Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 04.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,VІ 11 св, открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря СТЕФКА
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 2297 по описа за 2018г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са
обективно съединени искове с пр.осн.чл.232,ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„ПСК Т.С.И. – С.З.“ АД ЕИК********чрез синдика Б.Б.срещу
„И.“ АД ЕИК ******** , който се представлява от „Е.п.2. „ ЕООД чрез М.К..
ИЩЕЦЪТ твърди, че спрямо него е открито
производство по несъстоятелност и е обявен в несъстоятелност, като се
представлява от назначения от съда по несъстоятелността синдик Б.Б.. Встъпвайки в задълженията си синдикът е констатирал, че
иму- ществото на несъстоятелното дружество е отдадено под наем на Пи Ар студио
България ЕООД с договор за наем от 01.03.2004г.. На 29.01.2016г. е подписан
анекс към договора за наем , по силата на който ответникът И.АД е заместил първия наемател в договора за наем, считано от 01.02.2016г.,
при договорена месечна наемна цена от 5 000 лв. без ДДС за периода
1.11.2015г. -31.03.2016г. и по 8 500 лв. без ДДС от 01.04.2016г. Тъй като
наемната цена не е плащана в срок, ищецът е канил ответникът неколкократно с
покани да изпълни задълженията и да заплати наема.С последното писмо от 19.09.2016г.
изпратено на адреса на управление и по
ел.поща е посочено, че при неплащане на наемната цена договора следва да се
счита развален. Предвид неплащането намира, че договора за наем е развален
считано от 24.09.2016г. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
39 200 лв. наемна цена за следните периоди – месеците май, юни, юли,
август и частично за септември 2016г.
Претендира законната лихва върху дължимите суми считано от 24.09.2016г.
, като до датата на исковата молба претендираната сума е в размер от
8 357.57 лв. Претендира и законната лихва от предявяване на исковата молба
и до окончателното заплащане на главницата. Претендира направените за
производството деловодни разноски.
ОТВЕТНИКА не депозира отговор и не
взема становище по исковете, като не изпраща представител в открито съдебно
заседание.
Съдът,
като взе в предвид изразените становища и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение с оглед наличие на
предпоставките по чл.
238 и 239 от ГПК.
Съдът счита, че следва да бъде
постановено неприсъствено решение, тъй като
ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил
в първото по делото открито съдебно заседание и съответно не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.Съдът счита, че са налице
и предпоставките на чл. 239 от ГПК,
тъй като на ответника е указано, че при
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането
му в негово отсъствие може да бъде постановено
неприсъствено решение.
От изложените в исковата молба
твърдения и представените от ищеца по делото
писмени доказателства – договор за наем на недвижими
имоти от 01.03.2014г., анекс към договора за наем от
29.04.2015г. , приемо - предавателен протокол от 05.05.2015г., анекс към договора за наем от 29.01.2016г.,
приемо – предавателен протокол от 29.01.2016г. и множество покани за заплащане
на наемна цена, последната от която на 13.10.2016г. изпратена по е-мейл, с
която е поискано предаване владението на имота, поради прекратяване договора за
наем, може да се направи извод за обоснованост и основателност на така предявените
искови претенции, както за главницата, така и за лихвите.
Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил
задълженията си по договора и че е заплатил наемната цена за претендираните
периоди.
На осн.чл.239, ал.2 от ГПК съдът не
следва да мотивира решението си по същество, доколкото го постановява при
условията на неприсъствено решение. Водим от гореизложеното съдът намира, че
са налице всички изискуеми от закона предпоставки,
посочени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като претенциите следва да бъдат уважени изцяло в претендираните с исковата
молба размери .
Разноски на ищецът не се дължат, тъй
като такива не се претендират. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
СГС дължимата държавна такса, доколкото сме пред хипотезата на чл.620,ал.5 от ТЗ и предвид изходът по спора. Същата възлиза в размер на 1 902.30 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн.чл.232,ал.2 от ЗЗД „И.“ АД
ЕИК ******** , който се представлява от „Е.п.2. „ ЕООД *** да заплати на „ПСК Т.С.И. – С.З.“ АД ЕИК ********,
гр.С.З., кв.Г., чрез синдика Б.Б., съд.адрес
:гр.София, ул.********сумата от 39 200 лева / тридесет и девет хиляди и двеста
лева / в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2018г. до
окончателното заплащане на главницата, както и да му заплати сумата от 8 357.57
лв. / осем хиляди триста петдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки / мораторна
лихва на осн.чл.86 от ЗЗД за периода 24.09.2016г.-29.10.2018г.
ОСЪЖДА „И.“ АД
ЕИК ******** , който се представлява от „Е.п.2. „ ЕООД *** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София,
бул.Витоша № 2 сумата от 1 902.30 лв. / хиляда девестотин и два лева и
тридесет стотинки/ държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се връчи
на страните, като в едномесечен срок от получаването
му ответникът има право да
иска отмяната му пред САС при
условията и предпоставките на чл.240 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: