Решение по дело №145/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 156
Дата: 13 август 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20217120700145
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ... ...

 

град Кърджали, 13.08.2021 год.

 

Административен съд – Кърджали, ……..…………………..… в публично заседание ………..…..…

на двадесет и седми юли ………….…..….…….……………….………………….………….………….…….………….

през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, ……......……………………………...…….……….………….

в състав:

 

                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

 

при секретаря ………………………………….……………….……... Мелиха Халил .......................................

като разгледа докладваното от …………………………………… съдията Виктор Атанасов …….….……….

административно дело 145 …... по описа за …................. 2021 год. …..……………….…….……......…

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4, във вр. с ал.3 и ал.1, т.1, б.„а” от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/.

Образувано е по жалба от „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му А. М. Х., подадена чрез пълномощник – адвокат В.Р. от АК-***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-167-0015711 от 16.04.2021 год., издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в  ЦУ на НАП, с  която, на „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му А. М. Х., е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: магазин за козметика, перилни и почистващи препарати, находящ се в ***, стопанисван от на „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и е забранен достъпът до него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Жалбодателят заявява в жалбата, че не е доволен от така постановената заповед и счита същата за неправилна и незаконосъобразна. Излага съображения, като твърди най-напред, че обжалваният акт е неправилен, т.к. административният орган неправилно приложил разпоредбата на закона, като е приел, че дружеството „укрива търговския си оборот и не начислява данък върху неговия реален размер” и че неправилно приел в мотивите на обжалваната заповед, че съществува опасност отговорното лице да извърши ново нарушение, както и че съобразно площта на търговския обект и броят на предлаганите стоки е предпоставка за реализиране на големи обороти и множество клиенти и с оглед местонахождението на магазина. Жалбоподателят счита този извод на административния орган за несъстоятелен и неподкрепен с никакви доказателства, като твърди, че изброяването на хипотетични предположения за местонахождението на обекта, броя на клиентите, броя на стоките, натовареността и оживеността на района, не могат да доведат до извода за наличие на законовите предпоставки, при наличието на които следва да се пристъпи към запечатване на търговския обект и преустановяване на достъпа до него. Счита също наложената мярка за неоправдано тежка, несъразмерна със степента на извършеното нарушение включително и неговата тежест, като твърди, че при налагане на мярката, административния орган не е взел предвид поведението на отговорното лице, както и не взел предвид, също така и обстоятелството, че в резултат на извършеното нарушение не е налице висока степен на обществена опасност и не са породени вредни последици. Счита, че стойността на стоката по извършената продажба не може да обоснове наличието на висока степен на обществена опасност, както и да обоснове извода за дори и евентуална възможност от страна на отговорното лице да извърши ново нарушение. Намира, че този извод на административния орган е базиран на предположения, без да са събрани доказателства в тази насока и то преди издаването на заповедта и че преди мотивирането в тази насока, административният орган следвало да извърши обстойна проверка за наличието на предишни нарушения на фискалната политика от страна на отговорното лице. Счита също, че еднократното неиздаване на ФКБ и то в размер на 5.20 лева, не може да доведе до извода за системност, както и до извода за наличието на опасност да се извърши ново нарушение, така както приел административният орган в мотивите на обжалваната заповед. Излага и довод, че преди издаване на заповедта за налагане на ПАМ, административният орган следвало да установи, че търговецът няма предишни нарушения на реда и начина за отчитане на продажбите в търговския си обект, както и че няма други нарушения на фискалната дисциплина, а освен това, че следвало също така, да установи и размера на реализирания през времето оборот в търговския обект и размера на внесения данък в бюджета и от там да установи, че извършеното нарушение неиздаване на ФКБ е маловажно, а ако това не е така, да достигне до извода за издаване само на наказателно постановление в тази насока, без да пристъпва към ПАМ - запечатване и забрана за достъп. Сочи, че ПАМ уврежда сериозно правата на отговорното лице и че фирмата съществува и развива дейност от почти една година и че до този момент не са налице никакви извършени нарушения. Заявява, че установената сума в размер на *** лева се е намирала извън касата и многократно на проверяващото лице било обяснено, че е приготвена за разплащане с доставчици по предварително направени заявки с точно определена стойност, но последното не било възприето от проверяващия въпреки, че същият заявил, че ще бъде отразено в протокола. Жалбоподателят твърди, че административният орган е следвало да изследва оборота на фирмата минимум десет дни назад, за да е налице обоснован извод, че тази сума е от извършени продажби, неотчетени чрез ФУ, като счита че от представените копия от дневни финасови отчети за периода 01.04.2021 год. - 15.04.2021 год. е видно, че процесната сума не може да бъде събрана от неотчетени чрез ФУ продажби в рамките на половин работен ден. Твърди, че наложената мярка не е съразмерна, не е разумна и не е справедлива и че не било изследвано обстоятелството, от кога работи магазина и какви обороти има, не било обсъдено каква данъчно-осигурителна история има дружеството, като сочи, че за установеното нарушение на дружеството и на продавач-консултанта са съставени АУАН, като минималният размер на глоба плюс имуществена санкция ще бъде в размер на 600 лева. Счита, че с оглед на представените доказателства за реализиран оборот и съответна печалба, тази сума се явява непосилна за дружеството и по никакъв начин не защитава фиска, защото крайно затруднява един прохождащ бизнес, както и че ПАМ се налага, когато тя е необходима за постигане целите на закона и следва да е съразмерна по тежест с установените факти и преследваната цел по аналогия на разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК. Сочи, че по силата на чл.35 от АПК, преди издаване на административния акт, административният орган е длъжен да извърши обстойна проверка, като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, нещо което счита, че в настоящото производство не било сторено. Жалбоподателят твърди също, че освен неправилна, заповедта била и незаконосъобразна, т.к. същата била немотивирана и от съдържанието и не можело да се извлече извод за обстоятелствата, при които е постановена. Твърди, че същата страда от пороци в съдържанието си водещи до отмяна, т.к. от съдържанието и не ставало ясно, кой е нарушения ред и начин на издаване на ФКБ и в какво се изразява фактическото действие на извършеното нарушение и че посочването на законовия текст и норма, в случая чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год., без да е посочено в какво се изразява нарушението, т.е. фактическото действие, е съществено нарушение, нарушаващо правата на адресата и било основание водещо до отмяна. Счита също, че нарушението не следва да бъде обвързвано и доказвано чрез установената сума, която не се е намирала в касата, както и извън посочената правна норма. На тези основания, жалбоподателят счита, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. На основание изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №ФК-167-0015711 от 16.04.2021 год. на началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ НАП за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14дни”, като неправилна и незаконосъобразна, както и моли да бъдат присъдени на жалбоподателя и разноските за водене на настоящото дело.

Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, се представлява редовно упълномощен процесуален представител – адв.В.Р. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Заявява, че изцяло се придържа към съображенията, които са изложени в жалбата, като излага и изтъква и обстоятелството, че едноличният търговец регулярно е отчитал извършените продажби, като сочи, че видно от представените дневни финансови отчети за извършени продажби, в обекта няма постоянно клиенти и независимо от контролната покупка, същият е отчитал извършените продажби. Относно касовата разлика сочи, че обяснението на работника е, че същата представлява сума за разплащане с доставчик, която предварително е уговорена. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ, тъй като счита мярката за тежка, като счита, че чрез нея не се защитава фиска, а напротив, след като не работи обектът, същият не може да осигурява приходи в бюджета. Отново моли да бъде да бъде уважена жалбата и да бъде отменена Заповед №ФК-167-0015711 от 16.04.2021 год. на началник отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП – Пловдив, за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни”, като неправилна и незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – Д. Д. – главен юрисконсулт в отдел „Обжалване” при ТД на НАП – Пловдив, който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди заповедта за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект”, като правилна и законосъобразна, като счита, че същата е издадена съгласно изискванията на материалния и процесуалния закон, тъй като административното нарушение е установено по безспорен начин. Заявява, също така, че поддържа становището на гл.юрк. М. К., което е приложено по делото. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Към изпратената в съда административна преписка е приложено и писмено становище от М. К.главен юрисконсулт при ТД на НАП – Пловдив, в което са изложени подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорената заповед, като се иска да бъде постановено решение, с  което да отхвърли жалбата, подадена от „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, като неоснователна, както и се иска в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-167-0015711 от 16.04.2021 год., издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е връчен на адресата й, на датата 17.05.2021 год., като същият е получен срещу подпис лично от А. М. Х. – управител и представляващ А.-94 ЕООД ***, c ЕИК ***, видно от попълнената и оформена разписка към заповедта/л.16/. Жалбата против заповедта е подадена на датата 28.05.2021 год., с препоръчана пощенска пратка, видно от положеното пощенско клеймо на приложения плик с баркод *** на „Български пощи” ЕАД/л.7/ и е получена при административния орган и регистрирана в деловодството му с Вх.№70-00-5728 от 31.05.20219 год., видно от положения на същата и попълнтен щемпел/л.4/. От това следва, че жалбата е подадена 11-ия/единадесетия/ ден след връчването на екземпляр от заповедста, т.е. в срок, по установения ред и в изискуемата форма и съдържание, от лице, което е адресат на наложената със заповедта ПАМ и за което, предвид това, е налице правен интерес от оспорването й, тъй като с нея се засягат непосредствено негови права и законни интереси.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения по административната преписка Протокол сер.АА №0015711 от 14.04.2021 год. за извършена проверка в обект/л.21-л.23/, съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, се установява, че при извършена проверка на 14.04.2021 год., в 14:15 часа, на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин за козметика, перилни и почистващи препарати, намиращ се в ***, стопанисван от А. – 94 ЕООД, с ЕИК ***, е констатирано, че А. – 94 ЕООД, с ЕИК ***, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. В протокола е отразено, че за извършена контролна покупка на 14.04.2021 год., на 1бр. Обезмаслител, на обща стойност 5.20 лева, платена в брой на Е. М. М., с ЕГН **********, от Т. В. - проверяващ, преди легитимацията не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „ELTRADE D3 KL”, с ИН *** и ФП *** или бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В протокола е посочено също, че констатацията за извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика, в размер на *** лева, между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, съгласно приложения към протокола опис/л.24/ и че за извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон №*** от 14.04.2021 год., като с този номер е изведен дневен отчет от проверяващите.

За така констатираното нарушение, от инспектор по приходите при ЦУ на НАП, на 21.04.2021 год. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.АN №F609729 от 21.04.2021 год., против „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му А. М. Х., с ЕГН **********/л.17-л.18/, в който е прието, че с описаното деяние е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Така съставения АУАН е бил предявен на управителя на соченото за нарушител юридическо лице, който го е подписал на същата дата – 21.04.2021 год. без възражения, като екземпляр от него му е бил връчен в момента, видно от оформената и подписана разписка към акта/л.18/.

За така констатираното нарушение, от инспектор по приходите при ЦУ на НАП, на 21.04.2021 год. е бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение сер.АN №F609728 от 21.04.2021 год., против Е. М. М., с ЕГН ********** и адрес ***/л.19-л.20/, като този АУАН е съставен за това, че при извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС, на 14.04.2021 год., в 14:15 часа, в обект - магазин за козметика, перилни и почистващи препарати, находящ се в ***, стопанисван от „А.-94” ЕООД, с ЕИК ***, е констатирано, че *** Е. М. М., с ЕГН **********, в качеството си на лице, което фактически е било длъжно да издаде касова бележка, е приело плащане в брой, без да издаде фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство „ELTRADE АЗ KL”, с ИН на ФУ *** и ФП *** или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС. Така съставения АУАН е бил предявен на соченото за нарушител лице, което го е подписало на същата дата – 21.04.2021 год. без възражения, като екземпляр от него му е бил връчен в момента, видно от оформената и подписана разписка към акта/л.20/.

Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената Заповед за налагане на ПАМ №ФК-167-0015711 от 16.04.2021 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите/л.12-л.16/, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, на жалбоподателя „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му А. М. Х., е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за козметика, перилни и почистващи препарати, находящ се в ***, стопанисван от „А. – 94” ЕООД, с ЕИК *** и забрана за достъп до него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.

В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, като е посочено, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение и че при определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. В мотивите на заповедта е описано, че издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки и че неиздаването на фискален бон води до неотразяване на приходи и препятства установяването на реализираните обороти от лицето, извършването на данъчна проверка и установяването на дължимите от него данъци, както и че неспазването на това конкретно задължение от страна на субекта, винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение на данъчното облагане. В мотимвите е отразено, че освен това, следва да се вземе предвид и вида на обекта - магазин за за козметика, перилни и почистващи препарати; големината му - около 20 кв.м.; работното време - от понеделник до събота, с почивен ден – неделя; местоположението му - *** - на оживено и комуникативно място с множество потенциални клиенти; характера на дейността - търговия с разнообразен асортимент от стоки - козметика, ароматизатори, почистващи и перилни препарати и др.; постоянното търсене на предлаганите стоки и достъпните цени, на които същите се предлагат; констатираната положителна разлика, в размер на *** лева, между фактически наличните парични средства в касата на обекта и тези, регистрирани и отчетени чрез ФУ, която по данни на проверяваното лице се дължи на неотчетени чрез издаване на фискални касови бележки продажби, което в своята съвкупност е предпоставка за реализиране на значителни обороти.

Административният орган е приел също, че следва да се отчете фактът, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти и че наличието на регистрирано и работещо ФУ, издаването на фискална касова бележка, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл.118 от ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки.

Направен е и извод, че така извършеното деяние демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, а също така показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. В мотивите е обосновано, че целта на наложената ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти и че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози. Изложен е и мотив, че за извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок, както и че при определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който, административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Отбелязано е също, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца и че целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.

В мотивите към заповедта е прието, че изложените основания за налагането на ПАМ, подкрепени с детайлно изложените мотиви относно продължителността на срока на принудителната мярка и конкретно изложените факти, касаещи характера на дейността - търговия, вида на обекта - магазин с разнообразен асортимент и достъпни цени, комуникативната локация, търсенето и бързата ликвидност на предлаганите в обекта стоки, както и неиздаването на фискални касови бонове за извършени продажби, водещо до съществено нарушение на фискалната дисциплина, категорично обосновават необходимостта от коригиране на констатираната противозаконна практика в дейността на конкретно проверяваното лице, за което би послужило налагането на принудителна административна мярка, целяща да въздейства върху антифискалното поведение на лицето, с оглед правилното установяване и събиране на данъци, както и възможността за осъществяването на контролните функции на приходната администрация.

В заповедта за налагане на принудителна административна мярка е указано, че запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизането й в сила и че присъствието на представител на А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, е задължително, както и че при неосигуряване на достъп до търговския обект, подлежащ на запечатване, виновното лице носи наказателна отговорност по чл.258 от Наказателния кодекс. В заповедта е указано на А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в срок до определената дата на запечатване, на основание чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и че ако стоките не бъдат отстранени в указания срок, на основание чл.187, ал.З от Закона за данък върху добавената стойност, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, каякто и че отстраняването на стоките ще се извърши за сметка А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, като НАП не носи отговорност за повреждане, похабяване или загуба на стоките.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява неоснователна и недоказана.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, в съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.3, предл.II /второ/ от ЗДДС, като видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка и приета като доказателство Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП/л.34/, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, директорите на Дирекции „Контрол” в Териториалните дирекции на НАП и началниците на Отдели „Оперативни дейности” в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект” по чл.186 от ЗДДС.

Оспореният акт, на следващо място, е издаден в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание, т.е. заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително посочени са фактическите и правни основания за издаването й. Ясно е за какво нарушение се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискален касов бон от налично и работещо в търговския обект фискално устройство/ФУ/ или ръчна касова бележка от кочан, при извършена контролна покупка. Описаната в Заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение безспорно се установяват от Протокол за извършена проверка/ПИП/ сер.АА №0015711 от 14.04.2021 год., на който е налице и изрично позоваване в Заповедта за налаганане на ПАМ, както и на съставените АУАН сер.АNF609728 от 21.04.2021 год. и сер.АNF609729 от 21.04.2021 год. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или казано по-друг начин - спазени са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с цитирания протокол за извършена проверка, съставен в присъствието на представляващ търговското дружество и описа към същия протокол, на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. В Протокола за извършена проверка/ПИП/ сер.АА №0015711 от 14.04.2021 год., са посочени проверените документи, както и събраните при проверката писмени доказателства, установащи нарушението.

На следващо място, обжалваната заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Следва да се посочи, че съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, в приложимата й в случая редакция(Изм. - ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната ПАМ, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, което представлява административно нарушение на чл.185 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1, предл.І/първо/ от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. В случая извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка от ФУ или ръчна касова бележка от кочан, при извършената контролна покупка, безспорно е установено, а то не се и оспорва от жалбоподателя. Това нарушение се явява основание за налагане на процесната ПАМ, като при издаване на заповедта за това, компетентният орган действа в условията на обвързана компетентост. Предвид приложимата, т.е. сега действащата редакция на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка „запечатване на обект” за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение, той е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл - решение №1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм.дело №13684/2017 г., I о., решение №14927 от 04.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №8212/2018 г., I о., решение №3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм.дело № 1208/2018 г., I о. и др.). Следователно, свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност, като в акта следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него. Както бе посочено по-горе, в  чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидено срокът на този вид ПАМ да е до 30 дни, като в случая, срокът на конкретната ПАМ е определен под средния такъв срок, който среден срок следва да се приеме, че е 15 дни, като така определения срок на наложената ПАМ, според настоящия съдебен състав, е съобразен с тежестта на конкретното нарушение и последиците от него. С оглед на изложеното до тук съдът в настоящия състав намира, че наложената с оспорената заповед ПАМ е законосъобразна, включително и по отношение на определения със същата срок от 14/четиринадесет/ дни, на запечатването на търговския обект и забраната за достъп до същия.

Съдът намира най-сетне, че не е нарушен и принципът на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, противно на доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата. Както беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено нарушение на данъчното законодателство, а обстоятелството, каква е стойността на покупката, за която не е издадена фискална бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на наложената мярка от 14/четиринадесет/ дни кореспондира на установените по делото обстоятелства, при които това нарушение е извършено. Следователно, оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон, така също и с неговата цел. Процесната принудителната мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. В оспорения акт ясно е посочена и целта - преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, а освен това е посочено, че целта му е и промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска. Предвид горното, съдът в настоящеия състав не споделя доводите и съображенията, развити в жалбата и съответно в хода по същество от процесуалния представител на жалбодателя.

Така, с оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-167-0015711 от 16.04.2021 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: магазин за козметика, перилни и почистващи препарати, находящ се в ***, стопанисван от „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и с която заповед е забранен и достъпът до този търговски обект, за срок от 14/четиринадесет/ дни, е неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

При този изход на делото, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът счита, че същото следва да е в минимален размер от 100.00 лева, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. Тук следва да се отбележи, че в изпратеното, заедно с административната преписка, писмено становище, изготвено и подписано от главен юрисконсулт в отдел „Обжалване” при ТД на НАП – Пловдив, като пълномощник на изпълнителния директор на НАП, също се претендира присъждане в полза на ответника по жалбата, на юрисконсултско възнаграждение. Съдът в настоящият състав намира, че като се има предвид, че делото не е с голяма фактическа или правна сложност, че по същото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, в което се е явил друг процесуален представител на ответника и че в хода по същество в това съдебно заседание, този процесуален представител е казал точно три изречения, едното от които отново е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то съдът намира, че искането следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбодателят „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЦУ на НАП сумата в размер на 100.00/сто/ лева, на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, т.е. в минималния, предвиден в чл.24 от Наредбата, размер на това възнаграждение.

Мотивиран от всичко изложено по-горе и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р       Е       Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му А. М. Х., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-167-0015711 от 16.04.2021 год., издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в  ЦУ на НАП, с  която, на „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му А. М. Х., е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: магазин за козметика, перилни и почистващи препарати, находящ се в ***, стопанисван от на „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и е забранен достъпът до него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „А. – 94” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му А. М. Х., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите - Централно управление, като разноски по делото, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК,  от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страната.

 

 

 

 

                                           С Ъ Д И Я: