№ 385
гр. Плевен, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. В.ЧИНА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500438 по описа за 2025 година
С решение рег.№ 540/24.04.2025 г. по гр.д.№ 20244430106287 по описа за
2024 г. на ПлРС е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на В. В. К. - Ц., че С. Х. П. е собственик на 1 / 2 ид.ч. от следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.***.** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със
заповед РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 31.05.2023 г., Адрес на поземления имот: гр. Плевен,
местност „***”, с площ: 511 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Изоставена орна земя, категория на
земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 22а, при
съседи: имоти с идентификатори: *****.***.**, *****.***.**, *****.***.**,
заедно с разположените в имота СГРАДА с идентификатор *****.***.**.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със
заповед РД18- 71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата е от 29.06.2011г., Адрес на сградата: гр. Плевен, м.„***“,
1
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.**, със застроена
площ от 38 кв.м, , брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, предназначение: вилна сграда — еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма и СГРАДА с идентификатор
*****.***.**.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Плевен, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо, сградата е от 29.06.2011г., Адрес на
сградата: гр. Плевен, м.„***“, разположена в поземлен имот с идентификатор
*****.***.**, със застроена площ: 32 кв.м., брой етажи: 1, 22 брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение:
селскостопанска страда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма.Отменен е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение
№ ***, том № I, рег.№ 1267, дело № 79 от 02.07.2024 г. на нотариус с рег.№
*** на НК, вписан в СВ-Плевен с вх.рег.№ **** от 02.07.2024 г., Акт № ***,
т.ХVII, д.№ ****/2024 г., по отношение на 1/2 ид.ч. от недвижимото
имущество, за което е съставен.Допусната е на основание чл.344, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.34 от ЗС, да се извърши съдебна делба между С. Х. П. и В. В. К. на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.***.**
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със
заповед РД-18 71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 31.05.2023 г., Адрес на поземления имот: гр. Плевен,
местност „***”, с площ: 511 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Изоставена орна земя, категория на
земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 22а, при
съседи: имоти с идентификатори: *****.***.**, *****.***.**, *****.***.**,
заедно с разположените в имота СГРАДА с идентификатор *****.***.**.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със
заповед РД18- 71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата е от 29.06.2011г., Адрес на сградата: гр. Плевен, м.„***“,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.**, със застроена
площ от 38 кв.м, , брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
2
данни, предназначение: вилна сграда — еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма и СГРАДА с идентификатор
*****.***.**.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Плевен, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и 23
кадастралните регистри, засягащо, сградата е от 29.06.2011г., Адрес на
сградата: гр. Плевен, м.„***“, разположена в поземлен имот с идентификатор
*****.***.**, със застроена площ: 32 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, с предназначение: селскостопанска страда,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. От допуснатото до
делба недвижимо имущество да се образуват два равни дяла, от които един
дял за С. Х. П. и един дял за В. В. К. - Ц..Осъдена е за В. В. К. – Ц. да заплаща
на С. Х. П. сумата от 337,50 лв. месечно, на основание чл.344, ал.2 от ГПК за
ползването на 1/2 ид. част от делбения недвижим имот с идентификатор
*****.***.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен,
заедно с изградените в него сгради, считано от влизане в сила на
определението по чл.344, ал.2 от ГПК до окончателното извършване на
делбата.
Депозирана е въззивна жалба от В. В. К. - Ц., чрез пълномощник, против
решение рег.№ 540/24.04.2025 г. по гр.д.№ 6287/2024 година по описа на
ПлРС, което се обжалва изцяло.Счита решението на първоинстанционния съд
за неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.Прави се искане да се отмени решението на
ПлРС изцяло и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли
като неоснователни предявените установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за ½
ид.ч. от имота, претенцията за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на
нотариалния акт за собственост на същото ½ ид.ч. от имота, както и иска за
делба на същия, вкл. и относно присъденото със съдебното решение
обезщетение за ползване на ½ ид.ч. от имота, като се присъдят и направените
съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
За въззиваемата страна – С. Х. П., чрез пълномощник, процесуалният
представител изразява становище да се постанови съдебен акт, с който да се
потвърди първоинстанционния.Счита въззивната жалба за неоснователна и
недоказана, а решението на ПлРС за правилно и законосъобразно.
