Определение по дело №1752/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1344
Дата: 25 септември 2019 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510101752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

24.09.

 

2019

 

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

1752

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от П.Д.Ч., ЕГН: **********, с посочен адрес за кореспонденция: ЗООТ с. Самораново, общ. Дупница, обл. Кюстендил, срещу „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, с която искова молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 82, вр. с чл. 52 от ЗЗД.

С определение от 02.09.2019г. съдът е оставил исковата молба без движение, с указание за внасяне на държавна такса в размер на 700.00 лв., определена съобразно чл.72, ал.1, вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба от ищеца, обективираща искане за освобождаването му от внасяне на дължимата държавна такса. Представена е декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че единственият доход на ищеца е заплатата, която получава от ЗООТ с. Самораново, в размер на 252.00 лв., а на неговата съпруга-трудово възнаграждение в размер на минимална работна заплата, като двамата имат малолетно дете.

В задължителната практика на ВКС, обективирана в определение №603/02.10.2014г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014г., II т.о.; определение №573/12.07.2011г. по ч.т.д.№230/2011г. на ВКС, II т.о.; определение №612/12.08.2010г. по ч.т.д.№564/2010г. на ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013г. по ч.т.д.№2492/2013г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК е прието, че при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

В конкретния случай, от представената декларация се установява, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“, като няма други източници на доходи, освен заплатата, която получава, полагайки труд в ЗООТ с. Самораново. Съпругата му получава трудово възнаграждение в размер на минимална работна заплата, като трябва да се грижи и да издържа малолетното им дете.

При така изложените и установени фактически обстоятелства и като съпостави месечния размер на доходите на ищеца със сумата за която следва да  се внесе като ДТ, съдът приема, че към момента ищецът не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса в размер на 700.00 лв., поради което и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК следва да бъде освободен от внасянето й.

Така мотивиран, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСВОБОЖДАВА П.Д.Ч., ЕГН: **********, от заплащане на държавна такса по гр.д.№ 1752/2019г. по описа на РС-дупница.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Районен съдия: