№ 405
гр. Пловдив, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330105137 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от И. И. Л., ЕГН **********, против
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********, с която е предявен отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 5789.60 лева с ДДС, представляваща стойността
на допълнително начислена ел. енергия по корекционна фактура № ******** г., за обект с
ИТН: ********, с адрес на имота: ********
Ищецът твърди, че е мрежови клиент на ответника по смисъла на чл.1, т.5 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, приети на основание чл. 104а от ЗЕ.
Фигурирал в базата данни на ответника с клиентски № ******** за имот с ИТН: ********, с
адрес: ********
Твърди, че през м. април 2022 г. е получил фактура № ******** г., издадена от
ответника, за сумата от 5789.60 лева, представляваща стойността на допълнително
начислена, неизмерена, непълно или неточно измерена ел. енергия по електромер №
********, ведно с дължимите мрежови услуги, с посочен период 11.09.2021 г. – 10.03.2022
г., с падеж – 11.04.2022 г. Ищецът оспорва така начислената сума, както по основание, така
и по размер, като счита, че формираното допълнително задължение е недължимо. Твърди,
че в имота си няма такива консуматори, които да потребят начисленото количество ел.
енергия за посочения във фактурата период. Едностранната корекция на сметката не била
извършена на годно правно основание и стойността не била правилно и законосъобразно
определена.
При техническата проверка на СТИ и при формиране размера на задължението били
допуснати редица съществени нарушения на ПИКЕЕ, които опорочавали законосъобразното
извършване на корекционната процедура, поради което и сумата била недължима. Счита, че
в нарушение на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, в сумата от 5789.60 лева неоснователно били
начислени цена за достъп до електроразпределителната мрежа и задължения към
обществото. Посочва, че в нарушение изискването на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ на
1
измервателната система и електромера не били извършвани рутинни технически проверки
за изправност от служителите на ответника на всяко тримесечие. Твърди, че не е бил
предварително уведомен за извършената проверка, за да може да присъства на същата.
Електромерното табло било на улицата и се заключвало с ключ на ответника. Заявява, че
нито той, нито негов представител са подписвали констативен протокол.
На следващо място, твърди, че с ответното дружество не се намира в облигационно
правоотношение по доставка и продажба на ел. енергия, доколкото електрическата енергия,
която получава и ползва в имота си се доставяла от крайния снабдител на ел. енергия по чл.
98а ЗЕ. Посочва, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е лицензираният продавач на
ел. енергия и собственик на същата, поради което само това дружество имало право по
Закона за енергетиката да претендира заплащането й, а не операторът на мрежата. Заявява,
че с ответното дружество има облигационно правоотношение за ползване на мрежата и
предоставяне на услугите достъп, пренос и разпределение на ел. енергия при публично
известни общи условия, съгласно чл. 104а ЗЕ.
Ищецът посочва, че ответникът е лицензиран единствено да извършва разпределение
на ел. енергия, но не и продажба на същата. Разпределението не включвало доставката и
продажбата на ел. енергия на крайните клиенти. Счита, че ответникът, като оператор и
собственик на електроразпределителната мрежа, няма право да претендира заплащане на
стойността на електрическата енергия, като същият неправомерно се намесвал в чуждо
облигационно правоотношение, претендирайки заплащането на чужда движима вещ.
На следващо място, съгласно чл. 89, т. 4 и т. 6 от Закона за енергетиката, ответникът
следвало да осигурява поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и
съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания, както
и измерване на електрическата енергия в електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120, ал. 1 от ЗЕ, електромерите и електромерните табла били собственост на ответника, като
същият бил длъжен да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното
им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
Счита, че разпоредбите на чл. 50 и чл. 56 от ПИКЕЕ от 2019 г., даващи право на
мрежовия оператор да извършва едностранна корекция на сметката за вече доставена ел.
енергия на крайните потребители от други търговци, да начислява допълнителни количества
ел. енергия и да претендира заплащането й противоречат на Закона за енергетиката, Закона
за нормативните актове и Директива 2009/72/ЕО.
Посочва, че в Закона за енергетиката било регламентирано императивно кой следва
да продава ел. енергия на крайните клиенти, респ. да претендира заплащането й, като
съгласно чл. 94а, ал. 1, чл. 95, чл. 96, чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ това били крайният
снабдител, търговецът на ел. енергия и доставчикът от последна инстанция. В чл. 98, ал. 2, т.
6, б. „а“ и „б“ и в чл. 104а, ал. 2 т. 5, б. „а“ и „б“ от ЗЕ било посочено в полза на кои правни
субекти може да се извършва корекция на сметката по правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Това били или крайният снабдител за потребена ел. енергия, или клиентът на потребената
енергия, но не и мрежовият оператор. Сочи, че в Закона за енергетиката не била предвидена
възможност разпределителните дружества да търгуват и продават електроенергия. Счита, че
КЕВР няма делегирани на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ нормотворчески правомощия с
приемането на ПИКЕЕ да определя кой от участниците на енергийния пазар да събира
начислените суми за неизмерени количества ел. енергия, като този въпрос бил
регламентиран в закона. Било налице противоречие между закона и подзаконов нормативен
акт относно това кой субект в системата на енергетиката има право да извърши корекция в
сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно
измерена ел. енергия. Позовава се на чл. 15, ал. 3 ЗНА, като счита, че в процесния случай
приложение намирал чл. 98, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ и субекта, имащ право да извърши корекция
в сметката на потребителя на електроенергия, бил доставчика на енергията, а не оператора
2
на електроразпределителната мрежа. Счита, че ответникът незаконосъобразно фактурирал
като дължима в негова ползва сумата за неизмерената електроенергия, доколкото същата се
дължала на доставчика на ел. енергия за конкретния потребител.
С оглед изложеното, искането е предявеният иск да бъде уважен, като се признае
недължимостта на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, е подал
писмен отговор, с който моли за отхвърляне на предявения иск.
Твърди се, че на 23.02.2021 г. служители на ответното дружество извършили
проверка на ищеца относно обект с ИТН: ********. Било установено, че е присъединен
нерегламентиран кабел преди мерене, като по този начин изразходваната ел. енергия не се
отчитала от електромера. Проверката била извършена в присъствието на клиента, като
извършилите я ел. монтьори и служители на дружеството съставили Констативен протокол
за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване № ******** г. В тази
връзка, оспорва твърдението на ищеца, че не бил уведомен за процесната проверка.
Посочва, че на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, след установяване на
нерегламентираното използване на ел. енергия, при което клиентът бил присъединен
директно към електроразпределителната мрежа, без да се измерва потребаваната в обекта ел.
енергия от електромер, ответното дружество извършило процесната корекция на сметка.
Допълнително начисленото количество ел. енергия било в размер от 24 840 kWh, изчислено
съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, за период от 180 дни на стойност 5789.61 лева с ДДС. За
сумата била издадена фактура № ******** г., като същата била изпратена на ищеца, ведно с
всички релевантни за корекцията документи, с писмо с изх.№ 9780599/01.04.2022 г.
Периодът на корекцията бил определен съгласно изискването на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ –
същият бил 180 дни, считано от датата на установяване на нерегламентираното
присъединяване.
На следващо място, твърди се, че КЕВР има правомощието да приеме Правила за
измерване на количеството ел. енергия, които да регламентират условията и реда за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия.
На това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена
по определената от КЕВР пазарна цена на ел. енергия за покрИ.е на технологически разходи
на ЕР Юг – в качеството му на оператор на разпоредителна ел. мрежа, ведно с дължима сума
за мрежови услуги и за цена за задължения към обществото.
Посочва, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, правото на мрежовия оператор да извърши едностранно корекция не било
предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя, тъй като корекционната
процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а
не да се ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.
Твърди се, че считано от 04.05.2019 г. били в сила нови ПИКЕЕ, според които
преизчисляването на количеството ел. енергия вече се извършвало от операторите на
съответните ел. мрежи. Към настоящия момент, както преизчисляването на ел. енергия, така
и фактурирането се извършвало от оператора на съответната ел. мрежа, към която е
присъединен конкретния обект на клиента, в случая – ответника. В тази връзка, излага
съображения, че ответното дружество е компетентно да извърши корекцията.
С оглед на изложеното, искането е да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
3
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът И. И. Л., е потребител
на услугите на ответното дружество по партида с клиентски № ********, за обект с ИТН:
********, с адрес на имота: ******** както и, че е начислена сума на стойност 5789.60 лева
с ДДС, представляваща допълнително начислена ел. енергия за периода от 11.09.2021 г. –
10.03.2022 г., за която е издадена фактура № ******** г. /виж Определение по чл. 140 ГПК
№ 7429/09.07.2022 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите
писмени доказателства.
От приетия по делото в оригинал /л.58/ и в копие /19/ Констативен протокол №
******** г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, се
установява, че на посочената дата длъжности лица на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, са
извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в ********, за обект: къща, с
клиентски № ******** и ИТН № ********. При извършване на проверката е вписано, че са
присъствали двама служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и на един свидетел с
посочени имена Г. И. А.. При извършване на проверката е вписано, че електромер с
фабричен № ******** вграден, на стълб, тип ТЕПО, заключено, е констатиран присъединен
проводник директно към разпределителната мрежа със сечение 6 кв.мм. от съседния имот
преди електромер № ********, ИТН ********, който захранва ел. инсталацията на
********, като консумираната ел. енергия по този проводник не се отчита от електромера.
Посочено е също, че присъединяването преди меренето е отстранено. Протоколът е
подписан от служителите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и от свидетеля Г. И. А..
Въз основа на констатациите от съставения протокол ответникът
„Електроразпределение Юг” ЕАД е извършил едностранна корекция на сметката на абоната
за минал период 11.09.2021 г. – 10.03.2022 г., като за същия период е начислил
допълнително сума в размер 5789.60 лева с вкл. ДДС, за изразходвани от ищеца 24840
киловатчаса ел.енергия, което се установява от приетите по делото справка за коригиране на
сметката за електроенергия /л.22/ и фактура № ******** г. /л.5/.
Като писмени доказателства са приети копия и уведомително писмо до абоната за
корекцията с обратна разписка /л.20-23/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, като
обективно и компетентно дадено се установява, че Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на СТИ № ******** г. отразява неправомерно присъединяване на имота
на ищеца към електроразпределителната мрежа, при което консумираната от този имот ел.
енергия не се отчита от електромер № ********. Вещото лице сочи още, че методиката за
изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия, заложена в чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ, е приложена правилно. Вещото лице установява и, че неизмерното количество е
остойностено правилно, съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Вещото лице сочи, че няма данни, по
които може да се установи началния момент на неизмерване на електрическа енергия,
поради констатираното нерегламентирано присъединяване.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Д. С. Л. /по
искане на ответното дружество/ – съставил Констативния протокол от техническата
проверка. От показанията му се установява, че на 10.03.2022 г. посетили адреса на ищеца И.
Л.. Твърди, че отишли на адреса, защото от конкретния трафопост изчезвали някакви
киловати. Търсили неправомерно свързване към ел. разпределителната мрежа, поради което
от стълб на стълб проверявали. Имали уред „Хостик“, който се закачал горе на стълба,
имали дистанционно с обхват 650 метра и проверявали консумацията - дали ще падне или
не. Свидетелят твърди, че И. Л. има изнесен електромер на стълба, в едно ел. табло, в което
не е само неговия, а са няколко. Свидетелят сочи, че след къщата на И. Л., в съседния двор
има две къщи с два електромера - единият е прекъснат дистанционно за неплатени сметки, а
другият е действащ. Твърди още, че замерили с „Хостик“ консумация, но имало някаква
4
консумация. Тъй като на свидетеля му направило впечатление, че на другия, който е
включен, вътре бил нулев, нямало никакво движение, влезнали през вратата на оградата,
вътре в двора и видял електромерът през едно остъкление. Този отзад бил прекъснат, а този
в остъклението светел постоянно червено, което означавало, че няма консумация.
Свидетелят твърди, че в този двор са две партиди. Очаквал да е нула, защото там никой не
живеел. Впоследствие установили, че на конзолата горе, преди електромера, има
присъединен кабел, който по асмалъка отивал в посока към къщата на И. Л.. Свидетелят
срязал кабела на два метра от конзолата, за да се изчисти този проблем и за да видят на
следващия ден дали ще се оправи изводът или да продължават да търсят тези загуби.
