ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500071 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 121 от ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба с Вх.№ 367/16.01.2023 г. от Р. А. С. с
ЕГН – ********** с адрес: град С., община С., област Х., ул. „А.м.“ № 5, М.
П. Г. с ЕГН – ********** с адрес: град С., община С., област С., ж.к. „С.Т.“,
бл. 374, вх. „Г“, ап. 76 и И. П. С. с ЕГН – **********, с адрес: град С., община
С., област Х., ул. „А.м.“ № 5 чрез пълномощник – адвокат Д. Г. А., вписан в
Адвокатска колегия – Х. против Определение № 49/17.01.2023 г. по гр.д.
20225600100735 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Х., с което прекратено
производството по делото и същото е изпратено на Районен съд – С. по
подсъдност.
Пред първоинстанционния съд е била внесена искова молба вх.№
9366/12.12.2022 г. подадена от Р. А. С., М. П. Г. и И. П. С. чрез адв. Д. А., с
която са предявени субективно и обективно съединени искове против „И.т.“
ЕАД - град С. с ЕИК – ... произтичащи от твърдяно неизпълнение на
задължения по наемен договор – 36786,93 лева от главница - неплатен наем
дължим за период от 01.10.2021 г. до 31.12.2022 г.; мораторна лихва върху
главницата в размер на 2243.77 лева за периода от 21.10.2021 г. до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, както и мораторна
лихва в размер на 1947.59 лева дължима за период от 21.07.2020 г. до месец
09.2021 г. за месечни наемни вноски, платени със закъснение. Посочено е в
ИМ, че ако се приеме, че сумата не се дължи солидарно, то същата следва да
бъде присъдена разделно съобразно правата на всеки от ищците.
С уточняваща молба с вх.№ 367/16.01.2023 г., ищците са заявили, че са
1
наследници на И. П. С., починал на 08.12.2000 г. и по отношение на
предоставения под наем имот на дружеството-ответник съсобствеността
между тях е възникнала въз основа на наследяване. Посочено е, че делът на
всеки един от съсобствениците е съответно - 4/6 за Р. А. С. и по 1/6 идеална
част за М. П. Г. и И. П. С.. Съобразно това уточнение и правото на
собственост, което има всеки един от наследниците върху съсобствената вещ
са уточнени и исковите претенции. Претендираната от ищцата Р. А. С. сума е
в размер на 24524,62 лева от главница и 1298,39 лв. лихва за забава, а
претендираните от М. П. Г. и И. П. С. суми са в размер на 6131,15 лева от
главница и 373,96 лева лихва за забава за всеки един от тях.
С оглед така направеното уточнение ХОС е намерил, че са били
предявени субективно и обективно съединени искове, съответно за сумите от
24524,62 лева от главница и 1298,39 лева от лихва за забава, 6131,15 лв.
главница и 373,96 лв. лихва за забава и 6 131,15 лв. главница и 373,96 лева
лихва за забава. Окръжният съд е посочил, че всеки един от тези искове е
родово подсъден като първа инстанция на районен съд по арг. на чл. 104, ал.
1, т. 4 във вр. с чл. 103 от ГПК. Прието е в обжалваното определение, че
съгласно правилото на чл. 105 от ГПК местно компетентния съд е Районен
съд - С., в района на който е седалището на ответника, видно от извършена
справка в ТР по партидата на търговеца.
В частната жалба се твърди, че определението на ХОС е неправилно и
необосновано. Заявява се, че е предявен иск за солидарно осъждане на
ответника да заплати на тримата ищци като солидарни кредитори на сумата
от 36786,93 лева от главница. Обосновава това свое твърдение, с това, че
ответникът бил поел общо задължение да заплаща целия наем на всички от
тях по сметката на единия наемодател. Така подсъдността по предявения като
главен иск за сумата от 36786,93 лева съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК е бил
родово подсъден на Окръжен съд – Х., тъй като е по гражданско дело с цена
на иска над 25000 лева. Неправилно е приета и местната подсъдност по
седалището на ответника, която не следвала да се повдига служебно, а
единствено от ответника – чл. 119, ал. 4 от ГПК. Моли за отмяна на
обжалваното определение, като делото бъде върнато на Окръжен съд – Х. за
администриране на исковата молба и продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от
легитимирани лица – ищци срещу обжалваемо съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 121 от ГПК определение и откъм съдържание и приложения е
редовна, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я
намира и за частично основателна по следните съображения:
Неоснователно е твърдението на ищците за наличие на активна
солидарност в облигационното правоотношение, предмет на исковата молба.
Посочените в нея обстоятелства изключват извода, че предявените вземания
са неделими. Активната солидарност предполага множество кредитори и един
2
длъжник, като всеки от кредиторите има възможността да получи сам всичко,
което се дължи, т.е. всеки от тях има право да иска изпълнение на целия дълг,
а длъжникът се освобождава след като престира всичко дължимо дори само
на един от солидарните кредитори. Тъй като за активната солидарност няма
изрична правна уредба, то тя може да възникне само при изрична уговорка в
договора и не може да се предполага. Нито в исковата молба, нито в
уточняващата молба ищците не са посочили основание за твърдяната активна
солидарност. Правната квалификация на предявените пред съд претенции се
определя от съда, въз основа на изложените в исковата молба фактически
обстоятелства. Ищците следва да изложат обстоятелства и относно
твърденията си за наличие на активна солидарност. В приложения към ИМ
договор за наем от 18.06.2016 г. не се съдържа изрична подобна уговорка. В
началото на договора за удобство е прието в последващите текстове тримата
наемодатели и настоящи ищци да бъдат обозначавани за краткост като
„наемодател“, но това не е достатъчно за да е налице ясна и разбираема
договореност с другата страна, за да се приеме наличие на солидарни
кредитори. Не може да се извлече довод за уговорена активна солидарност и
от посочената техника на плащане – само по една банкова сметка. И в самата
ИМ е направена уговорка за липса на активна солидарност, още повече, че и в
допълнителната уточняваща молба ищците са определили дължимите суми на
всеки един от наемодателите и никоя от тях не покрива изискуеми праг по чл.
104, т. 4 от ГПК за разглеждане на делото пред окръжен съд като първа
инстанция. Определението в частта му относно родовата подсъдност следва
да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано.
Основателна е частната жалба относно произнасянето в обжалваното
определение за определяне на местно подсъдния съд. Това е право на
ответника съгласно чл. 119, ал. 4 във вр. с чл. 108, ал. 1 от ГПК и то може да
се направи в срок за отговор на ИМ, като произнасянето от съда към
настоящия момент е преждевременно. Ето защо в тази част определението
следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на Окръжен съд – Х. за
изпращане на съответния компетентен районен съд в съдебния район на
Окръжен съд – Х..
С оглед изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 49/17.01.2023 г. по гр.д.
20225600100735 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Х., в частта, с която на
основание чл. 118, ал. 2 ГПК е прекратил образуваното пред него съдебно
производство и е изпратил делото на родово компетентния районен съд.
ОТМЕНЯ Определение № 49/17.01.2023 г. по гр.д. 20225600100735 по
описа за 2022 г. на Окръжен съд – Х., в частта, с която е изпратил делото за
разглеждане от Районен съд – С..
3
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Х. за изпращане на съответния
компетентен районен съд в съдебния окръг на Окръжен съд – Х. за
продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в
мотивната част на определението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4