№ 850
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507300 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20060345 от 08.03.2021 г. по гр.д. № 43817/2019 г. по описа на
СРС, 150 с-в, е отхвърлен предявения от Д. СТ. Р., с ЕГН **********, с адрес в
гр.София, ж.к. „Слатина“, ул. ****, срещу „ЧЕЗ Р.Б.” АД, с ЕИК ****, с адрес на
управление в гр.София, бул. „****, БенчМарк Бизнес център, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че Д. СТ. Р., с ЕГН **********, не дължи на
„ЧЕЗ Р.Б.” АД, ЕИК ****, сумата от 2410.09 лева, представляваща стойност за
начислена електрическа енергия по партида с клиентски номер 540004281056, след
извършена корекция на сметка въз основа на протокол за извършена проверка на
електроснабден имот в с.Скравена, ул. **** - сладкарски цех, за която е издадена
фактура № **********/01.07.2019г.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Д.
СТ. Р., в която се излагат съображения за неправилност, поради необоснованост,
нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че за процесния период 26.03.2019 г.-
26.06.2019 г. действат правила за измерване количеството ел.енергия по см. и в обема
на регламентация съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Към този момент същите са отменени и
са нищожни. Освен това, според жалбоподателя, към настоящия момент и последните
три разпоредби от ПИКЕЕ /чл.48, чл.49 и чл.50/ са отменени с Решение №
1
13691/08.11.2018 г. по адм.д.№ 4785/2018 г. по описа на 5 чл. с-в на ВАС.
Според въззивника, практически след обнародване на влязло в сила решение по
к.адм.д.№ 2385/2016 г. вече не съществуват ПИКЕЕ. Предвид отмяната на тези норми
и запазване действието само на формулите за преизчисление по ПИКЕЕ, спорен е
материалноправният въпрос дали изобщо съществува законово основание за Чез Р.Б.
АД /мрежов оператор/, съответно на крайният снабдител Чез Електро България АД да
коригира едностранно сметките на ищеца като потребител на ел.енергия през изминал
период. По този въпрос, въззивникът намира, че СРС се е произнесъл неправилно. За
даване на правилен отговор е следвало да се изходи от нормативната уредба в периода
на извършване на проверка на СТИ и извършване на едностранна корекция на сметка
за посочения период. В началото му не е била налице действащата към настоящия
момент правна уредба.
Заявява, че ответникът не е краен снабдител, а такъв е "ЧЕЗ Електро България"
АД и винаги той е издавал фактури за обекта. Въззивникът няма облигационни
отношения с ответника, който е собственик на СТИ и трябва да отчита показанията.
Заявява, че за обосноваване извършената корекция на сметка ответникът се
основава на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ, прети от ДКЕВР на
14.10.2013 г. отменени към настоящия момент с решение на ВАС № 1500/2017 г. с
изключение на чл.48-чл.51 вкл. Това е и основанието посочено в издадената фактура от
30.03.2018 г.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
исковете в цялост. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Р.Б.” АД не е подала писмен отговор. В с.з. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли постановеното от СРС
решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 150-ти състав, решение за
валидно, допустимо и неправилно.
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка.
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се
констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
2
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г
на ОСГТК на ВКС .
По доводите за неправилност на постановеното решение изложени в подадената
жалба, съдът намира следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК с искане
да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
2410.09 лева, представляваща стойност за начислена електрическа енергия по партида
с клиентски номер 540004281056, след извършена корекция на сметка въз основа на
протокол за извършена проверка на електроснабден имот в с.Скравена, ул. **** -
сладкарски цех, за която е издадена фактура № **********/01.07.2019г.
За да бъде установено съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, че в полза на ответното дружество е
възникнало потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките
за потребена електроенергия „ЧЕЗ Р.Б.“ АД следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, съществуването през процесния период на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия до имот с адрес
с.Скравена, ул. **** - сладкарски цех, по което ищецът да е страна, наличието на
предпоставките за извършване на едностранна корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумата.
За да отхвърли иска СРС е приел, че с нормата на чл.83, ал.1, т.6 и чл.83, ал.2 от
ЗЕ (в редакцията изм. ДВ бр. 38 от 2018г., в сила от 08.05.2018г.), на КЕВР е
делегирано правомощието за приемане на подзаконов нормативен акт - Правила за
измерване на количеството ел.енергия, включително и установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение
на тази законова делегация от КЕВР са приети ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ,
бр.35 от 30.04.2019г. и са действали към датата на извършване на процесната проверка
- 26.06.2019г. С оглед това съдът е приел, че е ирелевантно за изхода на спора дали
приетите през 2013г. ПИКЕЕ са нищожни като противоречащи на императивни норми
от по-висок ранг и на интересите на потребителите, в каквато насока са изложените от
ищеца в исковата молба твърдения.
