Решение по дело №1005/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 844
Дата: 5 юли 2019 г.
Съдия: Таня Кунева Николова
Дело: 20193100501005
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………..……….…./……………..……….2019 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА   

        мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА       

 

при участие на секретар Елка И.

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

въззивно гр.д. № 1005 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 277/17.01.2019 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, против Решение № 361/20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1351/2017 г. по описа на РС - Провадия, 3-ти състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че С.Й.А., ЕГН ********** не дължи на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 1100,48 лева по фактура № ********** от 25.09.2017г., представляваща корекция на електроенергия за обект  находящ се в с.Блъсково, Община Провадия, Варненска област, ул. „Първа” № 11, абонат № **********, клиентски № ********** за периода от 23.06.2017г. до 20.09.2017г.. и иск със същото основание за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сума в размер на 1100,50 лева по фактура № ********** от 26.09.2017г., представляваща корекция на електроенергия за обект  находящ се в с.Блъсково, Община Провадия, Варненска област, ул. „Първа” № 11, абонат № **********, клиентски № ********** за периода от 23.06.2017г. до 20.09.2017г., на основание чл.124 ал.1 ГПК, както и въззивникът е осъден на разноски в размер на 1312 лева.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Настоява се, че е спазена нормативно установената корекционна процедура. Сочи се, че в резултат на извършена проверка в присъствие на ищеца, един свидетел и орган на полицията е установено наличие на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. Подчертава, че съставеният констативен протокол се ползва с обвързваща доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. Настоява, че е приложена предвидената в чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ корекционна процедура, за остойностяване на действително консумирана ел. енергия отчетена от СТИ. Твърди се, че дължимостта на сумата се основава на договорните отношения между страните. Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и направеното в нея искане за отмяна на решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна С.А..

В открито съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуален представител адв. И. моли за потвърждаване на решението като счита същото за правилно като постановено съобразно със събраните доказателства. Моли за присъждане на разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

В исковата молба се излага, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия, като е доставяна енергия в обект, находящ се в с. Блъсково, Община Провадия, Варненска област, ул. „Първа'' № 11, с клиентски № **********. Сочи, че на 26.09.2017 г. узнал за извършена на 20.09.2017 г. техническа проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД на електромера на ответника, за който са съставени два констативни протокола и са начислени сумите от 1100,50 лева и 1100,48 лева за идентични периоди 23.06.2017 г. до 20.09.2017 г., което било недопустимо. Сочи, че добросъвестно е заплащал дължимите към дружеството задължения, че СТИ е собственост на „Е.ОН България Мрежи“ АД и няма достъп до електромера. Настоява, че не е консумирал отразената в справка за корекция ел. енергия и не дължи заплащането й. Моли се за уважаване на претенциите.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД  е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Подчертава, че в резултат от направените констатации е извършена едностранна корекция по смисъла на ПИКЕЕ като е спазен реда по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. Сочи, че е налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез проводник, извършено към входа на входящия предпазител на трета фаза и оттам въздушно влиза в имота, където захранва инсталацията. По този начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ и съответно не се заплаща от абоната. Сочи, че са съставени два различни протокола, тъй като неправомерните вмешателства са две. В конкретния случай се отчита електрическа енергия по два различни кабела, които са неправомерно присъединени към електроразпределителната мрежа.

 ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа  страна:

Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.

От представения по делото констативен протокол № 1201798/20.09.2017 г. се установява, че служители на „Енерго-про мрежи” АД са извършили проверка на електромер, отчитащ потреблението за обект с адрес с. Блъсково, община Провадия, ул. „Първа“ № 11.

Видно от протокола е констатирано наличие на неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез проводник, ползващо се за фаза, като присъединението е извършено към трета фаза на електрозахранващата мрежа и от там въздушно влиза в имота, където захранва инсталацията. Съобразно констатациите по този начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. Протоколът е подписан от двама свидетели и полицай А.К..

Съставено е справка за корекция от 21.09.2017 г. за начисление на електрическа енергия за периода от 23.06.2017 г. до 20.09.2017 г., в което е посочено, че корекцията е извършена в съответствие с чл.48, ал. 1, т. 2 Б от ПИКЕЕ.

За стойността на това количество, възлизаща в размер на 1100,48 лв., от ответното, сега въззивно, дружество е издадена фактура. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.

От представения по делото констативен протокол № 1201868/20.09.2017 г. се установява, че служители на „Енерго-про мрежи” АД са извършили проверка на електромер, отчитащ потреблението за обект с адрес с. Блъсково, община Провадия, ул. „Първа“ № 11. Видно от протокола е констатирано наличие на неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез проводник, ползващо се за фаза, като присъединението е извършено към трета фаза на електрозахранващата мрежа и от там въздушно влиза в имота, където захранва инсталацията. Съобразно констатациите по този начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. Протоколът е подписан от един свидетел, от клиента С.А. и полицай А.К..

Съставено е справка за корекция от 21.09.2017 г. за начисление на електрическа енергия за периода от 23.06.2017 г. до 20.09.2017 г., в което е посочено, че корекцията е извършена в съответствие с чл.48, ал. 1, т. 2 Б от ПИКЕЕ.

За стойността на това количество, възлизаща в размер на 1100,50 лв., от ответното, сега въззивно, дружество е издадена фактура. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.

За установяване състоянието на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което е монтиран допълнителен проводник 2х със сечение 16 мм ползващ се за фаза. Вещото лице посочва, че са съставени два различни протокола, тъй като неправомерните вмешателства били две. В конкретния случай се отчитала електрическа енергия по два различни кабела, които са били  неправомерно присъединени към електроразпределителната мрежа. Математическите изчисления по извършените корекционни процедури, съгласно съответната методика били аритметично точни. Изразява становище, че количеството електрическа енергия, определено в двете справки за корекция можело да бъде доставено до абоната, съобразно пропускателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т.А.О.а и М.В.Т., от които показания се установява, че при извършената проверка е констатирано, че на въздушната мрежа има закачен проводник към една от фазите на електромера към входа на входящия предпазител и оттам се пренася в обекта. Установява се поставянето им на труднодостъпна височина. Сочи, че неправомерното присъединяване не е имало връзка с електромера, поради което не са поставяли пломба.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 23.06.2017 г. до 20.09.2017 г.

За установяване дължимостта на процесната сума въззивникът, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата от 1100,48 лв. и 1100,50 лв. (предмет на иска), като количество електроенергия е реално доставено на ответника в периода от 23.06.2017 г. до 20.09.2017 г.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ответникът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление.

Процесните правоотношения се регламентират от нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Според чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт.

Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на проверката/, а те са: липса на СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ.

Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 20.09.2017 г., тоест след тяхната отмяна.

След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсват и ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83, ал. 2 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката (20.09.2017 г.) е липсвал нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.

При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти в случая са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – Закона за енергетиката, и в регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон например. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Следователно е недопустимо чрез предвидените в ГПК доказателствени средства да бъде установяван факта на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества ел. енергия.

По всички изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно се налага   изводът, че след отмяната на Правилата в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на чл.48 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника. Затова и сумата от 1100,48 лева и 1100,50 лева, начислена на соченото основание, е недължима от абоната, с оглед на което и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 12 ГПК е основателен и следва да бъде уважи, а съдебното решение, с което същият е уважен - правилно.

Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Същата е претендирала и представила доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева (л. 25), което следва да бъде присъдено в нейна полза.

Мотивиран от горното, съдът   

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 361/20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1351/2017 г. по описа на РС - Провадия, 3-ти състав.

ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и управление гр. Варна, бул.”Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс – Г  ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.А., ЕГН **********, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ – разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.    

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3 т. 1, предл. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: