№ 31227
гр. София, 18.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110150168 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „П К Б“ ЕООД срещу В. И. Г..
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Ищецът твърди, че между него и ответницата В. И. Г. е сключен договор за
потребителски кредит № 30041936593 от 29.08.2019 г. при следните параметри:
сума на кредита: 2 500 лв.;
срок на кредита: 36 месеца;
размер на вноската: 120 лв.;
ГПР – 49, 12 %;
ГЛП – 41, 00 %;
лихвен процент на ден: 0, 11 %;
общо задължение по кредита: 4 319, 70 лв.;
По поискана и закупена допълнителна услуга:
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 500 лв.;
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1 450 лв.;
размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 54, 17 лв.;
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
общо задължение: 6 269, 70 лв.;
общ размер на вноска: 174, 17 лв.;
дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Твърди, че ответницата е поискала с част от сумата в размер на 2 400 лв. да
бъдат рефинансирани други нейни задължения към ищеца, както и че на 30.08.2019 г. е
превел на ответницата по банков път сума в размер на 100 лв.
На 30.01.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план,
като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. На 30.01.2020 г. е сключен
Анекс № 1, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 5,
като тя да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс е нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се променят от 36
на 37.
1
На 24.02.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план,
като е пожелала да бъдат отложени две погасителна вноски. На 27.02.2020 г. е сключен
Анекс № 2, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 6,
7, като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се
променят от 37 на 39.
На 28.04.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план,
като е пожелала намаляване размера погасителните вноски. На 28.04.2020 г. е сключен
Анекс № 3, с който страните се договарят да бъде намален размерът на вноски № 8 и 9
на 53, 17 лв. Клиентът се задължава на уговорения падеж да заплати намалените
вноски, а остатъкът от същите до пълния им размер – в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като
погасителните вноски се променят от 39 на 41.
На 10.06.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план,
като е пожелала да бъдат отложени три погасително вноски. На 12.06.2020 г. е сключен
Анекс № 4, с който страните се договарят да бъдат отложени вноски № 10, 11 и 12,
като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се
променят от 41 на 44.
Твърди, че съгласно чл. 4 от Общите условия към договора длъжникът дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително
определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на
заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане,
към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер на 1 202, 97 лв. Договорното възнаграждение
се претендира от падежа на първата неизплатена вноска - 20.09.2020 г. до дата на
предсрочна изискуемост – 05.10.2021 г.
Твърди, че по свое желание ответницата е закупила пакет допълнителни услуги
– „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането на длъжника за
отпускане на кредит, използвана от длъжника, и „Флекси“, изразяваща се в отлагане на
определен брой погасителни вноски, използвана от длъжника, намаляване на
определен брой погасителни вноски, използвана от длъжника, и смяна на падежната
дата на вноските, която не е използвана от длъжника.
Твърди, че ответницата е погасила шест вноски изцяло и една - частично, след
което е преустановила плащане на задълженията.
Твърди, че е обявил договора за предсрочно изискуем на 05.10.2021 г., с оглед
на което има вземания към ответницата, както следва: за сумата от 2 285, 35 лв.
главница, сумата от 1 202, 97 лв. договорна лихва, сумата от 422, 07 лв.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1 224 лв. възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, сумата от 219, 54 лв. мораторна лихва и сумата от 259, 44
лв. законна лихва.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2022
г. по ч.гр.д. № 35037/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като за вземанията за сумата от 422,
07 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1 224 лв. възнаграждение
за закупена услуга „Флекси“ съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение. Срещу
2
заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 422, 07 лв.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1 224 лв. възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, за които съдът е отказал издаването на заповед за
изпълнение в заповедното производство. Претендира разноски.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да довнесе държавна такса в размер
на сумата от още 32, 92 лв. и да посочи периода /начална и крайна дата/, за който
претендира сумата от 1 202, 97 лв. договорна лихва и сумата от 219, 54 лв. мораторна
лихва, доколкото такива не се сочат в исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В.
И. Г., с който оспорва исковете. Оспорва да е във валидно облигационно
правоотношение с ищеца. Оспорва да й е бил предоставен кредит в сочения размер.
Позовава се на чл.22 ЗПК, като твърди, че:
1. договорът за потребителски кредит следва да е на шрифт не по-малък от 12, което
изискване в случая не е спазено – чл.10, ал.1 ЗПК;
2. договорът не съдържа срок като в тази връзка твърди, че е същия се съдържа
единствено погасителен план, но това не следва да се тълкува като срок – чл.11,
ал.1, т.6 ЗПК;
3. договорът не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент –
чл.11, ал.1, т.9а ЗПК;
4. от съдържанието на договора и погасителния план не може да се извлече
информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а
именно – каква част е главница, лихва, такса – чл.11, ал.1, т.9 ЗПК;
5. договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК;
6. договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК;
7. в договора липсва информация за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно
чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден – чл.11, ал.1, т.20
ЗПК;
8. в договора липсва информация за реда за прекратяването му – чл.11, ал.1, т.23
ЗПК;
9. в договора липсва информация за наличието на извънсъдебни способи за
решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с
предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване -
чл.11, ал.1, т.24 ЗПК;
Счита, че по изложените съображения договорът е недействителен, на основание
чл.22 ЗПК, като съгласно чл.23 ЗПК в този случай се дължи само главницата, но тя
следва да се претендира не на договорно основание, каквото е заявено в настоящото
производство, а на извъндоговорно такова.
Счита, че клаузата, от която произтича вземането за договорна лихва, е
нищожна:
като неравноправна поради противоречие с нормите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК;
3
поради противоречие с добрите нрави, доколкото договорната лихва надхвърля
трикратно законната лихва.
Счита, че клаузите, от които произтичат вземанията за цената на допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“, са нищожни като неравноправни. Прави възражение за
давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Предявени са:
1. положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД;
2. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че: между него и ответника валидно е
възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на паричен
заем с твърдяното в исковата молба съдържание – че е предоставил на ответника
парична сума срещу задължение на последния да я върне в уговорен срок, ведно с
уговорена възнаградителна лихва, произтичаща от валидна клауза от договора;
изискуемост на вземането, както и че дължимата сума по договора е в размер на
исковата такава.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забавата на
длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи възражения.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
С оглед възражението за погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже
спиране/прекъсване на давността.
Ищецът не сочи доказателства за предоставяне на кредит на ответницата в
заявения размер.
На страните следва да бъде обявено, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
По доказателствата:
Към настоящото дело следва да се приложи ч.гр.д. № 35037/2022 г. на СРС, ГО,
62 състав.
Следва да бъдат допуснати представените с исковата молба писмени
доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на
спора.
С отговора на исковата молба е направено възражение, че подписът на
потребителя в договора за кредит е на ответницата, но той е бил пренесен посредством
специални технически средства. По същество горното представлява оспорване
истинността на документа, доколкото означава, че ответницата оспорва да е
подписвала процесния договор, с оглед на което на ищеца следва да бъдат дадени
указания, на основание чл.193, ал.2 ГПК, да заяви ще се ползва ли от документа, като
за процесуална икономия по отношение на същия бъде открито производство по
чл.193 ГПК с разпределение доказателствената тежест по същото.
4
Следва да се уважи искането на ответницата ищецът да бъде задължен да
представи, на основание чл.183 ГПК, договора за кредит в оригинал, доколкото същото
е съпроводено с оспорване истинността на договора.
С оглед възражението на ответницата във връзка с шрифта на договора за кредит
следва да се назначи СТЕ, която да отговори на въпроса на какъв шрифт е съставен
договорът за кредит и какъв е неговият размер.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.02.2023 г.
от 11:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад съобразно мотивната част от
определението.
ОБЯВЯВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението:
1. да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СРС в размер
на сумата от още 32, 92 лв. за исковото производство;
2. да посочи периода /начална и крайна дата/, за който претендира сумата от 1 202,
97 лв. договорна лихва и сумата от 219, 54 лв. мораторна лихва.
УКАЗВА на страните, в случай че имат доказателствени искания във
връзка с указанията, дадени с настоящото определение, за процесуална икономия
да заявят същите в едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 35037/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав към настоящото дело.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да заяви ще се ползва
ли от оспорения документ: договор за потребителски кредит П К Стандарт №
30039108849 от 29.08.2019 г.
ОТКРИВА, на основание чл.193 ГПК, производство по оспорване истинността
на оспорения документ: договор за потребителски кредит П К Стандарт №
30039108849 от 29.08.2019 г.
УКАЗВА на ответницата, че на основание чл.193, ал.3 ГПК носи тежестта да
докаже неистинност на документа.
5
УКАЗВА на ответницата, че не сочи доказателства в тази връзка.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл.183 ГПК, да представи в оригинал
договор за потребителски кредит П К Стандарт № 30039108849 от 29.08.2019 г., в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която след запознаване с
материалите по делото и тези в страните да даде заключение по въпроса:
На какъв по вид и размер шрифт е изготвен договор за потребителски кредит
П К Стандарт № 30039108849 от 29.08.2019 г.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на сумата от 200 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П К П, тел. 0888 553 336.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат
да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще
спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца –
и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6