3
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният
съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност, тъй като щеше да стигне до извода, че още приживе на майката на
въззиваемата между последната и бащата на въззивницата е имало постигнато
споразумение процесният имот да остане за В. К., а той се е ангажирал да
намери и закупи за сестра си друг такъв имот със сезонна постройка в него в
същата местност, като единият получава наследствения имот, а вместо
парично уравнение същият купува и предава на другия друг имот в същата
местност и от същия вид като наследствения.
Със заповед от 26.07.2005 г. на кмета на Община - Плевен е разпоредено
на Е. К. на основание §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие право на
собственост върху новообразуван имот извън строителните граници,
определени с ПУП, с номер 16, кадастрален район ***, м.“***“, землище на
гр.Плевен, с площ от 511 кв.м. заедно с построената в него сграда с номер 1,
със застроена площ 37,8 кв.м., брой етажи 2.
Приложени са и протокол за въвод във владение от 12.09.2005 г., както и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот констативен от
04.04.2008 г., от който е видно, че Е. К. е призната за собственик на процесния
новообразуван поземлен имот с площ от 511 кв.м., ведно с построената в
имота сезонна постройка на два етажа със застроена площ 38 кв.м. и
едноетажна сезонна постройка на 32 кв.м.
От приложеното удостоверение за наследници е видно, че Е. К. е
починала на 06.03.2009 г., като е оставила за свои законни наследници две
деца - въззиваемата С. П. и В. К., който е починал на 06.11.2022 г. и оставил за
свой законен наследник въззивницата В. К. – Ц..
Техният баща Х. К. е починал през 1986 г.
Приложено е и разрешително от 1984 г. на В. К., собственик на парцел
*** в м.“***“ за прикачване към мрежа НН, както и молба от В. К. от
4
01.06.1989 г., собственик на парцел № ***, да бъде прикачена неговата
сезонна постройка към енергостопанството.
От приложената заповед от 18.02.2005 г. на кмета на Община - Плевен е
видно, че на основание §4б, ал.1, изр.второ от ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено Т. Т. Г.
да придобие право на собственост върху новообразуван имот извън
строителните граници, определени с ПУП, с номер ***, кадастрален район
***, местност „***“, землище на гр.Плевен, с площ 867 кв.м.
Приложен е и нотариален акт за придобиване право на собственост върху
недвижим имот от 13.12.2005 г. от Т. Г..
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.12.2005
г., че горепосоченият недвижим имот е бил продаден от Т. Г. на В.Д.К., който
имот е продаден на Г. К. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 09.02.2018 г.
От нотариален акт за собственост върху недвижим имот констативен от
04.04.2008 г. е видно, че В. К. е признат за собственик на процесния недвижим
имот, находящ се извън строителните граници на гр.Плевен:новообразуван
поземлен имот с №17 от кадастрален район ***, в м.“***“, с площ от 521 кв.м.
От приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот от
30.05.2008 г. е видно, че В. К. е продал на дружество с ограничена отговорност
горепосочения недвижим имот.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение от 02.07.2024 г. въззивницата е призната за
собственик на процесния недвижим имот по наследство от наследодателите й
Е. К. и В. К. и давностно владение.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства са събрани и гласни
доказателства.
От показанията на свидетеля В.К. се установява, че е купил този имот от
въззиваемата, който е бил купен за нея от В. К., документите за собственост са
били на другата жена Т., още не е било оправено мястото, поради което за
продавач се е подписала тя, мястото е било почти декар, имало е едно бунгало,
чийто ключ е получен от С., а парите е дал на въззиваемата.В. К. е имал място
отгоре, не е знаел, че са го купили това място, въззиваемата не му е казала, че
го продава, той го бил купил за нея.Живеел си е там, това място е било
5
неговото, така му е казвал.Хората наоколо също са знаели, че имота е на
В..Имало е такси за поддръжка на ел.инсталацията, имало е касиер, който е
събирал парите, В. ги е плащал.
От показанията на свидетеля В.Л. е видно, че от 2007 г. има място там и
си е построил къща в м.“***“.В. е стопанисвал имота, правел е ремонти,
изградил е самата сграда, трябвало е да направят одобрение, за да продължи с
изграждането на самата къща или вила, а когато вилата се е строяла, никога
сестра му не е присъствала там, той е правел всичко с приятели, комшии,
платил е на Общината за мястото, което му е дадено.Около 2006 г. В. е купил
още две места, едното го е дал на сестра си, но тя го е продала веднага, самото
място не е придобила на нейно име, а директно лицето, на което е било
възстановено, го е продал на В., а той е бил много ядосан и възмутен от
продажбата от въззиваемата, а другото е оставил за него и впоследствие го е
продал, за да довърши къщата, в която до ден днешен живеят дъщеря му и зет
му.От него знае, че с това я обезщетява, че тя да няма претенции за самата
земеделска земя, върху която е изградена неговата къща, която е
спорна.Живущите в квартала всички знаят, че имотът е на В.К..Казал е, че е
обезщетил сестра си с мястото долу, а това, че го е продала, е неин
проблем.Имал е пълно доверие на сестра си, викал я е по празници.Той е
съборил съществуващата къща, има една селскостопанска постройка
отстрани.След 2000 г. се е построила сградата, която съществува към момента
за живеене.Живеел е там, идвала е на гости баба Е., но си е живеела в къщата
на „Балаклия“.
От показанията на свидетеля А.А., първи братовчед на въззиваемата и
бащата на въззивницата, се установява, че му е помагал за прекарване на
водопроводни части, за парното, когато са правили в имота там, като е знаел,
че отиват на вилата на В. - малка къщичка, като материалите той си е
купувал.ВиК работи ги е правел около 2010, 2011 г.Не е виждал въззиваемата
и синът им да правят нещо по сградите.Като техен роднина знае, че имотът е
на В..Казал му е, че е купил къща с лозе близо там - къщата на сестра си.Една
вечер му е казал, че сестра му го е продала, а той много е уважавал сестра
си.Не е чувал от С. да претендира, че има дял там.
От показанията на свидетеля И.П. е видно, че познава В. К. от 2006 г., тъй
като е купил място във вилна зона „***“.Много ремонти е правил у тях, като
6
всички материали за тези дейности са осигурявани от В., той ги е
купувал.Говорили са с него, че къщата, в която той живееше е на децата му, а
той е закупил имот през два – три парцела за сестра си, като се били разбрали,
че къщата остава за децата му, неговите, а този имот, който е закупил, е за
сестра му.Впоследствие тя е продала този имот, той много се е ядосвал, казвал
е, че като започне да строи там, ще й помогне, както винаги й е помагал.В. е
казвал, че са разговаряли със сестра си, че къщата ще остане за неговите
деца.До смъртта му не е чул въззиваемата, че има претенции за този имот.В
списъка на собствениците за този имот е бил той.Всички са знаели, че този
имот е на В..
От показанията на свидетеля Й.Ц., съпруг на въззивницата, е видно, че
към 2009 г. е ходил на „***“, като В. е ползвал този имот, като от него знае, че
този имот е негов и вследствие години строи и прави всичко за децата -
внуците и дъщеря му.Всичко той е правил, като направени допълнително две
постройки.Въззиваемата е идвала там по празници, да пият кафе с В., на гости
е идвала.Не знае от нея да е казвала, че и тя има от този имот, като спорът е
възникнал след неговата смърт.Преди това В. му е казвал, че е купил земя
малко по-надолу, за да няма после мешания.Отношенията между В. и С. са
били добри.
От показанията на свидетелката Л.Д. е видно, че тя от 2003 г. е
целогодишно там.Докато е била жива баба Е., въззиваемата е идвала
ежедневно там.Тя и брат й В. са се грижили за имота, за къщата, за двора.След
като тя е починала, С. много по-рядко е идвала в този имот, В. си е живеел там
целогодишно.След смъртта на майка им В. е останал да ползва
имота.Сградите там са били построени, а В. е направил ремонт, като смята, че
е пристроил една сграда.В. е бил касиер и председател на дружество, грижел
се е да има ток, вода, имало е списък на собствениците за събиране на пари за
плащане на ток, на вода.
От показанията на свидетелката В.Б.-С. е видно, че познава С., баба Е. и
В. от 1980 г., като има имот в м."***".След като е починала Е. въззиваемата
също е идвала често там, защото В. е започнал да живее там.Децата на
въззиваемата са идвали, тя също всеки почивен ден.Виждала е как се строи
къщата, защото и Б. е виждал с количката да помага, помагал е и за едни
метални тръби за асмите, но е чувал, че В. е финансирал строежа.
7
От показанията на свидетелката И.И. се установява, че познава С., В. и
майка им от 1970 г., те имат имот в м.“***“, там е вилата.Въззиваемата много
пъти е ходила там, садили са много цветя, лук, обработвали са земята.След
като е починала майка й, тя също е ходила, защото е помагала много на брат
си В., перяла е, готвела е.Тя или В. не са казвали този имот да е само на В.,
знае, че този имот не е само на В..
От показанията на свидетелката П.Е. И. е видно, че знае, че вилата е в
м.“***“, ходили са там, тъй като са приятелки с въззиваемата.Събирали са се
най-често около Нова година, по В.ьовден, Зарезан, а когато са се събирали,
взаимно са си помагали.Тя е имала ключ за вилата.Когато са си тръгвали, С. е
оставала да се погрижи за къщата, да се почисти.Със строителството на
сградите там не знае кой се е занимавал и организирал, но Б. много е помагал,
поставяли са с него някакви винкели и той го е хвалел, че е много работлив и
трудолюбив.
От показанията на свидетеля Б.П., син на въззиваемата, е видно, че е
ходил на имота в м.“***“ още от дете с баба си и дядо си, с вуйчо си, където е
имало една дървена барака, нямало е постоянни постройки.Докато е била
жива баба му всички са ходили там.Баба му и майка му са поддържали
насажденията, садяли са зеленчукови култури, а те с вуйчо си са се занимавали
с лозето, който много тежко е приел кончината на майка си, поради което една
или две години след това е попитал майка му дали ще има нещо против да се
премести да живее постоянно на „***“, тя е нямала нищо против.Когато се е
преместил там, те с майка му са били постоянно там.Майка му е поддържала
изцяло домакинството, чистотата, гледали са животни.След изграждането на
основната вила се е пристроила една допълнителна стая, заедно с вуйчо му са
я направили, като ламината е редил лично той.Облицовката на терасата са я
правели двамата с него, боядисването също двамата с него.Това е била тяхна
обща вила, така са го възприемали тя и майка му, която и до сега има ключ за
там.За имота на ул.“***“ знае от майка си и баба си, че не им е платено,
отказали са обезщетение.От 2020 г. въззивницата е започнала да живее
постоянно в имота в м.„***“.Проблемите са започнали след като е починал
вуйчо му.Вилата е била готова за целогодишно ползване, който е сменил
дограмата, бетонът на двора на плочките, терасата също е правена.Имало е
кооператив и вуйчо му е бил председател, таксите са се плащали от хората,
8
които са живеели постоянно там и предполага, че вуйчо му е плащал тези
такси.Вуйчо му е казал, че е взел място под неговата вила на около 300-400 м.,
обработвали са лозето там, имало е и бунгало.Може би около две години са
ползвали това място и след това не може да каже какво е станало.
От показанията на свидетелката Б.Б. е видно, че са съседи в м.“***“ от 13
години, като познава бащата на въззивницата много добре.Когато те са
отишли там, той е живеел там.Постоянно през годините е подобрявал имота -
имало е една по-малка къщичка, после пристройка, отвън е направил
вертикална планировка на къщата, плочки, всичко си е правел сам.Той лично е
казвал, че имотът, в който си живее е негов.На гости е виждал сестра му, да
работи по двора не я е виждала.В. е бил председател на кооперацията преди
време, той е събирал таксите, плащал е неговите такси, а впоследствие таксите
за разходите на имота ги е плащала въззивницата.От 2014 г. е виждала В. да
прави пристройка на къщата, подобрения на къщата - измазване,
боядисване.Не е виждала никой от родните му да идват да помагат, не познава
Б.П..Другите съседи там го знаят като имота на бате В..Не й е споменавал
някой да има претенции за този имот.Когато е ставало въпрос винаги е казвал,
че имотът ще остане за дъщеря му.Преди 4,5 години тя е дошла със
семейството си при него, сменили са дограмата, по двора нещо са правили, тя
си плаща таксите, след като е дошла.След като почина В. знае, че имота е на
ответницата.Преди година е чувала, че има проблеми за този имот.
Показанията на свидетелката Р.К. се отнасят до изготвяне на пазарна
оценка на имота, която й е възложена от въззиваемата, който имот е трябвало
да бъде оценен, защото иска да знае каква е стойността за евентуална делба,
което е станало през 2024 г.Отишли са на мястото.Въззивницата е казала, че
колега е правил друга оценка, т.е. двете страни са ангажирали различни
експерти, което е обичайна практика, когато има общ имот, за да се стигне до
някаква средна цена или споразумение.
От показанията на свидетеля Д.Д. е видно, че има вилен имот в м.“***“ от
26 години, С. познава от 1979 г., нейният брат В. и майка й също познава.В.
много е обичал майка си и сестра си, много е държал на тях двете.Сградата,
която е в имота, когато той е отишъл, е била построена, синът на С. е помагал -
например цимента около вилата знае, че е помагал на майстора, който е слагал
теракота.След като е починала майка им, С. е продължила да ходи в имота и то
9
доста често, особено когато брат й се е разболял, продължавала е да върши в
имота женска работа, копаела е градината, садяла е цветя.Пред него не е
казвал, че това е негов имот, че сестра му няма имот.Имотът се е водил на
майка му на В..Отначало е знаел, че В. има дъщеря, видял я е 2020 г. или 2021
г., децата са били малки, когато е дошла тук за постоянно.В. си е плащал
абсолютно всичко, майстори си е ангажирал, материалите е купувал, В. е
плащал тези неща.Докато В. е бил жив е бил председател на кооперацията,
всички са имали контролни електромери, В. е минавал и е отчитал тези
електромери и на база на киловатите, които са имали, е събирал пари от
отделните имоти, които е внасял в Енергото, защото фактурата е била обща.За
това плащане и отчитане се е давал документ, когато В. е събирал парите, сега
също е така.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй
като те имат непосредствени впечатления от ползването на процесния имот
през годините, извършваните строително-ремонтни работи в него,
взаимоотношенията между Е. К. и нейните деца С. П. и В. К..
Въз основа на така установеното от фактическа страна може да се
направи извода, че още приживе на Е. К. между нейните деца е имало
постигнато споразумение процесният имот да остане за нейния син В. К., а
той се е ангажирал от своя страна да закупи за сестра си друг такъв имот със
сезонна постройка в него в същата местност, което по своята същност
представлява неформална делба между тях - единият получава наследствения
имот, а вместо парично уравнение същият купува и предава на другия имот от
същата местност и от същия вид.
Този парцел е бил с ползвател Т. Г., като владението е било предадено на
въззиваемата, имала е ключ за бунгалото, но впоследствие го е продала без
знанието и съгласието на В. К..
Недействителната поради неспазване на формата неформална делба
(процесното споразумение) може да послужи като начало на установено
владение.
В процесния имот има изградени две сезонни постройки - едната на два
етажа с площ 38 кв.м., а другата едноетажна с площ от 32 кв.м.
С оглед на горепосоченото споразумение, постигнато със знанието и
съгласието и на майка им Е. К., нейният син е започнал строежа на вилата в
10
процесния имот на мястото на съществуващото бунгало, който строеж е
финансирал и изградил изцяло със свои средства и труд.Строителните книжа
са били на името на тяхната майка, тъй като тя е била ползвател на имота, но
със съзнанието, че стори за себе си.Извършил е строителството на сграда,
освен със закупени от него материали, и с личен труд, наети от него майстори
и помощта на приятели и съседи.
Впоследствие е продължил да подобрява и благоустройва имота, а през
2008 г. е продал собствения си поземлен имот № *** в.“***“, за да вложи
средствата в процесния такъв, с оглед на съзнанието, че остане за него.
До смъртта на Е. К. тя е живяла в едно домакинство със своя син в къщата
му в гр.Плевен, вилата е била построена, но през летните месеци той я е карал
там и вечер я е връщал в къщата в града, където двамата живеели.
След нейната смърт през 2009 г. той се преместил постоянно да живее в
процесния имот, т.е. от 2010 г. до смъртта си през 2022 г., като продължил да
прави множество подобрения и преустройства в него, за да го пригоди за
целогодишно ползване, предвид и постигнатото споразумение със сестра му,
че този имот е негов.
От доказателствата по делото не се установява въззиваемата да е участвала
по някакъв начин с труд и средства в подобряването или благоустройването на
имота, нито да се противопоставя на извършваните от брат й дейности.
От тях се установява, че на всички познати и близки В. К. е казвал
непрекъснато, както и пред дъщеря си и зет си, че имотът е само негова
собственост и след смъртта му ще остане за дъщеря му и внуците му.
Обстоятелството, че след смъртта на своята майка въззиваемата е
посещавала процесния имот същото само по себе си не изключва
упражняването на фактическата власт върху целия имот от В. К., своенето на
имота от него, предвид добрите отношения между двамата, които са
продължили и след смъртта на Е. К., до неговата смърт през 2022 г.
С. П. е продължила да идва в имота при наличие на повод - рожден ден,
имен ден, други празници, т.е. само когато брат й е там и след предварителна
уговорка и покана от него.Не е участвала в извършването на строителните и
ремонтни работи и направата на подобрения в имота нито с труд, материали
и/или парични средства.Не е възразявала против извършваните промени,
11
преустройства и подобрения, нито че те не са съгласувани с нея.Не е заявявала
и собственически претенции пред брат си относно процесния имот, тъй като
още приживе на тяхната майка и с нейното изрично одобрение са постигнали
споразумение този имот да остане за В. К., тъй като той от своя страна е
закупил за С. П. друг по-голям имот в същата местност и с налична в него
страда тип бунгало, поради което тя е била обезщетена за полагащата й се ½
ид.ч. от процесния имот.
Според т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по
тълк.д.№ 4/2012 г., ОСГК, възможно е да бъде придобито право на
собственост върху недвижим имот, на основание чл.79 от ЗС от лице, което не
се позовало на давността преди смъртта си и неговите права се признават от
неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.
За придобиването на недвижим имот по давност е необходимо
упражняване на владение върху него в период от десет години.Владението от
своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният
елемент – упражняване на фактическата власт върху веща.Тя включва
извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният
елемент на владението – намерението за своене е психическо състояние,
поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69
ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я дължи за другиго.Намерението се изразява външно чрез
различни действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощието на собственика.
Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото
на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат
да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа
власт върху него.
Упражняването на фактическата власт върху процесния недвижим имот от
В. К. със знанието и даденото предварително съгласие от С. П., с оглед и
осъществената горепосочена неформална делба, изключва необходимостта да
доказва афиширане на намерението си за своене на имота спрямо нея.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че процесният
недвижим имот не е съсобствен между страните, тъй като е придобит по
12
давностно владение от В. К., който го е владял за себе си като свой и то със
знанието и изричното съгласие на въззиваемата повече от 10 години, най-
късно от 2010 г. до смъртта си на 06.11.2022 г., а след това неговият единствен
наследник дъщеря му В. К. - Ц. се е снабдила и с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение.
С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че следва да бъде
отменено обжалваното решение изцяло, като вместо него постановено друго
такова.
Въз основа на цялостния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът счита, че въззивницата е собственик по наследство и
давностно владение на процесния недвижим имот, поради което следва да се
отхвърли като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК от С. П. срещу В. К. - Ц. за признаване за установено по отношение на В.
К. -Ц., че С. П. е собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, както и
искането по чл.537, ал.2 ГПК да се отмени нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № ***, том №
I, рег.№1267, дело №79 от 02.07.2024г. на нотариус с рег.№*** на НК, вписан в
СВ-Плевен с вх.рег.№ **** от 02.07.2024 г., Акт №***, т.ХVII, д.№****/2024
г., по отношение на 1/2 ид.ч. от недвижимото имущество, за което е съставен.
Отмяната на констативен нотариален акт на основание чл.537, ал.2 от
ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се
признават права върху спорен имот, но такива в процесния случай не се
признават.
Следва да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правна
квалификация чл.34 от ЗС във вр. с чл.69 от ЗН от С. П. срещу В. К. - Ц. да се
допусне да се извърши съдебна делба между тях на отношение на процесния
недвижим имот, като от допуснатия до делба недвижим имот да се образуват
два равни дяла, по един за С. Х. П. и един за В. В. К. - Ц..
При приетата неоснователност на иска за делба съдът не следва да се
произнася по обусловеното искане по чл.344, ал. 2 ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от
ЗС от С. П. за заплащане на сумата от 337.50 лв. месечно от В. К. - Ц. за
ползването на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот с идентификатор
*****.***.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен,
13
заедно с изградените в него сгради, считано от влизане в сила на
определението по чл.344, ал.2 от ГПК до окончателното извършване на
делбата.
При този изход на процеса са дължими в полза на въззиваемата разноски по
делото за двете съдебни инстанции.
От страна на въззиваемата е направено възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение за адвокат с оглед на чл.78, ал.5 от ГПК.
С оглед на решението на СЕС по дело С-438/22, Наредба № 1/09.07.2004 г.
за възнагражденията за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на
съответното на действително положените процесуални усилия по делото
адвокатско възнаграждение.Размерите на възнагражденията по Наредбата
могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на
цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и
правна сложност на делото.От значение е вида на претенцията, обема на
събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия,
обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и
анализиране нормативна уредба и съдебна практика.
В процесния случай са предявени два иска - с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК и чл.34 от ЗС.
С оглед на пазарната стойност на процесния имот, разпоредбата на чл.2,
ал.5 от горепосочената Наредба, то адвокатското възнаграждение относно
първия иск, определено при условията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, е под
определения в същата минимален размер.
Поради гореизложеното съдът счита, че възражението на въззиваемата по
чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.
Ето защо следва да бъде осъдена С. П. да заплати на въззивницата разноски
по делото за двете инстанции в общ размер на 5 442.25 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение рег.№ 540/24.04.2025 г. по гр.д.№ 20244430106287 по
описа за 2024 г. на Районен съд - Плевен, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
14
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК от С. Х. П., ЕГН ********** срещу В. В. К. -
Ц., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на В. В. К. –
Ц., ЕГН **********, че С. Х. П., ЕГН ********** е собственик на 1 / 2 ид.ч.
от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
*****.***.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен,
одобрени със заповед РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 31.05.2023 г., Адрес на поземления имот: гр.
Плевен, местност „***”, с площ: 511 кв.м., трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Изоставена орна земя,
категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 22а, при съседи: имоти с идентификатори: *****.***.**, *****.***.**,
*****.***.**, заедно с разположените в имота СГРАДА с идентификатор
*****.***.**.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Плевен, одобрени със заповед РД18- 71/06.06.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 29.06.2011г., Адрес на
сградата: гр. Плевен, м.„***“, разположена в поземлен имот с идентификатор
*****.***.**, със застроена площ от 38 кв.м, брой етажи: 2, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: вилна сграда
— еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и
СГРАДА с идентификатор *****.***.**.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед РД-18-
71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо, сградата е от
29.06.2011г., Адрес на сградата: гр. Плевен, м.„***“, разположена в поземлен
имот с идентификатор *****.***.**, със застроена площ: 32 кв.м., брой етажи:
1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение:
селскостопанска страда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма; както и искането по чл.537, ал.2 ГПК на С. Х. П., ЕГН ********** да се
отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение № ***, том № I, рег.№ 1267, дело № 79 от
02.07.2024 г. на нотариус с рег.№ *** на НК, вписан в СВ-Плевен с вх.рег.№
**** от 02.07.2024 г., Акт №***, т.ХVII, д.№ ****/2024 г., по отношение на 1/2
15
ид.ч. от недвижимото имущество, за което е съставен.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск с правно
основание чл.34 от ЗС във вр. с чл.69 от ЗН, предявен от С. Х. П., ЕГН
********** срещу В. В. К. - Ц., ЕГН **********, да се допусне да се извърши
съдебна делба между С. Х. П., ЕГН ********** и В. В. К. -Ц., ЕГН
**********, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *****.***.** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Плевен, одобрени със заповед РД-18 71/06.06.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 31.05.2023 г., Адрес
на поземления имот: гр. Плевен, местност „***”, с площ: 511 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Изоставена орна земя, категория на земята: 5, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 22а, при съседи: имоти с идентификатори:
*****.***.**, *****.***.**, *****.***.**, заедно с разположените в имота
СГРАДА с идентификатор *****.***.**.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със заповед РД18-
71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от
29.06.2011г., Адрес на сградата: гр. Плевен, м.„***“, разположена в поземлен
имот с идентификатор *****.***.**, със застроена площ от 38 кв.м, , брой
етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
вилна сграда — еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма и СГРАДА с идентификатор *****.***.**.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед РД-18-
71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и 23 кадастралните регистри, засягащо, сградата е от
29.06.2011г., Адрес на сградата: гр. Плевен, м.„***“, разположена в поземлен
имот с идентификатор *****.***.**, със застроена площ: 32 кв.м., брой етажи:
1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение:
селскостопанска страда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, при два равни дяла, от които един дял за С. Х. П. и един дял за В. В. К. -
Ц..
ОСЪЖДА въззиваемата С. Х. П., ЕГН ********** да заплати на
въззивницата В. В. К. -Ц., ЕГН **********, разноски по делото за двете
16
инстанции в общ размер на 5 442.25 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на
препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17