Решение по дело №259/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по касационна жалба от адвокат С. Б. – ГАК, като процесуален представител на „*************“ ЕООД, ЕИК ************** със седалище и адрес на управление гр. Габрово, [улица]представлявано от Р. И. Г. против Решение № 76/02.05.2024 г., постановено по АНД № 18/2024 г. по описа на PC-Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 07-2300168 от 18.12.2023 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” (ДИТ) - гр. Габрово, с което на дружеството, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева и е осъдено да заплати в полза на ИА "Главна инспекция по труда" разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Твърди се в жалбата, че решението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно - неправилно било прието, че е налице трудово правоотношение, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства било установено, че която била извършвана имала инцидентен характер и не се характеризира със системно, периодично престиране на работна сила и от представения граждански договор е видно, че договореното между дружеството и лицето С. Т. няма основните характеристики на трудов договор, а са налице облигационни отношения по договор за изработка. Навежда и доводи при извършената проверка последната да била подведена от проверяващите и затова да извършила процесната продажба. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменено процесното НП като незаконосъобразно.

 

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от Управителя и адв. Г., САК, от когото е постъпило и писмено становище. Жалбата се поддържа и се търси уважаването й.

 

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Н. С., която оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Габрово, дава заключение за правилност на обжалваното решение и предлага то да се остави в сила.

 

Административен съд – гр. Габрово намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от редовно упълномощен процесуален представител на надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

 

За да потвърди обжалваното НП, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че: жалбоподателят е допуснал до работа св. С. Н. Т. без същата да има сключен трудов договор в писмена форма, като същата е работела в стопанисвания от дружеството търговски обект – магазин за дрехи „************“ като "продавач - консултант". Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Районният съд е направил извод, че в случая се касае за трудови правоотношения. Посочил е, че изводът за наличие на трудово правоотношение се подкрепя от събраните писмени доказателства и свидетелски показания и че се касае не за конкретен индивидуален резултат, а за ежедневни и еднообразно повтарящи се функции на конкретно място за точно определено време и срещу предварително определено възнаграждение, т.е. за престиране на трудова дейност.

 

Предвид горното е счел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност.

 

Приел е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, а наложената санкция е правилно определена.

 

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

 

Касационната инстанция намира, че установените от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства, а изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение, а нарушението е безспорно установено, поради което всички възражения на касационния жалбоподател са неоснователни.

 

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 25.10.2023 г., около 13.40 часа е извършена проверка от служители на ТД на НАП – гр. Велико Търново по отношение на „**************“ ЕООД, ЕИК ************в обект на контрол: магазин за дрехи „************“, находящ се в гр. Габрово, [улица], при която проверка е констатирано, че лицето Тюфекчийска предоставя работна сила в обекта – оказала съдействие за избор на стока, приела плащане, за което не издала касов бон и върнала ресто; служителката декларирала собственоръчно, че работи на посоченото място с определено работно време на длъжност "продавач-консултант" и получава на седмица 80 лева възнаграждение.

 

ДИТ, гр. Габрово била уведомена за констатациите и при две проверки по документи, извършени на 08.11.2023 година и 17.11.2023 г. на контролния орган е представен приложения граждански договор № 2 от 14.10.2023 г., сключен между ЕООД-то и С. Т..

 

При тези факти от проверяващите служители на ответника е констатирано, че „************“ ЕООД, ЕИК ************, в качеството си на работодател, е допуснал на 25.10.2023 г. лицето С. Т. да предоставя работна сила, без сключен трудов договор в писмена форма при постъпване на работа в нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

 

За констатираното, на дружеството е съставен на 28.11.2023 г. АУАН № 07-2300168, в който е посочено, че е нарушен чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Въз основа на съставения акт, на 18.12.2023 г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е взел предвид събраните по преписката доказателства, приел е за установено, че от дружеството е извършено посоченото в акта нарушение и е наложил на дружеството имуществена санкция в минимално установения от закона размер.

 

Въз основа на установените по делото факти, Районният съд при правилно приложение на процесуалния и материалния закон обосновано е приел, че касационният жалбоподател е извършил административното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана отговорността му с налагане на административнонаказателна санкция. Направил е извод, че са налице доказателства, сочещи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и наличие на трудово правоотношение между дружеството и С. Т., което не е уредено като такова чрез сключване на трудов договор в писмена форма, преди постъпването на лицето на работа.

 

Районният съд е обсъдил доказателствата по делото, извършил е задълбочен анализ на събраните доказателства и е изяснил в пълнота обстоятелствата от съществено значение за правилното решаване на спора, поради което настоящата инстанция споделя направените от Районния съд правни изводи и приема, че обжалваното решение е законосъобразно. Всички доводи в обратния смисъл, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

 

Извършеното от дружеството нарушение правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, касаещо неуреждане като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила от лицето С. Т. на 25.10.2023 г. като продавач-консултант в магазина за дрехи, стопанисван от дружеството. При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районният съд е извел обоснован извод, че е осъществен съставът на това административно нарушение. Събраните доказателства по делото обосновават несъмнен извод, че Т. е престирала работна сила в обект на проверяваното дружество при съществуващи елементи на трудово правоотношение. От подписаните от работника декларации несъмнено се установява, че тя е осъществявала трудова функция като работник без трудов договор, както и условията на изпълнение на трудовия договор, тъй като в случая е установена длъжността, работното място, трудовото възнаграждение, йерархическата подчиненост, възнаграждението и др. Настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи на Районния съд и в този смисъл правилен и обоснован се явява и изводът, че нарушението е доказано и дружеството следва да понесе предвидената в закона имуществена отговорност.

 

Гореизложените изводи не се променят от представения по делото граждански договор, който настоящия състав цени като създаден за целите на процесната проверка.

 

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

 

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Габрово

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76/02.05.2024 г., постановено по АНД № 18/2024 г. по описа на PC-Габрово, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК *************със седалище и адрес на управление гр. Габрово, [улица]представлявано от Р. И. Г. да заплати на ИА "Главна инспекция по труда" сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.