Решение по дело №428/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 539

 

гр. Бургас, 09.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: М. Николова

 

при секретар Г. С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 428/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.171, т.4 от ЗДвП вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. А.А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001753/20.08.2020 год., издадена от Р.П.– Началник Група в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата спрямо Р. е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП".

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и немотивирана, както и че е постановена в нарушение на правилата за нейното издаване. Сочи се, че в заповедта не са отразени фактическите и правни основания за издаването й, което води до нарушаване на правото на защита, не е упоменато пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, не са посочени НП, с които са отнети контролни точки, както и се оспорва твърдението, че са отнети всички контролни точки. Иска се отмяна на акта.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като излага и допълнителен аргументи, а именно, че НП № 19-0304-002258/2019 год., с което са отнети 24 контролни точки не е подписано лично от Р..

Ответникът – Началник Група Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание не се представлява.

Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001753/20.08.2020 год., издадена от Р.П.– Началник Група в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, е иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Д.И.Р., на осн. чл.171, т.4 ЗДвП. В заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, както следва:

- с НП №19-0304-000442/13.03.2019г. на РУ-Несебър, влязло в сила на 04.07.2019 г., са отнети 8 контролни точки;

- с НП №19-0304-002258/22.08.2019г. на РУ-Несебър, влязло в сила на 01.02.2020 г., са отнети 24 контролни точки;

- с НП №19-0304-001062/24.06.2019г. на РУ-Несебър, влязло в сила на 03.07.2020 г., са отнети 12 контролни точки.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.02.2021 год. Недоволна от така постановената заповед, Р. е обжалвала същата в настоящото производство с жалба, депозирана в Сектор „ПП” при ОДМВР гр. Бургас с вх. № 769000-3154/08.02.2021 год.

Административният орган е представил служебно-заверено копие на трите, цитирани в заповедта НП с отбелязване на датата на връчването им и влизането им в сила, вкл. съдебните решения при обжалването на две от НП по съдебен ред, справка картон на водача, в която се съдържа информация за издадените спрямо Р. актове, фишове, ЗППАМ, НП, присъди и решения, както и предприетите спрямо нея действия. В справката изрично е посочено, че СУМПС на водача е със срок на валидност до 23.12.2025 год. и същата притежава 0 контролни точки. Представени са и заповеди за компетентност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в законоустановения срок /заповедта за ПАМ е връчена на жалбоподателя на 05.02.2021 г., а жалбата е подадена в съда на 08.02.2021г./, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспорената заповед за ПАМ е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая, това е началник група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция - Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т.1. 4 от заповед рег. № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас (л.28), вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи (л.29).

Съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. В заповедта за налагане на ПАМ конкретно и ясно са изброените наказателните постановления издадени срещу жалбоподателя Р., броя на отнетите с всяко едно от тях контролни точки, както и неизпълнението от същата на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, които представляват фактическо основание за налагане на посочената ПАМ. В Заповедта изрично е посочено, че същата може да се обжалва в 14- дневен срок по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган и по съдебен ред пред Административен съд- Бургас.

Издадената заповед се явява и съобразена с материалноправните разпоредби на закона, предвид следното:

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление" на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Последната норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ. В случая, органът следва да докаже, че на Р. са отнети максималният брой контролни точки и че същата е станала неправоспособна, в резултат на което е имала задължението да върне притежаваното от нея валидно свидетелство за правоуправление, съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Процесните наказателни постановления, с които Р. е била санкционирана, са издадени през 2019 год., когато е действала и понастоящем действа Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 04.02.2013 г. По така действащата наредба, максималният брой контролни точки е 39 и отнемането им се е извършвало само въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл.2 и чл.3/. Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно, по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление, дори и само в частта му, в която е отбелязан броят на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.

По отношение на цитираните три наказателни постановления, на същите е отбелязано, че са влезли в сила, като две от тях след обжалване по съдебен ред. По делото са приложени и съответните съдебни актове, а именно: Решение № 10/23.01.2020 год. по АНД № 660/2019 год. по описа на РС-Несебър, оставено в сила с Решение № 797/03.07.2020 год. до КНАХД № 435/2020 год. по описа на Административен съд – Бургас, с което е потвърдено НП №19-0304-001062/24.06.2019г. на РУ-Несебър, както и Решение № 8/16.01.2020 год. по АНД № 1467/2019 год. по описа на РС-Несебър, необжалвано и влязло в сила на 01.02.2020 год., с което е потвърдено НП №19-0304-002258/22.08.2019г. на РУ-Несебър. Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани доказателства, които да опровергаят вписванията относно датата на влизането им сила, поради което съдът приема, че са налице доказателства, съобразно нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени и след съдебно обжалване на две от тях са влезли в сила. След като са влезли в сила съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях, а именно, че на Р. са отнети общо 44 контролни точки. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на Р., че същата не е подписала лично НП №19-0304-002258/22.08.2019г. на РУ-Несебър, предвид факта на съдебното му обжалване и липсата на такова възражение пред РС-Несебър.

Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление, а възстановяването им в периода, релевантен за делото, се е извършвало по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП. Според разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП: „Броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: 1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 97 от 2017 г.) чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 97 от 2017 г.) служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.” Според ал. 2 на чл. 158 ЗДвП: „Броят на контролните точки по ал. 1 се възстановява до максималния размер, а за новите водачи – до две трети от максималния брой контролни точки.”

Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. чл.157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (арг. чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл.157, ал.4, вр. ал.3 и ал.1 от ЗДвП). В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. /В този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о., докладчик председателят Т.В./.

В конкретния случай по 3 бр. наказателни постановления, влезли в сила в периода от 04.07.2019 г. до 03.07.2020 г., на жалбоподателя Р. са отнети 44 контролни точки, т.е. всички точки, следователно възстановяването на придобитата правоспособност е можело да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП, което няма твърдения и доказателства да е било сторено.

Представената по преписката справка картон на водач /л.25-л.27/ не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за налични, респ. отнети брой контролни точки, нито служи като доказателство за служебно възстановени контролни точки и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административния орган, нито за съда /в този смисъл е Решение № 15813/18.12.2018 г. по адм. дело № 5172/2018 г. на ВАС, І отделение; Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1730/2017 г., VII о./. Ето защо, не следва да бъде зачетено записаното в нея служебно възстановяване на контролни точки, тъй като не са били налице условията за това.

Релевантният за приложението на чл.171, т.4 ЗДвП юридически факт е фактът на отнемане на всички контролни точки на водача, който в случая е проявен на 03.07.2020 г. и надлежно доказан, поради което спрямо водача е настъпил и законоустановеният резултат - загуба на правоспособност, до изпълнение на нормативните предпоставки за възстановяването й.

Заповедта се явява съобразена и с целта на закона, като не ограничава правата на адресата в степен над необходимото.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че така издадената заповед, е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. А.А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001753/20.08.2020 год., издадена от Р.П.– Началник Група в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата спрямо Р. е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП".

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: