Решение по КНАХД №976/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 333 от 31.07.2025 г., постановено по АНД № 1466/2025 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 25-1228-000524/ 06.03.2025г., издадено от Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направените от въззивния съд изводи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на наказателното постановление и за недоказаност на административнонаказателното обвинение. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 25-1228-000524/ 06.03.2025г. на Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – И. Б. Н., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И. Б. Н., против Наказателно постановление № 25-1228-000524 от 06.03.2025г., издадено от Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 902636 от 08.02.2025 г., на И. Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 08.02.2025г. в 14.40ч. в [населено място] по [улица], в посока запад-изток, до № 100, водачът управлява лек автомобил Ш. О. с рег.№ [рег. номер], негова собственост, като МПС е с ограничена видимост на предните странични стъкла на автомобила /затъмнени с черно фолио/, осигуряващи видимостта на водача към пътя.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че е налице несъответствие в описанието на нарушението в съставения АУАН и издаденото НП, доколкото повдигнатото с АУАН административнонаказателно обвинение е за ограничаване видимостта на предните странични стъкла, а в НП административното нарушение е описано, че МПС е с ограничена видимост на предните странични стъкла. Посоченото несъответствие е преценено като съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. По съществото на спора е направил извод за недоказаност наличието на съставомерно от обективни страна деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Настоящият касационен състав приема, че не е налице възприетото от въззивния съд съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В случая освен използвания различен словоред при описание на изпълнителното деяние в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, не съществува противоречие, а още по-малко неяснота относно съдържанието на отправеното към лицето административно обвинение, поради което не е препятствана възможността то да разбере в какво точно се изразява деянието, възприето от санкциониращия орган като съставомерно такова по чл.185 във вр. с чл.105, ал.1 от ЗДвП.

Изцяло се споделя обаче извода на въззивния съд за недоказаност извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото административнонаказателното обвинение за ограничаване на видимостта през предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, се основава и е обосновано единствено с твърдения за намалената им прозрачност, правилно Старозагорският районен съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП е било необходимо установяването и доказването, че констатираната намалена прозрачност на стъклата е извън границите на допустимите стойности, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В т. 4.2.1 "Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на водача" на Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, подточка 4.2.1. 1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от настоящото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %. От своя страна, начинът на установяване на светлопропускливостта на стъклата на автомобила, е регламентиран в чл. 87, ал. 1, т. 7 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията на дейността за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената норма, при осъществяване на дейност по контрол на пътното движение полицейските органи използват мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла. Разпоредбата на чл. 91, ал. 9 от същата Инструкция предвижда, че при използване от наряда на мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла, резултатите се отразяват в дневник (приложение № 18б). В случая не само липсват каквито и да е било данни, но не се и твърди от контролните органи на ОД на МВР – Стара Загора, да са извършили и съотв. да са документирали извършена проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла по нормативно регламентирания начин. При разпита им в съдебно заседание осъществилите контрол на пътното движение полицейски органи от сектор "Пътна полиция" изрично са заявили, че не са извършили замерване на пропускливостта на стъклата на автомобила на мястото на проверка. Нещо повече – от показанията на разпитаните във въззивното съдебно производство актосъставител Н. Н. и свидетел по АУАН Д. Н.., се установява, че констатираното затъмнение на предните страничните стъкла на автомобила се свързва със затъмняване посредством поставено фолио, като не е била извършена проверка и респ. преценка дали е ограничена видимостта през тях. Доколкото констатацията за намалена прозрачност на автомобилните стъкла, не се основава на извършена и документирана в съответствие с нормативните изисквания проверка с техническо средство за светлопропускливост на стъклата, а е основана единствено на субективната преценка на проверяващите полицейски служители, правилно въззивният съд е приел административнонаказателното обвинение за извършено от санкционираното лице нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, за фактически и доказателствено необосновано. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая нито е установено по надлежния ред, нито е доказано наличието на намалена прозрачност на стъклата на автомобила, която да е извън границите на допустимите стойности, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, поради което правилно наказателното постановление за наложената санкция за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, е прието от въззивния съд за незаконосъобразно.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на И. Б. Н. сумата от 400 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 333 от 31.07.2025 г., постановено по АНД № 1466/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на И. Б. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.Стара Загора, [улица], сумата от 400 (четиристотин) лева – разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.