РЕШЕНИЕ
гр.Ловеч, 09.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР
ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАД № 33 / 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 34 от ЗСПЗЗ, във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 82 от 06.12.2022 г., постановено по адм.д. № 238/2021 г., Луковитският районен съд, е отхвърлил „жалбата на ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адв. Б.Ц. *** и адв. Н.Н. от САК, за прогласяване на нищожност на Заповед № 629/02.10.2019г. на Б.В. заместник - кмет на община Тетевен, като нищожна“.
Със същото решение Луковитският районен съд е прекратил: „като недопустимо, производството по жалбата на ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адв. Б.Ц. *** и адв. Н.Н. от САК, в частта, с която се иска отмяна на заповед № 629/02.10.2019г. на Б.В. заместник - кмет на община Тетевен, като незаконосъобразна, поради просрочие на жалбата.
Със същото решение Луковитският районен съд е осъдил ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, да заплати на Община Тетевен разноски по делото.
Със същото решение Луковитският районен съд е осъдил ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение във всичките му части е останал ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК: ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, който чрез адвокат Н.Н. от САК, е подал касационна и частна жалба срещу решение № 82 от 06.12.2022 г., постановено по адм.д. № 238/2021 г. на Луковитския районен съд, в неговата цялост. Излагат се подробни аргументи както за отмяна на решението в прекратителната му част, която има характер на определение, така и за отмяна на решението в останалата му част, вкл. се иска разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, поради свързаността на обжалваното решение с характер на определение с останалата част на обжалваното решение. Излагат се аргументи, че както обжалваната част на решението с характер на определение, така и останалата част на решението противоречат на материалния закон и са постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната и частна жалба, както и в съдебно заседание чрез адв. Н.Н. от САК, са изложени множество аргументи за отмяна на решението, както в частта с характер на определение, така и в останалата част. Касаторът претендира и присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 23 от делото. Касаторът представя писмена защита, в която излага подробни аргументи за основателност на касационната и частната жалба.
Ответникът по касационната и частна жалба - Кмет на Община Тетевен в писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрк. Йонка В. излага аргументи за неоснователност на частната и касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на ЛРС в неговата цялост. Излага подробни аргументи в писмен отговор по касационната жалба и в писмена защита, като моли за оставяне в сила на решението на ЛРС в цялост, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна В.С.И. се явява лично и с адв. С.Г., като излага аргументи за неоснователност на касационната и частната жалба.
Заинтересованата страна С.И.С. не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна „***“ ЕООД не се представлява.
Заинтересованата страна „***“ ЕООД, ЕИК ***, се представлява от адв. С.Г., който намира частната и касационната жалба за неоснователни, а обжалваното решение на Луковитския районен съд за законосъобразно в неговата цялост. Адвокат Г. в съдебно заседание акцентира, че жалбата правилно е приета от РС за просрочена, т.к. това е видно още от съдържанието на първоначалната жалба до РС – Тетевен от 18.03.2020 г., в която жалбоподателят /сега касатор и частен жалбоподател/ сам сочи, че за обжалваната Заповед № 629/02.10.2019г. на Б.В. заместник - кмет на община Тетевен е узнал по повод образувано срещу него дело – гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд, като още към първоначалната жалба до РС – Тетевен от 18.03.2020 г. е приложено копие на искова молба и копие на разпореждане от 18.12.2019 г. по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд. Адвокат Г. сочи, че още от момента на получаване на преписа от исковата молба по соченото гражданско дело жалбоподателят е узнал за обжалваната заповед, поради което жалбата е просрочена с около 3 месеца от момента на узнаването на обжалваната заповед, в който смисъл правилно районният съд е прекратил частично производството по делото по жалбата относно незаконосъобразността на заповедта.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че частната и касационната жалба са основателни, като споделя аргументите на частния и касационен жалбоподател за отмяна на обжалваното решение на ЛРС във всичките му части.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, наведените касационни основания, намира за установено следното:
Частната и касационна жалба, инкорпорирани в обща жалба, са подадени в съответните преклузивни срокове, считано от съобщаване на обжалваното решение, поради което и двете жалби са допустими като подадени в преклузивния срок и от надлежна страна, поради което следва да бъдат разгледани.
Частната и касационната жалба са основателни, но по различни от изложените в тях съображения.
Решението на РС е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила в неговата цялост, както в прекратителната част, така и в частта, с която е отхвърлена първоинстанционната жалба.
Производството по делото е образувано по повод жалба на ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адв. Н.Н. от САК, срещу Заповед № 629/02.10.2019г. на Б.В. заместник - кмет на община Тетевен. Още в първоначалната жалба от 18.03.2020 г. жалбоподателят сочи следното: „узнахме за обжалваната заповед по повод образувано срещу моя доверител ГД № 2441/2019 г. пред Ловешки районен съд по искова молба, приложена към настоящата“, като още към първоначалната жалба е приложено копие от искова молба, копие от разпореждане от 18.12.2019 г. по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд и копие от съобщение до жалбоподателя, с което му е изпратен препис от исковата молба и разпореждането, но липсват каквито и да било доказателства на коя дата жалбоподателят е получил преписа от исковата молба и разпореждането от 18.12.2019 г. по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд.
Датата на получаване на преписа от исковата молба и разпореждането от 18.12.2019 г. по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд, е именно датата, считано от която жалбоподателят е уведомен за обжалваната заповед, в случай, че жалбоподателят сам сочи, че същият не е бил уведомен на по - ранна дата, поради което от тази дата започва да тече 14-дн. преклузивен срок за обжалването на заповедта.
С решение № 260051 от 23.12.2022 г., постановено по адм.д. № 190/2020 г., Тетевенският районен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адв. Н.Н. от САК, за прогласяване на нищожност на Заповед № 629/02.10.2019г. на Б.В. заместник - кмет на община Тетевен, като нищожна“.
Със същото решение Тетевенският районен съд е прекратил: като недопустимо, производството по жалбата на ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адв. Н.Н. от САК, в частта, с която се иска отмяна на заповед № 629/02.10.2019г. на Б.В. заместник - кмет на община Тетевен, като незаконосъобразна, поради просрочие на жалбата.
Със същото решение Тетевенският районен съд е осъдил ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, да заплати на Община Тетевен разноски по делото.
Със същото решение Тетевенският районен съд е осъдил ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, разноски по делото.
С решение № 62 от 23.03.2021 г., постановено по КАД № 29/2021 г. Ловешкият административен съд е обезсилил решение № 260051 от 23.12.2022 г., постановено по адм.д. № 190/2020 г., Тетевенският районен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Поради отвод на всички съдии в Тетевенският районен съд с определение № 13 от 07.04.2021 г., постановено по КАД № 64/2021 г. Ловешкият административен съд в производство по чл. 133, ал. 6 от АПК е изпратил делото на Районен съд – Луковит.
С обжалваното решение № 82 от 06.12.2022 г., постановено по адм.д. № 238/2021 г., Луковитският районен съд, е отхвърлил „жалбата на ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адв. Б.Ц. *** и адв. Н.Н. от САК, за прогласяване на нищожност на Заповед № 629/02.10.2019г. на Б.В. заместник - кмет на община Тетевен, като нищожна“.
Със същото решение Луковитският районен съд е прекратил: „като недопустимо, производството по жалбата на ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адв. Б.Ц. *** и адв. Н.Н. от САК, в частта, с която се иска отмяна на заповед № 629/02.10.2019г. на Б.В. заместник - кмет на община Тетевен, като незаконосъобразна, поради просрочие на жалбата.
Със същото решение Луковитският районен съд е осъдил ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, да заплати на Община Тетевен разноски по делото.
Със същото решение Луковитският районен съд е осъдил ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, разноски по делото.
При новото разглеждане на делото Луковитският районен съд е преповторил дословно мотиви и диспозитив на решение № 260051 от 23.12.2022 г., постановено по адм.д. № 190/2020 г. на Тетевенския районен съд. Обжалванато в настоящото производство решение напълно възпроизвежда решение № 260051 от 23.12.2022 г., постановено по адм.д. № 190/2020 г. на Тетевенския районен съд.
Макар привидно да има съдебен акт, той изцяло повтаря отменено решение № 260051 от 23.12.2022 г., постановено по адм.д. № 190/2020 г. на Тетевенския районен съд.
Касационната инстанция констатира пълна идентичност на мотивите и диспозитива на двете съдебни решения, поради което не може да се приеме, че след връщането на делото за ново разглеждане, е бил постановен нов съдебен акт. Обжалваното решение представлява препис на вече отменено решение № 260051 от 23.12.2022 г., постановено по адм.д. № 190/2020 г., на Тетевенския районен съд.
Съдът намира, че механичното пренасяне на фактическите констатации и правните изводи на отмененото решение на ТРС от състава, който се е произнесъл с обжалваното решение води до заключението, че новият съдебен състав не е формирал воля по начина, който изискват процесуалните правила. Съдията не е изградил вътрешно убеждение, основано на собствена преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, която да е изразил в съдържанието на решението.
Следва да се посочи, че както при първоначалното разглеждане
на делото в РС – Тетевен, така и при повторното разглеждане на делото в РС –
Луковит липсват изложени мотиви относно
проверка за спазването на 14-дн. преклузивен срок, считано от получаване на
съобщение и копие от исковата молба по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен
съд.
Още в първоначалната жалба от 18.03.2020 г. до Тетевенският районен съд жалбоподателят сочи следното: „узнахме за обжалваната заповед по повод образувано срещу моя доверител ГД № 2441/2019 г. пред Ловешки районен съд по искова молба, приложена към настоящата“, като още към първоначалната жалба е приложено копие от искова молба, копие от разпореждане от 18.12.2019 г. по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд и копие от съобщение до жалбоподателя, с което му е изпратен препис от исковата молба, но липсват каквито и да било доказателства на коя дата жалбоподателят е получил преписа от исковата молба и разпореждането от 18.12.2019 г. по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд.
След връщане на делото на РС – Луковит следва да се съберат доказателства служебно от РС – Ловеч относно датата на получаване на съобщение, копие от исковата молба по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд, както и копие от разпореждането от 18.12.2019 г. по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд от страна на ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***.
След събиране на надлежни доказателства относно датата на получаване на съобщение, копие от исковата молба по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд, както и копие от разпореждането от 18.12.2019 г. по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд от страна на ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК ***, Луковитският районен съд следва да изложи изрични мотиви дали, считано от получаване на горните: съобщение, копие от искова молба и копие от разпореждането от 18.12.2019 г. по гр.д. № 2441/2019 г. на Ловешки районен съд, е изтекъл 14-дн. преклузивен срок, като се съобрази датата на подаване на първоначалната жалба срещу обжалваната заповед – 18.03.2020 г.
Едва при разглеждане на всички доводи за просрочие на първоначалната жалба, следва да се разгледа частично жалбата само по отношение на нищожност на обжалваната заповед, като следва да се разгледат всички възражения за нищожност на заповедта, включително относно противоречие с материалноправни разпоредби – липса на хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ към датата на издаване на обжалваната заповед 02.10.2019 г., във връзка с наличните по делото доказателства, че към тази дата“***“ ЕООД не владее и не ползва процесните имоти, чието изземване е разпоредено с обжалваната заповед, а от друга страна към същата дата 02.10.2019 г. ЕТ „*** – П.Ц.“, ЕИК *** владее процесните имоти на годно основание – Заповед № РД-04-137-34/18.09.2019 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч.
Отделно районният съд е допуснал друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Без да има влязло в сила определение за частично прекратяване производството по делото – относно искането за отмяна на Заповед № 629/02.10.2019г. на Б.В. „За Кмет на Община Тетевен“ като незаконосъобразна, районният съд директно е прекратил производството по делото в същата част с решението по делото, като е ограничил предмета на делото и решението единствено относно искането за обявяване на нищожност на същата заповед.
По изложените съображения касационият състав счита, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Луковитския РС със задължителните укадзания по приложението на закона, посочени по-горе.
По въпроса за разноските в настоящата инстанция следва да се произнесе Луковитския РС с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
На основание гореизложеното и чл. 222, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 82 от 06.12.2022 г., постановено по адм.д. № 238/2021 г. на Луковитския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Луковитския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: