РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 14148 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 382146 от 11.04.2018 г., постановено по гр. д. № 50180/2017 г., по
описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав ответникът Й.Н.С. е осъден да
заплати в полза на ищеца Ч.И.Я. сумата от 1795,15 лева, представляваща
изпълнено чуждо задължение по договор за строително-монтажни работи от
11.11.2014 г. и по договор от 15.08.2015 г.
С горепосоченото решение и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът Й.Н.С. е осъден да заплати в полза на ищеца Ч.И.Я. и сумата от
828 лева разноски по делото.
С решение № 456144/23.07.2018 г., постановено по гр.
д. № 50180/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав и на
основание чл. 250 ГПК първоинстанционният съд е допълнил решение № 382146 от
11.04.2018 г., постановено по гр. д. № 50180/2017 г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 85 състав, като е осъдил Й.Н.С. да заплати на Ч.И.Я. и законна
лихва върху сумата от 1795,15 лева, считано от 25.07.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане.
Срещу решение № 382146 от 11.04.2018 г., постановено
по гр. д. № 50180/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав е
постъпила въззивна жалба от адвокат В.Й., преупълномощена от адвокат С.П., назначена
за особен представител на ответника Й.Н.С.. Във въззивната жалба са изложени
съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
обжалваното първоинстанционно решение. Твърди се, че по делото не са събрани
доказателства за извършени реални плащания към изпълнителите по сключените
договори от 11.11.2014 г. и 15.08.2015 г. Поддържа се, че по делото не са
събрани доказателства, че ищецът е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал
правен интерес да стори това и е встъпил в правата на кредитор. В тази връзка
се посочва, че няма доказателства ищецът да е извършил плащане, следователно
след като не е извършил плащане от името на Й.С., няма как да встъпи в правата
на кретидор.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения
иск.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна Ч.И.Я. е депозирал отговор на въззивната жалба. В отговора
се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се за
оставяне на същата без уважение и за потвърждаване на първоиснтанционното
решение. Претендират се разноски.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд служебно се произнася по валидността на атакуваното пред
него решение, по допустимостта само в обжалваната част, а по отношение на
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл. 269 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
По отношение правилността на обжалваното решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Производството по делото пред СРС е образувано по
предявен осъдителен иск, който настоящият съдебен състав квалифицира като такъв
с правно основание по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът
и ответникът са собственици на самостоятелни обекти в сграда етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. „******. Твърди се, че на проведено
на 27.10.2014 г. общо събрание на етажната собственост е взето решение за
извършване на ремонт на западната част на покрива и частта над стълбището, като
след извършването на този ремонт да се продължи с останлия като на същото
събрание било взето и решение ремонтните дейности да се заплащат от
собствениците на апартаменти, съобразно притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата. Посочва се, че в резултат на взетото решение на
проведеното на 27.10.2014 г. общо събрание, на 11.11.2014 г. е сключен договор
за извършване на СМР на част от покрива на сградата с „Е.Д.“ ЕООД, като
стойността на ремонта възлизал на сума в размер на 9750 лева, както и че с
плащания на 13.11.2014 г. и 16.01.2015 г. сумата по договора била изцяло
изплатена в полза на фирмата изпълнител. Твърди се, че на 27.03.2015 г. е
проведено ново общо събрание на етажната собственост, на което било взето
решение за довършване на ремонта по конструкцията на сградата и на 15.08.2015
г. бил сключен договор с „Б.****“ ООД на обща стойност 1400 лева, от които 1000
лева за извършените СМР и 400 лева за разрешителни и монтаж на скеле. Сочи се
също, че на 02.09.2015 г. сумата по договора от 15.08.2015 г. била изплатена на
изпълнителя, както и че съобразно взетите решения на общото събрание всеки от
собствениците на апартаменти в сградата етажна собственост изплатил своята част
от задълженията с изключение на ответника Й.С., който мотивирал отказа си с невъзможност
за плащане и готовност за плащане на по-късен етап. Твърди се, че с оглед
разплащането с фирмите изпълнители, ищецът в качеството си на физическо лице е
заплатил припадащата се на ответника част от задълженията по договорите от
11.11.2014 г. и 15.08.2015 г., възлизаща на обща стойност в размер на 1795,15
лева, от които 1669,75 лева по договора от 11.11.2014 г. и 225,40 лева по
договора от 15.08.2015 г. Поддържа се, че с декларация от 25.08.2015 г.,
ответникът се задължил да заплати на ищеца дължимите суми, платени от последния
за извършените ремонти в сградата етажна собственост, но такова плащане не
последвало. Моли се за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1795,15
лева, представляващи заплатени от ищеца, в качеството му на физическо лице суми
по договори за извършени СМР в сградата етажна собственост, сключени с „Е.Д.“
ЕООД и „ Б.****“ ООД, ведно с лихва върху горепосочената сума, считано от
25.07.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се
оспорва иска. Поддържа се, че и при двата договора, сключени с „Е.Д.“ ЕООД и „Б.****“
ООД няма данни за реално плащане и платежни счетоводни документи, поради което
искът се явява неоснователен и недоказан.
От фактическа страна, по делото не се спори, че и
въззивникът, и въззиваемата страна са собственици на самостоятелни обекти в
сграда, находяща се в гр. София, ул. "******. Не е спорно между страните и
обстоятелството, че ищецът като собственик на самостоятелни обекти в сградата
етажна собственост притежава 22% идеални части от общите части на сградата,
респективно, че ответникът притежава 16,10% идеални части от
Със Заповед № БК-94-00-91/7/30.09.2014 г. на кмета на Район „Оборище“
Столична община задължава изрично посочени в заповедта лица - собственици на
самостоятелни обекти в сградата, между които и страните по делото, в 30 дневен
срок да предприемат незабавни мерки по обезопасяване на сградата, премахване на
опасните падащи парчета от мазилката, извършване на ремонт на всички балкони,
извършване на ремонт на западната част на сградата, както и обезопасяване на
комините.
Във връзка с горепосочената заповед на кмета на
район „Оборище“ на проведено на 27.10.2014 г. общо събрание на етажната
собственост находяща се в гр. София, ул. „****** е взето решение за извършване
на ремонт на западната част на покрива и на частта над стълбището, като всички
ремонтни дейности се заплащали от собствениците, съобразно притежаваните от тях
идеални части в общите части на сградата етажна собственост.
Във връзка с така взетото решение на 11.11.2014 г. е
сключен договор с „Е.Д.“ ЕООД с предмет извършване на ремонт на част от покрива
на сградата, находяща се на ул. „******, като стойността на договорените за
изпълнение ремонтни работи е в размер на 9750 лева. Съобразно притежаваните от
ответника идеални части от общите части на сградата, на същия се припадала
част, равняваща се на 1569,75 лева.
С плащания извършени на 13.11.2014 г. и на 16.01.2015 г., ищецът заплатил
в полза на изпълнителя по договора уговореното между страните по същия
възнаграждение за извършения ремонт на част от покрива на процесната сграда
етажна собственост.
На 27.03.2015
г. е проведено ново общо събрание на етажната собственост, на което било взето
решение за довършване на ремонта по конструкцията на сградата и във връзка с
така взетото решение на 15.08.2015 г. е сключен договор с „Б.****“ ООД с
предмет извършване СМР на конструкция и покрив на жилищна сграда, находяща се в
гр. София, ул. „******, като стойността на договорените за изпълнение ремонтни работи е в размер
на 1000 лева. Съобразно притежаваните от ответника идеални части от общите
части на сградата, на същия се припадала част, равняваща се на 161,00 лева.
С плащане извършено на 02.09.2015 г., ищецът заплатил в полза на
изпълнителя по договора уговореното между страните по същия възнаграждение за
извършения ремонт на част от покрива на процесната сграда етажна собственост в
размер на 1000 лева.
Решенията, приети на 27.10.2014 год. и на 27.03.2015 год. от общото
събрание на етажните собственици, не са обжалвани и след изтичане на
предвидения в ЗУЕС преклузивен срок за оспорването им, същите са влезли в сила
и имат задължителна сила за всеки собственик на самостоятелен обект в сградата.
С декларация от 25.08.2015 г. ответникът Й.С. е
заявил, че е съгласен с извършения ремонт в сградата на ул. „Будапеща“ и ще
плати припадащата му се сума на ищеца Ч.Я. при следната схема на плащания: 50 %
след уточняване на ценообразуването и 50 % след извършване на ремонта.
Съобразно задължителната съдебна практика, за да се приеме, че са
предявени искове за обезщетение за обогатяване от водене на чужда работа без
пълномощие, следва да са налице следните предпоставки, съобразно решение
№.685/25.10.10г. на ВКС по г.д.№.-1940/09г., ІV ГО, ГК, – да е предприета чужда
работа /правни или материални действия в чужд интерес/, да съществува намерение
да се управлява чужда работа, и това да е извършено доброволно, а да не е
задължение по закон; отразено е и, че заинтересованият е длъжен, ако работата е
била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията,
които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните
задължения, които той е поел, и да му върне всички разноски, които е направил;
ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования,
последният отговаря по правилата на неоснователното обогатяване – чл.61 ал.3 ЗЗД.
На първо място, за да възприеме именно тази правна
квалификация, съдът следва да изясни материалната легитимация на страните. Ч. Я.претендира
да му бъдат заплатени суми, които е заплатил в качеството си на физическо лице,
за довършителни и ремонтни работи по части на сграда, в която ответникът по
иска и той самият, притежават самостоятелни обекти. Исковете не са предявени от
името на ЕС на сградата, а от името на ФЛ, фактически заплатило разходите.
Твърденията в исковата молба са, че Я. е предприел заплащане на припадащите се
на ответника части от стойността на ремонта, за да бъде завършен същия и да
бъдат спазени указанията, дадени със
Заповед № БК-94-00-91/7/30.09.2014 г. на кмета на Район „Оборище“
Столична община със знанието, без противопоставянето и в интерес на въззивника.
Следователно, за уважаването на иска от една страна следва да се
установи, че страните са съсобственици в процесната сграда, че предприетата
работа по ремонта на сградата е била наложителна, уместна, изпълнена с грижа на
добър стопанин и в интерес на ответниците. Размерът на обещетението следва да
се определи в зависимост от това дали въззивниците са се противопоставили
изрично на извършването на СМР, дали са знаели и не са се противопоставили,
дали въззиваемият е действал и в собствен интерес.
От всички събрани по делото доказателства се
установява, че дейностите по извършване на ремонт на покрива на процесната
сграда етажна собственост са били необходими, уместни и в интерес на въззивника.
Тези дейности са управлявани добре с грижата на
добър стопанин, като по отношение на общите части на сградата са предприети в
интерес на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата и по отношение
на въззивника като собственик както на самостоятелен обект, така и на идеални
части от общите части на сградата.
Ремонтните работи са предприети в изпълнение
задължителни предписания на административен орган в кръга на неговата
компетентност в лицето на Кмета на район „Оборище"- Столична Община. Със
заповед № БК-94-00-91/7/30.09.2014 г. на кмета на Район „Оборище“ Столична
община собствениците на самостоятелни обекти в сградата етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „******, между които и страните по делото, са
задължени в 30 дневен срок от получаване на заповедта да предприемат незабавни
мерки по обезопасяване на сградата, премахване на опасните падащи парчета от
мазилката, извършване на ремонт на всички балкони, извършване на ремонт на
западната част на сградата, както и обезопасяване на комините.
Адресати на горепосочената заповед са всички собственици на самостоятелни
обекти между които са и страните по делото. Проведено е и ОС на ЕС, чието
решение задължава въззивника, дори и да не са съгласен с него, да поеме
разноските по извършването на тези дейности.
Работата по възлагане извършването на довършителни
ремонтни работи по покрива и общите части на сградата са предприети от ищеца Ч.Я.
в съответствие с решения на общото събрание на етажните собственици от
27.10.2014 год. и 27.03.2015 год. и са задължителни за собствениците на
самостоятелни обекти в сградата.
Предприетата и водена от Ч.Я. работа следва да се
счита за одобрена от ответника, тъй като същият с декларация от 25.08.2015 г.
изрично е заявил, че е съгласен с извършения ремонт в сградата на ул. „Будапеща“
и ще плати припадащата му се сума на ищеца Ч.Я. при следната схема на плащания:
50 % след уточняване на ценообразуването и 50 % след извършване на ремонта.
Приемането на работата с изявление в документ,
посочващ сключените договори за строителство, представлява потвърждаване на
съответните договори.
Ч.Я. е изпълнил от името на въззивника неговото
задължение да заплати задълженията си, възникнали по силата на решението на ОС
на ЕС. Това е именно извършеното от него действие, дължимо от Й.С., и именно за
него търси той обезщетение.
Сумите по решенията на ОС на ЕС така или иначе се
дължат, дори и да не бяха заплатени от Ч.Я.. Това е така, тъй като съгласно
императивната разпоредба на чл. 41 от ЗС, всеки етажен собственик, съразмерно с
дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържане или възстановяването на общите части, а в полезните разноски само за
тези, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
В хипотезата, когато едно лице е предприело
фактически действия по извършване на СМР, включително наемане на специалисти,
заплатило е разходите на свои съсобственици в ЕС, следва да се приеме, че е
налице хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие, като заплатилият
разноските и предприелият работата в случая е действал не само в полза на чужд
интерес, но и в полза на свой интерес.
Следователно, иска следва да се уважи при
предпоставките и в размерите на хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като се
приеме, че СМР са извършени без съгласието на въззивника, при взето решение на
ОС на ЕС, уместно, в интерес на двете страни и без изричното противопоставяне
от страна на въззивника неговите задължения да се заплатят от друго лице. В
тази хипотеза въззивникът ще дължи всички разходи на извършените работи, тъй
като с тези суми се е обогатил за сметка на ищеца. Тези суми би заплатил ответника,
съобразно решенията на ОС на ЕС, което го обвързва, поради което и това е
размерът на обогатяването му за сметка на Ч.Я..
По отношение на възражението, че по делото не са
представени доказателства за извършени плащания по сключените договори за
извършване на СМР на покрива на процесната сграда етажна собственост, находяща
се в гр. София, ул. „******, настоящият съдебен състав намира същите за
частично основателни.
По делото са представни писмени доказателства, а
именно разписки за получени суми от 13.11.2014 г. и 16.01.2015 г., издадени от
дружеството изпълнител по договора от 11.11.2014 г. – „Е.Д.“ ЕООД, от които се
установява, че от страна на ищеца е заплатена в полза на изпълнителя по
договора от 11.11.2014 г. стойността на договорените за изпълнение ремонтни работи в размер на 9750
лева. Представена е и разписка от 02.09.2015 г., издадена от дружеството
изпълнител по договора от 15.08.2015 г. – „Б.****“ ООД, от която се установява,
че от страна на ищеца е заплатена в полза на изпълнителя по договора от
15.08.2015 г. стойността на договорените за изпълнение ремонтни работи в размер
на 1000 лева. По делото не са представени обаче доказателства, установяващи
заплащане от страна на ищеца в полза на дружеството изпълнител по договора от
15.08.2015 г. – „Б.****“ ООД на сума в размер на 400 лева, представляваща сума
за разрешителни и монтаж на скеле, поради което се налага извод за недоказаност
на претенцията в тази ѝ част. Предвид горното претенцията на ищеца се
явява основателна до размер на сумата от 1730,75 лева, представляваща заплатени от ищеца, в
качеството му на физическо лице суми по договори за извършени СМР в сградата
етажна собственост, сключени с „Е.Д.“ ЕООД и „ Б.****“ ООД, припадащи се на
ответника, съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на
сградата.
Предвид гореизложените съображения, въззивният
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено в частта, с която искът на ищеца Ч.И.Я. предявен срещу ответника Й.Н.С.
е уважен за разликата над 1730,75 лева до пълния предявен размер от 1795,15
лева.
Решението в останалата му част, а именно с която е Й.Н.С.
е осъден да заплати на ищеца Ч.И.Я. сума в размер на 1730,75 лева,
представляваща заплатени от ищеца, в качеството му на физическо лице суми по
договори за извършени СМР в сградата етажна собственост, сключени с „Е.Д.“ ЕООД
и „ Б.****“ ООД следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
Предвид частичната основателност на въззивната жалба първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и изцяло в частта за разноските, като съобразно
изхода на спора отговорността за разноските следва да бъде разпределена по
следния начин:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.Н.С. следва да бъде осъден
да заплати в полза на Ч.И.Я. сумата от 798,30 лева, представляваща разноски
за държавна такса, внесен депозит за особен представител и адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част
от иска.
Ответникът Й.Н.С. не е направил искане за присъждане
на разноски пред първата инстанция и не е представил доказателства за извършени
такива, поради което и не следва да му бъдат присъждани.
При този изход на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и
двете страни в производството, които своевременно са направили искания за
присъждането на такива, като са представили и доказателства за извършването им.
На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Й.Н.С.
следва да бъде осъден да заплати в полза на Ч.И.Я. сумата от 578,48 лева,
представляваща разноски за внесен депозит за особен представител и адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК Ч.И.Я.
следва да бъде осъден да заплати в полза на Й.Н.С. сумата от 19,23 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 382146 от 11.04.2018
г., постановено по гр. д. № 50180/2017 г., по описа на Софийски районен съд,
ГО, 85 състав, допълнено с решение № 456144/23.07.2018 г., постановено по гр.
д. № 50180/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав, в частта,
с която искът на ищеца Ч.И.Я. предявен срещу ответника Й.Н.С. е уважен за
разликата над 1730,75 лева до пълния предявен размер от 1795,15 лева., както и
изцяло в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ч.И.Я. с адрес: ***
срещу Й.Н.С., с адрес: *** иск за осъждането на ответника Й.Н.С. да заплати на
ищеца Ч.И.Я. сума, представляваща заплатени от ищеца, в качеството му на
физическо лице суми по договори за извършени СМР в сградата етажна собственост,
сключени с „Е.Д.“ ЕООД и „ Б.****“ ООД за разликата над 1730,75 лева до пълния
предявен размер от 1795,15 лева.
ОСЪЖДА Й.Н.С. с адрес: *** да заплати на Ч.И.Я.
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 798,30 лева,
представляваща разноски за държавна такса, внесен депозит за особен
представител и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 382146 от 11.04.2018
г., постановено по гр. д. № 50180/2017 г., по описа на Софийски районен съд,
ГО, 85 състав, допълнено с решение № 456144/23.07.2018 г., постановено по гр.
д. № 50180/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав в
останалата му част, а именно, с която Й.Н.С. е осъден да заплати на ищеца Ч.И.Я.
сума в размер на 1730,75 лева, представляваща заплатени от ищеца, в качеството
му на физическо лице суми по договори за извършени СМР в сградата етажна
собственост, сключени с „Е.Д.“ ЕООД и „ Б.****“ ООД.
ОСЪЖДА Й.Н.С., с адрес: *** да заплати
на Ч.И.Я. с адрес: *** на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
578,48 лева, представляваща разноски за внесен депозит за особен представител и
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Ч.И.Я. с адрес: *** да заплати
на Й.Н.С., с адрес: *** на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 19,23 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.