№ 18552
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20251110110995 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ищеца М. Р. Д., с която са предявени срещу
ответника . обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 4356,97 лв., представляваща сбор от неплатени
нетни трудови възнаграждения на ищеца за периода от 01.12.2024г. до 23.01.2025г., с правна
квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 169,56 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за един ден, с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 137,73 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за неплатени трудови възнаграждения, за период на забавата от
11.12.2024г. до 24.02.2025г. и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2,12 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, за период на забавата от 23.01.2025г. до 24.02.2025г.
Ищцата твърди, че работила по безсрочно трудово правоотношение при ответника на
длъжността ., с място на работа – гр. . и уговорено брутно основно трудово възнаграждение
в размер на 2801,51 лв. и допълнително трудово възнаграждение за . в размер на 15 %
съгласно Допълнително споразумение към трудовия договор № .г., което се заплащало до 10-
о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Твърди, че последното получено от
нея нетно трудово възнаграждение за м.10.2024г. се равнявало на сумата от 2500 лв., както и
че със заповед № .. трудовото й правоотношение с ответника било прекратено на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие, в която заповед било отразено, че й се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 1 ден в размер на 169,56 лв. Твърди,
1
че след прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не й платил дължимите
трудови възнаграждения за м.11.2024г., за м.12.2024г. и за м.01.2024г. до датата на
прекратяване, чийто сбор в нетен размер се равнява на сумата от 6856,97 лв. и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 169,56 лв., които
претендира в производството. Твърди, че с настъпване на срока за плащането им,
ответникът е изпаднал в забава и дължи и обезщетение за забава върху главниците, както
следва: сумата от 137,73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
неплатени трудови възнаграждения, за период на забавата от 11.12.2024г. до 24.02.2025г. и
сумата от 2,12 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, за период на забавата от 23.01.2025г. до 24.02.2025г. Моли
за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2025г.,
както и разноски за производството.
Ответникът . не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
и не се е явил в проведеното на 09.10.2025г. съдебно заседание, за което е бил редовно
призован, без да сочи уважителни причини за това и без да е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие, въпреки че с разпореждането по чл. 131 ГПК от 19.03.2025г. и
с определението по чл. 140 ГПК от 03.09.2025г. са му съобщени последиците от тези
процесуални бездействия.
Съдът като взе предвид посочените обстоятелства и като съобрази изричното искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и че от
представените с исковата молба доказателства се установява вероятната основателност на
предявените искове, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
направените разноски за производството (включително за прекратената част от
производството, тъй като оттеглянето на част от исковете е по причина извършено в хода на
производството плащане от страна на ответника) в размер на 1500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение и 162 лв. – такса по образуваното изп. дело по издадената по делото
обезпечителна заповед., общо разноски в размер на 1662 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. На посоченото основание ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 286,66 лв. – държавна такса за производството.
Предвид изложеното и на основание чл. 238 ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. . да заплати на
2
М. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ., на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от
4356,97 лв., представляваща сбор от неплатени нетни трудови възнаграждения на ищеца за
периода от 01.12.2024г. до 23.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 24.02.2025г. до изплащане на вземането, на основание чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 169,56 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за един ден, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 24.02.2025г. до изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
137,73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неплатени трудови
възнаграждения, за период на забавата от 11.12.2024г. до 24.02.2025г., сумата от 2,12 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за неплатено обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ, за период на забавата от 23.01.2025г. до 24.02.2025г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1662 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА ., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. . да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетната сметка на СРС сумата от 286,66 лв.,
представляваща държавна такса за производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3