Демонтирали кабела и съставили Констативен протокол. Свидетелят сочи, че свидетелката,
отразена като свидетел в Констативния протокол – Г. А., е разписала Протокола в КЕЦ –а.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г. И. А. /по
искане на ищеца/ - посочена като свидетел, присъствал на проверката, отразена в
Констативния протокол от 10.03.2022 г. Свидетелката твърди, че работи в КЕЦ – К., като
********. Свидетелката заявява, че на 10.03.2022 г. не е ходила на проверка в С.. След
превяване на Констативния протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № ********
г. – в оригинал, свидетелката заявява, че подписът не е нейният и същата не се е подписвала
в него.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявеният от ищеца срещу ответника, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата, посочена в исковата
молба за начислената от ответника електроенергия за посочения в исковата молба период, е
допустим, поради наличие на правен интерес.
За да е допустим установителен иск за правоотношение, като субсидиарна форма на
защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му - да не разполага с друга
възможност за правна защита, за да се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският
спор с ответника, възникнал от договора за ползване на електроенергия. Правният интерес
за ищеца да установи размера на задължението си по създаденото с ответника
правоотношение по договор за предоставяне на енергия, е налице, тъй като е налице спор
между страните по този въпрос - ищецът твърди, че не е потребил електроенергия в обема,
посочен в коригираните и издадени от ответника фактура за процесния период и той не
разполага с друг вид защита на правата си - от него не може да се иска да плати цената за
оспорените количества, начислени му с фактурите, след което да иска от ответника
възстановяване на надвнесени суми.
Предявеният отрицателен установителен иск предпоставя, че ответникът следва да
докаже пълно и главно основанието на вземането си, като установи същото и по размер, а
ищецът следва да докаже възраженията си срещу неговото съществуване. В случая
ответникът основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на
едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел.енергия от ищеца, затова
следва да установи пълно и главно предпоставките за неговото упражняване.
В конкретния случай между страните по делото не е спорно, че ищецът е потребител
на услугите на ответното дружество по партида с клиентски № ********, за обект с ИТН:
********, с адрес на имота: ********
По делото страните не спорят и, че се претендира сума на обща стойност 5789.60 лева
с ДДС, представляваща допълнително начислена ел. енергия за периода от 11.09.2021 г. –
10.03.2022 г., за която е издадена фактура № ******** г.
Основният въпрос по делото е това дали са били налице предпоставките за
извършване на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез
5
начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.
Приложимата в случая нормативна уредба, с оглед датата на извършване на
проверката на електромера - 10.03.2022 г., са ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.). В
раздел IX от същите се урежда редът и начинът за преизчисляване на количеството
електрическа енергия, като те доразвиват законовата постановка по Закона за енергетика,
въведена с измененията на ДВ, бр. 54 от 2012 г., относно възможността за извършване на
едностранна корекция на сметките за предоставена електрическа енергия. С новите ПИКЕЕ,
титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната
мрежа, като това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56 ал. 1 и ал. 2,
съгласно които в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда
на този раздел, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и
информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
„задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда
на ал. 1.
Предвид изложеното, то титуляр на вземането по корекционната фактура е
електроразпределителното дружество, в случая „Електроразпределение Юг“ ЕАД
(ответникът), а задължено лице е „ползвателят на мрежата“ (легална дефиниция в § 1, т. 41а
от ДР към Закон за енергетиката). Предвид това, ползвател на мрежата е и крайният
потребител, в случая - ищецът, доколкото потребява електрическа енергия и притежаваният
от него имот е снабдяван, именно чрез електроразпределителната мрежа на ответното
дружество. Както вече бе посочено, основанието за начисляване на допълнителната
електрическа енергия в случая не е наличието на облигационна връзка по доставка на ел.
енергия, а самият подзаконов нормативен акт - ПИКЕЕ, чиито норми дават право за
извършване на корекция на сметка на клиент при установено нерегламентирано ползване на
електрическа енергия. В тази насока е формираната практика на ВКС /Решение №
115/17.06.2022 г. по гр.д. № 3817/2021 г. на ВКС, Решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. №
2708/2021 г. на ВКС, Решение № 50178 от 07.10.2022 г. по гр. д. № 3603/2021 г. на ВКС,
както и Решение № 1582/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 2080/2022 по описа на ПОС и др./,
съобразно която материалноправните разпоредби на ПИКЕЕ, легитимиращи оператора на
електроразпределителната мрежа като лице, което има право да начислява корекции на
сметки на потребителите за минал период, респ. да начислява суми за реално потребена
електрическа енергия, са в рамките на законовата делегация и не противоречат на
нормативен акт от по-висока степен. Предвид горното в случая ответното дружество има
право да претендира от ищеца заплащане на суми, поради извършена корекция на сметката
му за електрическа енергия за минал период, в резултат на неизмерването й и това негово
право не противоречи на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. А от Закона за енергетиката.
За да може да упражни правото си на едностранна корекция, ответното дружество
следва да е спазило реда, предвиден в ПИКЕЕ.
Видно от Констативния протокол № 614063 за техническа проверка и подмяна на СТИ
и от показанията на свидетеля Л., както и от приета по делото съдебно – техническа
експертиза, в процесния случай се касае за неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ). Схемата, по която е бил свързан кабела на
обекта на ищеца, изобщо не позволява преминаващата през него електрическа енергия да
бъде отчитана от електромера. Същият е бил свързан преди търговския електромер, което е
довело до директно консумиране на ел.енергия от ищеца, без да преминава през
измервателната система на електромера, т.е. налице е пълно неизмерване на консумираната
ел. енергия по неправомерно присъединен към електроразпределителната мрежа меден
6
кабел със сечение 6 мм2.
Поради изложеното не се касае за измерване с грешка, а за пълно неотчитане на
електрическа енергия. Именно и предвид това, то съвсем правилно ответното дружество е
преценило, че е налице нерегламентирано присъединяване и при изчисляване на дължимата
сума по корекционната сметка е приложило методиката, разписана в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.
Установява се от доказателствата, че в случая е била извършена проверка на имота
на ищеца, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, подписан от
служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, който действително е съставен в отсъствие
на клиента.
Съгласно чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ в случаите на съставяне на констативен протокол за
проверката в отсъствие на клиента, протоколът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са спазени
изискванията на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ – при извършената проверка да е присъствал свидетел,
който не е служител на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
От събраните по делото гласни доказателствени средства на свидетелите Л. и А.,
безспорно се установява не само, че на проверката не е присъствал свидетел, както изисква
разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ /св. Л. твърди, че Констативния протокол е подписан в
КЕЦ-К./, но и освен това посочения свидетел Г. А. работи в КЕЦ – К. като ********, т.е.
свидетелят е служител при оператора. Нещо повече, установява се, че посочената като
свидетел на проверката Г. И. А., изобщо не е подписала процесния Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на СТИ № ******** г.
Съдът прецени показанията съобразно нормата на чл. 172 ГПК, доколкото и двамата
свидетели работят в ответното дружество, а освен това са ясни, конкретни и
непротиворечиви. Ето защо, с оглед изложеното от страна на съда се дава вяра на събраните
в хода на съдебното дирене гласни доказателства.
В одобрените от ДКЕВР, ПИКЕЕ изрично е предвидено протоколът за извършената
проверка да се подписва от свидетел, който не е служител на оператора на съответната
мрежа, когато не е подписан от клиента. Посоченото изискване на ПИКЕЕ е гаранция за
законосъобразното протичане на извършената проверка и верността на отразените в нея
констатации.
Поради липсата на предпоставките, посочени в чл. 48, ал. 3 ПИКЕЕ, предвид
констатираното нарушение, съдът приема, че неправомерно е била извършена корекция на
сметката, при условията на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.
Ето защо съдът намира, че ответникът не е доказал пълно и главно основанието на
отричаното от ищеца вземане, поради което искът е основателен и следва да се уважи, като
се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не му дължи сумата 5
789.60 лева с вкл. ДДС по фактура № ******** г.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 231.58 лева за държавна такса, 20 лева – депозит за свидетел и 700 лева
за адвокатско възнаграждение.
Предвид направеното възражение от ответното дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши преценка:
Предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 619.48 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответното дружество възражение за
7
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. с оглед материалния интерес, същият е малко над предвидения минимален
размер и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на ищеца по делото.
Ето защо, съдът намира, че претендираните разноски, следва да се присъдят в пълен
размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. И. Л., ЕГН
**********, от ******** НЕ ДЪЛЖИ на „Електоразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 5
789.60 лева (пет хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) с вкл.
ДДС - представляваща допълнително начислена електрическа енергия, за обект с ИТН:
********, с адрес на имота: ******** за което е издадена фактура № ******** г.
ОСЪЖДА „Електоразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на И. И. Л.,
ЕГН **********, от ******** сумата от 951.58 лева (деветстотин петдесет и един лева и
петдесет и осем стотинки) - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8