вкл. ДДС,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Драки“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул. „Младост“ № 12, срещу
„Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Петър Парчевич“ № 47, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 65 297,05 лв., представляваща платена без
основание неустойка по т. 5.2. от договора за доставка № 448 – 231/18.11.2022
г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Драки“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул. „Младост“ № 12, срещу
„Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Петър Парчевич“ № 47, евентуален иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 64 015,95 лв., представляваща
разлика между действително дължима неустойка в размер на 1 281,10 лв., и
начислена и платена от ищеца неустойка в размер на 65 297,05 лв., по договор
за доставка № 448 – 231/18.11.2022 г.
ОСЪЖДА „Драки“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сандански, ул. „Младост“ № 12, да заплати на „Булгаргаз“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Петър Парчевич“ № 47, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 7044,00 лв.
с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14