Р Е Ш Е Н И Е
№262689/26.10.2021г.
гр. Варна, 26.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: П.Т.
при секретаря Г.Н., ***о разгледа докладваното от съдията Т.гражданско дело № 13768 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 342 ТЗ.
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „А.л.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Р.М.Х., с адрес *** 4, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми – 662,92 лв., представляваща сбор на изискуеми неплатени лизингови вноски, договорна лихва и вноски за разсрочено плащане на застраховка „К. ***“, обективирани във фактури от 10.07.2019г. и 10.08.2019г., - сумата от 88,78 лв. – сбор на дължими вноски по застрахователна полица „К. ***“, представляващи вноска 17 и вноска 18., както и сумата от 2,72 лв. – незаплатена неустойка за 48 дни забавено плащане на лизингова вноска с падеж 10.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията.
Твърди се в исковата молба следното: На 17.04.2018г. между страните бил сключен Договор за финансов лизинг с номер 02000086/00001. Предмет на договора е предоставянето на лизинг на МПС „В.***“, с рама ***, изключителна собственост на ищеца. По силата на договора автомобилът е бил предоставен за ползване срещу заплащане на месечни лизингови вноски. В случай на забава с повече от 5 дни лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава. Съгласно т. 10.2 от Договора за финансов лизинг активът следва има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора при условия на многогодишна полица „К. на ***“ и разсрочено плащане на премията на вноски. Съгласно т. 13.2 ОУ когато имуществото по договора за лизинг е МПС лизингодателят сключва за периода на действие на Договора застраховка „Гражданска отговорност“. Всяка лизингова вноска включва главница и лихва, ***о размерът на лихвата е фиксиран. След сключване на договора лизингодателят е престанал да изпълнява задълженията си за заплащане на изискуемите задължения. Към настоящия момент задължението на ответника е в размер на 754,42 лв., от които 662,92 лв. – изискуеми и незаплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „К. на ***“, 44,39 – застрахователна премия по полица „К. ***“ вноска 17, 44,39 лв. – застрахователна премия по полица „К. ***“ вноска 18 и 2,72 лв. – незаплатена част от неустойка за 48 дни забавено плащане на вноска с падеж 10.05.2019г.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба, в който се излага, че искът е допустим, но неоснователен. Процесният договор е недействителен поради неспазване на
изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК. Не е ясно
размерът на уговорената лихва дали е месечна, годишна или друга. Ако е годишна,
то превишава законната лихва повече от два пъти. Общият разход по кредита е
5185,22 евро. Не става ясно как е формирана сумата от 10195,88 евро. Нищожна е уговор***а за заплащане на такса „ангажимент“ по чл. 2.8 от
договора, поради липса на основание и противоречие с морала и добрите нрави. Не
се доказва дължимата сума.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг № 02000086/00001 от 17.04.2018г. се установява, че страните се намират в облигационна обвързаност. Договорът е подписан от ответника, който не оспори този факт в производството.
С Договора за финансов лизинг ищецът (лизингодател) се е задължил да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя л.а. „В.***“, на доставна цена от 7158,09 евро. Общата сума дължима от лизингополучателя, съгласно т. 4 от договора, е в размер на 10195.88 евро. Срокът на договора е 60 месеца, съответно с 60 лизингови вноски, размерът на всяка, съгласно погасителния план /л.11/, неразделна част от договора, е 287.07 лева. Месечните лизингови вноски, включват главница, премии по К.и лихва. Първоначалната вноска е в размер на 2147,43 евро, ***о стойността на финансиране, дефинирана ***о размер на кредита по смисъла на ЗПК е 5010.66 евро, а общата сума, дължима от лизингополучателя по смисъла на ЗПК е 10195,88 евро, включваща такса ангажимент 100,21 евро, главницата (стойността на финансиране), дължимата лихва, такса за услугата по регистрация/пререгистрация на актива в ***, такса за ***и разходи за застраховка „К. на ***“. Уговорен е лихвен процент от 24.90% за целия срок на договора, както и годишен процент на разходите по смисъла на ЗПК от 35.219%.
В чл. 7 от договора е регламентирана неустойка за забавено плащане на лизингова вноска и/или вноска по застрахователна премия по сключените застрахователни договори с повече от 5/пет/ дни в размер на законната лихва за забава, дължима за периода на забавата, начислена от датата, на която съответната сума е станала изискуема.
Съгласно чл. 16.6 от договора страните са се съгласили, че с подписа си под договора лизингополучателят е декларирал, че е запознат, получил е и е приел Общите условия по договора за финансов лизинг към момента на подписване на договора. Съобразно чл. 16.8 от договора, лизингополучателят декларира, че преди подписване на договора е получил и приел стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, изготвен в съответствие със законовите разпоредби, а с чл. 16.9, че в качеството си на потребител е получил подробна информация за правата произтичащи от разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.20 – т .24 ЗПК, както и цялата необходима информация за сравняване на различни предложения и вземане на информирано решение за сключване на договора.
Към Договора за финансов лизинг е представен и погасителен план, както и ОУ на ищеца по договори за финансов лизинг.
На 17.04.2018г. е подписан и приемо-предавателен протокол, с който е удостоверено предаване владението върху процесния лек автомобил на ответника.
В чл. 10 от договора е уговорено лизинговото имущество да се застрахова по „Гражданска отговорност“ и „К. на ***“ за целия срок на договора. С чл.16.10 от договора, лизингополучателят е декларирал, че с подписа си под договора дава предварително съгласие по условията на застрахователните договори „К. на ***“ и „Гражданска отговорност“, както и декларира, че е запознат с условията по полиците с цялото им съдържание и ги приема напълно и удостоверява, че е получил от лизингодателя цялата информация във връзка със застрахователя, застрахователните услуги и продукти, сключването и изпълнението на застрахователните договори за лизинговото имущество, вкл. ОУ на застрахователя.
Видно от представената застрахователна полица по застраховка „К.“ на МПС №***процесният л.а. е бил застрахован за периода на действие на договора за финансов лизинг. Застрахователната полица е със страни „З.Д.Е." АД, лизингополучателя Р.М.Х. и лизингодателя „А.л.“ ЕАД, клон Варна, срокът е 5 години, ***о заплащането на дължимите застрахователни премии е установено на 10 вноски с падежи, посочени в полицата. Посочените вноски се заплащат от лизингодателя, ***о собственик на МПС, тъй ***о съгласно т. 10.2 от договора за финансов лизинг активът следва да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора при условията на многогодишна полица „К. на ***" и разсрочено заплащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно погасителния план към договора.
По делото е представена е и застрахователна полица № BG/07/118001178456, видно от която за процесния л.а. е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ със страни А.л. ЕАД - клон Варна и „З.Д.Е.“ АД, ***о ответникът е посочен, ***о обичаен водач на МПС. Срокът на застрахов***а е 12 месеца от 18.04.2018 до 17.04.2019 г., дължимата застрахователна премия е 269.52 лева дължима на падеж 17.04.2018 г.
От л. 30 на делото до л. 34 се съдържат представените фактури с получател Р.М.Х., издадени въз основа на сключения между страните договор.
Представена е и Справка за дължими суми по Договор за финансов лизинг към 21.04.2020г.
Установява се от изготвеното заключение по допуснатата ССЧЕ следното:
Съгласно представен по делото Договор за финансов лизинг № 02000086/00001/17.04.2018г. и погасителен план към него, посочената сума в общ размер на 10 195,88 евро е формирана както следва:
|
Основание |
Ст-т в евро |
Ст-т в лв. |
|
Ст-т на финансиране по
т.2.2 от договора |
5010.66 |
|
|
Такса ангажимент по т.2.8 от договора |
100.21 |
|
|
Разходи по регистрация по т.2.10 от договора |
80.78 |
|
|
Договорни лихви по погасителен план |
3795.92 |
|
|
Застраховки К.по погасителен план |
1208.31 |
2363.25 |
|
ОБЩО: |
10195.88 |
|
Оставащи неплатени задължения по отделните видове пера по Договор № 02000086/00001/17.04.2018г. са както следва: От общо начислените задължения по процесния Договор за финансов лизинг в общ размер на 11 168,55 лв., след намаляване с извършените плащания в общ размер на 10 414.13 лв., остават неплатени задължения в размер на 754,42 лв. Към дата 14.05.2020г. и към дата 29.10.2020г., в обобщен вид неплатените задължения в размер на 754,42 лева са както следва: за лизингови вноски от 15-та до 16-та вкл. – 662,92 лева, в това число: за главница - 348,61 лв., за договорни лихви - 225,53 лв., за застраховка „К.“ - 88,78 лв., за застраховка „К.“ от 17-та до 18-та вн.вкл. - 88,78 лв., за остатък от неплатена неустойка – 2,72 лв.
От така приетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание.
Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, по така предявената
претенция в тежест на ищеца бе да установи в условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационна връзка с ответника по сключен договор за
финансов лизинг, изпълнението си по този договор и размера на претендираните вземания. В тежест на ответника бе да
установи в условията на пълно и главно доказване всички положителни факти и
обстоятелства, които го ползват, както и
направените възражения.
Според чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Т.е. финансовият лизинг представлява специфична финансова инвестиционна операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. Основното задължение на лизингодателя е предаване и осигуряване на обекта на ползване. Задълженията на лизингополучателя са уредени в чл. 345, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Препраща се към задълженията на наемателя във връзка с ползването на вещта и заплащане на цената за ползването, заплащане на всички разходи, свързани с ползването на вещта, пазенето на вещта с грижата на добър търговец и др.
Между страните не се спори, а и от коментираните по-горе доказателства се установи възникналата между тях валидна облигационна връзка по договор за финансов лизинг, по силата на който лизинговата вещ - лек автомобил „В.***“, с рама ***, е била придобита от лизингодателя и предоставена за ползване на лизингополучателя.
По силата на чл. 3, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, разпоредбите на последния се прилагат и за договорите за лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на сто***а - предмет на договора, какъвто именно е настоящия случай. Следователно клаузите на договора за лизинг следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК, насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй ***о в създадената между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП.
В рамките на дължимата служебна проверка, съдът констатира, че е спазена писмената форма, шрифтът на текста е не по-малък от 12, съгласно чл. 10 ЗПК. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10 ЗПК, съдържа дата и място на сключването му, индивидуализация на страните, лизинговото имущество, стойност на финансирането, срок на договора, размер на лихвения процент, годишен процент на разходите, общ разход по кредита, условия за заплащане на лизинговите вноски, ведно с погасителен план. Лизинговият процент по договора е фиксиран за целия срок на действие на договора. Законодателят в Закона за потребителския кредит е предприел регулация на предоставяните от търговците кредитно услуги, ***о е ограничил размера на възнаградителната лихва, при което е налице ограничаване волята на страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона. За да защити потребителя и да избегне неоснователно обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на годишния процент на разходите и съответно е определил максимален размер на последния (50% съобразно размера на приложимата законна лихва). И след ***о сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на годишния процент на разходите, то с определяне на годишен лихвен процент от 24.90%, лизингодателят не е целял да се обогати неоснователно за сметка на лизингополучателя. По същите мотиви се налага изводът, че не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 1-19 ЗПК, тъй ***о клаузите относно договорната лихва не създават възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го поставя в по-неравностойно имуществено положение. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недействителност на процесния договор, поради неспазване изискванията на ЗПК. Договорната лихва е в допустимите граници на договорната автономия. Уговореният размер на неустой***а кореспондира с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, поради което не са налице основания за нейната недействителност.
След ***о по делото се установи, че лизингователят е изпълнил основното задължение да предаде лизинговата вещ, застраховал го е при условията на застраховки „К.“, заплащайки дължимите застрахователни премии, то и за ответника се е породило задължение да заплати уговорените лизингови вноски за периода на ползване на лизинговата вещ.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, която съдът кредитира изцяло, ***о професионално дадена и отговаряща изцяло на поставените въпроси, се установява, че от общо начислените задължения по процесния Договор за финансов лизинг в общ размер на 11 168,55 лв. след намаляване на извършените плащания в общ размер на 10 414.13 лв., остават незаплатени задължения в размер на 754,42 лв. Към дата 14.05.2020г. и към дата 29.10.2020г., в обобщен вид неплатените задължения в размер на 754,42 лева са както следва: за лизингови вноски от 15-та до 16-та вкл. – 662,92 лева, в това число: за главница 348,61 лв., за договорни лихви 225,53 лв., за застраховка „К.“ 88,78 лв., за застраховка „К.“ от 17-та до 18-та вн.вкл. - 88,78 лв.
Ответникът не ангажира доказателства и не успя да докаже плащането си на претендираните задължения. Ищецът от своя страна, съобразно доказателствената тежест, успя да докаже предпоставките, водещи до наличие на задължение от страна на ответника, както и размерът на задължението. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По
разноските:
Съдът, ***о взе предвид изхода на спора,
намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи
на ищцовата страна сторените от последната разноски в
настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство в общ размер
на 750 лв.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „А.Л.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 662.92 лв. (шестстотин шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки), представляваща сбор на изискуеми неплатени лизингови вноски, договорна лихва и вноски за разсрочено плащане на застраховка „К. ***“, дължими по Договор за финансов лизинг № 02000086/00001 от 17.04.2018г. с лизингодател „А.л.“ ЕАД и лизингополучател Р.М.Х., обективирани във фактура № ********** от 10.07.2019г. и фактура № ********** от 10.08.2019г.; сумата от 88,78 лв. (осемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща сбор на дължими суми за вноски 17 и 18 по застрахователна полица „К. ***“, заплатени от лизингодателя и дължими от лизингополучателя, съгласно сметки за дължима сума №**********/04.09.2019г. и №**********/04.09.2019г. - Застрахователни премии по полица №***(К. на ***); сумата от 2,72 лв. (два лева и седемдесет и две стотинки), представляващи незаплатена част от неустойка за 48 дни забавено плащане на лизингова вноска с падеж 10.05.2019г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д. № 4606/2020г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 14.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „А.Л.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, сумата от 750,00 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. № 4606/2020г. по описа на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................