О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4573 09.12.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 9 декември
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 5516 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от К.Т.К., в
която твърди, че с Нотариален акт № 125 за покупко-продажба на недвижим имот,
том IX, peг. № 16407, HOT. дело № 1285 от 01.11.2016 г. по описа на нотариус
Денчо Недялков, peг. № 181, с район на действие PC - Стара Загора, вписан в
Служба по вписванията с вх. peг. № 12672 от 01.11.2016 г., акт № 56, том
XXXIII, дело № 6873 /
21/163 ид. части (двадесет и една от
сто шестдесет и три идеални части) от дворно място, находящо се в гр. Стара
Загора, с административен адрес на ул. „Цар Калоян“ № 32 (тридесет и две),
цялото с площ от 163 кв.м (сто шестдесет и три квадратни метра), представляващо
поземлен имот с идентификатор № 68850.503.566 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № РД-18-65 от
30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, последно изменение със Заповед № КД-14-24-8 от 18.01.2011 г. на
Началника на СГКК - Стара Загора, с трайно предназначение на територията -
Урбанизирана, с начин на трайно ползване — високо застрояване, със стар
идентификатор № 68850.503.436 и №
68850.503.414, с номер по предходен план: имот № 3015, кв. 76, парцел VII, със
съседи (по актуална кадастрална скица): имот № 68850.503.914; имот №
68850.503.435; имот № 68850.503.441; имот № 68850.503.438 и имот №
68850.503.437, с разпределено право на собственост на:
1. ПАРКОМЯСТО
№ 1, с квадратура 10 кв.м (десет квадратни метра), с граници (по архитектурен
проект): от север - проход, находящ се в контурите на сградата: от юг -
поземлен имот № 68850.503.441; от изток - паркомясто № 2 и от запад - поземлен
имот № 68850.503.441 и
2. ПАРКОМЯСТО
№ 2, с квадратура 10 кв.м (десет квадратни метра), с граници (по архитектурен
проект): от север - проход, находящ се в контурите на сградата; от юг -
поземлен имот № 68850.503.441; от изток - поземлен имот № 68850.503.437 и от запад - паркомясто № 1,
които паркоместа ставали прилежаща част
към собствения на купувача недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда - склад № 7, по архитектурен проект разположен на -1 (минус първи) етаж,
построен в дворно място, находящо се в гр. Стара Загора, с административен
адрес на ул. „Цар Калоян“ № 32, който самостоятелен обект в сграда бил с
идентификатор № 68850.503.566.1.12.
Сочи, че към момента на сключване на
договора за покупко-продажба от 01.11.2016 г. К.К. бил първият, на когото било
отчуждено право на собственост върху идеални части от двора, целият преди това
собственост на 100 % на отчуждителят „РАВДАИНВЕСТ“ ООД.
От представения Архитектурен проект на
жилищна сграда с ОСД - заведение за бърза закуска и допълнително застрояване -
склад за хранителни стоки в УПИ Ш-3436, кв. 7601, гр. Ст. Загора, отразяващ
кота 0 (нула) на сградата, в която се намирал самостоятелен обект в сграда -
Склад № 7, по архитектурен проект разположен на -1 (минус първи) етаж, построен
в дворно място, находящо се в гр. Стара Загора, с административен адрес на ул.
„Цар Калоян“ № 32, който самостоятелен обект в сграда бил с идентификатор №
68850.503.566.1.12, се виждало, че източно от сградата бил разположен проход, с
вход от север - от ул. „Цар Калоян“ № 32. Проходът водил до два броя обособени
паркоместа, отбелязани на проекта, като „Parkbox”.
Видно от цитирания акт за собственост,
при продажбата на идеалните части от дворното място било извършено т. нар
разпределение на правото на ползване, съгл. чл. 32, ал. 1 от ЗС. Според
описанието в нотариалния акт, притежавал РЕАЛНО двете паркоместа, намиращи се в
най-южната част на имота и поставени под номер „Parkbox
Сочи, че повече от една година насам -
датата на предявяване на иска бил възпрепятстван да използва двете си
паркоместа, тъй като ответникът по делото неправомерно паркирал автомобила си
върху общите части на блока, по-конкретно на прохода към паркоместата, като по
този начин естествено запушвал пътя към паркоместата му. Това обстоятелство го принудило
да отправи нотариална покана, в която обяснил ситуацията и изявил желание
възникналият проблем да бъде уреден доброволно, между страните. Това
обстоятелство било обективирано в Нотариална покана от К.Т.К. до Д.Д.,
удостоверена от нотариус Денчо Недялков, peг. № 181, с район на действие PC - Стара
Загора, под Акт № 101, том 5, peг. № 20076 от 15.11.2018 г. Нотариалната покана
била получена на 20.11.2018 г. от Дияна Запрянова Димитрова - съпругата на
адресата Д.Д., със задължение да му предаде поканата.
В нотариалната покана ищецът ясно
заявил претенциите си към лицето, което му пречило да ползва паркоместата си,
като го поканил доброволно да уредят отношенията си, както и му напомнил, че
ако не се постигне споразумение между двете страни, той ще поиска заплащане на
обезщетение за това, че бил лишен от възможността да използва двете си
паркоместа.
На 29.11.2018 г. в 14.30 ч. се състояла
среща между ищеца и ответника, която била отразена в Констативен протокол под
Акт № 146, том V, peг. № 21916, по описа на нотариус Денчо Недялков, peг. №
181с район на действие PC - Стара Загора.
От протокола било видно, че ищецът изявил
изричното си желание да му бъде предоставена възможност да ползва паркоместата
си. Д.Д. отричал правото на собственост върху двете паркоместа на ищеца, като излагал
аргументите, че липсвало разпределение на правото на собственост, както и че
притежавал 25/163 ид. части (двадесет и пет от сто шестдесет и три идеални
части) от дворното място, което му давало основание да паркира автомобила си в
прохода.
На срещата между двете страни не бил
постигнат консенсус по спорния въпрос. Отделно от това, към настоящия момент ищецът
все още бил възпрепятстван да упражнява правото си на ползване върху процесиите
два броя паркоместа.
Изложените обстоятелства мотивирали
ищеца да подаде настоящия иск, с който търси обезщетение за отнетата му
възможност да ползва РЕАЛНО разпределените му паркомясто № 1 и паркомясто № 2,
представляващи 21/163 ид. части (двадесет и една от сто шестдесет и три идеални
части) от дворно място.
Счита, че е надлежна страна по
настоящия иск, с оглед на това, че е носител на материалното право на
собственост върху 21/163 ид. части (двадесет и една от сто шестдесет и три
идеални части) от дворно място, находящо се в гр. Стара Загора, с
административен адрес на ул. „Цар Калоян“ № 32, чието право на собственост било
с разпределено право на ползване.
Твърди, че касаейки се до нотариалния
акт, легитимиращ правото на собственост върху 21/163 ид. части от дворното
място, следвало да тълкува договора, съгл. чл. 20 от ЗЗД, в насоката, че с него
било извършено разпределение на правото на ползване, което било част от
елементите на правото на собственост.
Предвид направеното уточнение, че към
датата на сключване на договора за покупко-продажба на идеалните части от дворното
място съсобственици по отношение на него, били само „РАВДАИНВЕСТ“ ООД и К.К.,
като дружеството притежавало повече от половината от общата вещ, това означавало,
че била спазена и нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗС и правото на използуване и
управление било разпределено с договора за покупко-продажба.
В последствие ответникът със съпругата
си станал съсобственик по отношение на дворното място и като такъв той трябвало
да се съобрази с извършеното разпределение на правото на ползване. В този
смисъл, според Решение № 97 от 09.07.2013 г., постановено по гр. дело № 866 /
Изложеното водило до извода, че Д.Д., в
качеството си на съсобственик на ½ от 25/163 ид. части (една втора от
двадесет и пет от сто шестдесет и три идеални части) от дворното място, поради
факта, че се присъединил към съсобствеността след извършеното разпределение на
правото на ползване, следвало да се съобрази със завареното положение.
Действително той бил съсобственик по
отношение на част от дворното място и в случай, че спрямо него било извършено
разпределение на правото му на ползване, като елемент от правото му на
собственост, то ответника можело да се разпорежда с него както намери за добре
и с оглед законовите изисквания, противно на казаното, Д.Д. не разполагал с
реално обособена територия от дворното място, а разполагал с ½ от 25/163
ид. части (една втора от двадесет и пет от сто шестдесет и три идеални части) от
дворното място, изключвайки собствеността на ищеца, която била реално обособена
- с граници и площ на двете паркоместа, съобразно договора за покупко-продажба.
В този ред на мисли и с оглед
направеното заключение, че ответникът трябвало да се съобрази с разпределението
на правото на ползване извършено между ищеца и „РАВДАИНВЕСТ“ ООД, следвало да
се има предвид нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗС. С действията си Д.Д. многократно
възпрепятствал правото на ползване на ищеца върху паркоместата му, с което
нарушил чл.31, ал.1 от ЗС, като пречил на друг съсобственик да си служи с веща
според правата му.
Отделно било нарушението извършвано от
ответника, изразяващо се в паркиране на автомобила му в двора, в мястото
обособено, като проход.
Паркирайки автомобила си в прохода към
двете паркоместа на ищеца, ответникът „запушва“ пътя от и към тях. Видно от
представения архитектурен проект проходът към сградата позволявал преминаването
на само един автомобил. Паркирането на автомобил в северната част на прохода, непосредствено
до ул. „Цар Калоян“ № 32, а дори и по-навътре (на юг), успоредно до „Parkbox
Изхождайки от гореизложеното за ищеца
възниквал правното основание да претендира обезщетение за лишената му
възможност да ползва РЕАЛНО разпределеното му:
1. ПАРКОМЯСТО
№ 1, с квадратура
2. ПАРКОМЯСТО
№ 2, с квадратура
68850.503.437 и от запад - паркомясто № 1.
Правото му възникнало от датата на
нотариалната покана - 20.11.2018 г. (датата на получаването й) до датата на
предявяване на настоящия иск. В поканата изрично било записано, че ако
адресатът не окажел съдействие за уреждане доброволно на взаимоотношенията, ищецът
ще претендира заплащане на обезщетение за 2 (двата) броя паркоместа. Видно от
представения констативен протокол, до консенсус по спора не се стигнало. С
отправената покана и изричното волеизявление К.К. поискал обезщетение за
лишеното му право на ползване, с което изпълнил изискването на чл.31, ал.2 от
ЗС. Писменото поискване по чл. 31, ал.2 ЗС било равнозначно на покана по чл.81,
ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпаднал в забава.
След направено проучване, се установило,
че средната пазарна цена за наем на паркомясто в гр. Стара Загора била в размер
на 100 лв. (сто лева) месечно. В тази връзка, за две паркоместа цената била 200
лв. (двеста лева) месечно. Задължението на Д.Д. възникнало с датата на
получаване на Нотариалната покана, която била на 20.11.2018 г. Следователно,
ответникът дължал обезщетение за 11 (единадесет) месеца (до 20.10.2019 г.
(неделя)), в които той не предприел действия по даване на възможност на ищеца да
ползва паркоместата си. Така претенцията се формирала в общ размер на 2200 лв.
(две хиляди и двеста лева).
Счита, че справедливото обезщетение за
лишеното право на ползване било в размер на 2200 лв. (две хиляди и двеста лева)
за целия претендирай период, за 21/163 ид. части от дворното място.
Моли съда на основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС да ОСЪДИ Д.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на К.Т.К.,
ЕГН **********,***, сумата в ОБЩ размер от 2200 лв. (две хиляди и двеста лева),
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване за 11
(единадесет) месеца - времето от 20.11.2018 г. (датата на получаване на
нотариалната покана) до 20.10.2019 г. (неделя), върху:
1. ПАРКОМЯСТО
№ 1, с квадратура
2. ПАРКОМЯСТО
№ 2, с квадратура
представляващи 21/163 ид. части
(двадесет и една от сто шестдесет и три идеални части) от дворно място,
находящо се в гр. Стара Загора, с административен адрес на ул. „Цар Калоян“ №
32 (тридесет и две), цялото с площ от
Моли съда на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да осъди
ответника да му заплати всички направени разноски по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Д.С.Д., в който заявява, че предявеният
иск процесуално допустим, но го оспорва по основание и размер.
Заявява, че съгласно цитираният
нотариален акт № 125, том IX, рег. № 16407, нот. дело № 1285/01.11.2016 г. по
описа на нотариус Денчо Недялков, рег. № 181, с район на действие - PC Стара
Загора, ищецът бил придобил 21/163 ид. части от дворно място, находящо се в гр.
Стара Загора, ул. ”Цар Калоян” № 32, цялото с площ от 163 кв.м., с разпределено
право на собственост на две паркоместа: Паркомясто № 1, с квадратура 10 кв.м. и
Паркомясто №2, с квадратура 10 кв.м., с граници, подробно описани в нотариалния
акт, които паркоместа ставали прилежаща част към собствения на ищеца недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - склад №7, по архитектурен
проект.
На първо място, счита че паркоместата
не притежавали характеристиките самостоятелност и обособеност, което имало за
последица недействителност на извършената разпоредителна сделка с паркоместата,
разположени в дворното място на сграда, в режим на етажна собственост, тъй като
дворното място съставлявало обща част по естеството си по смисъла на чл. 38,
ал. 1 от ЗС, а самостоятелно прехвърляне на общи части, законът не допускал.
Обособяването на паркомясто, като самостоятелен обект по смисъла на § 5, т.39
от ЗУТ било правно невъзможно, тъй като паркомястото не било недвижима вещ по
смисъла на чл. 110 ЗС и сделката с такъв предмет била нищожна, поради
невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно легалната дефиниция
дадена в § 1, т. 2 на ЗУЕС относно понятието за прилежаща площ към сгради в
режим на етажна собственост, според която паркоместата, представляваща
прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост, от което бил изведен
несамостоятелният им характер. В тази връзка бил заведен иск от етажните
собственици /включително от ответника/ против продавача „Равдаинвест”ООД и
купувача /ищец в настоящото производство/ К.Т.К. за прогласяване на нищожност
на продажбата, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 125, том IX, рег. № 16407, дело № 1285/2016 г. на нотариус рег. № 181 на
НК, вписан в Служба по вписванията Стара Загора, с вх. рег. № 12672/01.11.2016
г., акт № 56, том XXXIII, дело № 6873/01.11.2016 г., в частта, в която се
прехвърляла собствеността върху паркомясто №1 и паркомясто №2 и в частта, с
която паркоместата се придавали като прилежащи части към обект - склад № 7,
като се иска да се признае за установено, че К.Т.К. не бил собственик на
описаните в същия нотариален акт паркомясто № 1 и паркомясто № 2 нито като
самостоятелни обекти на правото на собственост, нито като несамостоятелни,
прилежащи части към собствения на ответника склад № 7. Образувано било гр.д. №
3238/2019 г. по описа на PC, което дело счита, че се явявало преюдициално по
отношение на настоящото, тъй като от решението по гр.д. № 3238/2019 г. зависило
изхода на настоящото дело.
На второ място, счита, че строежът на
процесната сграда приключил на 27.09.2016 г. с издаване на Разрешение за
ползване № ДК-07-СЗ- 61/27.09.2016 г. издаден от РДНСК - Стара Загора. Преди
приемането на сградата, тогавашния собственик на земята „ РАВДАИНВЕСТ”ООД
учредил с нот. акт № 181, том IV, рег. № 303/2014 г. на нотариус рег. № 435 на
НК на Галина Илиянова Димитрова и Венелин Танев Делев право на строеж върху
Апартамент № 4 и Ателие № 3. Същата година, с нот. акт № 109, том IX, рег. №
16376, дело № 1336 от
Оспорва твърдението, че ответника бил
възпрепятствал ищеца да ползва гореописаните паркоместа. Съгласно архитектурния
проект на жилищната сграда, в прохода били обособени няколко паркоместа, които
през различните периоди от време се ползвали от различни етажни собственици.
Дори и да се приемело, че ответника понякога паркирал в прохода, то в него по
същото време били паркирали и други етажни собственици. Съгласно архитектурния
проект, пред обособените паркоместа, за които ищецът твърди, че бил собственик
имало две паркоместа, а пред тях - още две паркоместа. В този смисъл, за да
бъде възпрепятстван ищецът да ползва паркомясто 1 и паркомясто 2, следвало по
редицата и двете паркоместа пред тях да са заети от паркирани автомобили. Твърди,
че според твърдението на ищеца, ответника паркирал един автомобил. Следователно,
нямало как да му попречи едновременно да ползва двете паркоместа. Освен това,
когато паркирал автомобила си в прохода на жилищната кооперация, това било за
няколко часа, т.е не било нито за 24 часа, нито автомобилът му бил непрекъснато
застопорен в прохода на кооперацията.
С Протокол от проведено общо събрание
на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост
с адрес: гр. Стара Загора, ул. ”Цар Калоян” № 32, било взето решение за
разпределение за ползване. Взето било решение дворното място да бъде обявено за
отдаване под наем, а докато се намерил наемател, да се ползвал поетапно /за по
1 месец/ от всички собственици на идеални части от дворното място, в следния
ред: Считано от 01.01.2017 г. всеки собственик на идеална част да ползвал
дворното място за свои нужди и/или паркиране на автомобил за срок от1 месец.
Ползването да ставало последователно във възходящ ред - по № на
апартамента/обекта, както били изброени в списъка, неразделна част от
Протокола. Сочи, че е собственик на 25/163 идеални части от дворното място,
находящо се в гр. Стара Загора, с административен адрес на ул. ”Цар Калоян” 32
и етажен собственик, притежаващ Апартамент № 2 и Склад № 1 и като такъв,
притежавал 15,54 идеални части от общите части на сградата. Следователно, по
силата на горепосоченото Решение на етажните собственици, имал и има право да
ползва дворното място за свои нужди и да паркира в него продължение на 1 месец,
съобразно график, съобразно номерата на апартаментите, упоменати във възходящ
ред. Същото право имали и имат, и останалите съсобственици на ид. части от
дворното място и едновременно с това - етажни собственици.
Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен.
Претендира направените по делото
разноски.
От обстоятелствата изложени в
исковата молба се налага извода, че е предявен
иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. В тежест
на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава претенциите,а именно, че му е отнета възможността да ползва
реално разпределените му паркоместа, съобразно неговите идеални части в
съсобствеността. Следва да докаже препятстването на ползването от неползващия
съсобственик. Следва да докаже и размера на пропуснатите ползи от
препятстването на ползването - част от наема на общата вещ, съответна на
правото на препятствания съсобственик и/или титуляр на ограничено вещно право
на ползване (или обитаване). Ответникът следва докаже възраженията си в
отговора на исковата молба .
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме като
писмени доказателства приложените към исковата молба и отговор документи, тъй като същите са
допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Нотариален
акт № 125 за покупко-продажба на недвижим имот, том IX, peг. № 16407, HOT. дело
№ 1285 от 01.11.2016 г. по описа на нотариус Денчо Недялков, peг. № 181, с
район на действие PC - гр. Стара Загора, вписан в Служба по вписванията с вх.
per. № 12672 от 01.11.2016 г., Акт № 56, том XXXIII, дело № 6873 /
НАЗНАЧАВА съдебно-оценителна експертиза, която
да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата молба, като определя
първоначален депозит за изготвяне на експертизата в размер на 150 лв., вносими
от ищеца в тридневен срок от получаване на съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице ПЛАМЕНА ТАНЕВА.
Вещото лице да се призове след
представяне на депозит по делото.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочат гласни доказателства.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно удостоверение на ответника след внасяне на ДТ, по
силата на което да се снабдят с друго такова от PC - гр. Стара Загора, по гр.д.
№ 3238/2019 г., относно предмета на делото, страните между които е образувано и
на какъв етап е.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 28.01.2020
г. от 10.20 ч., за която дата да се призоват страните. Вещото
лице да се призове след представяне на депозит по делото.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните, а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането не подлежи на обжалване.