№ 293
гр. Провадия, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100055 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по искова молба с правно основание чл.
422, ал.1 вр. чл.415 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България”
№49, бл.53Е, вх.В за приемане за установено по отношение на Д. Т. В., ЕГН
**********, с адрес гр.****, ул. „*****” №15А и С. Т. Х., ЕГН **********, с
адрес гр.*****, ул. „*****” №31, съществуването на вземане за сумата от
891.89лева, представляваща главница по Договор за револвиращ заем
№**********/14.03.2013г., сключен между „Профи Кредит България” ЕООД
и Л.С. В. и 2509.54лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
10.12.2013г. до 10.08.2017г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1061/2021г. на РС-Провадия, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 28.07.2021г. до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба се твърди, че между Л. В. и „Профи Кредит България”
ЕООД е сключен договор за револвиращ заем № **********/14.03.2013г., по
силата на който й е предоставена сумата от 900 лева срещу задължение за
връщане в срок от 48 месеца, при равни месечни вноски в размер на 75лв., с
падеж 10-то число. Съгласно раздел IV от Договора за револвиращ заем
1
№********** Л. В. е пожелала да се извърши рефинансиране с част от
отпуснатата сума по старо нейно задължение в размер на 510.84лв. по ДРЗ
№**********. Остатъчната сума в общ размер на 389.16лв. е преведена по
посочена банкова сметка на 15.03.2013г. Сочи се, че на 16.09.2013г. е сключен
Анекс №1 за отлагане на вноски /№5 и 6/, във връзка с което се дължи от
заемателя сумата от 150лв. Новият погасителен план станал 52вноски. Сочи
се, че длъжникът не е погасявал в срок дължимите вноски по кредита след
07.03.2014г., като погасил общо пет пълни вноски и една непълна. Позовава
се, че длъжникът е погасил по кредита общо сумата от 410 лева, от които за
главница са приспаднати 406.30 лв. и 3.70лв. за обезщетение за забава.
Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план е
изтекъл на 10.08.2017г. Претендира възнаградитена лихва. Доколкото за
ищеца е станал известен факта, че заемателят е починал, обосновава правен
интерес от завеждане на делото срещу наследниците, които следва да
отговарят съобразно наследствения си дял, по ½. С оглед на изложеното
настоява за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока
по чл.131 от ГПК ответниците не депозират отговор на исковата молба.
В насрочените о.с.з. ищецът не се представлява. Представя писмено
становище, с което поддържа предявените искови претенции. Ответниците не
се явявят не се представляват в о.с.з. Упълномощения от тях процесуален
представител в хода на делото оспорва исковете по основание и размер. Моли
за отхвърлянето им.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
майката на ответниците, в качеството си на кредитополучател, Л.С. В.
сключва договор за потребителски кредит № **********/14.03.2013 г. с
ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, по
силата на които кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата в размер
на 900.00 лева, от които 510.84 лева се отнасят за погасяване на предходно,
сключен между тях договор за револвиращ заем № **********. Остатъкът от
389.16 лева се усвоява кредитополучателя по банков път в посочена от него
банкова сметка в БАНКА ДСК, видно от платежното нареждане (л.11).
Параметрите на договора за заем са следните – срокът за връщане на заема е
2
48 месеца, с падеж 10-о число на месеца, с размер на месечна вноска 75.00
лева, включваща и възнаградителна лихва, като така общият размер на заема
се повишава на 3657.73 лева. Годишният процент на разходите (ГПР) е в
размер на 140.86 %, а лихвеният процент на ден е 0.27 %, съответно на 97.66
% на година и 388.80 % за целия период на договора. Към договора за заем се
сключва Анекс 1 от 16.09.2013 г., с който се коригира погасителния план и се
намалява ГПР на 122.20 %, а ГЛП се повишава на 98.11 %.
От така установената фактическа обстановка съдът формира правния
извод, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като нейният
размер противоречи на добрите нрави – нищожност на основание чл. 26 от
ЗЗД. Възнаградителната лихва е в размер на над 97 % и надвишава близо 10
пъти законната лихва, което има за последица поскъпване на кредита над
четири пъти. Отделно годишният процент на разходите в размер на 140.86 %,
а след това 122.20 %, е прекомерно висок за подобен вид потребителски
кредити и ощетява правата на кредитополучателя. Без значение е
обстоятелството, че към момента на възникване на договорното
правоотношение, не е приета разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, забраняваща
годишния процент на разходите да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове. В случая, макар и този
прекомерен размер на възнаградителната лихва, участващ във формирането
на ГРП, да не е бил в пряко противоречие на императивна норма в ЗПК,
изключително високият ГЛП не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗПП. Посочените клаузи нарушават
принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване
на ищеца. Ето защо, следва да се приеме, че искът за заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 2509.54 лева неоснователен и следва да се
отхвърли.
Приетата нищожност на вземането за договорна лихва, водещ до
изключително високия ГПР, сочи на недействителността на целия договор за
кредит, тъй като отпада един от задължителните елементи от същественото
съдържание на договора за кредит- възнаградителната лихва – в този смисъл
и Р по в.т.д.№717/2020 г. по описа на ОС-****.
Горното има за последица възникване на задължение за
3
кредитополучателя да върне единствено главницата, представляваща чистата
стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК. Видно от извлечение по
сметка към процесния договор за кредит (л.22), кредитополучателят
извършва плащания за периода от 10.04.2013 г. до 07.03.2014 г. в общ размер
на 406.30 лева, като по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗПК с тази
сума следва да се погаси част от дължимата главница, което има за последица
редуцирането й на 493.70 лева. Искът за главница е основателен до този
размер, като всеки от ответниците, в качеството му на наследник на покойния
кредитополучател дължи по 1/2, равна на 246.85 лева. Възражението за
погасителна давност, наведено от ответниците е след изтичане на
едномесечния срок за писмен отговор, поради което е преклудирано и не
следва да се разглежда.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК и двете страни имат право на
разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Разноските, сторени от ищеца са: 68.30 лева заплатена държавна такса
за образуване на заповедно производство.; 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда за процесуално представителство,
защита и съдействие в заповедното производство; 68.02 лева държавна такса
за образуване на исково производство по реда на чл. 422 от ГПК; 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда за процесуално
представителство, защита и съдействие в исковото производство. Общият
размер на разноските е 336.32 лева, от които следва да се присъдят 48.82 лева.
Ответниците желаят присъждане на сторените от тях разноски, на всеки
по 1005.00 лева – в този смисъл е искането, депозирано с молба от 05.09.2022
г. (л. 69 и 70). Разноски в тяхна полза не следва да се присъждат, тъй като
такива не са направени, видно от представените договори за правна защита и
съдействие. По делото липсва изрично волеизявление на процесуалния
представител на ответниците ищецът да се осъди да заплати лично на
представителя адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от
ГПК положителни установителни искове от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България” №49, бл.53Е, вх.В срещу ответниците Д. Т. В., ЕГН
**********, с адрес гр.****, ул. „*****” №15А и С. Т. Х., ЕГН **********, с
адрес гр.*****, ул. „*****” №31, че ответниците дължат на ищеца сумата от
493.70 (четиристотин деветдесет и три лева и 70 ст.) лева, представляваща
главница по Договор за револвиращ заем №**********/14.03.2013г., сключен
между „Профи Кредит България” ЕООД и Л.С. В., от които 246.85 (двеста
четиридесет и шест лева и 85 ст.) лева, дължими от Д. Т. В., ЕГН **********
и 246.85 (двеста четиридесет и шест лева и 85 ст.) лева, дължими от С. Т. Х.,
ЕГН **********, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1061/2021г. на РС-Провадия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.07.2021г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” №49, бл.53Е, вх.В срещу ответниците Д. Т. В., ЕГН **********, с
адрес гр.****, ул. „*****” №15А и С. Т. Х., ЕГН **********, с адрес
гр.*****, ул. „*****” №31, за приемане за установено между страните, че
всеки от ответниците дължи на ищеца по ½ от сумата от 2509.54лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 10.12.2013г. до
10.08.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№1061/2021г. на РС-Провадия.
ОСЪЖДА Д. Т. В., ЕГН **********, с адрес гр.****, ул. „*****” №15А
и С. Т. Х., ЕГН **********, с адрес гр.*****, ул. „*****” №31 ДА
ЗАПЛАТЯТ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” №49, бл.53Е,
вх.В сумата от 48.82 лева представляващи, сторени от ищеца съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - **** в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
5
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6