Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. 2015г. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети ноември
година 2014г.
в публичното заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Г.
секретар Р.Д.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Г.
гр. дело № 2798 описа за 2014 година
Делото е образувано по иск с правно основание
чл.74,ал.2 вр.чл.72 ЗС – с претенция за присъждане на ищцата на сума в размер
на 7017лева, представляваща половината от сумата на извършените подобрения в
апартамента на ответницата по време на брака на ищцата със сина на ответницата,
като при условията на евентуалност, ако съдът не приеме че това са суми,
вложени за подобрения то да осъди ответницата да заплати същата сума –
7017лева, с които неоснователно се е обогатила в резултат на извършения ремонт,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.04.2014г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен
отговор, в който се оспорват изцяло претенциите на ищцата. Ответницата твърди,
че майка й не е обещавала на ищцата и нейния бивш съпруг, че апартамента ще
остане за тях и ответницата го е наследила по закон., като в периода
04.08.2001г.- 29.08.2012г. са го ползвали без правно основание. Оспорва
фактически твърдения за извършени подобрения в срока 2009-2010г., прави
възражение за изтекла погасителна давност по претенциите за извършени
подобрения преди 01.01.2009г., твърди, че в периода 2009-2010г. не са извършени
ремонтни дейности за 14034лева. Исковете се явявали неоснователни.Твърди, че за
периода от 01.01.2006г. – 29.08.2012г. ищцата и бившия й съпруг са живели в
апартамент без да плащат наем и дължат на ответницата 32000лева, с която сума
са се обогатили, като във връзка с наемното правоотношение, възникнало след развода
между ищцата и ответницата тя й дължи още 1800лева, като ответницата прави
евентуално възражение за прихващане/ при преценка за основателност на
предявените искове/.
В исковата си молба Д.Г.П. твърди, че със сина на
ответницата - Димитър И. Голомехов сключили граждански брак на 04.08.2001г. в
гр. Стара Загора. От момента на сключване на брака, с бившия й съпруг, заживяли
в апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул."Св. Отец Паисий" №
16, вх.А, ет.З, ап.25. Този апартамент бил собственост на бабата на съпруга й
по майчина линия, а именно Радка Стаева Атанасова, по документ за собственост -
Нотариален акт за собственост върху жилище от сграда, построена върху парцел,
отчужден за групово жилищно строителство, съгласно чл. 55 от Закона и § 149 от
ППЗПИНМ с № 149, т. 11, дело 659/1970г. Цитираният апартамент имал изложение:
изток-запада, с обща площ от 92, 10 кв.м. и се състоял от две спални, дневна
/хол/, столова /трапезария/ с кухненски бокс, килер, баня, клозет, антрета и балкони,
като към него са Избено помещение № 15 и едно Таванско помещение с № 7, ведно с
3,33% ид.ч. от общите части на сградата, както и 3,33% ид.ч. от общите
помещения, а именно: в избения етаж - две перални и две помещения за смет, а на
таванския етаж - общи сушилни, както и идеални части от отстъпено право на
строеж върху държавен имот в размер на 2261,56/19458,75кв.м., представляваш
парцел 1, кв. 81, по плана на гр. Стара Загора, на ул. "Св. Отец
Паисий" № 16-А. По повод сключването на брака и с Димитър Голомехов, баба
му Радка Атанасова заявила, че описания по-горе апартамент ще останел за тях,
след нейната смърт. Тя със съпруга си са знаели, че след смъртта на баба Радка,
апартамента на ул."Св. Отец Паисий" № 16, ще бъде тяхна собственост.
Радка Атанасова починала през 2007г. Е.Д.Й., майката на бившия й съпруга
Димитър Голомехов, е единствения наследник на покойната Радка Атанасова. След
смъртта на Радка Атанасова, с бившия й съпруг и двете им деца продължили да
живеят в описания апартамент, с ясното съзнание, че същият е тяхна семейна
собственост. В следващите години с бившия й съпруг продължили да владеят
необезпокоявано описаното семейно жилище, плащали данъците за апартамента,
както и всички режийни разходи по него. Техните роднини знаели, че този
апартамент е собствен на нея и бившия й съпруг. Ответницата Е.Й. през годините
не е оспорвала по никакъв начин тяхното владение върху описания апартамент.