С оглед това, съдът е приел за установено, че по отношение на електромера на
обект в с.Скравена, ул. **** - сладкарски цех, към датата на осъществената от
служителите на ответното дружество проверка /констативен протокол №
1022763/26.06.2019г./ е била налице промяна в схемата на свързване, което е довело до
непълно измерване на консумираната електроенергия, съгласно заключението на
вещото лице по приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза.
Поради това и съдът е приел, че за оператора на електроразпределителната
3
мрежа, който безспорно е ответникът „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД, е възникнало правото да
извърши корекция (преизчисляване на количеството ел.енергия) съобразно чл. 50, ал. 2
от ПИКЕЕ.
По отношение на материалноправната легитимация на страните, съдът е приел,
че именно ответното дружество в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа е материално легитимиран да издаде процесната
фактура и да получи плащане на начислената след извършената корекция сума.
Същевременно по аргумент от чл.56, ал. 2 от ПИКЕЕ именно ползвателят на мрежата,
какъвто е ищецът, е длъжен да заплати на оператора на съответната мрежа дължимата
сума, определена от оператора на мрежата по реда на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Решението на СРС е неправилно.
Първоинстанционният съд е допуснал противоречия в мотивите си относно
качеството на ответника - краен снабдител или оператор на електроразпределителната
мрежа. Безспорно е второто - ответникът е оператор на електроразпределителната
мрежа. Това му качество е от съществено значение в случая, защото ответникът не е
материално-правно легитимиран за процесното вземане за корекция.
Действително според чл.56 ал.1,2 ПИКЕЕ /2019 г/ операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
"задължения към обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума , определена от същият този оператор.
От друга страна според чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ общите условия на крайния
снабдител съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗЕ.
Очевидно е противоречието между чл.56 ал.1,2 ПИКЕЕ /2019 г/ и чл.98а ал.2 т.6
б.а ЗЕ , защото според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител ,
докато според ПИКЕЕ /2019 г / сумата се дължи на оператора на електроснабдителната
мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента за нея . Съгласно
чл.15 ал.3 ЗНА съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока степан , а
именно чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ.
Ответникът не е материално-правно легитимиран за процесното вземане за
корекция, а легитимиран е крайният снабдител. Изводът е обоснован и чрез
4
установената практика на ВКС във връзка с приложението на чл.50 и 51 ПИКЕЕ /2013
г/, като в разглежданите хипотези е прието, че сумата по корекцията на сметка се
дължи на крайния снабдител, като именно по тази причина са приети и измененията на
чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ във вр.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ. В измененията на ЗЕ /ДВ бр.41 от
21.05.2019 г / с които е изменен чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ липсват други изменения на закона,
от които да се заключи, че е налице промяна на законодателството в полза на
оператора на електроразпределителната мрежа и чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ вече не трябва
вече да се прилага. При наличието на чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ не може да се приеме, че
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи, че сумата по
корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната мрежа вместо
на крайния снабдител.
Само на това основание - липса на материално-правна легитимация на ответника
да претендира процесната сума - искът се явява основателен. След отмяна на
решението на СРС отрицателният установителен иск трябва да се уважи и на ищеца да
се присъдят разноски пред СРС и СГС.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени сторените разноски пред настоящата инстанция в размер на
48.20 лв. за заплатена държавна такса и сумата 698.30 лв.-сторени разноски пред
първата инстанция. В полза на адв. Р.Л.Д. следва да бъдат присъдени разноски за
оказана безплатна правна помощ за настоящата инстанция в размер на 300.00 лв. на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20060345 от 08.03.2021 г. по гр.д. № 43817/2019 г. по
описа на СРС, 150 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, предявен от Д. СТ. Р., с ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к. „Слатина“, ул.
****, срещу „ЧЕЗ Р.Б.” АД, с ЕИК ****, с адрес на управление в гр.София, бул. „****,
БенчМарк Бизнес център, че Д. СТ. Р., с ЕГН **********, не дължи на „ЧЕЗ Р.Б.” АД,
ЕИК ****, сумата от 2410.09 лева, представляваща стойност за начислена електрическа
енергия по партида с клиентски номер 540004281056, след извършена корекция на
сметка въз основа на протокол за извършена проверка на електроснабден имот в
с.Скравена, ул. **** - сладкарски цех, за която е издадена фактура №
**********/01.07.2019г.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ Р.Б.” АД гр.София ЕИК **** да заплати на Д. СТ. Р., с ЕГН
5
**********, с адрес в гр.София, ж.к. „Слатина“, ул. **** сумата от 48.20 лв. –разноски
за въззивната инстанция и сумата 698.30 лв.-сторени разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ Р.Б.” АД гр.София ЕИК **** да заплати на адв. Р.Л.Д. на
основание чл.38, ал.2 ЗА разноски за оказана безплатна правна помощ за въззивната
инстанция в размер на 300.00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6