Решение по дело №11250/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1244
Дата: 13 март 2015 г. (в сила от 13 юли 2017 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20143110111250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...

 

13.03.2015г. гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любимир Нинов

 

при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№9756/2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В**** срещу „Е**** с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от  1172.17 лева, като платена от праводателя му Н*** ЕГН ********** по договор за цесия от 12.05.2014г., при първоначална липса на основание стойност на начислена за периода от 19.12.2010г. до 16.06.2011г. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в гр. В**** и клиентски № **** ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът поддържа становище, че по силата на договор за цесия от 12.05.2014г.,  сключен между Н****  и ищцовото дружество, последното е встъпило в правата на кредитор по отношение на процесната сума. Твърди още, че ответното дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на вземане /цесия/ на 05.08.2014г. Вземането произтичало от извършена проверка на електромер на обект с абонатен №**** и клиентски № **** с адрес на потребление гр. В**** и титуляр на партидата Н**** При корекцията била начислена ел. енергия на абоната за периода от 19.12.2010г. до 16.06.2011г.  на стойност 1172.17лева, за която била издадена фактура № **** – платена от праводателя на ищеца. Поддържа се, че извършените проверка и едностранна корекция на сметката на потребителя на ел. енергия от ответното дружество били незаконосъобразни – начина и методиката на начисляване на сумата били неправилни и незаконни, посочената в справката за корекция ел. енергия не била реално потребена, СТИ не бил сертифициран и не бил преминавал задължителната по закон метрологична проверка, служителите на „Енерго про Мрежи“ АД не били оправомощени да извършват подобни проверки и не била предвидена законова възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период. Сочи, че праводателят му е бил принуден да заплати сумата поради опасност да бъде прекъснато ел.захранването на имота и моли да се осъди ответника да му заплати посочената сума, като недължимо получена, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до окончателното и заплащане и сторените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че договора за цесия от 12.05.2014г. е нищожен поради липса на предмет и липса на съгласие, тъй като заплащането на процесната сума е извършено по валидно облигационно правоотношение, а договорът за цесия е подписан от лице, представител на цедента, който не разполага с представителна власт. Излага се, че ответното дружество не е надлежно уведомено за извършената цесия, тъй като уведомяването също е извършено от лице без представителна власт. Твърди се, че по реда предвиден в общите условия за пренос на средството за търговско измерване на ищеца е извършена проверка, при която е установено, че има несъответствие в показанията на СТИ, поради което същото е изпратено за метрологична експертиза, при която е установено наличие на нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера - в корпуса е добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата.. Въз основа на констативния протокол и на основание чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ била изготвена справка  за количеството ел. енергия, с което следвало да бъде завишено потреблението на ел. енергия от абоната и било издадено дебитно известие № **** за процесната сума.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявеният иск и моли същия да бъде уважен изцяло. Ответника, чрез проц. представител моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан от събраните по делото доказателства.

    Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

    Видно от представения по делото констативен протокол от 16.06.2011г. е, че представители на "Е**** са установили, че има несъответствие в показанията на СТИ.

    От представените по делото справка за корекция при неточно измерване и дебитно известие се установява, че въз основа на извършена корекция след констатирано неточно отчитане на средството за техническо измерване на праводателя на ищеца е начислена за периода от 19.12.2010г. до 16.06.2011г сума за потребена електроенергия в размер на 1172.17лева.

    Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в хода на производството съдебно-техническа експертиза е било налице неправомерно вмешателство върху процесното СТИ- в корпуса е добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата. Налице е несъответствие с техническите изисквания към СТИ. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура, съгласно съответната методика са аритметично точни.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено.

С договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2014г. Нина Тодорова Крайчева, представлявана от пълномощника си адв.Кр Тодоров е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си за сумата от 1172.17лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от 19.12.2010г. до 16.06.2011г.  за обект с абонатен №*** и клиентски № ****

Ответното дружество е уведомено за извършената цесия на 05.08.2014г. от цедента Н**** чрез пълномощника и адв.Кр. Т****

В хода на производството ищецът „К.Г.“ ЕООД е прехвърлил процесното вземане на трето за делото лице – „И****, с ЕИК *** за което е уведомил ответника на 26.10.2014г.

 Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За уважаване на предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. І от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже, че процесната сума е заплатена на ответното дружество като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от 19.12.2010г. до 16.06.2011г.  за обект с абонатен №**** и клиентски № **** както и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който е придобило процесното вземане.

В тежест на ответника бе да докаже наличието на основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния размер на дължимата сума.

В процесния случай между страните не е налице спор, че праводателя на ищеца се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че е начислена като корекция и е заплатена процесната сума. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период, както и валидността на договора за цесия, по силата на който е придобито процесното право.

С Решение № ****и Решение № **** постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № ****задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ бр.74/24.08.2004 г./. С решение № **** е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

Корекцията на сметката на ищцата за потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия е извършена по реда и при условията на чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, които съгласно задължителната и непротиворечива практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД. 

Съдът не споделя доводите на ответника за ангажиране на отговорността на потребителя за виновно негово поведение, тъй като такова не е доказано от събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната сума е получена от ответното дружество без основание.

Направените от ответника възражения за нищожност на договора за цесия, сключен между потребителя и ищцовото дружество са неоснователни.

Предмет на договор за цесия могат да бъдат бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/ 79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез пълномощник, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването му, така и за уведомяването, видно от представеното по делото пълномощно с дата 18.02.2014г. и подписано от Нина Тодорова Крайчева.

Ответникът е уведомен за договора за цесия на 05.08.2014г. от цедента, чрез адв. Т**** следователно ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера/ищец.

По изложените съображения съдът намира, че ищеца доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесната сума е заплатена на ответното дружество като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от 19.12.2010г. до 16.06.2011г. за обект абонатен абонатен №**** и клиентски № **** находящ се в гр. В**** както и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който е придобило процесното вземане, поради което иска се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 500лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в размер на 500лв. следва да се присъдят в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.I от ЗЗД „Е**** ДА ЗАПЛАТИ на **** сумата от 1172.17лв. като платена без основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по дебитно известие № **** представляваща корекция на сметка за периода от 19.12.2010г. до 16.06.2011г., начислена служебно по констативен протокол за обект находящ се в гр. В**** с абонатен №**** ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба  - 29.07.2014г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „Е**** да заплати на „К**** сумата от 500лв., представляваща сторени разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: