№ 22711
гр. София, 14.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110106072 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от ........... заедно, против А. М. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.
С, и Г. В. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. С.
Ищецът твърди, че на 21.06.2021 година е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 16167 срещу А. М. Г., ЕГН **********, и Г. В. Г., с
ЕГН **********, в условията на разделна отговорност при квоти ½/една втора/ за сумата в
размер на 4220,62 лв., от които 3684,66 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(21.06.2021 г.) до окончателното изплащане на сумите, 463,72 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., както и сума за
дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер 60,78 лв. - главница,
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021 г.) до
окончателното изплащане на сумите, 11,46 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., като е претендирал и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 35398/2021 г. по описа на Софийски районен съд. На основание чл.
415, ал. 1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 10.01.2022 г., съдът е указал,
че дружеството може да предяви иск срещу длъжника относно вземането си в едномесечен
срок.
1
Твърди се, че е било налице облигационно отношение между ищеца и А. М. Г., ЕГН
**********, и Г. В. Г., с ЕГН **********, като съсобственици на процесния имот, като
същите са били битови клиенти, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата
цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите
общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата
на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи
обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че
съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ
в сградата се извършва от „Термокомплект” ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от ........... заедно, и А. М. Г., ЕГН **********, и Г. В. Г., с ЕГН **********,
дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ........... заедно,
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 3237/26.06.2021 г. по ч.гр.дело № 35398/2021 година по описа на Софийски районен
съд за сума в общ размер на 4220,62 лв., от които 3684,66 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (21.06.2021 г.) до окончателното изплащане на сумите, 463,72 лв. - мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., както
и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020г. в размер 60,78 лв. -
главница, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(21.06.2021 г.) до окончателното изплащане на сумите, 11,46 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение от 01.07.2018 г. до 31.05.2021г., като съответно се
признае за установено, че:
1. А. М. Г., ЕГН **********, дължи 1/2/една втора/, а именно: 2110,31 лева, от които
1842,33 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва
от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 231,86 лева – мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 31.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение 30,39 лева -
главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 21.06.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, и 5,73 лева - лихва за периода от 01.07.2018г. до
2
31.05.2021 г.,
2. Г. В. Г., с ЕГН **********, дължи 1/2/една втора/, а именно: 2110,31 лева, от които
1842,33 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва
от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 231,86 лева – мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 31.05.2021г., както и суми за дялово разпределение 30,39 лева -
главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 21.06.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, и 5,73 лева - лихва за периода от 01.07.2018г. до
31.05.2021г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, с
които оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди се, че
ищецът претендира чужди права относно претенцията за дялово разпределение. Оспорват,
че иска е предявен без валидно проведено заповедно производство. Оспорват иска по
размер. Правят възражение за погасяване на задълженията по давност.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, са се явили надлежно
упълномощени процесуални представители, които поддържат исковите претенции, сочат
доказателства и претендират присъждане на разноски.
Ответникът Г. В. Г., с ЕГН **********, е адвокат, вписан в Адвокатска колегия-
Благоевград, представлява себе си лично и действа като процесуален представител на
ответницата А. М. Г., ЕГН **********. В проведените открити съдебни заседания за двамата
ответници, редовно призовани, се явява Г. В. Г., който поддържа заявените с отговора на
исковата молба възражения.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са
заключенията по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на
които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване
на чл. 12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установява се, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, на
основание извършена продажба през 1994 г., като всеки от двамата притежава ½/една втора/
от имота, находящ се в гр. С, за който при ищеца се води партида с абонатен № 66157,
инсталация № **********.
В този смисъл е безспорно, че същите имат качеството на клиент на топлинна енергия
(ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1,
т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Така имат качеството на „битов клиент“ по смисъла на § 1 т. 2а. от Закона за
3
енергетиката. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). В процесния период са
били в сила и се е извършвала продажба на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие при публично известни Общи условия - Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016 г.
Установява се, че съгласно чл. 33 от Общите условия срокът за заплащане на
дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т. е. не престира до изтичане
на 45-дневния срок.
За собствения на ответниците имот, същите имат качеството на потребител на
топлинна енергия и за процесния период е било изготвено - извлечение от сметки за аб. №
66157 за периода – м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., като ищецът е начислил за плащане като
доставена топлинна енергия.
Установи се, че за сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения
имот има сключен Договор № 206/11.06.2002 г. за извършване на услугата дялово
разпределение с дружеството „Термокомплект“ ООД, ЕИК *********.
От заключението по съдебно-техническата експертиза и анализа на писмените
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че партидата с аб. № 66157
се води на името на ответника Г. В. Г..
Съдът приема за доказано, че ответниците са ползвали топлинна енергия за отопление
на имот и за подгряване на вода през целия процесен период и такава им е била начислявана
от ищеца.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което на основание чл.
202 ГПК съдът кредитира, се установява, че по партидата за процесния абонатен номер са
изготвени и издадени следните месечни фактури за абонатен № 66157, инсталация №
**********, за отопление, а именно: Фактура № ********** от 31.07.2019 г. и Фактура №
********** от 31.07.2020 г., двете общо на стойност от 3684,66 лева.
Доказва се, че освен месечните фактури за топлинна енергия има вписани и суми за
дялово разпределение на обща стойност по издадени фактури в размер на 60,78 лева.
Установява се, че ищецът, като заявител е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение на 21.06.2021 година, въз основа на което е било
образувано ч. гр. дело № 35398/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Заповедният съд е уважил заявлението и за процесните суми и срещу ответниците е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 26.06.2021 година.
Съдът е указал на заявителя, че има възможност да предяви иск – на 10.01.2022 година като
е депозирал разглежданата искова молба на 09.02.2022 година, в указания от съда срок.
До приключване на съдебното дирене не се събраха доказателства ответниците А. М.
Г., ЕГН **********, и Г. В. Г., с ЕГН **********, да са извършили плащане на процесните
4
суми или части от тях.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл. 422 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови
претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода - чл. 327, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 318 от
Търговския закон и чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл.
79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – правната квалификация е чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Заявеното от ответниците възражение за погасителна давност е с правна квалификация
чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Същите са заявени в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК, като е налице идентитет между страните и сумите в заповедното и
исковото производство.
По същество
По иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация чл. 327, ал. 1 от
Търговския закон във връзка с чл. 318 от Търговския закон и чл. 155, ал. 1, т. 2 от
Закона за енергетиката във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите
Съдът приема заявената искова претенция за основателна, като съобразява от една
страна доказаното в хода на съдебното дирене, че в имота е доставяна топлинна енергия за
отопление и за подгряване на вода, както и че се дължат плащания във връзка с
предоставената услуга по дялово разпределение.
Съдът съобразява заявеното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност – такова по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите - за
сумите, начислени за м. май 2018 г., по отношение, на които е изтекла тригодишната
5
погасителна давност към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
За да се търси ангажиране на отговорността на ответниците за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответниците имат качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответниците са титуляри на правото на собственост на
процесния имот, което са придобили на основание покупко-продажба, извършена през 1994
г.
Следователно между ищцовото дружество и ответниците, като собственици на имота, е
налице възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия. В казуса е несъмнено за съда, че общите
условия са влезли в сила, като се има предвид, че общите условия за потребление на
топлинна енергия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им, като не е
необходимо писмено приемане от купувачите. По делото не са релевирани нито твърдения,
нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т. 68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17, ECLI: EU: C:
2019: 1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла на чл. 133,
ал. 2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в сграда -
етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-
малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с оглед на
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от същия закон - "доставката на отопление в сграда етажна
собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици в
съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост. ". В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18, EU: C: 2019: 376,
т. 29).
С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за отопление и отдадена от сградна инсталация. Както
вече се посочи от фактическа страна се доказа твърдяното от ищеца – в имота на
ответниците има доставяна топлинна енергия, като не се събраха доказателства за
демонтиране на радиаторите или сградната инсталация, а напротив – доказа се, че
начисляваните при ищеца суми са на база реален месечен отчет.
Ответниците имат качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и са задължени да заплащат
доставяната топлинна енергия – за отопление и за битова гореща вода.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
6
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, Наредба №16-334 за
топлоснабдяването. Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна
енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр.
София е възложила извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
„Термокомплект“ ООД, ЕИК *********, което обстоятелство не е спорно в производството.
От събраните по делото доказателства, в това число и от изготвените заключения на
вещото лице и приетото за доказано от фактическа страна, че в имота на ответниците е
доставяна и съответно ползвана топлинна енергия, се установява безспорно, че общото
потребление на топлинна енергия за имота е на стойност 3684,66 лева - за топлинна енергия
и 60,78 лева сума за дялово разпределение.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода.
В казуса се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на
топлинна енергия. В този смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи условия
в цялост, заради и което исковата му претенция следва да се уважи.
Ответниците в срок са релевирали възражение за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, което съдът намира за основателно по отношение на сумите за топлинна енергия и
извършване на услугата „дялово разпределение“, начислени за м. май 2018 г., по отношение,
на които е изтекла тригодишната погасителна давност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите
за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-
годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. "в" ЗЗД, с изтичане на
7
който вземанията за цената на „Топлофикация София“ ЕАД се погасяват, започва да тече от
деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общите условия на Топлофикация София“ ЕАД, действащи за процесния
период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия
в 45-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят.
Следователно, срокът за изпълнение на задължението за заплащане на доставената
топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между страните, че срокът за
плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е
изискуемо.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
депозирано на 21.06.2021 година, от която дата по смисъла на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се
счита предявен, то следва да се приеме, че всички вземания на ищеца с падеж три години
преди подаване на заявлението ще са погасени по давност. В казуса е приложима
разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и давностният срок за всяко задължение тече от датата на
възникването му, т. е. от края на месеца, за който се претендира. При това в казуса се
установи, че вземанията, начислени за м. май 2018 г., в размер от 24,59 лева, съгласно
приетата съдебно-счетоводна експертиза, са погасени по давност.
По иска за заплащане на суми за дялово разпределение правната квалификация
е чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Тази искова претенция е основателна, като сумите, начислени за м. май 2018 г. са
погасени по давност, съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, същите са в размер
на 2,02 лева.
В казуса ищецът доказа, че е доставил на ответниците топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация, поради което има право да претендира от тях изпълнение на насрещно
задължение – заплащане на цената.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия и по
иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение с
правна квалификация е чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Във връзка с изложеното и прието от съда от фактическа и правна страна, че се дължи
претендирания размер на главното вземане на ищеца, съдът следва да прецени дали върху
установеното задължение за главница за топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се е дължала законна лихва за забава.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг – главница за топлинна
енергия за отопление и отдадена от сградна инсталация.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнасят. Предвидено е
в общите условия, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
8
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа
на посочените разпоредби на общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г.
следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми длъжникът изпада в забава само
при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен
срок от изтичане на срока за който се отнасят.
Предвид изложеното, за задълженията за потребена топлинна енергия за отопление и
сумата за дялово разпределение за процесния период, ответниците дължат обезщетение за
забава върху задълженията по фактури. Съгласно чл. 33, ал. 5 от Общите условия, в сила от
2016 година е настъпил падежът с изтичането на срока, т. е. след изтичане на 45-тия ден,
след изтичане на срока, за който фактурите са отнасят, като в казуса ответниците са
изпаднали в забава, доколкото срокът ги кани – така по аргумент от разпоредбата на чл. 84,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
При горното ответниците дължат лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия и върху главницата за дялово разпределение в доказания претендиран
размер.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото и заповедното производство. При този изход на
спора на ищеца, съобразно уважената част от исковете се дължат разноски за заплатена
държавна такса, депозит за вещи лица, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК – според съда дължимото такова е в размер на
190,00 лева за исковото производство, съобразно правната и фактическа сложност на делото
и обстоятелството. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноски в общ размер за исковото и заповедното производство на стойност общо 1 292,39
лева, от които 646,20 лева за А. М. Г., ЕГН **********, и в размер на 646,20 лева за Г. В. Г., с
ЕГН **********.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците не се дължат разноски, доколкото
такива не са доказани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 327, ал. 1 от
Търговския закон във връзка с чл. 318 от Търговския закон и чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и чл. 78, ал. 1, ал. 2 и ал. 8 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ........... заедно, и А. М. Г., ЕГН **********, и Г. В.
9
Г., с ЕГН **********, съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от ........... заедно, и А. М. Г., ЕГН **********, и Г. В. Г., с ЕГН **********,
дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
........... заедно, част от сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 3237/26.06.2021 г. по ч.гр.дело № 35398/2021
година по описа на Софийски районен съд, а именно:
1. А. М. Г., ЕГН **********, дължи 1/2/една втора/, а именно: общо 2097,01 лева, от
които 1830,04 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 231,86 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 31.05.2021 г., както и суми за дялово
разпределение 29,38 лева - главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,73 лева -
лихва за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2021 г., които касаят имот с административен адрес
в гр. С, като над този размер до първоначално претендирания за главница в размер на
1842,33 лева, т.е. за разликата от 12,29 лева за м.май 2018 година и за главница за
дялово разпределение в размер на 30,39 лева, т.е. за разликата от 1,01 лева дължими за
м.май 2018 година отхвърля исковите претенции като неоснователни поради
погасяване на сумите по давност.
2. Г. В. Г., с ЕГН **********, дължи 1/2/една втора/, а именно: общо 2097,01 лева, от
които 1830,04 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 231,86 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 31.05.2021 г., както и суми за дялово
разпределение 29,38 лева - главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,73 лева -
лихва за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2021 г., които касаят имот с административен адрес
в гр. С, като над този размер до първоначално претендирания за главница в размер на
1842,33 лева, т.е. за разликата от 12,29 лева за м.май 2018 година и за главница за
дялово разпределение в размер на 30,39 лева, т.е. за разликата от 1,01 лева дължими за
м.май 2018 година отхвърля исковите претенции като неоснователни поради
погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА А. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. гр. С, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ........... заедно, сумата от 646,20 лева,
представляваща сбора на дължимата се сума на сторените разноски по ч. гр. дело №
35398/2021 година по описа на Софийски районен съд и гр. дело № 6072/2022 година по
описа на Софийски районен съд, съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА Г. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ........... заедно, сумата от
646,20 лева, представляваща сбора на дължимата се сума на сторените разноски по ч. гр.
10
дело № 35398/2021 година по описа на Софийски районен съд и гр. дело № 6072/2022
година по описа на Софийски районен съд, съобразно уважения размер на исковите
претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила препис от решението да се приложи по ч.гр.дело № 35398/2021
година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11