Същата, тъй като от дълги години живее в чужбина, всяка година се връщала през
лятото в България. Оставала по няколко дни или седмици при тях в семейното им
жилище, за да им помага за децата. Дори и през тези периоди ответницата не е
претендирала собствеността върху апартамента, не се е противопоставяла на ремонтите
и строителните дейности, които извършвали в семейното им жилище, нито е
оспорвала тяхното виждане със съпруга й, че този апартамент е тяхна
собственост.В края на лятото, началото на есента 2009г. извършили ремонт с
бившия й съпруг на апартамента, който се състоял в следното: Поставяне на
масивна входна метална врата „Транс прогрес" с метална рамка облицована с
фолио и два механизма за заключване и защита за 1600лв.; В хола- циклене
пренареждане и лакиране на паркет естествен, което струвало 1000лв., смяна
дограмата на прозорците с РУС марка „ПрофиЛинк" и вратопрозорец, което
струвало 900лв. Шпакловка и боядисване цвят манго на стени и таван на стойност
300лв.; В трапезария - циклене пренареждане и лакиране на паркет естествен,
което струвало 600 лв., смяна дограмата на прозорците с РУС марка
„ПрофиЛинк" и вратопрозорец, което струвало 800лв. Шпакловка и боядисване
цвят манго на стени и таван на стойност 300лв.; -В кухненски бокс- поставяне на
РУС дограма на прозорец на стойност 200лв. Шпакловка и боядисване на стени и
таван- 180лв., поставяне на теракотени плочки - 280лв с труда, цялостно
обзавеждане за кухня с 12бр.кухн.шкафа, 5 бр. горни и 7 бр. долни шкафа, с цвят
орех и метален обков, с метални дръжки, с цвят сив металик, на стойност 1
500лв.;В спалня- смяна на дограмата на прозорците с РУС и вратопрозорец на
стойност 600лв. Шпакловка и боядисване на стени в цвят зелено и таван на
стойност 300лв.; В детска стая - смяна на дограмата на прозорците с РУС и
вратопрозорец на стойност 780лв.;На тераса запад - остъкляване с РУС дограма на
прозорец на стойност 400лв.Шпакловка и боядисване на стени и таван на стойност
200лв. Изграждане на стена за 180лв. Поставяне на теракот за 350лв с труда.
През 2010г. довършили, започнатия през 2009г, ремонт с бившия й съпруг на
апартамента, който се състоеше в следното:В детска стая: циклене пренареждане и
лакиране на паркет естествен на стойност от 600лв.Шпакловка и боядисване на
стени с цвят манго - кремаво и таван, вътрешни щори на врата и прозорци за
350лв.; -В коридор: лакиране на стенна ламперия за 150лв. и поставяне на
теракот за 1150лв с труда, Керамик Итали-релефен, с цвят кафяво-бежово; -На
тераса изток: Шпакловка и боядисване на стени и таван за 200лв.Поставяне на
теракот за 350лв. С труда; - В тоалетна: цялостно поставяне върху стени и под
на теракот, с цвят бледо розово с декорация за 510лв с труда. Поставяне на моноблок
„Видима" за 174лв. Поставяне на висящ таван с лунички за 80лв. Така, за
извършения през 2009г и 2010г. ремонт на апартамента за материали и труд, с
бившия ми съпруг вложили общо сумата от 14034лв., която сума представлявала
изцяло семейни средства.
Със Съдебно решение с № 871 от 13.07.2012г.
постановено по гр. д. № 1309/2012г. по описа на XIV гр.с. на РС-Стара Загора, влязло в законна сила на 29.08.2012г.,
брака й с Димитър Голомехов бил прекратен. Въз основа на цитираното Съдебно
решение, на нея е било предоставено ползването на семейното ни жилище, находящо
се в гр. Стара Загора, ул."Св. Отец Паисий" № 16, вх.А, ет.З, ап.25,
за срок от една година, а именно до 29.08.201Зг., към която дата била напуснала
с децата им този апартамент. И към настоящият момент ответницата Е.Й. не й била
изплатила, припадащата й се част в размер на 7017лв., от вложената сума за
извършения ремонт на апартамента през края на лятото, началото на есента 2009г.
и през 2010г., с който ремонт се извършили подобрения в описания апартамент,
благодарение на който се увеличила и неговата пазарна стойност с 14 034лв. Тези
подобрения извършили с бившия й съпруг, докато необезпокоявано владяли описания
имот, с ясната представа, че тези подобрения са за тяхното жилище, което трябва
да бъде тяхна семейна собственост.Моли да бъде осъдена ответницата Е.Д.Й. ***.
да заплати на ищцата Д.Г.П. ***, Три чучура-Север, бл. 63, вх.А, ет.5, ап.ЗЗ,
сумата в размер на 7 017лв., на основание чл.74, ал.2 във вр. с чл.72 от ЗС,
представляваща половината от сумата за обезщетението за извършеното подобрение
в апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул."Св. Отец Паисий" №
16, вх.А, ет.З, ап.25, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.07.2014г.- деня на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
както и да бъде осъдена ответницата да й заплати направените съдебни разноски,
ведно и с изцяло платения адвокатски хонорар.
В случай че Съдът не уважал така предявения Иска
с правно основание чл. 74, ал.2 във вр. с чл. 72 от ЗС, то Моли при условията
на евентуалност да бъде разгледан иск на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, а именно
да се произнесете с Решение с което да осъди Е.Д.Й. ***. да заплати на Д.Г.П. ***,
Три чучура-Север, бл. 63, вх.А, ет.5, ан.ЗЗ, сумата в размер на 7 017лв.,
представляваща половината от сумата, с която ответницата се обогатила в
резултат на извършения ремонт в апартамент, находящ се в гр. Стара Загора,
ул."Св. Отец Паисий" № 16, вх.А, ет.З, ан.25, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.07.2014г.- деня на подаване на Исковата
молба до окончателното й заплащане, както да осъдите ответника да заплати и
направените от ищцата съдебни разноски, ведно и с изцяло платения адвокатски
хонорар.
На основание чл. 131 от ГПК е представен писмен
отговор от Е.Д.Й. в който се твърди, че с исковата си молба Д.Г.П. ***
евентуално съединени искове срещу ответницата Е.Д.Й. за сума общо в размер на
7017 лева, представляваща обезщетение за извършени подобрения в процесния
Апартамент № 25, като оспорвала изцяло по основание и размер предявените от Д.Г.П.
искове, като твърди, че същите са неоснователни. Не
оспорвала изложените в исковата молба факти, че процесният имот - Апартамент №
25, находят се в град Стара Загора, ул. Св.Отец Паисий № 16. вх. А, ет. 3 е
придобит от Радка Стаева Атанасова/починала през 2007г./ на основание
нотариален акт № 149, том 2, дело № 659/1070г. на СВ - Стара Загора, както и че
ответницата е единствен наследник по закон на Радка Стаева Атанасова. Оспорвала
твърдението на ищцата, че по повод сключване на брака между същата и Димитър И.
Голомехов през 2001г. майката на ответницата Радка Стаева Атанасова е
заявявала, че след смъртта й процесният Ап. № 25 щял да остане за ищцата и
съпруга й. До смъртта си през 2007г. Радка Стаева Атанасова не се е
разпореждала с Ап. № 25 по никакъв начин и след смъртта й процесният недвижим
имот е придобит от ответницата на основание наследяване по закон. Ответницата
никога и по никакъв повод не заявявала, че Ап. № 25 е собственост на
ответницата и бившия й съпруг и по никакъв начин не се е задължавала да
прехвърли на Д.Г.П. и Димитър И. Голомехов правото на собственост върху Ап. №
25. Във връзка с изложеното твърдяла, че Д.Г.П. и Димитър И. Голомехов са
ползвали процесния Ап. № 25 през периода 04.08.2001г.- 29.08.2012г. без правно
основание. Оспорвала изцяло фактически твърдения изложени в исковата молба
досежно извършените в процесния имот подобрения през 2009г.-2010г., като
твърдяла следните факти: През 2009г.-2010г. не е поставяна масивна входна
метална врата „Транс прогрес” с метална рамка облицована с фолио и два
механизма за заключване. Такава врата е поставена в процесния имот през 2001г.
на основание сключен между Димитър И. Голомехов и Транспрогрес-68 ООД договор №
275/22.08.2001 г. и оферта към него. В хола- намиращият се в тази стая паркет
не е пренареждан през 2009г.-2010г., паркетът многократно е наводняван, в това
помещение не е правена шпакловка на стените и тавана. Стените и тавана са
боядисани през м.Септември 201Зг. по възложение на ответницата. В трапезарията
- паркетът не е пренареждан през 2009г.-2010г., стените и тавана не са
шпакловани, стените и тавана са боядисани през м. Септември 201Зг. по възложение
на ответницата. В кухненския бокс- не извършвана шпакловка на стените и тавана,
кухненските шкафове не отговарят на посоченото в исковата молба, същите към м.
Август 201Зг. са крайно изхабени и не могат да служат за нормална употреба. В
спалнята- дограмата е сменена през 2007г. от Ал Макс ЕООД на основание договор
от 17.07.2007г. и фактура № 220/17.07.2007г. В тази стая не е извършвана
шпакловка на стените и тавана. Стените и тавана са боядисани през м. Септември
201Зг. по възложение на ответницата. В детската стая- В тази с тая не е
извършвана шпакловка на стените и тавана. Стените и тавана са боядисани пред м.
Септември 201Зг. по възложение на ответницата. В коридора- не е поставяна
ламперия. През 2009г.-2010г. в процесния апартамент не са извършвани никакви
шпакловки на стени и тавани и боядисвания. Състоянието на Ап. № 25 към м.
Август 201Зг. е лошо и не кореспондира по никакъв начин с наведените твърдения
в исковата молба. Оспорвара изцяло твърдението на ищцата, че в процесния имот
през 2009г,- 2010г. са извършени ремонтни дейности/подобрения на обща стойност
14034 лева. С настоящото и на основание чл. 110 от ЗЗД правела възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания на ищцата за
извършени от същата подобрения в Ап. № 25 преди 01.01,2009г. В исковата молба
ищцата твърди, че заедно със съпруга си Димитър И. Голомехов са ползвали
процесния Ап. № 25 в периода 04.08.2001г. - 29.08.2012г., както и че същата е
ползвала имота в периода 29.08.2012г. - 29.08.201Зг. на основание решение №
871/13.07.2012г., постановено по гр.д. № 1309/12г., РС- Ст. Загора. В периода
04.08.2001г. - 29.08.2012г. ищцата и съпруга й Димитър И. Голомехов са ползвали
процесния Ап. № 25 без правно основание и без да заплащат цена за ползването на
имота. В този смисъл Д.Г.П. и Димитър И. Голомехов са се обогатили без
основание за сметка на ответницата, като в периода 04.08.2001г. - 29.08.2012г.
са ползвали процесния имот. Във връзка с изложеното и на основание чл. 59, ал.
1 от ЗЗД Д.Г.П. и Димитър И. Голомехов дължат на Е.Д. Йовчева- Голомехова сума
в размер на 32000 лева, представляваща сумата, с която ищцата и бившия й съпруг
са се обогатили без основание, като не са заплащали наемна цена за ползване на
процесния Ап. № 25 през периода 01.01,2006г.- 29.08.2012г. за сметка на
ответницата, която през същия период е била лишена от възможността да получава
наемна цена за процесния Ап. № 25. Съобразно правилата на чл. 32 от СК и чл. 25
от СК/отм./ Д.Г.П. и Димитър И. Голомехов отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството. В този смисъл Д.Г.П. и Димитър И.
Голомехов дължат солидарно на Е.Д. Йовчева- Голомехова сумата от 32000 лева, с
която ищцата и бившия й съпруг са се обогатили без основание, като не са
заплащали наемна цена за ползване на процесния Ап. № 25 през периода
01.01.2006г.- 29.08.2012г. Във връзка с решение № 871/13.07.2012г., постановено
по гр.д. № 1309/12г., РС- Ст. Загора и на основание чл. 57, ал. 1 от СК между
ищцата и ответницата е възникнало наемно правоотношение по отношение на
процесния Ап. № 25 за периода 29.08.2012г,- 29.08.201Зг. До момента Д.Г.П. не е
заплатила на Е.Д.Й. никаква сума за наемна цена във връзка с ползване на
процесния имот за периода 29.08.2012г,- 29.08.201 Зг. В този смисъл Д.Г.П.
дължи на Е.Д. Йовчева- Голомехова сума в размер на 1800 лева, представляваща
наемната цена за ползваната от ищцата част от Ап. № 25 за периода 29.08.2012г.-
29.08.201Зг. съобразно правилото на чл. 57, ал. 2 от СК.
В исковата
молба ищцата твърди, че претендираните от същата подобрения в Ап. № 25 са извършени преди 31.12.2010г. Във връзка с изложеното и на
основание чл.103, ал.2 от ЗЗД по отношение на претендираните от ищцата суми за
обезщетение за извършени подобрения в Ап. № 25 може да се извърши прихващане с
вземания на ответницата към ищцата, които към настоящия момент били погасени по
давност, но не са били погасени по давност към момента на възникване на
претендираното от ищцата вземане- 31.12.2010г. В този смисъл следва да бъде
допуснато прихващане между претендираните от ищцата суми за обезщетение за
извършени подобрения в Ап. № 25 и дължимите от ищцата на ответницата суми на
основание чл.59, ал. 1 от ЗЗД за обогатяване без основание за сметка на
ответницата чрез ползване на процесния Ап. № 25 през периода 01.01.2006г.-
29.08.2012г. Във връзка с изложеното и в случай, че настоящия съд прецени, че
предявените искове са основателни и Е.Д.Й. дължи на Д.Г.П. сума за извършени в
процесния ап. № 25 подобрения през 2009г.-2010г., то на основание чл. 104 от ЗЗД правела следните възражения за прихващане при условията на евентуалност в
следния ред: Моли да се извърши прихващане между дължимите от Е.Д.Й. на Д.Г.П.
сума за извършени подобрения в процесния ап. № 25 през 2009г.-2010г. и
дължимите от Д.Г.П. на Е.Д.Й. суми: 1.1. Сума в размер на 32000 лева, дължима
на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, представляваща сумата, с която ищцата и
бившия й съпруг са се обогатили без основание, като не са заплащали наемна цена
за ползване на процесния Ап. № 25 през периода 01.01.2006г.- 29.08.2012г. за
сметка на ответницата, която през същия период е била лишена от възможността да
получава наемна цена за процесния Ап. № 25 и 1.2. Сума в размер на 1800 лева,
представляваща наемната цена за ползваната от ищцата част от Ап. № 25 за
периода 29.08.2012г,- 29.08.201 Зг. съобразно правилото на чл. 57, ал. 2 от СК.
В случай, че РС- Стара Загора считал, че Д.Г.П. и Димитър И. Голомехов не
дължали солидарно на Е.Д.Й. сума в 32000 лева, представляваща сумата, с която
ищцата и бившия й съпруг са се обогатили без основание, като не са заплащали
наемна цена за ползване на процесния Ап. № 25 през периода 01.01.2006г.-
29.08.2012г., то:Моли да се извърши прихващане между дължимите от Е.Д.Й. на Д.Г.П.
сума за извършени подобрения в процесния ап. № 25 през 2009г.-2010г. и дължимите
от Д.Г.П. на Е.Д.Й. суми: 1.1. Сума в размер на 16000 лева. дължима на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, представляваща сумата, с която ищцата се е
обогатила без основание, като не е заплащала наемна цена за ползване на
процесния Ап. № 25 през периода 01.01.2006г.- 29.08.2012г. за сметка на
ответницата, която през същия период е била лишена от възможността да получава
наемна цена за процесния Ап. № 25 и 1.2. Сума в размер на 1800 лева,
представляваща наемната цена за ползваната от ищцата част от Ап. № 15 за
периода 29.08.2012г.- 29.08.201 Зг. съобразно правилото на чл. 57, ал. 2 от СК.
В случай, че РС- Стара Загора считал, че Д.Г.П. и Димитър И. Голомехов не
дължат солидарно на Е.Д. Йовчева- Голомехова сума в 32000 лева, представляваща
сумата, с която ищцата и бившия й съпруг са се обогатили без основание, като не
са заплащали наемна цена за ползване на процесния Ап. № 25 през периода 01.01
2006г.- 29.08.2012г. и че прихващане може да се извършва само с непогасени по
давност вземания, то: Моли да се извърши прихващане между дължимите от Е.Д.Й.
на Д.Г.П. сума за извършени подобрения в процесния Ап. № 25 през 2009г.-2010г.
и дължимите от Д.Г.П. на Е.Д. Йовчева- Голомехова суми: 1.1. Сума в размер на
7200 лева, дължима на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, представляваща сумата, с
която ищцата се е обогатила без основание, като не е заплащала наемна цена за
ползване на процесния Ап. № 25 през периода 29.08.2010г,- 29.08.2012г. за
сметка на ответницата, която през същия период е била лишена от възможността да
получава наемна цена за процесния Ап. № 25 и 1.2. Сума в размер на 1800 лева,
представляваща наемната цена за ползваната от ищцата част от Ап. № 25 за
периода 29.08.2012г,- 29.08.201Зг. съобразно правилото на чл. 57, ал. 2 от СК.
Моли да се постанови решение, с което да се остави изцяло без уважения
предявените от Д.Г.П. евентуално съединени искове срещу доверителя ми Е.Д.
Йовчева- Голомехова за сума общо в размер на 7017 лева, представляваща
обезщетение за извършени подобрения в процесния Апартамент № 25. като
неоснователни и недоказани. В случай, че настоящият състав приеме, че искът за
главница е основателен и доказан, то моли да уважи направените евентуални
възражения за прихващане съобразно реда, в който са направени. Моли да й бъдат
присъдени направените в производството разноски, в това число и за адвокатско
възнаграждение.
Съдът като
обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по
делото, намери за установено следното:
Видно от
материалите по приложеното гр.дело № 1309/2012г. по описа на Старозагорския
районен съд, приключило с влязло в законна сила решение на 29.08.2012г.,
постановено на 13.07.2012г., е прекратен гражданския брак между ищцата Д.Г.П. и
съпругът й Димитър И. Голомехов /син на ответницата/, сключен на 04.08.2001г. в
гр.Стара Загора, като с решението съдът
е приел, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо на брака е на съпругът
Димитър Голомехов, предоставил е упражняването на родителските права по
отношение на децата Ивелин и Стелян на майката, определил режим на лични
отношения на бащата с децата, осъдил бащата да заплаща на детето Ивелин
издръжка от 140лева, а на детето Стелян издръжка от 110лева месечно и
предоставил ползването на семейното жилище апартамент в гр.Стара Загора,
ул.Св.Отец Паисий № 16, вх.А, ет.3, ап.25 на съпругата за срок от една година,
считано от влизане на решението в сила, като след прекратяване на брака същата,
следвало да носи предбрачното си фамилно име П.. Видно и от представен и приет като
доказателство в настоящото производство договор за наем по който наемател е
ищцата от 26.06.2013г., същата ползва
като наемател апартамент с адрес гр.Стара Загора, ул.Г. Байданов № 48, ет.3,
ап.9 – необзаведен при уговорен месечен наем 230лева, където живее заедно с
двете родени от брака деца.
Претенцията
на ищцата касае заплащане на извършените от нея в апартамента, представляващ
семейно жилище ремонтни и строителни дейности, подробно описани в исковата
молба и остойностени от същата, която твърди, че от края на лятото началото на
есента 2009г. с бившия й съпруг Димитър Голомехов извършили значителни ремонтни
дейности в апартамента, който считала за свой. Бившата собственица Радка Стаева
Атанасова - баба на съпруга на ищцата и майка на ответницата подарила на
сватбата на ищцата ключовете на апартамента, като по този начин твърди, че
придобила владението на имота, осъществявала го е необезпокоявано до момента на
напускане на семейното жилище от страна на бившия й съпруг в началото на
2012г., предхождащо решението по делото за развод, като осъществените със
средства на нейното семейство подобрения в имота, твърди, че осъществила като
добросъвестен владелец и то без противопоставянето на ответницата, гостувала
няколко пъти в жилището при летните си посещения в страната, тъй като работела
и живеела в Англия.
Видно от
удостоверение за наследници № 3402 от 17.7.2014г. Радка Стаева
Атанасова/собственик на процесния недвижим имот съгласно нотариален акт № 149,
том ІІ, дело 659 от 01.04.1970г./ е починала на 6.12.2007г. и оставила за свой единствен
законен наследник дъщеря си Е.Д.Й. – ответник в настоящото производство.
Не се спори
по делото, че след сватбата между Д.Г.П. и синът на ответницата през 2001г.
същите заживели в процесния недвижим имот, който бил тяхно семейно жилище.
Съдът в
съдебно заседание от 04.11.2014г. по молба на ищцата е извършил оглед на
представени и приложени по делото снимки от сватбата на които покойната баба на
бившия съпруг на ищцата на сватбеното празненство връчва на ищцата ключове от
жилище, като съгласно указанията на разпитания в същото съдебно заседание К.И.А./присъствал
на сватбата/ именно на това сватбено тържество покойната Радка Атанасова
подарила на ищцата Д.П. ключовете за апартамента в гр.Стара Загора, ул.Отец
Паисий, като заявила, че подарява жилище на младото семейство, което да живее в
него.
Съдът счита,
че с оглед изискването на нотариална форма за извършване на сделки с недвижими
имоти в случая не е налице дарение на жилище от страна на покойната Радка
Атанасова, а само подарък на ключове и демонстриране на топли отношения от
собственицата на жилището към съпругата на нейния внук, израз на любезна покана
да живее в осигурено от собственика жилище, да го ползва като свое. Правомощията
на собствеността обаче не се изчерпват само с ползването на жилището, като в
случая не са налице данни за валидна прехвърлителна сделка между безспорно
установения собственик и ищцата или нейното семейство. Не е налице и
предварителен договор за такова прехвърляне, който би могъл да се тълкува като
основание на начало на добросъвестно владение от страна на ищцата по отношение
на процесния недвижим имот. Действително, младото семейство още през 2001г.
поставило на апартамента метална вата, видно от договор № 275 от 22.08.2001г.,
идентична съгласно заключението на вещото лице К. с металната врата налична към
момента на извършване на експертната проверка в процесния недвижим имот. На
17.07.2007г. била поръчана РВЦ дограма, която била изпълнена седмица по-късно,
видно от фактура № 220 от 17.07.2007г., гаранционна карта и
приемно-предавателен протокол от 23.07.2007г., с обща стойност 550лева, поръчана и платена от
Димитър Голомехов по договор поръчка с фирма „Ал Макс” ЕООД гр.Стара Загора,
монтирана в една от стаите на процесното жилище. Съгласно раздел ІІІ, т.10 от
Постановление № 6 от 27.ХІІ.1974г. по гр.д.№ 9/74г. на Пленум на Върховния съд
владението, основано на нищожно придобивно основание е недобросъвестно, освен
когато е нищожно поради опорочена форма на валидност и приобретателят не е
знаел за порока.
За изясняване
обстоятелствата по делото са разпитани свидетели, като от показанията на
свидетелите К.И.А./близък на семейството - кръстник на малкия Стелян/, Иван И.
Тодоров – съсед, живущ ***, Севдалин Владиславов Решатаров – приятел на бившия
съпруг на ищцата, Димитър Голомехов предприел голям ремонт на апартамента след
връщането си от шест месечна мисия в Афганистан през 2009г., като от края на
лятото на 2009г. до средата на 2010г. , извършили пренареждане и циклене на
паркета, смяна на дограма, поставяне на теракот на тераса, шпакловка и
боядисване на всички стаи, подреждане на плочки в тоалетната, монтиране на
окачен таван, лакиране на ламперия в коридора, монтиране на нов кухненски бокс,
остъкляване на тераса, ремонт на ел.инсталация, смяна на електрически ключове и
контакти.
След
напускането от ищцата на процесното жилище в изпълнение на съдебното решение по
прекратяването на брака в апартамента е извършвано освежаване и боядисване
наново, според свидетеля Станимир Желязков, като същия бил пребоядисан от
зелено в цвят свеж портокал.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обстоятелствени, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите ангажирани по делото доказателства.
В разпоредбите на чл.68-чл.76 от ЗС
законодателят е уредил отношенията между владелеца на един имот и неговия
собственик, включително различните хипотези при извършване на подобрения или
разноски за запазването на имота - собственост на друго лице. На подобрителя се
дават различни по обем права в зависимост от наличието или липсата на елемента
добросъвестност, при упражняване на владението.
Настоящият съдебен състав, приема, че
не са налице условията на чл.70,ал.1 от ЗС по отношение на ищцата в настоящото
производство - на същата не би могло да се признае качеството добросъвестен
владелец на процесния имот. В случая, тя не е владяла имота на правно основание
годно да я направи собственик. Успешно проведеното оспорване на придобивното
основание води до извода, че липсва годно правно основание за придобиване на
собствеността върху процесния имот. Видно от твърденията в исковата молба
ищцата иск твърди и претендира права, дадени на приравнения на добросъвестния,
обикновен владелец.
Законът за собствеността, при
определени условия, дава право на недобросъвестния владелец да иска от
собственика увеличената стойност на имота вследствие извършените от него
подобрения /чл.74,ал.2 ЗС/. Полезните разноски, наречени от закона подобрения,
са тези които, след извършването им водят до увеличаване на стойността на
вещта.
Съгласно чл.74,ал.1 ЗС,
недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само
по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. В случай, че
собственикът е знаел, че се правят подобрения в неговия имот и не се е
противопоставил, законът приравнява недобросъвестния владелец на добросъвестен
и му дава право да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е
увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.
За изясняване
стойността на извършените строително-монтажни работи, като подобрения в
процесния имот в периода 2009г.-2010г., съдът е назначил съдебно-техническа
експертиза от заключението на което, след основно и допълнително изследване се
установява, че в жилището е извършено циклене на паркет, лакиране на циклен
паркет, частична шпакловка на стените, двукратно боядисване с латекс, РВЦ
дограма, изграждане преградна стена от итонг, полагане теракотена настилка,
както и облицовка на стени и таван с теракот, монтаж на моно-блок и на окачен
таван с лунички, които са прецизно посочени и разбити по помещения в таблицата,
съдържаща се в констативната част на основното заключение на вещото лице, както
и стойността на извършените строителни и ремонтни работи е разбита по помещения
и по пера с единица мярка, количество, единична цена и обща стойност в лева,
като е сумирано и при включен ДДС. Общо стойността на извършените в жилището
строително-монтажни работи е 8695,43лева - увеличаващи неговата стойност с 8687лева
– към момента на извършване на експертното изследване без подобренията,
стойността на имота е 72 391лева, а с извършените и налични към момента на
изследването подобрения в апартамента – 81 078лева по средна пазарна
експертна стойност към момента на депозиране на експертното заключение
24.10.2014г. От сумата на извършените строително-монтажни работи следва да бъде
извадена стойността на металната врата – входна на апартамента на стойност
497лева, тъй като същата е монтирана още
през 2001г., както и по отношение на дограмата, монтирана през месец юли 2007г.
в процесното жилище, с оглед направеното основателно възражение за изтекла
погасителна давност за претенцията за подобрение, предявена на 01.07.2014г. по
отношение на изработената и монтирана в една от стаите/спалнята/ ПВЦ дограма –
Рехау, прозорец с едно отваряемо крило с общи размери 203/145см, посочена като
стойност от вещото лице от 547,40лева без ДДС и съответно 656,88лева с включен
ДДС. Т.е. от общата стойност на извършените подобрения 8 695,43лева следва
да се извадят 497лева, стойност на вратата и 656,88лева стойност на монтирания
през юли 2007г. прозорец в спалня РВЦ дограма, тъй като същите са извършени още
когато собственик на процесното жилище е била покойната Радка Атанасова – майка
на ответницата, починала на 06.12.2007г., като претенцията за подобрения може
да бъде уважена единствено по отношение на настоящия собственик, а не на
неговия праводател, тъй като е предявена против ответницата. Общо стойността на
извършените в жилището строително-монтажни работи е в размер на
7 541,55лева, а припадащата се на ищцата 1/2ид.част от същите, съобразно
дела й от вложенията, направени заедно с бившия й съпруг е в размер на
3770,77лева до който размер съдът счита претенцията на ищцата за направени в
имота подобрения за основателна.
Следва
да се уточни, че в случая безспорно са извършени подобрения, които увеличават
стойността на имота. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд,
средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се
заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за
заплащането му. Движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено
увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват
подобрение.
За да се признаят на обикновения
владелец правата по чл.72,ал.2 ЗС в негова тежест е установяването, че
собственика е знаел за извършените дейности. Знанието е обективен факт и също
подлежи на доказване по общите правила. Според твърденията в исковата молба подобренията
са извършени в жилището след връщане на съпруга на ищцата от мисия в Афганистан
– след лятото на 2009г. до първата половина на 2010г., като ответницата в това
време била в Англия, където постоянно работила и живеела, като отсядала в
апартамента един път в годината, когато гостувала на семейството при
пребиваването си в България. Не се установи същата да се е противопоставила на извършването
на подобренията – не се спори по делото, че същата е отсядала в апартамента
след завършване на строително-монтажните работи. На ищцата не следва да се признаят
правата по чл.72 от ЗС. При това положение претенцията следва да се разгледа на
плоскостта на чл.74,ал.2 ЗС, като се присъди по-голямата сума между направените
разноски/8695,43лева/ и сумата, с която се е увеличила стойността на имота/8687лева/.
При определяне стойността на извършените разходи, следва да се изходи от
среднопазарния им размер, който вещото лице е оценил на 8695,43лв.
В случая е
налице възражение за прихващане от страна на ответника на дължими суми от
страна на ищцата, поради лишаване на ползване на ответницата от съответната й
идеална част от апартамента, като не е успяла да се ползва от добивите му,
възпрепятствана от ищцата – осъществявали владението на собственото на
ответницата жилище за периода от 04.08.2001г. до 29.08.2012г. /датата на
влизане на решението в сила относно предоставяне на ползването на семейното
жилище от ищцата в настоящото производство/ и след това до 29.08.2013г./период
от една година определен със съдебното решение по делото за развод за ползване
под наем на жилището от ищцата/.
Искът по чл.73,ал.1 от ЗС принадлежи на собственика
против недобросъвестния владелец, като отговорността на последния за заплащане
на обезщетение за ползите, от които е лишил собственика, може да бъде
ангажирана само за времето, през което е упражнявал фактическа власт върху
вещта. Безспорно е между страните обстоятелството, че ищцата е упражнявала
фактическа власт върху процесната вещ през целия период от 2001г. – до
29.08.2012г.
Възражението на
ответника за погасяване на вземането на ищеца е частично основателно за периода
преди 29.08.2009г. на осн.чл.110 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114,ал.1 ЗЗД давността
започва да тече считано от деня, в който вземането е станало изискуемо – т.е.
от момента на преустановяване на упражняването на фактическа власт от страна на
недобросъвестния владелец – т.е от влизане в законна сила на решението по
бракоразводното дело. Възражението с претенция за заплащане на сума за ползване
на имота е подадено на 08.08.2014г., като за ползването преди 08.08.2009г.
вземанията са погасени по давност. Следователно искът е основателен за периода
от 08.08.2009г. до 29.08.2012г. в размер съответно на 4300лева – ½ от
8600лева/изчислено от вещото лице за периода 08.08.2009г. до 29.08.2012г./ установено
съгласно основното и допълнително заключение на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, което съдът възприема изцяло като
компетентно и добросъвестно изготвено и отговарящо но поставените му задачи,
поради което, възражението на ответника за прихващане с обезщетението за ползване по пазарна
наемна цена за целия имот за този период на ползване от ищцата на имота на
ответницата е основателно, като в останалата част претенцията е погасена по давност.
По отношение на
претенцията за заплащане на наем по чл.57 СК ответницата е направила възражение
за дължи наем за една година за сумата от 1800лева, което съдът намира за
частично основателно – до размера на сумата за наемна цена за 10 месеца – до
01.07.2013г., при 230лева наем на месец. Съдът намира, че наем се дължи на
осн.чл.57 от СК от постановяването на решението за развод, тъй като наемното
правоотношение възниква по силата на закона.Съгласно чл.57,ал.2, изр.2-ро, наем не се дължи за
ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.
От заключението на
назначената и приета по делото съдебно- икономическа експертиза се установи, че
с оглед местоположението и състоянието на жилището месечния пазарен наем по
пазарни цени е 230 лв. – за десет месеца 2300лева. Ответницата за посочения
период следва да заплати една трета от така определения наем или общо в размер
на сумата от 766,66лева.
Съгласно
чл.103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. По арг. от чл.104, ал.1 изр. второ ЗЗД прихващане в хода
на съдебен процес е възможно, включително и при неликвидно вземане, ако същото
бъде установено по основание и размер /тоест стане безспорно в хода на делото/.
В настоящия случай съдът намира, че наличието на насрещни и изискуеми, ликвидни
вземания е установено в настоящото производство, в
размер на 4300 лева, дължима на основание чл. 73, ал. 1 от ЗЗД, представляваща
сумата, с която ищцата се е обогатила без основание, като не е заплащала наемна
цена за ползване на процесния Ап.№ 25 през периода 08.08.2009г. - 29.08.2012г.
за сметка на ответницата, която през същия период е била лишена от възможността
да получава наемна цена за процесния Ап.№ 25, както и по наемното
правоотношение, възникнало в резултат на предоставяне ползването на семейното
жилище на ищцата за периода от 29.08.2012г./дата на влизане в сила на решението
за развод/ до 01.07.2013г./когато започва ползването на друго жилище по договор
за наем, сключен на 26.06.2013г., представен и приет като доказателство по
делото/.
Предвид това,
исковете за заплащане на извършени в имота подобрения, подлежащи на заплащане,
следва да бъдат отхвърлени поради прихващането с предявените под формата на
възражение вземания на ответницата за обезщетение за ползване в размер на сумата
в размер на 4300 лева, дължима на основание чл. 73,
ал.1 от ЗЗД, представляваща сумата, с която ищцата се е обогатила без
основание, като не е заплащала наемна цена за ползване на процесния Ап. № 25
през периода 08.08.2009г. - 29.08.2012г. за сметка на ответницата, която през
същия период е била лишена от възможността да получава наемна цена за процесния
Ап.№ 25 и сума в размер на 766,66лева, представляваща наемната цена за ползвания
от ищцата Ап. № 25 за периода 29.08.2012г.- 01.07.201Зг.
На
осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответницата сумата 790лв.
представляваща съдебни разноски, от които 650лева за внесен адвокатски хонорар
и 140лева внесени за възнаграждения на вещи лица.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Г.П. ЕГН ********** ***,
а.33, съдебен адрес гр.Пловдив ул.”Христо Г.Данов”№24, етаж3, офис 306, чрез
адв.А.Ш. ***, против Е.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Г.Д. ***, за
заплащане на направени в имота на ответницата – апартамент в град Стара Загора,
ул.”Отец Паисий” № 16,вх.А,ет.3, ап.25 подобрения над размера на сумата от 3770,77лева
до размера на сумата от 7017лв./седем хиляди и седемнадесет лева/,
представляваща вземане за извършени в имота подобрения, подлежащи на заплащане
от ответницата съобразно правилата на чл.74, ал.2 АС като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ,
на осн. чл.103 ЗЗД, обективно съединените искове на Д.Г.П. ***, к.”Три чучура
–север” бл.63, вх.А, ЕТ.5, а.33, съдебен адрес гр.Пловдив ул.”Христо
Г.Данов”№24, етаж3, офис 306, чрез адв.А.Ш. ***, против Е.Д.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв.Г.Д. ***, за заплащане на извършени в имота подобрения
подлежащи на заплащане от ищеца съобразно правилата на чл.74, ал.2ЗС в размер
на сумата от 3770,77лв./три хиляди седемстотин и седемдесет лева и 77стотинки/,
ПОРАДИ ПРИХВАЩАНЕ с предявените под
форма на възражение вземания на ответника Е.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв.Г.Д. ***, срещу Д.Г.П. ЕГН ********** ***, а.33, съдебен адрес
гр.Пловдив ул.”Христо Г.Данов”№24, етаж3, офис 306, чрез адв.А.Ш. ***, общо за
сумата от 4300/четири хиляди и триста/лева,
дължима на основание чл. 73, ал.1 от ЗС, представляваща сумата, с която ищцата
се е обогатила без основание, като не е заплащала наемна цена за ползване на процесния
Ап. № 25 през периода 08.08.2009г. - 29.08.2012г. за сметка на ответницата,
която през същия период е била лишена от възможността да получава наемна цена
за процесния Ап.№ 25 и сума в размер на 766,66лева/седемстотин и шестдесет и
шест лева и 66стотинки/, представляваща дължимата от ищцата наемна цена за апартамент
№ 25 за периода 29.08.2012г.- 01.07.201Зг.
ОСЪЖДА Д.Г.П. ЕГН ********** ***, а.33,
съдебен адрес гр.Пловдив ул.”Христо Г.Данов”№24, етаж3, офис 306, чрез адв.А.Ш.
*** да заплати на Е.Д.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв.Г.Д. ***, сумата 790/седемстотин и деветдесет/лева съдебни
разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :